Гърция се продава от небрежност
Гърция продава историческото си наследството. Колкото и скандално да звучи, факт е, че бюрократичната машина докарала южната ни съседка до финансов колапс, хвърли от немарливост в ръцете на европейските кредитори и националното самочувствие на гърците, които са в потрес!
В този миг Акрополът, Олимпия, Вергина, Кносос и всички музеи на страната принадлежат на една организация, която се ръководи от германци, французи, датчани и финландци. На база груби калкулации, активите с археологическа стойност, трансферирани в основания гаранционен суперфонд, надвишават 10 000.
Както е известно слънчева Гърция с изключение на море и вкусна храна има и финансови задължения. 30 благ. туристи идват в страната всяка година, с цел да отдъхнат там и да посетят музеите. Оставят и парите си там, с които гърците освен живеят, само че изплащат и вноските на своя дълг.
Нещата се объркаха след навлизане на рецесията и интернационалните кредитори, които започнаха да търсят способи, с цел да си вземат назад дадени назаем пари. Дължимата сума, за дребна страна като Гърция провокира световъртеж, откакто и до през днешния ден надвишава 360 благ. евро.
От 2010 година когато стартира първата стратегия за поддръжка или меморандумът, както я нарекоха гърците (три меморандума бяха нужни в последна сметка, с цел да се съвземе някак си тяхната икономика), кредиторите сложиха като изискване на Гърция да предприеме смели приватизации. Тоест, да продаде държавно имущество и с парите, които е инкасирала, да заплати една част от дълга.
Въпреки че е страна от западния свят, свободната стопанска система на Гърция имаше (и продължава да има) един огромен държавен уред, наподобяващ стопанска система от руски вид. На процедура в Гърция страната е най-големият бизнесмен и притежател на недвижими парцели. Ток, вода, превоз, инфраструктура (пристанища, летища, магистрали), милиони декари земя и стотици хиляди здания в центровете на градовете принадлежат на страната.
Кредиторите от 2010 година желаеха да бъде продадено това държавно имущество. Смятаха, че по този начин ще бъдат понижени дефицитите, тъй-като държавните предприятия имаха остатък от личен състав, като редом огромните суми, инкасирани от продажбата, щяха да понижат дълга на страната. При първия меморандум желаеха да се пристъпи към приватизации от порядъка на 50 милиарда евро. Хитрите гърци споделиха „ да “, само че по-късно не направиха нищо. След две години вместо 50 милиарда бяха инкасирали едвам 30 милиона. При втория меморандум кредиторите сложиха по-малка цел – 20 милиарда. През идващите години гърците инкасираха към 1,5 милиарда. Когато обаче бе натрапен третият и най-тежък меморандум на премиера Ципрас, кредиторите смениха тактиката. Тъй като схванаха, че гърците нямат никакво предпочитание да понижат държавния си уред, взеха решение да го създадат самите те.
Задължиха премиера Ципрас да сътвори един суперфонд, в ръководството на който решаваща роля имат кредиторите. В този суперфонд бе трансферирано цялото държавно имущество на Гърция, а ръководството му с право да взема решение кои апетитни парцели ще бъдат продадени и кои – ръководени от него. Драстично и унизително решение за богоизбран народ като гръцкия. Накратко, цялото държавното имущество на Гърция бе трансферирано през 2016 година в суперфонда. Това стана тихом-мълком без никой нищо да разбере. И едвам преди седмица инцидентно гърците схванаха какво е станало.
Кметът на град Ханя от о-в Крит се опита да направи реставрации в остарялото венецианско пристанище и се изправи пред огромна изненада. Установи, че остарялата крепост на неговия град, трите музея, стената и ровът към нея, старите корабостроителници (където са ремонтирани дървените кораби по време на турското робство) и всички археологически разкопки, не принадлежат към този момент на страната, а на суперфонда, ръководен от европейските кредитори.
Кметът се появи гневен по малките екрани с обвиняване, че са откраднати всичките антични полезности на неговия град за да бъдат продадени на частни лица. Общогръцката асоциация на археолозите направи изследване и откри, че въпросът не визира единствено гр. Ханя, а цялата страна. Всички археологически обекти са били трансферирани в суперфонда, т.е. принадлежат на една организация, която се ръководи от чужденци. Първоначалният закон предвиждаше да бъдат изключени археологическите обекти от суперфонда, при изискване, че гръцката страна трябваше да ги записва и да прокара закон за тях. Това обаче не стана, вследствие на което историческото наследството на Гърция сега не й принадлежи и може да бъде търгувано.
Министерството на културата побърза да посочи, че никой не е продал на чужденците Партенона и че скоро ще внесе закон, според който гръцките археологични обекти ще бъдат изключени от суперфонда и още веднъж ще бъдат върнати на гръцката страна. Става въпрос за един доста позорен проблем, само че доста назидателен за резултатите от обедняването на една страна.
Кой ще вземе Акропола
Скандалът в Гърция е набира мощ. Опозицията сложи въпроси в Народното събрание, а в кафенетата елементарните хора – които не се доверяват на техните политици – са уверени, че скоро ще видят археологическите полезности, с които са толкоз горди, да се продават на търг.
И единствено това е задоволително да схване някой трагичните последици на един народен банкрут. Преди няколко дни един таксиметров водач се оплакваше „ пристанищата ни ги взеха китайците, летищата – германците, и не е по никакъв начин мъчно Акропола да го вземат американците “. Показателен образец до какво проваляне може да стигне една страна, когато банкрутира. Дори античните си полезности, визитка за национално самочувствие, може да се окажат в непознати ръце.
В този миг Акрополът, Олимпия, Вергина, Кносос и всички музеи на страната принадлежат на една организация, която се ръководи от германци, французи, датчани и финландци. На база груби калкулации, активите с археологическа стойност, трансферирани в основания гаранционен суперфонд, надвишават 10 000.
Както е известно слънчева Гърция с изключение на море и вкусна храна има и финансови задължения. 30 благ. туристи идват в страната всяка година, с цел да отдъхнат там и да посетят музеите. Оставят и парите си там, с които гърците освен живеят, само че изплащат и вноските на своя дълг.
Нещата се объркаха след навлизане на рецесията и интернационалните кредитори, които започнаха да търсят способи, с цел да си вземат назад дадени назаем пари. Дължимата сума, за дребна страна като Гърция провокира световъртеж, откакто и до през днешния ден надвишава 360 благ. евро.
От 2010 година когато стартира първата стратегия за поддръжка или меморандумът, както я нарекоха гърците (три меморандума бяха нужни в последна сметка, с цел да се съвземе някак си тяхната икономика), кредиторите сложиха като изискване на Гърция да предприеме смели приватизации. Тоест, да продаде държавно имущество и с парите, които е инкасирала, да заплати една част от дълга.
Въпреки че е страна от западния свят, свободната стопанска система на Гърция имаше (и продължава да има) един огромен държавен уред, наподобяващ стопанска система от руски вид. На процедура в Гърция страната е най-големият бизнесмен и притежател на недвижими парцели. Ток, вода, превоз, инфраструктура (пристанища, летища, магистрали), милиони декари земя и стотици хиляди здания в центровете на градовете принадлежат на страната.
Кредиторите от 2010 година желаеха да бъде продадено това държавно имущество. Смятаха, че по този начин ще бъдат понижени дефицитите, тъй-като държавните предприятия имаха остатък от личен състав, като редом огромните суми, инкасирани от продажбата, щяха да понижат дълга на страната. При първия меморандум желаеха да се пристъпи към приватизации от порядъка на 50 милиарда евро. Хитрите гърци споделиха „ да “, само че по-късно не направиха нищо. След две години вместо 50 милиарда бяха инкасирали едвам 30 милиона. При втория меморандум кредиторите сложиха по-малка цел – 20 милиарда. През идващите години гърците инкасираха към 1,5 милиарда. Когато обаче бе натрапен третият и най-тежък меморандум на премиера Ципрас, кредиторите смениха тактиката. Тъй като схванаха, че гърците нямат никакво предпочитание да понижат държавния си уред, взеха решение да го създадат самите те.
Задължиха премиера Ципрас да сътвори един суперфонд, в ръководството на който решаваща роля имат кредиторите. В този суперфонд бе трансферирано цялото държавно имущество на Гърция, а ръководството му с право да взема решение кои апетитни парцели ще бъдат продадени и кои – ръководени от него. Драстично и унизително решение за богоизбран народ като гръцкия. Накратко, цялото държавното имущество на Гърция бе трансферирано през 2016 година в суперфонда. Това стана тихом-мълком без никой нищо да разбере. И едвам преди седмица инцидентно гърците схванаха какво е станало.
Кметът на град Ханя от о-в Крит се опита да направи реставрации в остарялото венецианско пристанище и се изправи пред огромна изненада. Установи, че остарялата крепост на неговия град, трите музея, стената и ровът към нея, старите корабостроителници (където са ремонтирани дървените кораби по време на турското робство) и всички археологически разкопки, не принадлежат към този момент на страната, а на суперфонда, ръководен от европейските кредитори.
Кметът се появи гневен по малките екрани с обвиняване, че са откраднати всичките антични полезности на неговия град за да бъдат продадени на частни лица. Общогръцката асоциация на археолозите направи изследване и откри, че въпросът не визира единствено гр. Ханя, а цялата страна. Всички археологически обекти са били трансферирани в суперфонда, т.е. принадлежат на една организация, която се ръководи от чужденци. Първоначалният закон предвиждаше да бъдат изключени археологическите обекти от суперфонда, при изискване, че гръцката страна трябваше да ги записва и да прокара закон за тях. Това обаче не стана, вследствие на което историческото наследството на Гърция сега не й принадлежи и може да бъде търгувано.
Министерството на културата побърза да посочи, че никой не е продал на чужденците Партенона и че скоро ще внесе закон, според който гръцките археологични обекти ще бъдат изключени от суперфонда и още веднъж ще бъдат върнати на гръцката страна. Става въпрос за един доста позорен проблем, само че доста назидателен за резултатите от обедняването на една страна.
Кой ще вземе Акропола
Скандалът в Гърция е набира мощ. Опозицията сложи въпроси в Народното събрание, а в кафенетата елементарните хора – които не се доверяват на техните политици – са уверени, че скоро ще видят археологическите полезности, с които са толкоз горди, да се продават на търг.
И единствено това е задоволително да схване някой трагичните последици на един народен банкрут. Преди няколко дни един таксиметров водач се оплакваше „ пристанищата ни ги взеха китайците, летищата – германците, и не е по никакъв начин мъчно Акропола да го вземат американците “. Показателен образец до какво проваляне може да стигне една страна, когато банкрутира. Дори античните си полезности, визитка за национално самочувствие, може да се окажат в непознати ръце.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ