Гърция остана в еврозоната и цената за това решение е

Гърция остана в еврозоната и цената за това решение е прекомерно солена. За страдание милиардните дарове за Гърция по този начин и не се изплатиха във връзка с един проблем, който е основен за всички, написа Михаел Мартенс, представен от " Дойче веле ".

През 2032 година, когато Ангела Меркел ще отпразнува своя 78-и рожден ден, немското държавно управление за следващ път ще би трябвало да се посвети на казуса с Гърция. Тогава завършва гратисният интервал за погасяване на огромна част от отпуснатите на Гърция заеми. И в случай че не се контракти ново отсрочване на заплащанията, ще лъсне един факт, който по чисто аритметични аргументи от дълго време към този момент е явен, а точно, че Гърция не е в положение да върне огромна част от отпуснатите ѝ заеми.

Ако Атина желае да потвърди противното, би трябвало страната в продължение на повече от 40 години да има така наречен примитивен бюджетен остатък, т.е. бюджетът да остава на плюс и откакто се изплатят отговорностите по дълга. Целта е до 2023 година този остатък да възлиза на 3.5% от Брутният вътрешен продукт, а до 2060 – приблизително на 2.2% от Брутният вътрешен продукт. Досега нито една страна в света не е успявала да поддържа такива стопански индикатори в продължение на толкоз дълъг интервал, а икономистите, които считат това за допустимо, ще би трябвало занапред да се родят.

МВФ, който си извади поучения от личните си неточности при започване на гръцката рецесия, също не има вяра в сходна опция. Той застъпва мнението, че Гърция може да бъде оздравена финансово единствено в случай че кредиторите, само че - забележете - като се изключи самия МВФ, опростят част от отговорностите на страната. И защото в еврозоната към този момент не е допустимо да се прокара политическото решение за опрощаване на гръцки задължения, излиза наяве, че последното деяние от гръцката драма се отсрочва за далечното бъдеще.

МВФ не се включи даже в третата помощна стратегия за Гърция, която завършва в средата на август. А решението на Еврогрупата от юни тази година още веднъж да удължи периодите за погасяване на гръцките задължения - този път с цяло десетилетие - де факто съставлява четвърта избавителна стратегия, въпреки и да не носи това наименование. След края на тази четвърта (неофициална) помощна стратегия ще последва неизбежно и пета - под формата на ново отлагане на задълженията или като опрощаване.

Ето такава е цената, която данъкоплатците от еврозоната ще би трябвало да платят поради решението Гърция да остане част от общия валутен съюз. Политиците, взели решенията за това, в бъдеще няма да са повече на власт – други политици ще би трябвало да се борят с последствията. На бъдещите министър председатели от страните кредитори ще им бъде доста мъчно да признаят пред личните си гласоподаватели, че Гърция няма да може да изплати огромна част от отпуснатите ѝ от 2010 година насам близо 275 милиарда евро.

Не настоявам, че е било погрешно Гърция да бъде арестувана в еврозоната посредством милиардни дарове, въпреки че имаше, а и продължава да има задоволително безапелационни политически причини за излизането на Гърция от еврозоната. Но всеки, чийто мироглед нахвърля обсега на компютърните изчислителни стратегии и анализите за платежоспособността, ще разбере, че задоволителна тежест са имали и политическите причини да не се изоставя на произвола на ориста тази страна по външната граница на Европейски Съюз.

Голямото, най-вече мюсюлманско, преселение на народите, което претърпя Северозападна Европа преди три години, стартира точно от Гърция. Всеки, който не желае страните в сърцето на Европа да се ограждат с нови стени и да лимитират свободата на напредване с граничен надзор, е задължен да се погрижи за сигурността на външните граници в южната част на континента, в това число и в Гърция.

Гърция умишлено не връща бежанци в Турция?

" Бежанската договорка " сред Европейски Съюз и Турция, подписана през март 2016, съставлява съвременен инструмент за граничен надзор, който към този момент действа удовлетворително. Той би могъл да действа и още по-ефикасно, в случай че гръцките миграционни управляващи си вършеха работата както би трябвало или най-малко допуснеха да им се окаже помощ в това отношение. Вместо това те пропущат към континенталната част на страната огромна част от идващите на островите мигранти. После мигрантите потеглят по затворения сякаш Балкански маршрут към Западна и Северна Европа, до момента в който молбите им за леговище отлежават из гръцките архиви.

Гръцките миграционни управляващи доста рядко връщат мигрантите с отхвърлени молби за леговище назад в Турция, с което нарушават решението на Върховния административен съд на личната си страна. През 2017 година съдът разгласи, че Турция е сигурна трета страна и за сирийските бежанци, заради което е правомерно те да бъдат връщани назад в Турция. Но атинските миграционни управляващи пренебрегват това правосъдно решение толкоз постоянно, че не е изключено да го правят умишлено. За да се промени това състояние, ръководещите в Атина би трябвало най-накрая да осъзнаят, че всеобщата миграция към Европа не е единствено проблем на Западна и Северна Европа. Ако се провали договорката за бежанците сред Европейски Съюз и Турция, този проблем може да засегне прекомерно директно и самата Гърция. При това страната би могла да се трансформира в основен фактор при отбраната на външните европейски граници, в случай че поредно и уверено ползва на дело съглашението сред Европейски Съюз и Турция. Атина очевидно към момента не осъзнава този факт. Или пък не се интересува от него.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Балкани (4838)