Галтюр е село и зимен курорт в долината Пацнаун, Югозападна

Галтюр е село и зимен курорт в долината Пацнаун, Югозападна Австрия, район Тирол. Намира се на 35 км от Ландек, покрай границата с Швейцария.
Създадено е при започване на 13 век от локалните тиролски племена. На техния език galtür значи просвета. Голямо опустошение претърпява през Тридесетгодишната война, когато е разрушено съвсем до основи. През 19 и 20 век придобива популярност със своите подобаващи условия за ски – туризъм.
Трагедията
Галтюр се намира в регион с голяма лавинна заплаха. Според лавинната заплаха селището е разграничено на 3 зони:
Червена зона – покрай планинските елементи. Голяма лавинна заплаха
Жълта зона – Не доста надалеч от планинските елементи. Средна лавинна заплаха
Зелена зона – Далече от планинските елементи, към центъра на селището. Без лавинна заплаха
Но на 23 февруари 1999 този модел се провалил. В „ безвредната “ зона починали множеството жертви на лавината, блъснала селището в този ден.
Галтюр е в разгара на зимния туристически сезон и хиляди скиори от всички краища на света се стичат там. Денят 23 февруари 1999 обаче помрачава заниманието им. В 16:00 ч се спуска лавина, която опустошава хората в цялостен Галтюр. Най-много жертви са взети в центъра, който съгласно локалните бил безвредно място. Разрушени са 7 съвременни сгради. 57-ма души са затрупани под метри корав сняг. Местните служби провеждат избавителна интервенция, която избавя живота на 26 души. Другите 31 умират, затрупани в снега.
Лавината съставлява над 300 000 тона сняг, движещ се с над 290 км/ч надолу по ската Грискобелн. На върха на планината тя тежи 170 000 тона, само че при спускането си усилва съвсем двойно тежестта си.
Малко след злополуката постъпват позвънявания към службите в Ландек и Инсбрук за помощ. Но те отхвърлят заради неприятните условия и Галтюр се оказва изолиран от целия свят. Местните избавителни екипи би трябвало да работят през нощта, употребявайки оскъдния си брой избавителни кучета и фенери. Напътствани от кучетата, те би трябвало да копаят големи количества корав сняг, с цел да извадят жертвите. Обикновено хората не устоят повече от два часа живи в това положение, тъй че екипите знаят, че би трябвало да работят бързо. Но и след приключването на тези 2 часа те не се отхвърлят и по-късно намират множеството от изобщо избавените. Един от последните избавени е немската скиорка Криста Фрауберг, издържала под дебелия сняг над 5 часа до намирането ѝ в 21:30 ч. Кучето, разкрило най-вече хора в снега е Хайко.
На идващият ден идват външни избавителни служби. Хеликоптери (най-вече „ Блекхоук “) от Съединени американски щати, Австрия, Италия, Швейцария и Германия извозват избавените и им оказват първа здравна помощ. Много хора са ранени или имат дихателни усложнения, само че никой не умира след това. Въпреки това никой от тях не е не запомнил този февруарски ден, в който всички те са били на косъм от гибелта.
Скоро по-късно Галтюр става медийна сензация и стотици малките екрани демонстрират селцето на света. На 5 юли 2005 National Geographic Channel излъчват кино лентата „ Alpine Tsunami “ от поредицата Мигове от злополуката, разказващ за случилото се в Галтюр и последствията от това.
Причината е топъл фронт от Средиземноморието, работил през януари 1999 и нараснал температурите до 4 °C и снегът почнал да се топи. Скоро по-късно той се срещнал над Галтюр със леден фронт със скандинавски генезис. Това основало условия за значителни снеговалежи в края на януари и през целия февруари. На 23 февруари част от натрупвани месец сняг се откъсва от върха на ската Грискобелн и пада по него с скорост 290 км/ч. Последствията са опустошителни.