Галактическите купове са най-големите структури във Вселената, обвързани от гравитация.

Галактическите купове са най-големите структури във Вселената, обвързани от гравитация. Те могат да съдържат хиляди галактики, големи океани от парещ газ, невидими острови от тъмна материя и от време на време – сияещият фантом на някоя и друга медуза.

В галактическия куп Abel 2877, ситуиран на южния хоризонт на към 300 млн. светлинни години, астрономите се натъкнаха таман на сходно нещо.

Тази галактическа медуза, забележима само в теснолентовата радио светлина, е над 1 млн. светлинни години необятна и включва огромен лоб със свръхзаредена плазма, от който прокапват „ пипала “ от парещ газ.

Според създателите на новия теоретичен труд, оповестен на 17 март в Astrophysical Journal, тази сходна на медуза конструкция наподобява хем „ призрачно “, хем „ извънредно “.

Още по-интересното в тази ситуация е какъв брой бързо изчезва от погледа ни.

„ Радио медузата е самобитен рекордьор – споделя водещият създател на изследването Торънс Ходгсън от Международния център за радиоастрономически проучвания (ICRAR) в Пърт, Австралия. – Ако при общоприетите FM радио честоти е ярка, то при 200 мегахерца емисията изчезва изцяло. Никога до момента не сме следили друга извънгалактическа емисия, която да изчезва толкоз бързо. “

Призракът на античната медузата

Вселената е цялостна с дейни структури, които са забележими единствено в радио дължините на вълната (като да вземем за пример мистериозните X-образни галактики или двата великански мехура в центъра на Млечния път).

Досега обаче не е откривана толкоз гигантска конструкция в толкоз теснолентов радиоспектър.

Според откривателите това най-вероятно значи, че медузата е самобитен „ радио феникс “.

Досущ като мистичната птица, която умира в пламъци и възкръсва още веднъж от пепелта, радио фениксът е галактическа конструкция, родена от високоенергийна детонация (например изблик на черна дупка). През идващите милион години тя стартира да избледнява (докато структурата лека-полека се уголемява и електроните губят своята енергия), след което още веднъж се изпълва с сила с помощта на различен галактически прелом (например конфликт на две галактики).

За да се сътвори радио феникс, това последно галактическо събитие би трябвало да е задоволително мощно, че да сътвори ударни талази през „ заспалия “ облак от електрони. Това ще компресира облака и ще възбуди още веднъж електроните.

Според създателите на проучването нещо сходно би могло да докара до основаването на структури като въпросната медуза, които сияят блестящо в избрани радио дължини на вълната, само че се затъмнява внезапно при други.

„ Нашата доктрина е, че преди към 2 милиарда години няколко свръхмасивни черни дупки от разнообразни галактики са изхвърлили мощни струи от плазма “, споделя Ходгсън. Енергията на плазмата е избледняла пред идващите милиони години. Съвсем неотдавна обаче „ са се случили две неща – плазмата е почнала да се смества почти по същото време, по което и доста нежни ударни талази са прекосявали през системата. “

„ Това е възпламенило плазмата за малко и е осветило медузата и пипалата ѝ по подобен метод, че да ги забележим “, добавя Ходгсън.

Изследователите употребяват компютърна симулация, с цел да потвърдят, че сходно пояснение е допустимо. Остават обаче няколко съществени въпроса като да вземем за пример от кое място тъкмо са пристигнали тези „ нежни ударни талази “.

Екипът се надява, че за в бъдеще, когато Square Kilometre Array (мрежа от стотици радиотелескопи) бъде приключена, ще може да изследва медузата по-подробно.

Източник: Science Alert