Юлиян Константинов разказа за първи път как Иван Ласкин с един трогателен жест оставил без думи любимата си Алекс Сърчаджиева
Гала влезе усмихната в студиото на Ивановден и поздрави всички именници. Секунди по-късно обаче лицето й застина и тя поде тъмно " Всички се вълнуваме от това, което се случи. Отиде си един доста обичан актьор – Иван Ласкин. Не можа, за жалост, да дочака именния си ден. "
Думата взе Кристина Патрашкова: " Лека му пръст. Противно на това, което някои хора мислят за него, той бе един от най-ранимите и чувствителни хора, които аз познавам. Не понасяше простотията и бездарието, но за жалост не можа да проведе тази битка докрай. Светъл път на душата му ", каза тя.
„ Момчето си отиде. Въпреки острия му и пиперлив език той беше много забавен и усмихнат човек. С него истински сме се забавлявали, когато е бил наш гост ", добави Гала.
Юлиян Константинов пък бе сред най-близките приятели на Ласкин. Той разказа няколко случки с него и проговори за това какъв човек е бил: " Това, което той казва „ Не ми пука “ му беше от любимите изрази. Само, че на него му пукаше и то много, и то за всичко. Това беше неговата стена, която слагаше. Той милееше за много неща ", заяви Константинов.
" Иван много обичаше приятелите си и те да се забавляват. Били сме заедно с Юли на вилата му. Сред любимите му хора беше една негова ловна дружинка. Той ни беше закарал там и беше решил да ни направи атракция. Каза ни – сега излизаме навън и ще стреляме с пушки по панички. Всички уцелихме паничките си и се чудихме как така успяхме, но се оказа, че негови приятели от ловната дружинка са били в храстите и всъщност са целили паничките ", разкри Патрашкова.
" С него сме играли много различни игри – канадска или тенис на маса. Никога не сме се разбирали за правила, съответно няма победител, защото се изпокарваме. След един час обаче вече всичко беше наред ", спомни си с усмивка Константинов.
" Спомням си един ден, в който отидохме с Иван и Фънки в Асеновград, после в Карабунар, за да вземем някакъв дивеч. Иван го взе от някаква ферма за дивеч. Сложи две токачки в багажника, но изведнъж се оказа, че едната е жива. Излезе от колата Иван, взе токачката и вика „ Не гледайте, аз съм ловец, ще се оправя “. След секунди се чу „ Няма вече жива токачка, спокойно “, разсмя се Юлиян.
Патрашкова обаче включи в разговора и името на един от най-близките хора на Ласкин: " Трудно преживя загубата на Чочо Попйорданов. Тя много му тежеше през последните години. "
" Когато се случи това с Чочо, Иван се скри за един цял ден. Много тежко го прие това нещо ", добави Константинов.
„ Той има страхотна дарба на изказ и на писане. Напоследък беше започнал да пише философски есета и искаше да ги издаде в книга. Чела съм няколко. Прекрасни са. Определено имаше дарба да пише, особено след като се оттегли от сцената ", призна Патрашкова.
За финал Константинов разказа една прелестна история, свързана с любимата му Александра Сърчаджиева: „ Беше много романтична личност. Алекс ми е разказвала как той я събужда веднъж в 5 сутринта и й казва „ Ставай “ и я води навън, на някаква поляна, която цялата е със светулки и вика „ Виж “. Алекс ми каза, че когато е видяла това нещо е останала без думи ", заяви Юлиян.
Думата взе Кристина Патрашкова: " Лека му пръст. Противно на това, което някои хора мислят за него, той бе един от най-ранимите и чувствителни хора, които аз познавам. Не понасяше простотията и бездарието, но за жалост не можа да проведе тази битка докрай. Светъл път на душата му ", каза тя.
„ Момчето си отиде. Въпреки острия му и пиперлив език той беше много забавен и усмихнат човек. С него истински сме се забавлявали, когато е бил наш гост ", добави Гала.
Юлиян Константинов пък бе сред най-близките приятели на Ласкин. Той разказа няколко случки с него и проговори за това какъв човек е бил: " Това, което той казва „ Не ми пука “ му беше от любимите изрази. Само, че на него му пукаше и то много, и то за всичко. Това беше неговата стена, която слагаше. Той милееше за много неща ", заяви Константинов.
" Иван много обичаше приятелите си и те да се забавляват. Били сме заедно с Юли на вилата му. Сред любимите му хора беше една негова ловна дружинка. Той ни беше закарал там и беше решил да ни направи атракция. Каза ни – сега излизаме навън и ще стреляме с пушки по панички. Всички уцелихме паничките си и се чудихме как така успяхме, но се оказа, че негови приятели от ловната дружинка са били в храстите и всъщност са целили паничките ", разкри Патрашкова.
" С него сме играли много различни игри – канадска или тенис на маса. Никога не сме се разбирали за правила, съответно няма победител, защото се изпокарваме. След един час обаче вече всичко беше наред ", спомни си с усмивка Константинов.
" Спомням си един ден, в който отидохме с Иван и Фънки в Асеновград, после в Карабунар, за да вземем някакъв дивеч. Иван го взе от някаква ферма за дивеч. Сложи две токачки в багажника, но изведнъж се оказа, че едната е жива. Излезе от колата Иван, взе токачката и вика „ Не гледайте, аз съм ловец, ще се оправя “. След секунди се чу „ Няма вече жива токачка, спокойно “, разсмя се Юлиян.
Патрашкова обаче включи в разговора и името на един от най-близките хора на Ласкин: " Трудно преживя загубата на Чочо Попйорданов. Тя много му тежеше през последните години. "
" Когато се случи това с Чочо, Иван се скри за един цял ден. Много тежко го прие това нещо ", добави Константинов.
„ Той има страхотна дарба на изказ и на писане. Напоследък беше започнал да пише философски есета и искаше да ги издаде в книга. Чела съм няколко. Прекрасни са. Определено имаше дарба да пише, особено след като се оттегли от сцената ", призна Патрашкова.
За финал Константинов разказа една прелестна история, свързана с любимата му Александра Сърчаджиева: „ Беше много романтична личност. Алекс ми е разказвала как той я събужда веднъж в 5 сутринта и й казва „ Ставай “ и я води навън, на някаква поляна, която цялата е със светулки и вика „ Виж “. Алекс ми каза, че когато е видяла това нещо е останала без думи ", заяви Юлиян.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ