Красивото момиче с уникалния глас
" Когато Паша пее, ние имаме възприятие за непоклатимост. Не глас, това е инструмент, който пее. При това топло, артистично ", споделя композиторът Йосиф Цанков за певицата Паша Христова (1946-1971), от чието рождение на 16 юли се навършиха 80 години.
Родена е под името Парашкева Христова Стефанова в София. Започва професионалния си път като чертожничка в Института за електрокари, където работи близо шест години. Въпреки това фантазията й да стане певица се оказва по-силна и я води в Българското национално радио, където постъпва в новосъздадената Студия за естрадни реализатори. Там геният й е видян от композитора Иван Стайков, в чийто клас се образова и сполучливо приключва през 1965 година
През 1966 година записва първата си ария - " Щъркелът дойде отново " по музика на Зорница Попова, съпроводена от оркестър " Студио 5 " с диригент Божан Хаджиев. Още с този запис Паша показва освен мощния си глас, само че и извънредно възприятие към модерните за времето музикални стилове, в това число суинг и шейк. През идващите години тя построява богат и разнороден репертоар, отличаващ се с трагична емоционалност и високо изпълнителско майсторство.
Първи златни години...
КК " Слънчев бряг " (3 юни 1971). Изпълнение на Паша Христова на Международния фестивал " Златния Орфей "
През 1967 година взе участие във фестивала " Златният Орфей " с песента " Дъждовете започнаха ", която й носи трета премия в състезанието за български реализатори. Скоро по-късно записва " Спри, време " - ария, с която впечатлява освен с вокалните си благоприятни условия, само че и с умеенето си да предава мощни човешки страсти. Именно с нея показва България на фестивала в Сочи през 1968 година и печели златен орден - първия си огромен интернационален триумф.
Същата година става солистка на оркестър " София ", управителен от диригента Димитър Симеонов. Заедно с оркестъра изнася концерти в редица страни от тогавашния социалистически лагер. За нея основават песни едни от най-изявените български композитори и поети, измежду които Зорница Попова, Георги Костов, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Николай Арабаджиев и други. Така се раждат емблематични творби: " Колко те обичам ", " Пет часа ", " Скрита обич ", " Янтра ", " Повей, ветре ", " Остани " и най-популярната й ария - " Една българска роза ".
Имаше единствено една рекламация - да пее
" За разлика от множеството си сътрудници, Паша нямаше грандомански искания. Имаше единствено една рекламация - да пее! ", споделя Димитър Симеонов (1932-2019, саксофонист, цигулар, диригент, композитор, аранжор, първият учител по саксофон в консерваторията, създател на образователни пособия по специалността).
Заради впечатляващите си интерпретаторски качества Паша Христова е определяна като универсална певица. Според рецензията, с изключение на с трагичните си осъществявания, тя се отличава и с изключителна лекост в по-нежния и стилово комплициран род боса нова и това проличава в песни като " Попътен вятър ", " Предчувствие ", " Утрото ще ни срещне отново " и " Кажи ми ", в които съчетава вокална техника с деликатна емоционалност.
Стремежът й към многообразие се демонстрира и в осъществяванията на известни задгранични песни с български текстове. Благодарение на нейния гений, доста от тези творби се свързват точно с нейното име, а не с истинските им реализатори. Сред тях са " Една година обич ", " Аз, ти и розите ", " Песен за теб ", " Щастливи дружно " и " Нека този момент да спре ", които затвърждават мястото й измежду най-обичаните български естрадни певици.
Триумфът продължава
Периодът 1970-1971 година е най-успешният в креативната кариера на Паша Христова и й носи най-голямото публично самопризнание. През 1970 година тя печели трета премия за реализатор на третия интернационален фестивал " Златният елен " в Брашов, Румъния. Същата година, дружно с Мими Иванова и Мария Нейкова, е отличена с премията на публиката в Пролетния радиоконкурс за песента " Яворова пролет " по музика на Светозар Русинов и текст на Димитър Точев.
Най-големият й триумф идва през юни 1970 година на фестивала " Златният Орфей " в Слънчев бряг. Там Паша Христова впечатлява както журито, по този начин и публиката с осъществяванията си на песните " Една българска роза " и " Повей, ветре ". Песента " Една българска роза " печели първа премия, а " Повей, ветре " е удостоена с огромната премия и златната статуетка. Този успех утвърждава Паша Христова като една от най-ярките звезди на българската сцена.
До трагичната самолетна злополука през декември 1971 година Паша Христова съумява да реализира още един важен интернационален триумф. На фестивала в Сопот, Полша, тя извършва песента " Ах, този дивен свят " - българска версия на творбата на Чеслав Ниемен - " Dziwny jest ten swiat ". Изпълнението й е високо оценено и й носи първа премия за интерпретация на полска ария.
Бяла ария... /> На 21 декември 1971 година, едвам на 25 години, Паша Христова умира при самолетна злополука. На летище " София " при политане катастрофира аероплан " Ил-18 " на Българската гражданска авиация " Балкан " със 73-ма пасажери на борда. В него пътуват дейци на изкуството за Дните на българската просвета в Алжир. Сред тях са Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и Янка Рупкина. При удара на крилото в пистата корпусът се пречупва на две и самолетът избухва в пламъци, а единият мотор се откъсва. Загиват 30 души, измежду които Паша Христова. Останалите се избавят, като измежду тях са Борис Гуджунов, Мария Нейкова и Янка Рупкина.
След неочакваната й гибел признанието към гения й продължава. Песента " Бяла ария " по музика на Димитър Вълчев и текст на Петър Караангов е определена за " Мелодия на годината " посмъртно. След кончината й излиза първата и останала единствена грамофонна плоча на певицата. През 1972 година Паша Христова е удостоена посмъртно със званието " Заслужил актьор ".
Съдбата обаче не й дава опция да запише песента " Унес " по музика на Димитър Вълчев и стихове на Елисавета Багряна. Тя е трябвало да направи този запис след завръщането си от гастрол в Алжир.
През 2006 година Българската национална телевизия продуцира кино лентата " Музикални следи " на режисьорката Моника Якимова във връзка 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 година Българска национална телевизия излъчва кино лентата " Здравей, обичам те " с създател и режисьор Олег Ковачев във връзка 40 години от нещастието, в която тя умира. На Паша Христова е наречена улица в квартал " Манастирски ливади " в София.
Българска телеграфна агенция
Родена е под името Парашкева Христова Стефанова в София. Започва професионалния си път като чертожничка в Института за електрокари, където работи близо шест години. Въпреки това фантазията й да стане певица се оказва по-силна и я води в Българското национално радио, където постъпва в новосъздадената Студия за естрадни реализатори. Там геният й е видян от композитора Иван Стайков, в чийто клас се образова и сполучливо приключва през 1965 година
През 1966 година записва първата си ария - " Щъркелът дойде отново " по музика на Зорница Попова, съпроводена от оркестър " Студио 5 " с диригент Божан Хаджиев. Още с този запис Паша показва освен мощния си глас, само че и извънредно възприятие към модерните за времето музикални стилове, в това число суинг и шейк. През идващите години тя построява богат и разнороден репертоар, отличаващ се с трагична емоционалност и високо изпълнителско майсторство.
Първи златни години...
КК " Слънчев бряг " (3 юни 1971). Изпълнение на Паша Христова на Международния фестивал " Златния Орфей "
През 1967 година взе участие във фестивала " Златният Орфей " с песента " Дъждовете започнаха ", която й носи трета премия в състезанието за български реализатори. Скоро по-късно записва " Спри, време " - ария, с която впечатлява освен с вокалните си благоприятни условия, само че и с умеенето си да предава мощни човешки страсти. Именно с нея показва България на фестивала в Сочи през 1968 година и печели златен орден - първия си огромен интернационален триумф.
Същата година става солистка на оркестър " София ", управителен от диригента Димитър Симеонов. Заедно с оркестъра изнася концерти в редица страни от тогавашния социалистически лагер. За нея основават песни едни от най-изявените български композитори и поети, измежду които Зорница Попова, Георги Костов, Димитър Вълчев, Йосиф Цанков, Николай Арабаджиев и други. Така се раждат емблематични творби: " Колко те обичам ", " Пет часа ", " Скрита обич ", " Янтра ", " Повей, ветре ", " Остани " и най-популярната й ария - " Една българска роза ".
Имаше единствено една рекламация - да пее
" За разлика от множеството си сътрудници, Паша нямаше грандомански искания. Имаше единствено една рекламация - да пее! ", споделя Димитър Симеонов (1932-2019, саксофонист, цигулар, диригент, композитор, аранжор, първият учител по саксофон в консерваторията, създател на образователни пособия по специалността).
Заради впечатляващите си интерпретаторски качества Паша Христова е определяна като универсална певица. Според рецензията, с изключение на с трагичните си осъществявания, тя се отличава и с изключителна лекост в по-нежния и стилово комплициран род боса нова и това проличава в песни като " Попътен вятър ", " Предчувствие ", " Утрото ще ни срещне отново " и " Кажи ми ", в които съчетава вокална техника с деликатна емоционалност.
Стремежът й към многообразие се демонстрира и в осъществяванията на известни задгранични песни с български текстове. Благодарение на нейния гений, доста от тези творби се свързват точно с нейното име, а не с истинските им реализатори. Сред тях са " Една година обич ", " Аз, ти и розите ", " Песен за теб ", " Щастливи дружно " и " Нека този момент да спре ", които затвърждават мястото й измежду най-обичаните български естрадни певици.
Триумфът продължава
Периодът 1970-1971 година е най-успешният в креативната кариера на Паша Христова и й носи най-голямото публично самопризнание. През 1970 година тя печели трета премия за реализатор на третия интернационален фестивал " Златният елен " в Брашов, Румъния. Същата година, дружно с Мими Иванова и Мария Нейкова, е отличена с премията на публиката в Пролетния радиоконкурс за песента " Яворова пролет " по музика на Светозар Русинов и текст на Димитър Точев.
Най-големият й триумф идва през юни 1970 година на фестивала " Златният Орфей " в Слънчев бряг. Там Паша Христова впечатлява както журито, по този начин и публиката с осъществяванията си на песните " Една българска роза " и " Повей, ветре ". Песента " Една българска роза " печели първа премия, а " Повей, ветре " е удостоена с огромната премия и златната статуетка. Този успех утвърждава Паша Христова като една от най-ярките звезди на българската сцена.
До трагичната самолетна злополука през декември 1971 година Паша Христова съумява да реализира още един важен интернационален триумф. На фестивала в Сопот, Полша, тя извършва песента " Ах, този дивен свят " - българска версия на творбата на Чеслав Ниемен - " Dziwny jest ten swiat ". Изпълнението й е високо оценено и й носи първа премия за интерпретация на полска ария.
Бяла ария... /> На 21 декември 1971 година, едвам на 25 години, Паша Христова умира при самолетна злополука. На летище " София " при политане катастрофира аероплан " Ил-18 " на Българската гражданска авиация " Балкан " със 73-ма пасажери на борда. В него пътуват дейци на изкуството за Дните на българската просвета в Алжир. Сред тях са Паша Христова, Мария Нейкова, Борис Гуджунов и Янка Рупкина. При удара на крилото в пистата корпусът се пречупва на две и самолетът избухва в пламъци, а единият мотор се откъсва. Загиват 30 души, измежду които Паша Христова. Останалите се избавят, като измежду тях са Борис Гуджунов, Мария Нейкова и Янка Рупкина.
След неочакваната й гибел признанието към гения й продължава. Песента " Бяла ария " по музика на Димитър Вълчев и текст на Петър Караангов е определена за " Мелодия на годината " посмъртно. След кончината й излиза първата и останала единствена грамофонна плоча на певицата. През 1972 година Паша Христова е удостоена посмъртно със званието " Заслужил актьор ".
Съдбата обаче не й дава опция да запише песента " Унес " по музика на Димитър Вълчев и стихове на Елисавета Багряна. Тя е трябвало да направи този запис след завръщането си от гастрол в Алжир.
През 2006 година Българската национална телевизия продуцира кино лентата " Музикални следи " на режисьорката Моника Якимова във връзка 60 години от рождението на Паша Христова. През 2010 година Българска национална телевизия излъчва кино лентата " Здравей, обичам те " с създател и режисьор Олег Ковачев във връзка 40 години от нещастието, в която тя умира. На Паша Христова е наречена улица в квартал " Манастирски ливади " в София.
Българска телеграфна агенция
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ