ЙОРДАН РЪСИН е роден в село Студена, област Перник. Завършва

ЙОРДАН РЪСИН е роден в село Студена, област Перник. Завършва актьорско майсторство за трагичен спектакъл в класа на проф. Снежина Танковска в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов ". По време на следването си взе участие в разнообразни уъркшопове и интернационалните конгреси. Играл е в спектакли в Театър НАТФИЗ, на сцените на Театър " Сълза и смях ", Младежкия спектакъл " Николай Бинев ", ТР " Сфумато ", Театър " Българска войска ", а от 2014 година е назначен на щат в Театър " Възраждане ". 
За своите актьорски превъплъщения е почетен с премиите: " Аскеер 2017 " за поддържаща мъжка роля във " Вуйчо Ваньо " от Чехов, реж. Григор Антонов; " Икар 2019 " за поддържаща мъжка роля за ролята на Глигор в " Нова Библия ", Програма " Ноев ковчег ", по Йордан Радичков, реж. Иван Добчев, Театрална работилница " Сфумато " ; " Икар 2020 " за водеща мъжка роля за Андрей в " За едно събитие от електричеството " по Чехов, реж. Стилиян Петров; " Аскеер 2021 " за поддържаща мъжка роля за Той в " Портокалова кожа " от Мая Пелевич, реж. Петър Денчев; " Аскеер 2025 " за водеща мъжка роля за ролята на Мосю Бонифас в " Убийствена комедия ", реж. Венцислав Асенов, Театър " Възраждане ". През 2026 година е номиниран за " Аскеер " в категорията " Моноспектакъл " за " Викове от подземието " по " Записки от подземието " на Достоевски, реж. Стоян Радев. 
Снимал се е в киното, като най-голяма известност му донася ролята на служителя на реда Камен Почекаин в 12-серийния филм, излъчен по Българска национална телевизия при започване на тази година - " Мамник ", по книгата на Васил Попов, режисьор Виктор Божинов. 
Йордан Ръсин и приятелката му - актрисата Златина Димитрова, имат наследник и щерка.

- Господин Ръсин, преди дни се завърнахте от турне с Театър " Българска войска " - в кои градове гостувахте в края на сезона?
- Пътувахме с " Много звук за нищо " на Шекспир, режисура на Красимир Спасов, светла му памет, която скоро ще навърши 30 години от слагането й. Бяхме в Троян, Хисаря и Пазарджик. /> - През февруари излезе премиерата на Вашия моноспектакъл " Викове от подземието " по " Записки от подземието " на Достоевски. До самия завършек на сезона доста мъчно се намираха билети. Не за първи път се срещате с Достоевски на сцената. По-лесно ли Ви беше, откакто към този момент този създател е минал през Вашата психика и актьорско преобразяване?
- Като човек, който се занимава с творчество, с изкуство, със основаване на нов свят, срещата с нещо надълбоко, като смисъл, постоянно, като тематика, мощно, като мисъл, постоянно е предизвикателно. А Достоевски е тъкмо такова предизвикателство. Всеки път срещата с него е среща за първи път. (Всъщност всяка среща с огромните създатели е такава!) Това, че си се докоснал един път до него, че те е позволил до себе си, не значи, че идващият път ще бъдеш позволен. Но когато се изправиш пред такова мощно нещо, подготвен си да дадеш най-хубавото от себе си. И то не с цел да наподобиш или угодиш на създателя и неговия свят, а да се изправиш челно с него, с цел да се роди ново създание, в тази ситуация, наречено зрелище, спектакъл, и това ново създание да има потребността да поддържа връзка с индивида! Така че, това, дали сме имали предходен опит, може да изиграе неприятна смешка, само че и може да даде мощен старт. 
Двете ми срещи с Достоевски са се случили в Театрална работилница " Сфумато " с Иван Добчев и в " Топлоцентрала " със Стоян Радев. В " Сфумато " представлението е " Бесове " и излезе, в случай че не се неистина, 2018-а, а " Виковете... " е от напълно скоро - 2026-а. Първо, представленията са правени от два разнообразни индивида, а това към този момент е причина за големи разлики. Второ, това са Иван Добчев и Стоян Радев, които творят и мислят в други поетики, а това, от моя позиция, е прелестно и вдъхновяващо, тъй като имам щастието да работя с тях, имам вълнението от това да работя мощни текстове, имам опцията да се изучавам и да надграждам себе си като артист, а като човек - там към този момент не знам. Това, че загатвам единствено хубавите неща, не значи, че те са били дадени наготово, в действителност много работа и пот са хвърлени вътре. И в края на краищата - по-лесно ли ми беше? Не, няма по какъв начин да ти е елементарно, когато се изправяш пред Достоевски. 

- За първи път посягате към моноспектакъл. Трябва ли артистът да събере опит с разнообразни създатели и произведения, прекарвания на сцената, с цел да се почувства подготвен да излезе самичък пред публиката?
- Опитът е значим, само че не и належащ. Ако се " намерите " с даден текст, в случай че се " срещнете " с режисьор, които може да ви преведе " оттатък ", нещата могат да се получат, макар че горните две точки изискват време и вярно нареждане на планетите. Общо взето, в случай че гориш в това, което правиш, без да се интересуваш от резултата, или най-малко резултатът да не те води, всичко е възможно. И това е годно и за театър, и за моноспектакъл. Тъй като ми се случва за първи път да съм самичък на сцената, може би ми би трябвало повече време, с цел да осъзная какви са разликите, приликите на тези разновидности на театъра. Къде се крие магията на това да си самичък на сцената и това да имаш сътрудник.

- Бихте ли изиграли " Викове от подземието " да вземем за пример след 20 години, когато може би ще сте натрупали още неща, които " не са за шерване "?
- Наистина би било забавно... След толкоз време всяка дума ще трепти по напълно друг метод. А може, след неизбежните щастливи мигове и неприятни земетресения, да не искаш тези думи да ги изричаш към този момент.
Йордан Ръсин с децата си
- Трудно ли се излиза от облик след този театър?  
- Представлението за мен е като един енергиен поток. Аз съм като някакъв проводник, на който му се спуска отнякъде " нещо ", превежда това " нещо " на публиката до една избрана точка; силата, потокът стигат своята кулминационна точка, развръзка и така нататък, и всичко внезапно свършва. Така че излизането се случва съвсем незабавно след края на спектакъла. Обаче влизането от своя страна е по-активно. 
" Записки от подземието " е извънредно мощно и надълбоко произведение. Там, вътре, има неща, в които човек може да се открие и разкрие. Има външни тематики, т.е. за света към теб; има тематики и за вътрешността. И защото съм човек в света, а в света се случват безбройно доста неща, вътре в мен също бушуват силите на живота - неизбежно се пробвам да заложа, като мисъл в текста и представлението, тези нови визии. Това още повече уплътнява представлението, което следва да бъде изиграно.

- А какво да вършим с " тъмната същина " на индивида? 
- " Тъмната същина ", колкото и да е неприятна, даже отвратителна на моменти, тя въпреки всичко е част от индивида. А може би не е просто някаква странична част, някакво допълнение към същността на индивида, а си е напряко съществена витална двигателна сила. Тогава какво да вършим с нея? На това не мога да отговоря. Трябват каузи, и то персонални, само че какви тъкмо...

- Снощи играхте премиерно " Кислород " на Иван Вирипаев, който слага настоящи въпроси за същността на индивида, за връзките посред ни в актуалното консуматорско общество, за способността да изпитваме емпатия, обич, лоялност и да живеем пълнокръвно. Кое е предизвикването за артиста в тази пиеса?
- Това, да накараме публиката да бъде с нас. Текстът е характерен, формата - също. Най-вероятно не всеки би откликнал на такава материя, само че и тук се крие вълнението и забавното: да накараме или да допуснем, че това, което вършим, е за всеки, че всеки е част от нас, а и ние сме част от тях, че ние сме едно. Радина Боршош написа, като пост във фейсбук, нещо доста тъкмо, което ни дава основата на представлението: " Днес нашият " Кислород " за първи път ще се срещне с вашия О2. " Това е във връзка на премиерата, само че това " за първи път " е годно за всеки веднъж, в който групата " Кислород " ще се среща със своята аудитория, и там е предизвикването: в това " за първи път ".

- Смисълът на стойностния спектакъл е да ни накара да мислим, само че съществуват и други постановки, които имат по-развлекателен темперамент. 
- На мен ми се желае да доминира качественото изкуство, само че постановките от развлекателен темперамент въпреки всичко са нужни, тъй като играят ролята на неприятния воин във кино лентата - нужни са.  

- В Театър " Възраждане ", където сте щатен артист, забавен миг е изключителната непосредственост със феновете, към която театралното пространство подготвя. Това прави общуването по-искрено и по-истинско, само че е и малко рисковано, тъй като публиката усеща всичко - умножено.
- Това е тъкмо по този начин. Близостта е извънредно подла към фалша, изключително на сцената. Това, да видиш от близко очите на артиста, или, по-добре да кажем, на индивида, ти към този момент си в интимна непосредственост, а там всеки един мирис, всяка една смяна на мисълта се уголемява и се вижда. Сцената е една голяма лупа, а сцената, която допуска още по-голяма непосредственост, се трансформира в микроскоп, по тази причина би трябвало да бъдем извънредно бдителни към това, което вършим, и към това, което желаеме да кажем. Например " Викове от подземието " няколко пъти го играхме в Театър " Възраждане ", играли сме го в зала 2 на " Топлоцентрала ", а във Варна и Бургас - на огромна сцена. На трите подиуми е друга силата, както и жестовете, тъй като пространството допуска други условия, тон, придвижвания и така нататък Реакциите на публиката също са разнообразни. Приспособяване...

- След към този момент десетки функции, три " Аскеер " -а и два " Икар " -а, още една номинация за " Аскеер " тази година - за " Викове от подземието ", както се споделя, за една вечер станахте толкоз известен с ролята на Камен Почекаин в сериала " Мамник ". Телевизията е доста огромна естрада.
- Това си е непоръчков маркетинг.

- По мрежите още от първата серия започнаха да цитират Ваши реплики, да разясняват, да вършат анализ на разговори, обстановки - очаквахте ли това?
- Не чаках, че обликът на Камен Почекаин ще провокира такива реакции. Това въпреки всичко е в областта на резултата, за който говорех нагоре. Единствената ми цел беше да изградя един същински, почтен, действителен облик... човек. От основаването на сериала са минали година-две, а през това време другата работа не стопира, тъй че това, което се случи, е нов феномен за мен и го следя с огромен интерес - като събитие вътре в мен и като събитие отвън мен.

- Играе ли Ви се в киното, в телевизионни сериали?
- Разбира се! И то доста! Съотношението сред спектакъл и кино е 20% за киното и 80% за театъра. Искам най-малко да ги изравня. Страшно доста ми се снима. Тук изпадам в емоционалност, тъй като съм към момента " зелен " в тази сфера, а имам още доста да изучавам, само че това ме кара да не спирам да бленувам, а и да работя.

- Роден сте и сте раснал в село Студена. Като сравнявате Вашето детство с това на Вашите деца - от какво ги лишава днешното време, животът в огромния град, темпото, рестриктивните мерки, заплахите... 
- Наистина не мога да си показва по какъв начин преди 30 години нашите са ме пускали по през целия ден на открито, животът ми е бил из горите, в игри с децата. Сега да пусна по този начин детето си на открито... не знам. Те още са дребни - на 5 и на 3 години, само че занапред ги мисля... Ще ги пущам единствено с електронни верижки с вградени камери и местоположения. Шегата настрани.
Забелязвам, че на моите деца безпределно доста им харесва да са на село. Тук, в кубчето на жилището, на детската градина, на площадката за игра би трябвало да им измислиш някакво занятие, само че отново са в лимитирано пространство. А като отидеш на двора на село, въображението стартира да работи по различен метод, има кучета, котки, кокошки, инсекти, пеперуди, растения, градина, береш чушки, домати, копаеш, помагаш на баба и на дядо, имаш свободата за пълноценна игра. Отиваме на реката, събираме камъни, пускаме лодки, ловим риба - прелестна работа!

- Какво Ви следва от през днешния ден нататък?
- Край на сезона за мен, напущам София чак до септември! След този сезон - 2025-2026, нуждая се от отмора, само че не каква да е, а с деца! Което отмора ли е!? Или веселба!?