Повече от три десетилетия Съветът на ректорите е мястото, в

Повече от три десетилетия Съветът на ректорите е мястото, в което българските университети, без значение от своите разлики, са търсили общи решения по най-важните въпроси на висшето обучение. Именно способността да беседваме между тях и да отстояваме общи дела трансформира Съвета на ректорите в влиятелен представител на академичната общественост и в един от знаците на демократичното развиване на българското висше обучение.

Само допреди два месеца никой от ректорите не поставяше под подозрение уставността, легитимността и представителността на Съвета на ректорите. През всички тези години той беше несъмнено припознат като общия внушителен орган на българските висши учебни заведения пред държавните институции, обществото и интернационалните университетски сътрудници. Не е без значение и фактът, че немалка част от сътрудниците, които през днешния ден оферират основаването на нов Съвет на ректорите, през годините са били неизменима част от неговото ръководство или претенденти за позиции в неговите органи на ръководство. Това единствено по себе си демонстрира, че единствено допреди два месеца и те са приемали неговата уставност, легитимност, представителност и институционален престиж.

Днес сме откровено обезпокоени от обществените позиции и дейности, които могат да доведат до разделяне посредством съществуването в правния мир на две организации, носещи едно и също име – Съвет на ректорите.

До този миг Управителният съвет на Съвета на ректорите умишлено резервира академично безмълвие. Не тъй като липсва позиция, а тъй като вярвахме, че разликите следва да бъдат обсъждани и преодолявани вътре в границите на организацията, с взаимно почитание сред нейните членове и без обществено опълчване. Водеше ни убеждението, че Съветът на ректорите е общият дом на всички ректори и че разликите би трябвало да бъдат преодолявани посредством научен разговор, а не посредством разделяне.

Много пъти към този момент сме били очевидци на разделения в политически партии, синоди, спортни федерации и професионални организации.

Подобни конфликти в никакъв случай не приключват с победител. Те водят само до публично съмнение и намаляване на институциите.
Вярваме, че посредством разговор може да се търси единодушие по всеки противоречив въпрос, като се изключи един – слагането под подозрение на правната легитимност, институционалната еднаквост и приемствеността на Съвета на ректорите, основан през 1993 година.

Изразяваме своята откровена благодарност към ректорите-доайени, които сложиха основите на Съвета на ректорите при започване на демократичните промени в България. Благодарим им за напъните, с които построиха организация, защитавала повече от три десетилетия ползите на българските висши учебни заведения. Искрено се надяваме техният труд да не остане единствено почтена страница от историята, а да продължи да бъде основа за бъдещото развиване на академичната общественост.

Легитимни са напъните на поколенията ректори преди нас, които сложиха основите му при започване на демокрацията. Легитимни са напъните на хилядите преподаватели, които през годините подкрепяха неговото развиване. Легитимна е и отговорността ни през днешния ден да не допуснем разрушаването на единния глас на българската академична общественост.

Никой няма да завоюва от съществуването на два Съвета на ректорите. Ще изгубят университетите. Ще изгубят студентите. Ще загуби обществото, което има потребност от обединен, самостоятелен и влиятелен научен глас.

Още по-сериозен би бил рискът, в случай че представителството на университетите бъде сведено само до консултативна функционалност към изпълнителната власт.

Припомняме, че Асоциацията на частните висши учебни заведения, Асоциацията на медицинските университети и Сдружението на държавните висши учебни заведения са значима част от академичната общественост и извършват значими функционалности, само че те съставляват обособени групи висши учебни заведения. Единствено Съветът на ректорите повече от три десетилетия сплотява всички български висши учебни заведения и съставлява техния общ интерес.

За страдание, през днешния ден университетският диалог все по-рядко е отдаден на действителните провокации пред висшето обучение – качеството на образованието, развиването на научните проучвания, демографските процеси, интернационализацията, цифровата промяна,
конкурентоспособността на университетите и мястото на България в Европейското пространство за висше обучение. Вместо това Съветът на ректорите последователно се въвлича в рецесия на човешките връзки, а не на университетските хрумвания. Това не е диалогът, който българското висше обучение заслужава.

Затова насочваме покана към всички наши сътрудници ректори да седнем дружно на кръгла маса и да проведем открит, почтен и виновен диалог, посредством който да намерим решение в границите на съществуващия Съвет на ректорите. Организацията, завещана от нашите прародители, не може да бъде пленник на персонални показа, краткотрайни спорове или частни ползи.

Призоваваме всички ректори да съхраним единството на академичната общественост. Различията са естествени и неизбежни, само че тяхното място е в разговора, а не в разделянето. Вярваме, че изходът съществува и той може да бъде открит само посредством взаимно почитание, открит диалог и решения, взети в границите на Съвета на ректорите.

Единството на Съвета на ректорите не е самоцел. То е изискване българските университети да продължат да имат мощен, самостоятелен и почитан общ глас пред страната, обществото и интернационалните университетски сътрудници.

Протягаме ръка за научен разговор и оставаме с вярата, че сътрудниците ще я поемат!

Управителен съвет
на Съвета на ректорите на
висшите учебни заведения в Република България