МВР - царството на еднодневките!
Гадно нещо са историческите обстоятелства! Разгледани от дистанцията на времето, те безмилостно оголват скритите под гръмките слова дребни упоритости. Лъсва несъстоятелността на политическото двуличие, крещящото неявяване на дълготрайна визия и имитацията на реформаторско мислене.
Събитията и обстоятелствата в 31-годишната история на прехода в Министерство на вътрешните работи не вършат изключение. Дори и зад обективната и неподдаваща се на пръв взор на манипулативни разбори статистика за вътрешните министри от основаването на Министерство на вътрешните работи до ден сегашен, се крие пояснение за днешното положение на ведомството - 31 години преход, 31 години в очакване най-накрая промяната там да се случи...
От 1989 година до момента Министерство на вътрешните работи са го оглавявали 22-ма министри. За толкоз години преход това значи, че всеки от тях е имал горе долу по 1,5 години престой - време, извънредно незадоволително, с цел да остави трайна следа в живота на това извънредно значимо ведомство. От позиция на нуждата от промени, престоят на огромна част от тези министри е съпоставим с живота на еднодневките, които извършват една волност на природата, само че за повече и дума не може да става.
Разбира се, от броя би трябвало да извадим вътрешните министри от служебните кабинети, тъй като те са поемали управлението на Министерство на вътрешните работи с избрани и характерни задания. Шефовете на министерството от сходни кабинети обаче са надменно малко (едва 5 са служебните държавни управления в България от 1989 година досега), за бъдат натоварени с спомагателни упования за преустрояване на работата на повереното им министерство. Това са министрите ген. Чавдар Червенков ( първото служебно държавно управление на Ренета Инджова), Богомил Бонев (начело на Министерство на вътрешните работи и по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски), Петя Първанова (кабинетът на Марин Райков), Йордан Бакалов (правителството на Георги Близнашки) и Пламен Узунов (кабинетът на Огнян Герджиков)
Останалите им сътрудници, които са обещавали промени и не са си мръднали пръста, или пък не са осъществили концепциите си поради неналичието на политическа воля от страна на номиниралите ги партии, са били за малко и съдейки по дереджето на Министерство на вътрешните работи не са били отсам, както се споделя в един известен лаф. Изключение вършат единствено двама шефове на Министерство на вътрешните работи - Георги Петканов, вътрешен министър в държавното управление на Симеон Сакскобургготски и Цветан Цветанов в първия кабинет на Бойко Борисов, които са изкарали цялостните си мандати.
Разбира се има и такива шефове на министерството, които макар че са минали през хоризонта със скоростта на падащи звезди, са имали новаторски хрумвания, само че са били неодобрени от партиите, които са ги излъчили. Пример за подобен случай е Веселин Вучков, министър във второто държавно управление на ГЕРБ отпред с Бойко Борисов, който обаче подаде оставка през 2015 година, с цел да бъде заменен от Румяна Бъчварова. Наскоро Вучков разкри, че е хвърли оставката си, тъй като е бил заставен да работи дружно с основния секретар Светлозар Лазаров, "завещан " му от Цветлин Йовчев, вътрешен министър в скандалния кабинет на Пламен Орешарски. Другата причина се назовава Владимир Писанчев, началник на ДАНС по това време, който може да се похвали с това че е бил номинация и на Бойко Борисов, и на Пламен Орешарски. Вучков изясни, че осъществяването на промени в най-тежкото министерство, не е било допустимо, макар, че е имал стратегия за тях. Смисълът да си министър е да проведеш промените, съобщи някогашният МВР-шеф.
Какво съумяха да свършат тези 22-ма вътрешни министри по време на ръководството си и каква диря оставиха в историята на ведомството - с това ще ви занимаем в поредицата "Пародията на прехода ".
"Чистачът " в килера на Държавна сигурност
Първият МВР-шеф от "новата " демократична епоха е ген. Атанас Семерджиев ( 27.12.1989 — 22.09.1990 г.), който в края на декември 1989 година е назначен за министър на вътрешните работи в държавното управление на Георги Атанасов (БКП). Скоро излиза наяве и главната му задача- разчистването на авгиевите обори на Държавна сигурност. На 25 януари 1990 година шефът на архивите или както е прочут отдел "03 " на Държавна сигурност ген. Нанка Серкеджиева приготвя докладна бележка за пречистване на бумагите в архива. Докладната е импортирана при ген. Семерджиев за одобряване от заместника му ген. Стоян Савов. Строго секретната бележка рег. №ІV-68 е одобрена незабавно от Семерджиев и поставя началото на огромно пречистване на делата на агентурния уред поради "усложнената политическа и оперативна конюнктура ". Според заповедта би трябвало да бъдат унищожени персоналните и работни каузи на секретните сътрудници – български жители, като единствено някои от тях се резервират, по предложение на оперативните поделения на Министерство на вътрешните работи. Вместо унищожените каузи се изготвя картонче, в което не попадат имената на сътрудника, а единствено регистрационен номер и псевдонимът му. В резултат на секретната интервенция са прочистени към 42% от делата на агентурния уред на Държавна сигурност
През април 2002 година състав на Върховния касационен съд (ВКС) с ръководител Илиана Карагьозова призна за отговорни о.з.генерал-полковник Атанас Семерджиев и о.з. генерал-майор Нанка Серкеджиева за корист с власт и служебно състояние по делото за унищожаването на досиета от архивите на някогашната Държавна сигурност (ДС). Съдът постанови за Семерджиев 4 години и 6 месеца затвор при общ режим на изтърпяване на наказването, а за Нанка Серкеджиева - 2 години затвор при общ режим. През 2003 година присъдите са анулирани, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета напролет на 2005 година, а през 2006 година делото дефинитивно е прекъснато.
На мястото на ген. Семерджиев, който през август 1990 година е определен за вицепрезидент, в Министерство на вътрешните работи идва съвършеният правист Пенчо Пенев (22.09.1990 — 20.12.1990 г.), който остава на поста и при втория кабинет на Андрей Луканов. Пенев е измежду създателите на новата Конституция, доста изявления по гражданско и конституционно право, книги, публикации, научни отчети. На всичко от горната страна Пенев е създател и на 3 издадени стихосбирки.
Дедето извади Министерство на вътрешните работи от тоталитарната сянка
Първата крачка към смяна на Министерство на вътрешните работи беше направена от Христо Данов (20.12.1990 — 08.11.1991г.), именуван със благосклонност от подчинените си Дедето. Той е министърът, който съумя да унищожи тоталитарната визия, че Министерство на вътрешните работи е юмрукът на Българска комунистическа партия. С негово присъединяване във Великото Народно заседание беше основан закон, който на процедура целеше да децентрализира министерството. Начело на Министерство на вътрешните работи съгласно този закон е политическата фигура на министъра, новото обаче бе, че се вкара и фигурата на основния секретар като професионален началник. Заедно с него практическото управление на Министерство на вътрешните работи се упражняваше и от трима секретари.
Христо Данов явно беше началник с визия. Като вносител на първия Закон за Министерство на вътрешните работи той предложи в текстовете и основаването на Обществен съвет към министерството. Най-голямата му заслуга обаче е в основаването на обособена конструкция за битка с проведената престъпност. През юли 1991 година бе основана Централната работа за битка с проведената престъпност (ЦСБОП) към Министерство на вътрешните работи.
Христо Данов остана в паметта на чиновниците от Министерство на вътрешните работи и с това, че беше единственият вътрешен министър след 10 ноември 1989 година, който в никакъв случай не е имал защита и е употребил длъжностен автомобил единствено когато е посещавал някое посолство.
Събитията и обстоятелствата в 31-годишната история на прехода в Министерство на вътрешните работи не вършат изключение. Дори и зад обективната и неподдаваща се на пръв взор на манипулативни разбори статистика за вътрешните министри от основаването на Министерство на вътрешните работи до ден сегашен, се крие пояснение за днешното положение на ведомството - 31 години преход, 31 години в очакване най-накрая промяната там да се случи...
От 1989 година до момента Министерство на вътрешните работи са го оглавявали 22-ма министри. За толкоз години преход това значи, че всеки от тях е имал горе долу по 1,5 години престой - време, извънредно незадоволително, с цел да остави трайна следа в живота на това извънредно значимо ведомство. От позиция на нуждата от промени, престоят на огромна част от тези министри е съпоставим с живота на еднодневките, които извършват една волност на природата, само че за повече и дума не може да става.
Разбира се, от броя би трябвало да извадим вътрешните министри от служебните кабинети, тъй като те са поемали управлението на Министерство на вътрешните работи с избрани и характерни задания. Шефовете на министерството от сходни кабинети обаче са надменно малко (едва 5 са служебните държавни управления в България от 1989 година досега), за бъдат натоварени с спомагателни упования за преустрояване на работата на повереното им министерство. Това са министрите ген. Чавдар Червенков ( първото служебно държавно управление на Ренета Инджова), Богомил Бонев (начело на Министерство на вътрешните работи и по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски), Петя Първанова (кабинетът на Марин Райков), Йордан Бакалов (правителството на Георги Близнашки) и Пламен Узунов (кабинетът на Огнян Герджиков)
Останалите им сътрудници, които са обещавали промени и не са си мръднали пръста, или пък не са осъществили концепциите си поради неналичието на политическа воля от страна на номиниралите ги партии, са били за малко и съдейки по дереджето на Министерство на вътрешните работи не са били отсам, както се споделя в един известен лаф. Изключение вършат единствено двама шефове на Министерство на вътрешните работи - Георги Петканов, вътрешен министър в държавното управление на Симеон Сакскобургготски и Цветан Цветанов в първия кабинет на Бойко Борисов, които са изкарали цялостните си мандати.
Разбира се има и такива шефове на министерството, които макар че са минали през хоризонта със скоростта на падащи звезди, са имали новаторски хрумвания, само че са били неодобрени от партиите, които са ги излъчили. Пример за подобен случай е Веселин Вучков, министър във второто държавно управление на ГЕРБ отпред с Бойко Борисов, който обаче подаде оставка през 2015 година, с цел да бъде заменен от Румяна Бъчварова. Наскоро Вучков разкри, че е хвърли оставката си, тъй като е бил заставен да работи дружно с основния секретар Светлозар Лазаров, "завещан " му от Цветлин Йовчев, вътрешен министър в скандалния кабинет на Пламен Орешарски. Другата причина се назовава Владимир Писанчев, началник на ДАНС по това време, който може да се похвали с това че е бил номинация и на Бойко Борисов, и на Пламен Орешарски. Вучков изясни, че осъществяването на промени в най-тежкото министерство, не е било допустимо, макар, че е имал стратегия за тях. Смисълът да си министър е да проведеш промените, съобщи някогашният МВР-шеф.
Какво съумяха да свършат тези 22-ма вътрешни министри по време на ръководството си и каква диря оставиха в историята на ведомството - с това ще ви занимаем в поредицата "Пародията на прехода ".
"Чистачът " в килера на Държавна сигурност
Първият МВР-шеф от "новата " демократична епоха е ген. Атанас Семерджиев ( 27.12.1989 — 22.09.1990 г.), който в края на декември 1989 година е назначен за министър на вътрешните работи в държавното управление на Георги Атанасов (БКП). Скоро излиза наяве и главната му задача- разчистването на авгиевите обори на Държавна сигурност. На 25 януари 1990 година шефът на архивите или както е прочут отдел "03 " на Държавна сигурност ген. Нанка Серкеджиева приготвя докладна бележка за пречистване на бумагите в архива. Докладната е импортирана при ген. Семерджиев за одобряване от заместника му ген. Стоян Савов. Строго секретната бележка рег. №ІV-68 е одобрена незабавно от Семерджиев и поставя началото на огромно пречистване на делата на агентурния уред поради "усложнената политическа и оперативна конюнктура ". Според заповедта би трябвало да бъдат унищожени персоналните и работни каузи на секретните сътрудници – български жители, като единствено някои от тях се резервират, по предложение на оперативните поделения на Министерство на вътрешните работи. Вместо унищожените каузи се изготвя картонче, в което не попадат имената на сътрудника, а единствено регистрационен номер и псевдонимът му. В резултат на секретната интервенция са прочистени към 42% от делата на агентурния уред на Държавна сигурност
През април 2002 година състав на Върховния касационен съд (ВКС) с ръководител Илиана Карагьозова призна за отговорни о.з.генерал-полковник Атанас Семерджиев и о.з. генерал-майор Нанка Серкеджиева за корист с власт и служебно състояние по делото за унищожаването на досиета от архивите на някогашната Държавна сигурност (ДС). Съдът постанови за Семерджиев 4 години и 6 месеца затвор при общ режим на изтърпяване на наказването, а за Нанка Серкеджиева - 2 години затвор при общ режим. През 2003 година присъдите са анулирани, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета напролет на 2005 година, а през 2006 година делото дефинитивно е прекъснато.
На мястото на ген. Семерджиев, който през август 1990 година е определен за вицепрезидент, в Министерство на вътрешните работи идва съвършеният правист Пенчо Пенев (22.09.1990 — 20.12.1990 г.), който остава на поста и при втория кабинет на Андрей Луканов. Пенев е измежду създателите на новата Конституция, доста изявления по гражданско и конституционно право, книги, публикации, научни отчети. На всичко от горната страна Пенев е създател и на 3 издадени стихосбирки.
Дедето извади Министерство на вътрешните работи от тоталитарната сянка
Първата крачка към смяна на Министерство на вътрешните работи беше направена от Христо Данов (20.12.1990 — 08.11.1991г.), именуван със благосклонност от подчинените си Дедето. Той е министърът, който съумя да унищожи тоталитарната визия, че Министерство на вътрешните работи е юмрукът на Българска комунистическа партия. С негово присъединяване във Великото Народно заседание беше основан закон, който на процедура целеше да децентрализира министерството. Начело на Министерство на вътрешните работи съгласно този закон е политическата фигура на министъра, новото обаче бе, че се вкара и фигурата на основния секретар като професионален началник. Заедно с него практическото управление на Министерство на вътрешните работи се упражняваше и от трима секретари.
Христо Данов явно беше началник с визия. Като вносител на първия Закон за Министерство на вътрешните работи той предложи в текстовете и основаването на Обществен съвет към министерството. Най-голямата му заслуга обаче е в основаването на обособена конструкция за битка с проведената престъпност. През юли 1991 година бе основана Централната работа за битка с проведената престъпност (ЦСБОП) към Министерство на вътрешните работи.
Христо Данов остана в паметта на чиновниците от Министерство на вътрешните работи и с това, че беше единственият вътрешен министър след 10 ноември 1989 година, който в никакъв случай не е имал защита и е употребил длъжностен автомобил единствено когато е посещавал някое посолство.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ