Габриела Колева е дъщеря на писателя афористик Петко Колев и

Габриела Колева е щерка на писателя афористик Петко Колев и потомка на ген. Пенчо Златев, боен министър (1934) и министър-председател на България (1935). Завършва Института по бизнес администрация в Нант, Франция, и Висшето франкофонско учебно заведение по администрация и мениджмънт. Не крие професионалния си опит в бизнес бранша. Дългогодишен спонсор е на Нов симфоничен оркестър. Има афинитет към рисуването, литературата, балета и е буен колекционер на френски порцелан от ХVIII век. През юни 2017 година основава стилната къща "Мезон Сант-Ерем " с визия за създаване на бранд за дамски дрехи с акцент върху елегантни и чисти силуети, съчетани с рафинирани и структурирани платове, отговарящи на естетическите потребности на модерната делова дама.

"Нуждаем се от грациозен дух и чевръст разум "

- Как се стигна до решението да станете притежател на фешън къща, Габриела? Лесен ли бе пътят от фантазията за личен бранд до реализацията й?
- Първоначалната концепция беше напълно спонтанна и фактически предизвикана от вътрешната нужда от хубост, която съм изпитвала през всичките години. Прекарах дълго време в корпоративния свят и взех решение, че е време към този момент да се заема с нещо красиво, изпълващо живота ми в области, които са ми драговолно и ме въодушевяват. Насочих се към изкуството в действителност, тъй като считам, че пристигна моментът да му отдам дължимото.
- Живяла сте във Франция - страна, считана за знак на модата и стила. Защо решихте тъкмо в България да се реализирате?
- Исках да бъда покрай фамилията си и взех решение, че не мога да се връщам тук единствено за погребения. Обичам нашата страна. Дълго време обаче работих за интернационалните корпорации и професионалната ми кариера беше обвързвана с доста пътувания. През годините се борих интензивно за приемането в България на ваучерите за храна - известната през днешния ден обществена облага, която към този момент е част от системата, полагаща грижи за положителното на хората и обществото като цяло.
- Къде и по какъв начин откривате или срещате вдъхновението за работата си?
- Всъщност женствеността е най-голямото ми ентусиазъм. И нейно въплъщение е Одри Хепбърн, на която преди време са споделили, че няма да може да стане примабалерина. Но тя се прочува като забележителна актриса. Самата й женственост и човешката й същина, и тази невероятна непрестореност, невзискателност и мъдрост фактически постоянно доста ме въодушевяват. Връзката й с Живанши - в действителност тя го открива, когато е напълно млад дизайнер, въодушевява и него, трансформира самата нея в същинска муза: дълги години той прави доста костюми за всичките й функции в киното и в живота.
- Представяните от вас дрехи се отличават с изтънченост, финес и френски жанр като цяло. Доколко те кореспондират с балканския ни нрав?
- Мисля, че българката има невероятна женственост и страховит нюх към красивото. Нашето отношение към женствеността и методът, по който ние действаме, по никакъв метод не отстъпва на някои други. Всъщност най-хубавото във френския жанр е, че една французойка в никакъв случай не се води сляпо по трендовете, а постоянно избира и ползва към личния жанр и излъчването си това, което е на мода сега. Има самобитно адаптиране към нейната същина. Българките имат доста хубаво възприятие към хубостта. Опитвам се да дам на всеки, който идва при мен, това любознание, което всяка жена има към себе си и към метода, по който наподобява. Правим доста опити, наслагваме разнообразни цветове, материи... В избран миг дамата блества пред огледалото. И забавното е, че вътрешното възприятие в никакъв случай не я лъже. Искам моята роля да е асистираща: да оказа помощ на дамата да се разпознае в кое е най-красива. А този нюх е непогрешим.
- Имате ли упоритости да покажете стилните си творби и на задграничния пазар?
- Да, фактически желая да направя няколко ревюта - във Франция и в Швейцария. Хубаво е, че в този момент светът е доста глобализиран. Добре е да бъдат показани наши модели на задгранична аудитория. Предлагам нещо, което в последно време сякаш е позабравено. Моите дрехи са извънредно женствени, с изчистени линии, многофункционални - облекла, които са с качествени естествени материали и биха могли да бъдат носени на бизнес среща, на коктейл или пък на хубава непринудена вечеря, по-неформално свиждане, да са с леки, дребни елементи, които да акцентират нещо съответно и да могат да се употребяват за разнообразни случаи. Това доста ми харесва като концепция.
- Може ли съгласно вас дизайнер да се устоя от мода в България?
- Това е доста прекрасен въпрос. Този бизнес, както и всички останали, естествено е много сложен и в действителност има потребност от сериозна инвестиция, с цел да може самият дизайнер, марката му, да бъдат разпознаваеми, да си построи клиентела и да се завърти колелото. Необходим е обаче доста еластичен разум. Трябва да може да се нагоди към манталитета, към трендовете, към това, което хората търсят. И в случай че се пробва да наложи нещо ново като метод към дрехата в съзнанието на дамата, фактически да го направи по интелигентен метод. Някак си да бъде налично това, което предлага. Доста е мъчно. Не е невероятно. Но имам вяра, че въпреки всичко модата не е първокласно занимание в чистия смисъл.
- След основаването от Коко Шанел на дребната черна рокля има ли късмет, съгласно вас, да се появи друга сходна непреходна дреха?
- И аз имам хрумвания в тази посока. Една от тях е прелестният панталон "Капри " на Одри Хепбърн. Той е супер грациозен, с дължина 7/8, и е подобаващ за доста случаи. Напоследък доста към този момент се постановат и може би са идващото нещо, без което не може да се мине: рокли в по-метални цветове, както и костюми или тоалети, направени от копринено кадифе.
- Как бихте коментирали стила на политиците и известните персони у нас?
- Действително ги следя и считам, че те демонстрират любознание и предпочитание да бъдат елегантни и изискани. Правят старания също по този начин да са добре облечени, преценяват се с подтекста на събитието, на което участват. Хубавото е, че поставят грижи да намерят личния си жанр. Това обаче е дълъг развой, който допуска непрестанно търсене.
- Имате ли мнение по много обсъжданата тематика, която по-специално касае облеклото на първата дама?
- Не мисля, че нападките против нея са основателни, тъй като това е персонално неин избор: по какъв начин тъкмо да наподобява и по какъв метод да покаже своята женственост и темперамент. Първата дама е доста красива и достолепна, има прелестна външност. Смятам, че прави всичко належащо, имайки поради функционалностите, които извършва, и обществения интерес към нея.
- Сравняват ви с Джаки Кенеди. Как го приемате - като комплимент или за вас това е освен това?
- Много почитам нейния жанр и то освен метода, по който се облича, само че и самото лъчение и духа й, както и любовта към изкуството. Най-напред ме съпостави с нея мой доста добър другар - Шон Кенеди. Мисля, че той по-скоро имаше поради не външния тип, а самата връзка с живота, присъща и на двете ни. Да, фактически считам, че това е страховит комплимент, само че съм надалеч от този облик.
- Ще спре ли съгласно вас в миналото да бъде настояща поговорката "По облеклата посрещат, по акъла изпращат "?
- Надявам се, че не. Това, от което имаме потребност, е грациозен дух и чевръст разум. Според мен дрехата фактически е значима, тя е като първична визитка. Но пък тази картичка не прави индивида, нали? Според мен от ден на ден се натъртва на устрема да се извърнат внезапно нещата и духът и мозъкът ще бъдат доста по-ценени от визията.
- Има ли съгласно вас "мода за народа "?
- Абсолютно! Много желая да подчертая, че цялата тази хубост и грациозност - неща, които нормално се свързват с лукса и мъчно можем да си позволим, в действителност имат късмет да се трансфорат в част от всекидневието на хората. Това е огромният залог за мен. Защото всяка жена има право да наподобява добре, да е красива и би трябвало да може да си го разреши. Никого няма да върна от моето ателие. Искам да вдъхна на колкото се може повече дами вярата в силата на тяхната женственост и във опцията да я получат.