- Г-н Йен Дзимин, в началото на нашия разговор аз

- Г-н Йен Дзимин, при започване на нашия диалог аз бих желал да попитам каква е структурата на Китайския писателски съюз, по какъв начин поддържат връзка между тях китайските писатели?
- Китайският писателски съюз е най-голямата организация на писатели в света. В него членуват над 10 000 поети и писатели. Освен това имаме сред 500 и 600 чиновници в самия съюз, които се занимават с неговата активност. Имаме лично издателство, личен вестник и над 10 периодически издания. Нашият съюз разполага със лична Академия, която не е висше учебно заведение, само че в която се образоват бъдещи писатели и поети. Тя носи името на огромния китайски публицист Лу Сюн. В нея се одобряват млади писатели от цялата страна, които минават за 2-3 месеца образование в разнообразни курсове - писане на прозаичност, писане на лирика, писане на рецензия. Имаме и организация, занимаваща се с колекционирането на разнообразни артефакти: ръкописи, информация, обвързвана с разнообразни писатели, неща, които са от историческа значителност. Съюзът на китайските писатели дава и четири национални литературни награди, най-голямата от тях е още веднъж на името на Лу Сюн. Лауреатът получава 100 хиляди юана (около 25 хиляди лева). Друга влиятелна премия е за разказ - на името на Мао Дун. Финансовото й измерение е 500 хиляди юана (около 125 хиляди лева).
- Какви са връзките на Китайския писателски съюз с страната? Тя поддържа ли ви? И изобщо, какво е отношението на страната към културата и съответно към литературата в Китай?
- Ние сме национална организация, само че също по този начин може да се каже, че сме един тип министерство, въпреки да нямаме неговите функционалности. Получаваме голяма поддръжка от държавното управление. От своя страна то има условия към нас за свършена работа. Всички неща, които към този момент загатнах: издателството, нашите вестници, периодическите издания, в това число и премиите, са подкрепени и финансирани от държавното управление.
- Има ли доста млади писатели в Китай? Кое ги стимулира да протягат ръка към перото?
- В момента у нас има доста млади създатели. Повечето стартират като интернет писатели. Интернет литературата в Китай е извънредно дейна и разнообразна. Затова младите писатели разгласяват първите си произведения в мрежата, с цел да бъдат видяни, по-късно към този момент се развиват, разгласяват книгите си.
- Казахте за интернет литературата. Не съставлява ли тя заплаха за обичайна книга? Как стоят нещата в Китай?
- В момента интернет литературата у нас набира все по-голяма скорост. Някои от интернет създателите стават доста известни, даже по-популярни и по-печеливши от обичайните писатели, публикуващи главно на хартия. Но аз считам, а и доста други създатели са на същото мнение, че издадената на хартия книга има по-голяма литературна мощност.
- Каква е главната тема, вълнуваща актуалния китайски публицист?
- Тематиката е прекомерно разнообразна. Тъй като Китай е извънредно огромен и има доста създатели, е мъчно да се вършат генерални систематизирания. Но у нас се случват доста скоростни и огромни промени в самото общество, по тази причина писателите и поетите пишат за тези промени. Затова може да кажем, че реалистичното изложение на новото китайско общество е главната тема в актуалната китайска литература.
- Бурното развиване на Китай е видно от всички. Особено в региона на технологиите. Но къде е мястото на културата в едно такова развито софтуерно общество?
- За китайската страна културата е от извънредно значение и най-много литературата. Както към този момент споделих, държавното управление оказва изключителна поддръжка за личностното и креативното развиване на писателите. Да, Китай се развива извънредно доста в софтуерно отношение, което оказва въздействие върху развиването и на самата литература, в това число на методите, по които тя се чете, прави и популяризира. Оказва въздействие и на самата тема. Все по-популярна става и научнофантастичната литература. Така че умерено можем да кажем, че в Китай софтуерното развиване повлиява и на културата, и в частност на литературата.
- В този ред на мисли, съхраняват ли се обичайните китайски корени в обществото и каква е задачата на литературата в тази област?
- За страната обичайна просвета и нейното запазване е витално значима. Аз загатнах научнофантастичната литература, само че в Китай има и доста мощни исторически романи, написани през последните години. Особено в интернет литературата се основават доста исторически творби, които носят и предават обичайния китайски дух. Много от тях биват филмирани, превръщани в сериали, които имат голяма известност в Китай.
- Как китайците съумяват да запазят своя език, да устояват на натиска на британския? При нас в България това май мъчно се случва...
- Китайският език е извънредно остарял език. Затова и китайците се гордеят с него. У нас също навлизат непознати, изключително британски, думи. Но като цяло китайският език резервира своята конструкция, своята целокупност и своята непорочност. Повечето от непознатите думи при нас навлизат бързо, само че и бързо престават да се употребяват.
- А има ли в Китай признат закон за чистотата езика?
- У нас няма признат подобен закон. Но има практики, когато някоя непозната дума, звучаща неестествено за китайския език, навлезе в него, потреблението й да бъде мощно подложено на критика: и от медиите, и от обществото, и от разнообразни организации, и от нас, писателите. Не след дълго думата отпада. Но закон за езика няма.
- Един въпрос, който мен персонално постоянно ме е вълнувал. Могат ли в Китай писателите да се устоят посредством писане, или би трябвало да работят и нещо друго?
- Има писатели, които могат да се устоят единствено посредством писане. Особено измежду интернет писателите. Някои от тях вършат по десетки милиона юана на година. Но това са по-малката част от писателите. По-голямата въпреки всичко не могат и се постанова да работят и нещо друго.
- В какъв тираж се издават книгите в Китай?
- Зависи от доста неща. Има писатели, чиито книги се издават без проблем в тираж над 1 милион копия. Други са в по-малък тираж. Но приблизително книгата на добър публицист в Китай излиза в тираж 100 000 бройки.
- Финансира ли страната издаването на книгите?
- Всички издателства в Китай са държавни, само че те са и предприятия, които би трябвало да мислят за качеството, пазара и продажбите. Така че самите издателства финансират издаването на книгите в Китай, като се стараят да пускат на пазара единствено качествена продукция.
- Има ли интерес към китайската литература през днешния ден? Какви са вашите наблюдения?
- В предишното доста европейски читатели се интересуваха от китайска литература, с цел да схванат повече за живота в Китай. Днес с развиването на нашата литература, мисля, че доста читатели избират да четат китайски творби поради самото качество на творбите. Те възприемат всяка стойностна творба като художествено произведение, без значение, че идва от Китай.