Има хора, които объркват обществото срещу заплащане
Г-н Василев, максимата гласи: решителният не всеки път печели, само че нерешителният постоянно губи. Някои съдружни практики основават усещане за противоречивост в работата на кабинета – министри на Българска социалистическа партия са срещу защитата на българското пространство от нидерландски изтребители, тематиката за помощ с муниции за Украйна е или срамежлива, или напряко табу, в случай, че доста европейски страни изпращат оръжия, а Турция оказва помощ със популярните към този момент „ байрактари “, без това да й попречи да семейства на външния министър Лавров или да бъде окачествена като участник в спора. За какво приказва това – за снишаване, ослушване или напряко зависимости на някои от вашите съдружни сътрудници?
- Управлението е в много комплицирана структура, с партии, които дълго даже не си говореха. Но реализираме уравновесен и явен метод. Помагаме на Украйна, одобряваме съюзнически сили на наша територия, пазиме независимостта на България, интегрираме се добре в НАТО – виждате качествата на новия боен министър. Във време на война единственото, което нямаме, е време. А би трябвало да се работи бързо и уверено. Въпреки опитите за дестабилизация, насаждането на страхове у популацията и политическото потребление на обстановката, стопанската система ни стои много устойчиво, базата за хората и бизнеса е постоянна, което разрешава да се прави обикновено обмисляне. Що се отнася до националното равнище, там текат процеси, свързани с няколко вероятни сюжета – удобни, отрицателни и тежки. Готвим се за всички, с цел да не бъдем сюрпризирани. И не става дума единствено за инфлация и парични потоци. Говорим за логистика, физическо съществуване на артикули – неща, за които Европа не е мислила от Втората международна война насам.
По-далновидните икономисти към този момент мислят за следвоенната стопанска система. И то не по какъв начин ще се разпределя плячка, а по какъв начин ще се преразпределят вложенията в „ новия свят “, което постоянно зависи от ясните знаци по време на самия спор. Толкова ли е огромен казусът да бъдат изпратени муниции на бедстваща Украйна, откакто множеството ни съдружници го вършат? Тази по-уклончива позиция под напън от Българска социалистическа партия ли идва?
- Не мисля, че е проблем да се изпратят муниции в Украйна. Но сега това не може да стане непосредствено. Те би трябвало първо да стигнат до Полша или Румъния, откъдето се поема логистиката, в съгласуваност с Украйна. Но казусът не е в Българска социалистическа партия. Проблемът е в цялостното разделяне в българското общество. Което ясно демонстрира, че имаме да извървим дълъг път като общество, до момента в който дораснем до взимането на такива решения.
Какъв е изборът - прочувствен или цивилизационен?
- Даже не бих споделил цивилизационен. Не съм сигурен, че хората, които са срещу военната помощ за Украйна, наложително биха желали да живеят в Русия на Путин. През последните десетилетия има извънредно доста агитация, дезинформация и това основава комплициране в цялото общество. И има хора, на които им се заплаща, с цел да основават това комплициране. В Русия, примерно, родители не могат да повярват, че синовете им са в Украйна и какво се случва там. Родители не имат вяра на децата си, камо ли на малките екрани, вестници и уеб сайтове. Това не е инцидентно. От времената на Хитлер и Сталин знаем какви запаси хвърлят тоталитарните режими за обработка на публичното мнение. Времената са разнообразни, само че похватите са същите. Много е значимо българският интерес да бъде съзнателен без боязън. У нас има хора, които си споделят: „ Какво ще стане, ако… “. Ако животът ти се ръководи от такива съображения и от боязън, ти не живееш същински. И в никакъв случай не можеш да вземеш свободни решения. Преодоляването на тази страст лишава време. Ако се употребява принуждение за превъзмогването на тази страст, резултатът ще е противоположен.
Много хора си задават въпроса какво би се случило с българския дипломат в Русия, в случай че беше си разрешил думите и държанието на Митрофанова. Дали би останал на работа в Москва? И биха ли си разрешили сходни прилагателни съветските посланици в Берлин и Париж?
- Не съм осведомен с историята на дипломатическите връзки, само че не знам да има изпъден дипломат на някоя от двете страни. А нападателно държание на съветски посланици сме виждали и в Организация на обединените нации, и в други страни. Не мисля, че казусът у нас е неповторим, само че е извънредно противен. Посланичката беше извикана при премиера Петков и мощно си надявам това да не се повтори, тъй като в противоположен случай ще би трябвало да прибегнем до много по-груби дейности.
Като приказваме за посланици, един от нашите някогашни посланици в Москва, човек със сериозна експертиза, твърди, че Русия е дала команда за събаряне на „ Продължаваме промяната “ от власт. И прибавя нещо обществено обсъждано – че българското задкулисие се генерира в Москва. Приемате ли тези тези?
- Не мога да отговоря на този въпрос, нямам нужната информация. Но това, което виждам е една много добра съгласуваност в образуване на рецесии, посредством всяване на суматоха. Дали тази съгласуваност е с локален източник или източникът е Москва, нямам информация. Но това малко опонира на началото на диалога, когато вие се усъмнихме, че сме задоволително твърди.
Нерешителният постоянно губи и това е аксиома.
- Ако сте на мястото на Русия, за какво ще сменяте държавно управление, което е колебливо? Някои наши дейности нервират мощно хора, които са привикнали да получават порции от страната. Те нервират и хора, които са привикнали да продават националния интерес, против поддръжка и облаги от чужбина. Защото дейностите на държавното управление пазят българския народен интерес. Единствено него. Атаките към нас са и от дясно, и от ляво. Едните ни укоряват, че сме анти Русия и поддържаме американците, другите споделят, че сме с руснаците и срещу НАТО. Българският интерес в актуалната обстановка е да сме на масата за договаряния в НАТО и Европа и да оказваме помощ кормилото да се върти в вярната посока. Правилната посока е Европа да приключи енергийната си взаимозависимост от Русия, с цел да подсигурява икономическа си самостоятелност. А НАТО да укрепи фланг по този начин, че никой да не си помисля, че може да нападна страните в Източна Европа. Това е българският народен интерес. Това би трябвало да стане по метод, който няма да заплаши българската стопанска система, нито пък да направи цената за българското население непоносима. Действията би трябвало да са деликатно премерени.
Не е ли тъкмо в този момент подобаващият миг да се осветят изцяло икономическите планове, довели до настоящия енергиен васалитет на България по отношение на Русия и газовата невъзможност – милиардите в несъстоятелния план АЕЦ " Белене ", милиардите в значимия само за Москва " Турски поток ", куриозно изчезналата " пътна карта " по него, пък даже и изгонването на " Шеврон " и провалянето на плана за рандеман на роден шистов газ?
- Първо, сега не сме в енергетична невъзможност. Имаме доста явен проект по какъв начин при прекъсване на газовите доставки от Русия, ние продължаваме да имаме газ – и за бита, и за производството. При това с непрекъснати доставки. Може би по-скъп, само че обезпечен газ. Проведохме диалози и с „ Лукойл “, тъй че при спиране на съветските доставки на нефт, снабдяването да продължи. От позиция на електроенергийната система, организирахме извънредно тежки договаряния с Европейска комисия, с цел да запазим в оптималната степен въглищните централи в Маришкия басеин и махнахме газова централа за електрическа енергия, която щеше да ни сложи в тотална взаимозависимост от Русия. Така че от енергийна позиция имаме разновидности.
- Управлението е в много комплицирана структура, с партии, които дълго даже не си говореха. Но реализираме уравновесен и явен метод. Помагаме на Украйна, одобряваме съюзнически сили на наша територия, пазиме независимостта на България, интегрираме се добре в НАТО – виждате качествата на новия боен министър. Във време на война единственото, което нямаме, е време. А би трябвало да се работи бързо и уверено. Въпреки опитите за дестабилизация, насаждането на страхове у популацията и политическото потребление на обстановката, стопанската система ни стои много устойчиво, базата за хората и бизнеса е постоянна, което разрешава да се прави обикновено обмисляне. Що се отнася до националното равнище, там текат процеси, свързани с няколко вероятни сюжета – удобни, отрицателни и тежки. Готвим се за всички, с цел да не бъдем сюрпризирани. И не става дума единствено за инфлация и парични потоци. Говорим за логистика, физическо съществуване на артикули – неща, за които Европа не е мислила от Втората международна война насам.
По-далновидните икономисти към този момент мислят за следвоенната стопанска система. И то не по какъв начин ще се разпределя плячка, а по какъв начин ще се преразпределят вложенията в „ новия свят “, което постоянно зависи от ясните знаци по време на самия спор. Толкова ли е огромен казусът да бъдат изпратени муниции на бедстваща Украйна, откакто множеството ни съдружници го вършат? Тази по-уклончива позиция под напън от Българска социалистическа партия ли идва?
- Не мисля, че е проблем да се изпратят муниции в Украйна. Но сега това не може да стане непосредствено. Те би трябвало първо да стигнат до Полша или Румъния, откъдето се поема логистиката, в съгласуваност с Украйна. Но казусът не е в Българска социалистическа партия. Проблемът е в цялостното разделяне в българското общество. Което ясно демонстрира, че имаме да извървим дълъг път като общество, до момента в който дораснем до взимането на такива решения.
Какъв е изборът - прочувствен или цивилизационен?
- Даже не бих споделил цивилизационен. Не съм сигурен, че хората, които са срещу военната помощ за Украйна, наложително биха желали да живеят в Русия на Путин. През последните десетилетия има извънредно доста агитация, дезинформация и това основава комплициране в цялото общество. И има хора, на които им се заплаща, с цел да основават това комплициране. В Русия, примерно, родители не могат да повярват, че синовете им са в Украйна и какво се случва там. Родители не имат вяра на децата си, камо ли на малките екрани, вестници и уеб сайтове. Това не е инцидентно. От времената на Хитлер и Сталин знаем какви запаси хвърлят тоталитарните режими за обработка на публичното мнение. Времената са разнообразни, само че похватите са същите. Много е значимо българският интерес да бъде съзнателен без боязън. У нас има хора, които си споделят: „ Какво ще стане, ако… “. Ако животът ти се ръководи от такива съображения и от боязън, ти не живееш същински. И в никакъв случай не можеш да вземеш свободни решения. Преодоляването на тази страст лишава време. Ако се употребява принуждение за превъзмогването на тази страст, резултатът ще е противоположен.
Много хора си задават въпроса какво би се случило с българския дипломат в Русия, в случай че беше си разрешил думите и държанието на Митрофанова. Дали би останал на работа в Москва? И биха ли си разрешили сходни прилагателни съветските посланици в Берлин и Париж?
- Не съм осведомен с историята на дипломатическите връзки, само че не знам да има изпъден дипломат на някоя от двете страни. А нападателно държание на съветски посланици сме виждали и в Организация на обединените нации, и в други страни. Не мисля, че казусът у нас е неповторим, само че е извънредно противен. Посланичката беше извикана при премиера Петков и мощно си надявам това да не се повтори, тъй като в противоположен случай ще би трябвало да прибегнем до много по-груби дейности.
Като приказваме за посланици, един от нашите някогашни посланици в Москва, човек със сериозна експертиза, твърди, че Русия е дала команда за събаряне на „ Продължаваме промяната “ от власт. И прибавя нещо обществено обсъждано – че българското задкулисие се генерира в Москва. Приемате ли тези тези?
- Не мога да отговоря на този въпрос, нямам нужната информация. Но това, което виждам е една много добра съгласуваност в образуване на рецесии, посредством всяване на суматоха. Дали тази съгласуваност е с локален източник или източникът е Москва, нямам информация. Но това малко опонира на началото на диалога, когато вие се усъмнихме, че сме задоволително твърди.
Нерешителният постоянно губи и това е аксиома.
- Ако сте на мястото на Русия, за какво ще сменяте държавно управление, което е колебливо? Някои наши дейности нервират мощно хора, които са привикнали да получават порции от страната. Те нервират и хора, които са привикнали да продават националния интерес, против поддръжка и облаги от чужбина. Защото дейностите на държавното управление пазят българския народен интерес. Единствено него. Атаките към нас са и от дясно, и от ляво. Едните ни укоряват, че сме анти Русия и поддържаме американците, другите споделят, че сме с руснаците и срещу НАТО. Българският интерес в актуалната обстановка е да сме на масата за договаряния в НАТО и Европа и да оказваме помощ кормилото да се върти в вярната посока. Правилната посока е Европа да приключи енергийната си взаимозависимост от Русия, с цел да подсигурява икономическа си самостоятелност. А НАТО да укрепи фланг по този начин, че никой да не си помисля, че може да нападна страните в Източна Европа. Това е българският народен интерес. Това би трябвало да стане по метод, който няма да заплаши българската стопанска система, нито пък да направи цената за българското население непоносима. Действията би трябвало да са деликатно премерени.
Не е ли тъкмо в този момент подобаващият миг да се осветят изцяло икономическите планове, довели до настоящия енергиен васалитет на България по отношение на Русия и газовата невъзможност – милиардите в несъстоятелния план АЕЦ " Белене ", милиардите в значимия само за Москва " Турски поток ", куриозно изчезналата " пътна карта " по него, пък даже и изгонването на " Шеврон " и провалянето на плана за рандеман на роден шистов газ?
- Първо, сега не сме в енергетична невъзможност. Имаме доста явен проект по какъв начин при прекъсване на газовите доставки от Русия, ние продължаваме да имаме газ – и за бита, и за производството. При това с непрекъснати доставки. Може би по-скъп, само че обезпечен газ. Проведохме диалози и с „ Лукойл “, тъй че при спиране на съветските доставки на нефт, снабдяването да продължи. От позиция на електроенергийната система, организирахме извънредно тежки договаряния с Европейска комисия, с цел да запазим в оптималната степен въглищните централи в Маришкия басеин и махнахме газова централа за електрическа енергия, която щеше да ни сложи в тотална взаимозависимост от Русия. Така че от енергийна позиция имаме разновидности.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ