Красен Станчев: Бюджетът е по-притеснителен, отколкото митат...
- Г-н Станчев, Тръмп раздруса света с " деня на освобождението ", въпреки че последва 90-дневна пауза, изключения и така нататък Но въпреки всичко, по какъв начин това може да се отрази на България?
- През последните 10-15 години директният експорт на България за Съединени американски щати върви приблизително сред 800 и 900 млн. лв.. Тоест, даже на следващия ден износът да спре напълно, а това няма да се случи, България ще загуби 0,4 % от Брутният вътрешен продукт. Не мога да предсказвам по какъв начин ще се развият договарянията, само че нищо чудно митата да останат единствено за коли, не и за елементи - по простата причина, че Съединени американски щати внася 50 % от съставените елементи за автомобилната промишленост. И мярката ще удари доста повече самите Щати, в сравнение с всяка друга стопанска система.
- Може ли косвено да бъдем наранени, в случай че пострада немската автомобилна промишленост, която разчита на наши фабрики при производството на съставни елементи?
- Не считам, тъй като този бранш е сигурен. Ако Европейски Съюз като огромен стопански център промени митнически и други ограничавания в търговията си с останалия свят, ще се намерят купувачи за създаваните артикули, което евентуално и ще се случи. Второ, обстановката е напълно друга от предходни разтърсвания, както се случи при коронавирус пандемията. Капиталът няма да бъде непокътнат, а изнесен отвън Щатите. В момента Съединени американски щати печели от вноса на артикули и първични материали от страни, където разноските за производството им са по-ниски.
- На какво разчита тогава Тръмп? Може би на чисто бизнес оферта - давам ви тези числа, вие вашите, а след това се срещаме някъде по средата!
- Не, разпоредбите не могат да бъдат променяни в международен мащаб. И да има някакъв резултат, ще е най-малък. Бизнес няма по какъв начин да стане, а по-скоро противоположното. И това демонстрират всички разбори, даже тези на частни институции, свързани с Републиканската партия на Тръмп. Просто няма да има никакви изгоди за Съединени американски щати от цялата тази работа. Ще има спад на американската стопанска система.
- Може ли да има крачка обратно от Тръмп, даже първият му консултант до през вчерашния ден Илън Мъск назова митата голяма нелепост и предложи нулеви ставки с Европейски Съюз?
- Ако помните, имаше готово съглашение още при първия мандат на Тръмп. Просто би трябвало да бъде приложено. Има още 88 съглашения за свободна търговия сред Европейски Съюз и останалия свят. Разбира се, те не бяха спрени единствено от администрацията на Тръмп. От страна на Европейски Съюз тогава също имаше възражения от една белгийски провинция и лоби в националното заседание на Франция. Последното се възмущаваше от доминантната позиция на Холивуд в правенето на филми. Социалисти от Валония, френската част на Белгия, пък скочиха против съглашението, тъй като, виждате ли, се внасяли боровинки от Канада и кленов сироп от Съединени американски щати - естествена илюзия на публиката, която сега прави и Тръмп. Тези негови хрумвания още преди време Роналд Рейгън дефинира като несъстоятелни.
- Ефектът обаче е незабавен - " Стелантис " редуцира на другия ден 900 служащи от два автомобилни завода в Съединени американски щати. Тръмп хубаво зове да се стискат зъби, само че да го каже на тези хора на улицата!
- Така е. Има и друго. Тази реиндустриализация, за която приказва, се нуждае от работна мощ. А в момента в Съединени американски щати има дефицит на 400 000 души. Откъде ще дойдат, откакто и миграцията към този момент е мощно лимитирана! Индия създава 3 милиона инженери годишно, Китай - към 3,5 милиона. Това няма по какъв начин да бъде обезщетено с вътрешния пазар на Съединени американски щати. И да има, не става от през днешния ден за на следващия ден, ще минат години. И ще е доста по-скъпо, в случай че съпоставим образованието в Съединени американски щати с това в други елементи на света.
- Да си погледнем нашата градинка! Разбрахме, че Тръмп няма да разклати стопанската система ни, има ли от какво друго да се тормозим?
- Определено има вътрешни опасности. Бюджетът най-много. Той е нереалистичен и тъй като е подобен, чакам конвергентният отчет след няколко месеца да е по-скоро негативен, и то не поради различен минус, а поради " нарисувания " бюджет. Не може да има 34 % растеж на приходите за една година при растеж на стопанската система от 3 %. Историята на повишаване на приходите за последните 2 години е с 11-12 милиарда лв. на година. Хайде, 6 % от Брутният вътрешен продукт да ги създадем, само че 34 няма по какъв начин да се получат.
- Не се ли разчита, както споделя Владислав Панев, да ни дадат позитивен отчет за еврозоната с необятно затворени очи, по чисто политически аргументи?
- Това ще е голям репутационен проблем и за изготвящите конвергентния отчет, а и за гласувалите го. Хайде, финансовите министри в Европейски Съюз и други позиции са изборни, нищо не може да им създадат. Но има хора от администрацията на Европейски Съюз, които на следващия ден може да бъдат уволнени, в случай че пишат нелепости!
- Какво би трябвало да създадем?
- Съкращаване на разноски и увеличение на доходи. Можеше да се вземе образец от Естония, която вкара налог корпоративен приход. А след това всяка една инвестиция да бъде облагана с нула % налог. Практиката демонстрира, че до две години Брутният вътрешен продукт пораства с 1 % по-бързо.
Без редуциране на разноските и увеличение на приходите може и да не влезем в еврозоната
- В предварителния диалог споменахте, че отчетът за еврозоната може да бъде съществено повлиян от свадите с европрокурора Георгиева, Чирен и така нататък
- Това не е вест от 2020 година, когато с Хърватия бяхме поканени за договаряния за присъединение към банковия съюз и еврозоната. Едно от изискванията, съответно за България, беше спазването на върховенството на закона, справяне с проведената престъпност и корупцията. И не за друго - само че всичко това е значимо извънредно за разплащателната система. Да, няколко неща бяха оправени през тези години. Пример са измененията в автомобилното обезпечаване.
- Но Хърватия към този момент е в еврозоната...
- Трябва да вземем поука от тях, апропо, нека има кой. Защото при тях вкараха доста непоколебим надзор върху цените, само че в един миг нямаше по какъв начин да ги задържат просто тъй като приходите на хората набъбнаха много. И се получи тази инфлация. Не от еврото. В момента Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у нас е 66-67 % от междинния за Европейски Съюз. Вероятно ще стане 68-69 до края на годината. Нормално е с годините да се върви към равнене със междинния за Европейски Съюз. И ще се върви към увеличение на цени, на приходи. Така че ще има инфлация сигурно и тя няма да е обвързвана с въвеждане на еврото, а по други аргументи и индикатори.
Съединени американски щати губи най-вече от ограниченията - евтини запаси и образовани служащи
- Все отново по кое време е реалистично да ни одобряват в еврозоната?
- Когато създадем реален бюджет. Може още идната година. Разбира се, има и други фактори, да вземем за пример България да бъде извадена от сивия лист на финансовите злоупотреби. Там върви работа, която не виждаме. Но остават още 5-6 забележки от 22, които би трябвало да осъществим. МВФ ясно го съобщи и предизвести: в случай че България продължи да бъде в сивия лист, това ще докара до оскъпяване на лихвите и достъпа до финансиране. От една страна, ще се отрази за икономическия ни напредък, а от друга - на влизането ни в еврозоната.
- Добре, да приключим оптимистично! Как България може да излезе оптимално бързо и с позитивни резултати от тези турбулентни времена, провокирани от Тръмп, войната в Украйна, преди този момент коронавирус рецесията?
- Първо, България би трябвало да бъде данъчно конкурентна в границите на Европейски Съюз. И да върви към облекчение на търговията и нетърговските ограничавания пред нея, които са огромният проблем.
- Има ли различен път България отвън Европейски Съюз, еврозоната? Някои ще кажат, че бъдещето е БРИКС?
- Просто в последните години у нас има нещо като възобновление на икономическия шовинизъм, какъвто проповядва Тръмп. Само че в България го вършат едни други фактори.
Визитка
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
- През последните 10-15 години директният експорт на България за Съединени американски щати върви приблизително сред 800 и 900 млн. лв.. Тоест, даже на следващия ден износът да спре напълно, а това няма да се случи, България ще загуби 0,4 % от Брутният вътрешен продукт. Не мога да предсказвам по какъв начин ще се развият договарянията, само че нищо чудно митата да останат единствено за коли, не и за елементи - по простата причина, че Съединени американски щати внася 50 % от съставените елементи за автомобилната промишленост. И мярката ще удари доста повече самите Щати, в сравнение с всяка друга стопанска система.
- Може ли косвено да бъдем наранени, в случай че пострада немската автомобилна промишленост, която разчита на наши фабрики при производството на съставни елементи?
- Не считам, тъй като този бранш е сигурен. Ако Европейски Съюз като огромен стопански център промени митнически и други ограничавания в търговията си с останалия свят, ще се намерят купувачи за създаваните артикули, което евентуално и ще се случи. Второ, обстановката е напълно друга от предходни разтърсвания, както се случи при коронавирус пандемията. Капиталът няма да бъде непокътнат, а изнесен отвън Щатите. В момента Съединени американски щати печели от вноса на артикули и първични материали от страни, където разноските за производството им са по-ниски.
- На какво разчита тогава Тръмп? Може би на чисто бизнес оферта - давам ви тези числа, вие вашите, а след това се срещаме някъде по средата!
- Не, разпоредбите не могат да бъдат променяни в международен мащаб. И да има някакъв резултат, ще е най-малък. Бизнес няма по какъв начин да стане, а по-скоро противоположното. И това демонстрират всички разбори, даже тези на частни институции, свързани с Републиканската партия на Тръмп. Просто няма да има никакви изгоди за Съединени американски щати от цялата тази работа. Ще има спад на американската стопанска система.
- Може ли да има крачка обратно от Тръмп, даже първият му консултант до през вчерашния ден Илън Мъск назова митата голяма нелепост и предложи нулеви ставки с Европейски Съюз?
- Ако помните, имаше готово съглашение още при първия мандат на Тръмп. Просто би трябвало да бъде приложено. Има още 88 съглашения за свободна търговия сред Европейски Съюз и останалия свят. Разбира се, те не бяха спрени единствено от администрацията на Тръмп. От страна на Европейски Съюз тогава също имаше възражения от една белгийски провинция и лоби в националното заседание на Франция. Последното се възмущаваше от доминантната позиция на Холивуд в правенето на филми. Социалисти от Валония, френската част на Белгия, пък скочиха против съглашението, тъй като, виждате ли, се внасяли боровинки от Канада и кленов сироп от Съединени американски щати - естествена илюзия на публиката, която сега прави и Тръмп. Тези негови хрумвания още преди време Роналд Рейгън дефинира като несъстоятелни.
- Ефектът обаче е незабавен - " Стелантис " редуцира на другия ден 900 служащи от два автомобилни завода в Съединени американски щати. Тръмп хубаво зове да се стискат зъби, само че да го каже на тези хора на улицата!
- Така е. Има и друго. Тази реиндустриализация, за която приказва, се нуждае от работна мощ. А в момента в Съединени американски щати има дефицит на 400 000 души. Откъде ще дойдат, откакто и миграцията към този момент е мощно лимитирана! Индия създава 3 милиона инженери годишно, Китай - към 3,5 милиона. Това няма по какъв начин да бъде обезщетено с вътрешния пазар на Съединени американски щати. И да има, не става от през днешния ден за на следващия ден, ще минат години. И ще е доста по-скъпо, в случай че съпоставим образованието в Съединени американски щати с това в други елементи на света.
- Да си погледнем нашата градинка! Разбрахме, че Тръмп няма да разклати стопанската система ни, има ли от какво друго да се тормозим?
- Определено има вътрешни опасности. Бюджетът най-много. Той е нереалистичен и тъй като е подобен, чакам конвергентният отчет след няколко месеца да е по-скоро негативен, и то не поради различен минус, а поради " нарисувания " бюджет. Не може да има 34 % растеж на приходите за една година при растеж на стопанската система от 3 %. Историята на повишаване на приходите за последните 2 години е с 11-12 милиарда лв. на година. Хайде, 6 % от Брутният вътрешен продукт да ги създадем, само че 34 няма по какъв начин да се получат.
- Не се ли разчита, както споделя Владислав Панев, да ни дадат позитивен отчет за еврозоната с необятно затворени очи, по чисто политически аргументи?
- Това ще е голям репутационен проблем и за изготвящите конвергентния отчет, а и за гласувалите го. Хайде, финансовите министри в Европейски Съюз и други позиции са изборни, нищо не може да им създадат. Но има хора от администрацията на Европейски Съюз, които на следващия ден може да бъдат уволнени, в случай че пишат нелепости!
- Какво би трябвало да създадем?
- Съкращаване на разноски и увеличение на доходи. Можеше да се вземе образец от Естония, която вкара налог корпоративен приход. А след това всяка една инвестиция да бъде облагана с нула % налог. Практиката демонстрира, че до две години Брутният вътрешен продукт пораства с 1 % по-бързо.
Без редуциране на разноските и увеличение на приходите може и да не влезем в еврозоната
- В предварителния диалог споменахте, че отчетът за еврозоната може да бъде съществено повлиян от свадите с европрокурора Георгиева, Чирен и така нататък
- Това не е вест от 2020 година, когато с Хърватия бяхме поканени за договаряния за присъединение към банковия съюз и еврозоната. Едно от изискванията, съответно за България, беше спазването на върховенството на закона, справяне с проведената престъпност и корупцията. И не за друго - само че всичко това е значимо извънредно за разплащателната система. Да, няколко неща бяха оправени през тези години. Пример са измененията в автомобилното обезпечаване.
- Но Хърватия към този момент е в еврозоната...
- Трябва да вземем поука от тях, апропо, нека има кой. Защото при тях вкараха доста непоколебим надзор върху цените, само че в един миг нямаше по какъв начин да ги задържат просто тъй като приходите на хората набъбнаха много. И се получи тази инфлация. Не от еврото. В момента Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у нас е 66-67 % от междинния за Европейски Съюз. Вероятно ще стане 68-69 до края на годината. Нормално е с годините да се върви към равнене със междинния за Европейски Съюз. И ще се върви към увеличение на цени, на приходи. Така че ще има инфлация сигурно и тя няма да е обвързвана с въвеждане на еврото, а по други аргументи и индикатори.
Съединени американски щати губи най-вече от ограниченията - евтини запаси и образовани служащи
- Все отново по кое време е реалистично да ни одобряват в еврозоната?
- Когато създадем реален бюджет. Може още идната година. Разбира се, има и други фактори, да вземем за пример България да бъде извадена от сивия лист на финансовите злоупотреби. Там върви работа, която не виждаме. Но остават още 5-6 забележки от 22, които би трябвало да осъществим. МВФ ясно го съобщи и предизвести: в случай че България продължи да бъде в сивия лист, това ще докара до оскъпяване на лихвите и достъпа до финансиране. От една страна, ще се отрази за икономическия ни напредък, а от друга - на влизането ни в еврозоната.
- Добре, да приключим оптимистично! Как България може да излезе оптимално бързо и с позитивни резултати от тези турбулентни времена, провокирани от Тръмп, войната в Украйна, преди този момент коронавирус рецесията?
- Първо, България би трябвало да бъде данъчно конкурентна в границите на Европейски Съюз. И да върви към облекчение на търговията и нетърговските ограничавания пред нея, които са огромният проблем.
- Има ли различен път България отвън Европейски Съюз, еврозоната? Някои ще кажат, че бъдещето е БРИКС?
- Просто в последните години у нас има нещо като възобновление на икономическия шовинизъм, какъвто проповядва Тръмп. Само че в България го вършат едни други фактори.
Визитка
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996-2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ".
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ