Йордан Караджов е известен български рок певец и вокал на

Йордан Караджов е прочут български рок артист и вокал на обичаната от генерации българи група „ Сигнал “, роден е на 20 януари 1952 година в София. Той е един от най-известните музиканти у нас, с над 6000 концерта на групата, оставаща в историята с безконечните шлагери „ Сбогом “, „ Да те копнея “, „ Може би “ и доста други. И до през днешния ден публиката пее дружно с Данчо в зали и концерти навън, а групата ще отпразнува 48 година от основаването си през актуалната година на Огнения кон. 

Данчо Караджов стартира кариерата си в група „ Кенари “ към читалище „ Светлина “, по-късно пее в „ Златни струни “, а от далечната 1978 година е „ правилен “ само на „ Сигнал “.

Ето какво показа Данчо Караджов за себе си и креативните проекти на „ Сигнал “ особено за „ Марица “.

Интервю на Маргарита Благоева 

- Г-н Караджов, по какъв начин сте при започване на годината и какви са актуалните креативен проекти на група „ Сигнал “?

- Много добре съм, към този момент. Чувствам се отлично. На 14 февруари имаме огромен любовен концерт в зала 11 на НДК, в кино „ Люмиер “ и в действителност от този момент нататък ще имаме концерти и турнета, с които ще отбележим 48 година, откогато сме се пръкнали като група „ Сигнал “. Готвим един концерт за 24 май в Лондон, към момента е в развой на организация. 

Иначе, главно в България ще имаме изяви, по спортни зали и летни театри, в дребни и огромни градове, където сме били през тези години. Ще се срещаме с публиката, която за наша огромна наслада продължава да ни следва. Много се гордеем, тъй като България е дребна страна и да се поддържа ползата към един актьор толкоз дълго време по никакъв начин не е елементарно. Но при нас се случи, имаме шлагери, които към този момент 48 година шестват и радват хората. 

Преди година издадохме нов албум, за който никой не разбра, за жалост.

Това е една неприятна процедура на статуквото у нас, тъй като се пробват по всевъзможен метод да „ убиват “ по-възрастните музиканти и групи. Дава се път на младите, а някой от тях са безпределно некадърни. Затова към този момент няма да издаваме нов албум и песни.

- Намирате ли разлика в отношението на публиката към вас за тези 48 година – имате ли по-млади почитатели?

- Имаме по-млади почитатели, което ни прави доста горди, че сме оставили дълбока диря в душите на техните родители, баба или дядо. Когато пристигна по-млад човек да ми каже нещо хубаво след концерт, аз го запитвам от кое място знае за нашата група и разбирам, че вкъщи са се слушали наши плочи и песни. Това е отлично, че има последователност, тъй като ще ни даде опция още малко време да пеем за хората. Дано дочакаме 50-годишния празник на групата ни.

- Обидно ли ви е че, одобрени имена в музиката у нас не се стартират обществено и необятно?

- Да, усещаме се наранени от това, че се дава път единствено на младите. Да речем, едни „ Ролинг Стоунс “, не престават да пълнят международните игрища и никой не се е сетил да ги накара да слязат от сцената и да се разколебаят в това, което са. Докато тук нещата са много по-различни.

Да не приказваме за чалгата, която „ умъртви “ 2 генерации и продължава да го прави.

Това е част от тази покруса, за която приказваме. 

Но рокаджията е значителен инатлия по душа и по верую, тъй че афектирани или не, на нас не ни се отразява на работата. Когато се надигнем на сцената пред публиката, виждаме, че няма никакво значение дали са ни пускали по радиа и малките екрани, хората задоволително добре одобряват нашето творчество и изкуство. 

- Какво ви дадоха и ви лишиха тези 48 години на сцената?

- Дадоха ни голямата обич на публиката. Когато започнахме да свирим като момчета, ние сме желали само да бъдем музиканти и хората да ни запомнят на сцената с нашите песни. А те се оказаха непреходни. Естествено, всеки от нас е платил и своята персонална цена, тъй като в доста от годините не сме били при фамилиите си.

Моите деца се родиха при започване на кариерата на „ Сигнал “ и брачната половинка ми Марияна ги отгледа сама, което по никакъв начин не е елементарно. Аз съвсем непрекъснато бях на дълги турнета у нас и в чужбина, тъй че платихме някаква цена. Но всичко, което се случи с групата като прекарване и триумфи, по някакъв метод осмисля тази цена. 

- Вие по кое време и за какво решихте да бъдете музикант?

- Това беше преди съвсем 60 години. Естествено, „ Бийтълс “ и „ Ролинг Стоунс “ са при започване на моето предпочитание да ги подражавам по някакъв метод.

Бях на 12 година, когато за първи път излязох на сцена по случай празненство за 24 май в учебно заведение „ Максим Горки “ в „ Красно село “, в София, където съм приключил 8-ми клас. Оттам потеглиха нещата. Постепенно каквото можех събирах като информация, слушах плочи, разбрах, че имам заложба да композирам. От ден дневно с мои другари от махалата се учехме един различен на акомпанименти, годините минаха, влязохме в една група „ Кенари “ и след това бях в „ Златни струни “, където пях 8 години, а през 1978 година направихме „ Сигнал “. 

Аз съм първата и единствена музикална птичка в моя жанр.

Дъщеря ми Лора също пее, само че тя към този момент има трето дете и се отхвърли изцяло от всичко това. Дава приоритет на фамилията и децата.

- Може някой от внуците да поеме щафетата…

- Възможно е, въпреки че за момента не тая сходни очаквания. Може по-нататък в годините някой от внуците да реши да се занимава с музика и пеене.

- Родителите ви поддържаха ли ви тогава в избора на специалност?

- И двамата ми родители не са ми пречили в избора на това, което желая да върша. Аз приключих Техникум по художествени занаяти с изобразяване. Имах дарбата и да рисувам, доста добър бях в графиката, само че китарата излезе по-силна. Занемарих едната си заложба през годините. Майка и баща по никакъв метод и за секунда не са ми пречили да бъда това, което ориста ми дефинира, за което съм им безпределно признателен.

Навремето имаше доста табута, които родителите създаваха сами.

Но ние със сестра ми живяхме доста свободно и то си пролича в моя избор да бъда рок музикант в тези години. 

С неповторими благоприятни условия и качества съм към момента по история и география, само че това ми остана като занимание. Професионалното отношение към музиката беше и е водещо в моя живот.

- Има ли нещо, което ви тревожи към социално-икономическата обстановка у нас сега?

- На фона на моите 74 година към този момент нищо не може да ме изненада. Не имам вяра към този момент да се случи нещо положително в нашата необикновено красива страна. Имаме отвратителна страна и прелестна татковина. Радвам се на триумфите за Шанген и Еврозоната, само че до такава степен – нищо повече няма да се случи за положително. Смятам, че у нас нищо не се е трансформирало за последните 36 години, никакъв режим не сме сменили и се подписвам под това, което споделям. 

До ден-днешен от 90-та година насам не съм дал своя вот нито един път.

Малко след 1990 година един ден в комплекса „ Дружба “ до Варна видях по какъв начин депутати от Съюз на демократичните сили тогава и Българска социалистическа партия играят дружно карти на плажа. Още тогава разбрах, че тези хора разиграват спектакъл пред нас.

Иначе, съм един от щастливите хора, които одобриха еврото за истина. Вярвам, че това е невероятна стъпка напред, която успяхме да създадем. Доволен съм, че приехме еврото като наша валутна единица.

- Вие сте расли и живели в соца, а след това и в демокрацията. Кои години бяха най-тежки съгласно вас?

- Когато живеехме в социализма, съм се сблъсквал с такива идиотщини, които един здрав разсъдък не може да одобри никога. Ние, музикантите, имахме дребна опция да излизаме на Запад, с цел да забележим какво се случва там.

Ходили сме в Норвегия, Швеция, Дания, Холандия, някогашната Федерална Германия. Но това, че към този момент и внуците ми могат да пътуват където желаят, приказва, че през днешния ден нещата са много по-добре от тези мрачни времена, в които живяхме ние. Все отново, в този момент е по-добре от времето на соца. 

- Как сте със здравето - диабетът „ слуша “ ли ви?

- Той си съществува, в лека форма е, на хапчета съм. Добре съм със здравето. Не се вманиачавам на тази тематика, тъй като ще се разболея още повече.

- Каква е формулата на сполучливия рокаджия?

- Това, че имахме шанса да създадем сполучливи песни, които и до ден-днешен живеят. Имахме шанс да ги представим на аудитория и тя да ги направи шлагери, които не остаряват. Късмет е да попаднем на фамилии, които

 да не ни пречат да работим това, което желаеме.

Защото, в случай че един човек на изкуството не е спокоен у дома, няма да се показа добре на сцената. Господ ни оказа помощ доста със съпругите, които избрахме, с цел да успеем.

- Как ще отпразнувате рождения си ден?

- Не почитам рождения ден като преживелица в човешкия живот. Така че няма да го чествам, ден като всички останали.