Ако Гешев искаше да каже добра дума на адвокатите, защо не дойде лично?
- Г-н Пелев, бяхте измежду делегатите на Общото заседание на юристите от страната, което отхвърли да чуе приветствения адрес от основния прокурор. Защо беше тази реакция?
- Еднозначната реакция на всички сътрудници делегати и участници в Общото събрание е разследване от досегашното обществено държание на сегашния основен прокурор и още от времето на работата му като заместител основен прокурор. Редица негови обществени изказвания като претендент за сегашния му пост, а и невижданите дейности на Специализираната прокуратура през миналата година против обособени сътрудници юристи, доведоха до претърсвания на техните адвокатски фирми и жилища, задържане под стража, привличане като обвинени, установяване на гаранции в невиждани размери, забрани да напущат страната и като разследване от това – запори на цялото тяхно имущество от КПКОНПИ. Всичко това накара болшинството юристи да осъзнаят, че ние не сме равнопоставена страна в процеса с прокуратурата и сме изцяло уязвими за репресивните благоприятни условия на държавното обвиняване. Цялата обстановка и атмосфера, в която ние юристите сме сложени, е в прорез с неприкосновеността на нашата специалност. Казвам точно специалност, а не неприкосновеността на обособения юрист. Масово сътрудници се тормозят от това, че срещите и диалозите с техните клиенти не са поверителни, а самите юристи постоянно са обект на унизително и неуважително отношение от страна на органите на досъдебното произвеждане.
- Да допуснем, че в писмото на основния е имало опрощение за думите му по адрес на юристите. Нямаше ли да има смисъл да бъде чут? Или делата са значими, не думите.
- Определено делата имат преимущество пред думите! Още повече, че в случай че господин основният прокурор е изявил предпочитание да каже добра дума на най-висшия конгрес на юристите в България, той щеше да бъде добре пристигнал да го направи персонално или посредством някой от своите заместници. И надали това щеше да бъде признато с отменяне от събранието!
- Събранието одобри декларация, с която на процедура алармирате, че демокрацията в България е в огромна заплаха. Не е ли прекомерно закъсняла тази реакция? Казвате " където свършва правото, стартира произволът ". Не сме ли от дълго време очевидци най-вече на произвол?
- Реакцията не е закъсняла, доколкото това е първото Общо заседание след настъпването на някои общоизвестни събития. Ние като бранители на правата и свободите на българските жители по специалност и предопределение не можем да стоим безучастни пред обществените акции и демонстрация на несъразмерна принуда от страна на правоохранителните органи и прокуратурата. Закъсняла е, обаче, защото в интервала сред две наши събрания Висшият адвокатски съвет е органът на адвокатурата, който е задължен да показва незабавни позиции и да реагира при всяко накърняване на законността в България. А този наш орган в множеството случаи или избра комфортното безмълвие, или вървеше след събитията или отрицателните реакции на адвокатската общественост в обществените мрежи и медиите. Недопустимо е в името на някаква нереална правдивост да разрешаваме да се правят дейности, несъвместими със законността и главните права на индивида!
- Говорите за шумните прокурорски акции, които основават упования. Какви упования - за присъди, за отмъщение... Защо е рисково това?
- Още от времето и традициите на римското право сляпото отмъщение няма преимущество пред превантивното деяние на неотклонимата глоба за осъщественото, само че потвърдено закононарушение. В последните месеци следим следващата интензивност на органите, която съществено надвишава рамките на естествената наказателна принуда. Не може да се одобри за обикновено, с цел да се извършат най-обикновени следствени дейности, да се ангажират тежко въоръжени маскирани служители на реда и лица, против които вероятно ще се повдига обвиняване, да бъдат извеждани оковани по позорен метод в наличието на авансово извикани публицисти. Всичко това провокира не просто безпокойствие, само че и като краен резултат ще докара, за следващ път, до неоправдателни решения против България и изплащането на съществени компенсации на потърпевшите от това унизително и репресивно държание на прокуратурата.
- В тази връзка, желаете спор за прокуратурата. Този, който подхвана президентът, не е ли задоволителен?
- Дебатът за мястото на прокуратурата и недосегаемостта на основния прокурор не е резултат на някакво моментно скимване. За момента това, което е очевидно от самодейността на президента, е провеждането на по-скоро протоколни съвещания. В същото време, обаче, отговорът на прокуратурата и персонално на основния прокурор, е слагането под подозрение на имунитета на президента! Истинският спор би трябвало и може да докара до неутрален разбор на мястото и уредбата на прокуратурата, точно в полза на жителите и положителното действие на правозащитната функционалност на страната. Сегашното положение изрично не дава отговор на актуалните стандарти на правовата страна, в внезапно отличие даже и от нашите източно и централно европейски съдружници от някогашния социалистически лагер.
- Всъщност, неприятното законодателство, против което също алармирате, и прокуратурата, която работи като пиар отдел, не са единствено от изгода на юристите и хонорарите им?
- Напротив! Във щета са първо на всички български жители. Ние, българските юристи сме сложени в изискванията на сериозна неспособност да упражняваме специалността си! Постоянната смяна на законите с противоконституционни законодателни техники, приемането на некачествени и на парче закони, постоянно за да се улесни само работата на прокуратурата по проблеми, по които не се оправя, или ориентирани против съответни обвинени... Постоянният напън от всевъзможни типове държавни, правосъдни и общински органи. Всичко това води до тежки усложнения при упражняването на нашата специалност. А ние не работим за себе си. Ние се борим за отбрана на правата и ползите на нашите клиенти и постоянно сме последна бариера пред беззаконието. Ние не продаваме съвест и истина на този, който ни заплаща, а пазиме права и свободи, приети и открити от законите и Конституцията.
- Какво следва от това, че събранието не одобри докладите на Висшия адвокатски съвет?
- Адвокатурата не е Висшият адвокатски съвет. Това са всички съвсем 14 000 български юристи, които, за жалост, позволиха в болшинството си през последните към 10 години, престижът и мястото на нашата специалност в обществото да бъде в непрекъснат крах. И то точно поради пасивността и бездействието на нашите органи. Току-що отминалото Общо събрание не се свежда единствено до реакцията ни във връзка с основния прокурор и признатата декларация. Делегатите одобриха редица решения и смъкнаха доверието си от Висшия адвокатски съвет. Отчетите на ръководителя и финансовия доклад бяха отхвърлени с голямо болшинство. Именно поради имитативната активност на нашите висши органи. Поискани бяха оставките на членовете на Висшия адвокатски съвет, само че за жалост беззъбият Закон за адвокатурата не разрешава Общото събрание да ги в профил и всичко остана на техния личен морал и съвест. Очаквано, оставки не последваха.
На дневен ред е и един неуместен проблем с обжалваните избори в най-голямата гилдия в страната – софийската. Висшият адвокатски съвет е изправен пред решението дали да анулира тези избори. Въпреки, че по същите тези тъжби одобри, че изборът за делегати на Общото събрание е годен. Сега, по един невиждан метод, стартира преброяване на хиляди бюлетини, вместо да се пристъпи към осъществяване на решенията, признати от Общото заседание. С неуместното опрощение, че решенията на най-висшия орган на юристите в страната не са наложителни за Висшия адвокатски съвет. Едно е ясно: от тук нататък българските юристи демонстрираха, че не желаят и няма повече да търпят нашите сътрудници, които сме натоварили да бъдат лицето на адвокатурата, да бездействат, да работят единствено в своя полза, до момента в който всяка година харчат милиони публични средства без забележима изгода и резултат за българските юристи и отбраната на правата на гражданите.
След този акт на Общото заседание Висшият адвокатски съвет ще бъде заставен да работи в изискванията освен на недостиг на доверие, само че и на прочут финансов недостиг, защото събранието изиска да се понижат събираните от всеки юрист средства, които вместо да се употребяват за развиването на адвокатурата, просто се натрупат като чиста облага в неразбираеми банкови сметки. Само за предходната година – близо 900 000 лв.!!! Българските юристи настояваме и за един нов, отговарящ на актуалните условия и условия Закон за адвокатурата. Нещо, което също продължава да бъде непостижимо за сегашния Висш адвокатски съвет. Отминалото Общо събрание е без казус в историята на актуалната българска адвокатура и сигурно е зората на едно ново начало на промени в вярната посока. Българските жители могат да бъдат спокойни, че техните юристи няма да се предадат пред страха и апатията и ще отстояват самоуверено и почтено техните свободи.
- Еднозначната реакция на всички сътрудници делегати и участници в Общото събрание е разследване от досегашното обществено държание на сегашния основен прокурор и още от времето на работата му като заместител основен прокурор. Редица негови обществени изказвания като претендент за сегашния му пост, а и невижданите дейности на Специализираната прокуратура през миналата година против обособени сътрудници юристи, доведоха до претърсвания на техните адвокатски фирми и жилища, задържане под стража, привличане като обвинени, установяване на гаранции в невиждани размери, забрани да напущат страната и като разследване от това – запори на цялото тяхно имущество от КПКОНПИ. Всичко това накара болшинството юристи да осъзнаят, че ние не сме равнопоставена страна в процеса с прокуратурата и сме изцяло уязвими за репресивните благоприятни условия на държавното обвиняване. Цялата обстановка и атмосфера, в която ние юристите сме сложени, е в прорез с неприкосновеността на нашата специалност. Казвам точно специалност, а не неприкосновеността на обособения юрист. Масово сътрудници се тормозят от това, че срещите и диалозите с техните клиенти не са поверителни, а самите юристи постоянно са обект на унизително и неуважително отношение от страна на органите на досъдебното произвеждане.
- Да допуснем, че в писмото на основния е имало опрощение за думите му по адрес на юристите. Нямаше ли да има смисъл да бъде чут? Или делата са значими, не думите.
- Определено делата имат преимущество пред думите! Още повече, че в случай че господин основният прокурор е изявил предпочитание да каже добра дума на най-висшия конгрес на юристите в България, той щеше да бъде добре пристигнал да го направи персонално или посредством някой от своите заместници. И надали това щеше да бъде признато с отменяне от събранието!
- Събранието одобри декларация, с която на процедура алармирате, че демокрацията в България е в огромна заплаха. Не е ли прекомерно закъсняла тази реакция? Казвате " където свършва правото, стартира произволът ". Не сме ли от дълго време очевидци най-вече на произвол?
- Реакцията не е закъсняла, доколкото това е първото Общо заседание след настъпването на някои общоизвестни събития. Ние като бранители на правата и свободите на българските жители по специалност и предопределение не можем да стоим безучастни пред обществените акции и демонстрация на несъразмерна принуда от страна на правоохранителните органи и прокуратурата. Закъсняла е, обаче, защото в интервала сред две наши събрания Висшият адвокатски съвет е органът на адвокатурата, който е задължен да показва незабавни позиции и да реагира при всяко накърняване на законността в България. А този наш орган в множеството случаи или избра комфортното безмълвие, или вървеше след събитията или отрицателните реакции на адвокатската общественост в обществените мрежи и медиите. Недопустимо е в името на някаква нереална правдивост да разрешаваме да се правят дейности, несъвместими със законността и главните права на индивида!
- Говорите за шумните прокурорски акции, които основават упования. Какви упования - за присъди, за отмъщение... Защо е рисково това?
- Още от времето и традициите на римското право сляпото отмъщение няма преимущество пред превантивното деяние на неотклонимата глоба за осъщественото, само че потвърдено закононарушение. В последните месеци следим следващата интензивност на органите, която съществено надвишава рамките на естествената наказателна принуда. Не може да се одобри за обикновено, с цел да се извършат най-обикновени следствени дейности, да се ангажират тежко въоръжени маскирани служители на реда и лица, против които вероятно ще се повдига обвиняване, да бъдат извеждани оковани по позорен метод в наличието на авансово извикани публицисти. Всичко това провокира не просто безпокойствие, само че и като краен резултат ще докара, за следващ път, до неоправдателни решения против България и изплащането на съществени компенсации на потърпевшите от това унизително и репресивно държание на прокуратурата.
- В тази връзка, желаете спор за прокуратурата. Този, който подхвана президентът, не е ли задоволителен?
- Дебатът за мястото на прокуратурата и недосегаемостта на основния прокурор не е резултат на някакво моментно скимване. За момента това, което е очевидно от самодейността на президента, е провеждането на по-скоро протоколни съвещания. В същото време, обаче, отговорът на прокуратурата и персонално на основния прокурор, е слагането под подозрение на имунитета на президента! Истинският спор би трябвало и може да докара до неутрален разбор на мястото и уредбата на прокуратурата, точно в полза на жителите и положителното действие на правозащитната функционалност на страната. Сегашното положение изрично не дава отговор на актуалните стандарти на правовата страна, в внезапно отличие даже и от нашите източно и централно европейски съдружници от някогашния социалистически лагер.
- Всъщност, неприятното законодателство, против което също алармирате, и прокуратурата, която работи като пиар отдел, не са единствено от изгода на юристите и хонорарите им?
- Напротив! Във щета са първо на всички български жители. Ние, българските юристи сме сложени в изискванията на сериозна неспособност да упражняваме специалността си! Постоянната смяна на законите с противоконституционни законодателни техники, приемането на некачествени и на парче закони, постоянно за да се улесни само работата на прокуратурата по проблеми, по които не се оправя, или ориентирани против съответни обвинени... Постоянният напън от всевъзможни типове държавни, правосъдни и общински органи. Всичко това води до тежки усложнения при упражняването на нашата специалност. А ние не работим за себе си. Ние се борим за отбрана на правата и ползите на нашите клиенти и постоянно сме последна бариера пред беззаконието. Ние не продаваме съвест и истина на този, който ни заплаща, а пазиме права и свободи, приети и открити от законите и Конституцията.
- Какво следва от това, че събранието не одобри докладите на Висшия адвокатски съвет?
- Адвокатурата не е Висшият адвокатски съвет. Това са всички съвсем 14 000 български юристи, които, за жалост, позволиха в болшинството си през последните към 10 години, престижът и мястото на нашата специалност в обществото да бъде в непрекъснат крах. И то точно поради пасивността и бездействието на нашите органи. Току-що отминалото Общо събрание не се свежда единствено до реакцията ни във връзка с основния прокурор и признатата декларация. Делегатите одобриха редица решения и смъкнаха доверието си от Висшия адвокатски съвет. Отчетите на ръководителя и финансовия доклад бяха отхвърлени с голямо болшинство. Именно поради имитативната активност на нашите висши органи. Поискани бяха оставките на членовете на Висшия адвокатски съвет, само че за жалост беззъбият Закон за адвокатурата не разрешава Общото събрание да ги в профил и всичко остана на техния личен морал и съвест. Очаквано, оставки не последваха.
На дневен ред е и един неуместен проблем с обжалваните избори в най-голямата гилдия в страната – софийската. Висшият адвокатски съвет е изправен пред решението дали да анулира тези избори. Въпреки, че по същите тези тъжби одобри, че изборът за делегати на Общото събрание е годен. Сега, по един невиждан метод, стартира преброяване на хиляди бюлетини, вместо да се пристъпи към осъществяване на решенията, признати от Общото заседание. С неуместното опрощение, че решенията на най-висшия орган на юристите в страната не са наложителни за Висшия адвокатски съвет. Едно е ясно: от тук нататък българските юристи демонстрираха, че не желаят и няма повече да търпят нашите сътрудници, които сме натоварили да бъдат лицето на адвокатурата, да бездействат, да работят единствено в своя полза, до момента в който всяка година харчат милиони публични средства без забележима изгода и резултат за българските юристи и отбраната на правата на гражданите.
След този акт на Общото заседание Висшият адвокатски съвет ще бъде заставен да работи в изискванията освен на недостиг на доверие, само че и на прочут финансов недостиг, защото събранието изиска да се понижат събираните от всеки юрист средства, които вместо да се употребяват за развиването на адвокатурата, просто се натрупат като чиста облага в неразбираеми банкови сметки. Само за предходната година – близо 900 000 лв.!!! Българските юристи настояваме и за един нов, отговарящ на актуалните условия и условия Закон за адвокатурата. Нещо, което също продължава да бъде непостижимо за сегашния Висш адвокатски съвет. Отминалото Общо събрание е без казус в историята на актуалната българска адвокатура и сигурно е зората на едно ново начало на промени в вярната посока. Българските жители могат да бъдат спокойни, че техните юристи няма да се предадат пред страха и апатията и ще отстояват самоуверено и почтено техните свободи.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ