Който не иска ваксина, да си плаща за медицината
Г-н Марков, задоволяват ли ви текстовете по отношение на здравната система, написани в съдружното съглашение. Одобрявате ли посоката, по която поема новото ръководство в опазването на здравето?
- Абсолютно не, безусловно неправилна. Може би ще отнеме време да се поправят тези текстове. Разбираемо е във всяко ново начало да се позволяват теоретично неверни постановки, случвало се е и преди. Но упованията на обществото са за действителна смяна. Покрай коронавирус рецесията извънредно тежкото положение на системата лъсна отвред. Натрупаните в годините неточности и волунтаристични решения дават най-отрицателния си резултат точно във време на рецесия. Жертви сме на пожарникарски ограничения, както и в други сфери на публичния и икономически живот. Решаваме проблеми като гасим пожари. Ясно е, че имаме потребност от промяна, колкото и банална да стана тази дума.
( Вижте цялото видео изявление с Андрей Марков ):
От 30 години живеем в изискванията на непрестанни и неслучващи се промени.
- Всичко това се отразява върху живота и оцеляването на нацията. Ние сме най-бързо намаляващата нация в света, с най-висока обща смъртност и най-висока коронавирус смъртност. Тези проблеми не се вземат решение с пожарникарски дейности.
Какви пожарникарски белези намирате в съдружното съглашение за бранш опазване на здравето? Обществото остава с усещането, че сходни текстове се сформират с присъединяване на високо квалифицирани лекари.
- Ще ви отговоря малко: опазването на здравето не е единствено медицина - тя е едвам към 30% от дейностите. Останалите две трети са свързани със среда, метод на живот, хранене, тютюнопушене. Проблемът е доста по-обхватен, опазването на здравето изисква по-задълбочен метод и ясна тактика. А политическите сили явно не желаят обща тактика за деяние. Когато някой стартира промени, всички останали са срещу.
Принципът е, дайте да дадем дотации на тази болница, тъй като тя има доста пациенти. И коя е тази болница? Болница по член 5, каквито по света от дълго време не съществуват, само че в България не престават да са сензитивна численост. И не престават да получават средства от три места. Като процедура това може да е останало единствено в Северна Корея. Дори Куба и Русия трансформираха организацията си в опазването на здравето. Стремим се към пазарна стопанска система, а раздаваме дотации случайно. Осигурявайки дотации на избрани лечебни заведения, ние лишаваме доста пациенти, изключително в провинцията от качествена здравна услуга.
Обществото е натоварено със сериозен баласт от спорни мнения за взаимоотношенията сред Здравната каса и другите типове медицински заведения. Какви би трябвало да бъдат те сред НЗОК и частните здравни центрове?
- Не мисля, че тук има тежък проблем – това е непотребен баласт. Въпросът е и държавните, и частните лечебни заведения да съблюдават общите правила, които са за всички. Както е в Германия, във Франция, в Нидерландия. Не можем да слушаме „ експерти “, които развяват подправени байраци. Един от тези байраци е, че в България няма лекари. Абсолютно неправилно и погрешно! Съотнесени към броя на популацията, лекарите по никакъв начин не са малко. Проблемът е в квалификацията им и във опцията положителните от тях да останат в страната. Ненужно е хора в пенсионна възраст да остават на управителни държавни позиции в здравната сфера. Ако са потребни, да останат в системата, само че не на управнически държавни постове. Очакванията са за бързи и радикални ограничения и всяко закъснение носи негативи.
Новото държавно управление пристигна с желанието да свие ножицата на възнаграждение в здравната система. Намирате ли връзка сред това желание и мантрата, че частникът безусловно е лаком и безсъвестен?
- Работил съм 25 година в държавна университетска болница и доста по-малко в частна. Това, че частникът безусловно е див звяр е факсимиле, неточност. Частникът не може да краде от себе си. Кражбите са там, където има държавни средства и публични фондове. А там са държавните служители и чиновници. Затова е нужна незабавна смяна на финансирането в опазването на здравето. Солидарният модел на здравно обезпечаване е на половина злепоставен. Останалите 50% хората заплащат на ръка. И то в най-тежките моменти от живота си – когато са заболели, нетрудоспособни и лишени от приходи.
От друга страна, в предишното имахме напълно бюджетна здравна система и без съмнение се отказахме от нея. Тя беше надълбоко дефицитна, с демодирана техника и остарели практики. Дори моделите от Скандинавия към този момент се трансформират към пазара и към най-хубавата европейска процедура – нидерландската, където системата е 100% пазарна.
А по какъв начин стои въпросът с доплащането от страна на пациента в Нидерландия?
- В подобен модел доплащане няма, тъй като хората са застраховани. За да съм явен, ще дам образец с колите. Имаме обща и наложителна гражданска отговорност, само че по-взискателните си вършат и авто-каско.
Тоест, наложителна базова основа и спомагателни и доброволни равнища на обезпечаване на здравето?
- Естествено. Това е практиката по света.
Говорите за радикални промени в опазването на здравето. Откъде би трябвало да тръгнат те – от Здравната каса, където са акумулирани публичните запаси или от друго място?
- Подходът би трябвало да е сложен. Не съм бранител на тоталната демонополизация на НЗОК. Касата би трябвало да остане като поръчител на минималното здравно обезпечаване – за подрастващите, безработните, хората с ниски приходи. И да бъде надградена с доброволните фондове.
Колко % от месечните приходи на човек би трябвало да се отделят съгласно вас за това надграждане на здравните застраховки, с цел да покриват те безусловно всички медицински разноски?
- Хубав въпрос. За да го илюстрирам по понятен метод ще посоча % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за опазване на здравето. В България той сега е под 5%. Но действително българинът харчи към 8%. Разликата от 3 и повече % той заплаща от джоба си.
При една ниска, само че всеобща заплата от 1000 лева месечно, какъв брой от нея би трябвало да отиде за здравно обезпечаване, с цел да няма доплащане?
- Също добър въпрос. Около 30% от заплатата в този момент отива за обществени разноски – пенсионни и здравни. Но нямаме никакъв опит, с цел да посочим съответен % за цялостно покриване на здравните разноски. Ако изтъквам някаква цифра, ще ме нападат икономисти и финансисти.
Работодателите също.
- И работодателите. А има и инфлация. Може би цифрата на първо четене няма да е най-вярната, ще бъда доста нападнат. Увеличението на здравната вноска е нещо, което политиците усърдно заобикалят.
Непрекъснато излизат информации за злоупотреби с клинични пътеки и средства от НЗОК. Как да се откри сполучлив и справедлив публичен надзор върху публичния запас за опазване на здравето?
- Спазването на разпоредбите в цялата ни стопанска система е народен проблем. Затова сме на това състояние. Всичко се свежда до морал, правила и ценностна система. Ще се повторя, само че би трябвало да се освободят от управителна работа чиновниците в страната на пенсионна възраст. Сред тях има хора с остарели разбирания, има и извънредно корумпирани.
Определени политици заговориха за нов закон за лечебните заведения. Чухте ли потребни за системата хрумвания?
- Не мисля, че актуалният закон се нуждае от кой знае какви промени. Тезата главно се насажда от госпожа Нинова, въпреки тя прелестно да знае, че няма потребна опция. Спорът е сред концепциите за търговски сдружения и бюджетни организации. Истината е, че в идващите години няма никакъв късмет да върнем бюджетната система. За реализирането на концепцията са нужни извънредно доста средства и в случай че желаеме да станем още по-бедни, ще създадем този опит. Имаме многообразие от типове лечебни заведения, което би трябвало да бъде допълнено с нови форми, стига това да е допустимо. Но да не съсипваме това, което сме градили 30 години. Не че е най-хубавото, само че от дълго време имаме възнаграждение за осъществения труд. Да, някои лечебни заведения се компрометираха и е известно кои са те. Те не бяха частни. Ще попитам по този начин: на кого са нужни бюджетни организации? Имаме ли потребност от още БДЖ-та?
Как се отнасяте към „ свободолюбието “ във имунизационния развой?
- И тук ще бъда краен. Подкрепям концепцията тези, които не желаят да се имунизират, да си заплащат от джоба разноските в здравната система. Ако някой желае да взе участие в здравна система, учредена на взаимен модел, въпросът за персоналното мнение остава на назад във времето. Както е в Западна Европа.
Защо ни глобяват покорно, когато караме автомобил без защитен колан, в случай, че рискуваме единствено личното си здраве, а тези, които заплашват публичното здраве не могат да бъдат глобени?
- Много ми хареса образецът, ще го употребявам в бъдеще.
Разговора води: Емил Янев
- Абсолютно не, безусловно неправилна. Може би ще отнеме време да се поправят тези текстове. Разбираемо е във всяко ново начало да се позволяват теоретично неверни постановки, случвало се е и преди. Но упованията на обществото са за действителна смяна. Покрай коронавирус рецесията извънредно тежкото положение на системата лъсна отвред. Натрупаните в годините неточности и волунтаристични решения дават най-отрицателния си резултат точно във време на рецесия. Жертви сме на пожарникарски ограничения, както и в други сфери на публичния и икономически живот. Решаваме проблеми като гасим пожари. Ясно е, че имаме потребност от промяна, колкото и банална да стана тази дума.
( Вижте цялото видео изявление с Андрей Марков ):
От 30 години живеем в изискванията на непрестанни и неслучващи се промени.
- Всичко това се отразява върху живота и оцеляването на нацията. Ние сме най-бързо намаляващата нация в света, с най-висока обща смъртност и най-висока коронавирус смъртност. Тези проблеми не се вземат решение с пожарникарски дейности.
Какви пожарникарски белези намирате в съдружното съглашение за бранш опазване на здравето? Обществото остава с усещането, че сходни текстове се сформират с присъединяване на високо квалифицирани лекари.
- Ще ви отговоря малко: опазването на здравето не е единствено медицина - тя е едвам към 30% от дейностите. Останалите две трети са свързани със среда, метод на живот, хранене, тютюнопушене. Проблемът е доста по-обхватен, опазването на здравето изисква по-задълбочен метод и ясна тактика. А политическите сили явно не желаят обща тактика за деяние. Когато някой стартира промени, всички останали са срещу.
Принципът е, дайте да дадем дотации на тази болница, тъй като тя има доста пациенти. И коя е тази болница? Болница по член 5, каквито по света от дълго време не съществуват, само че в България не престават да са сензитивна численост. И не престават да получават средства от три места. Като процедура това може да е останало единствено в Северна Корея. Дори Куба и Русия трансформираха организацията си в опазването на здравето. Стремим се към пазарна стопанска система, а раздаваме дотации случайно. Осигурявайки дотации на избрани лечебни заведения, ние лишаваме доста пациенти, изключително в провинцията от качествена здравна услуга.
Обществото е натоварено със сериозен баласт от спорни мнения за взаимоотношенията сред Здравната каса и другите типове медицински заведения. Какви би трябвало да бъдат те сред НЗОК и частните здравни центрове?
- Не мисля, че тук има тежък проблем – това е непотребен баласт. Въпросът е и държавните, и частните лечебни заведения да съблюдават общите правила, които са за всички. Както е в Германия, във Франция, в Нидерландия. Не можем да слушаме „ експерти “, които развяват подправени байраци. Един от тези байраци е, че в България няма лекари. Абсолютно неправилно и погрешно! Съотнесени към броя на популацията, лекарите по никакъв начин не са малко. Проблемът е в квалификацията им и във опцията положителните от тях да останат в страната. Ненужно е хора в пенсионна възраст да остават на управителни държавни позиции в здравната сфера. Ако са потребни, да останат в системата, само че не на управнически държавни постове. Очакванията са за бързи и радикални ограничения и всяко закъснение носи негативи.
Новото държавно управление пристигна с желанието да свие ножицата на възнаграждение в здравната система. Намирате ли връзка сред това желание и мантрата, че частникът безусловно е лаком и безсъвестен?
- Работил съм 25 година в държавна университетска болница и доста по-малко в частна. Това, че частникът безусловно е див звяр е факсимиле, неточност. Частникът не може да краде от себе си. Кражбите са там, където има държавни средства и публични фондове. А там са държавните служители и чиновници. Затова е нужна незабавна смяна на финансирането в опазването на здравето. Солидарният модел на здравно обезпечаване е на половина злепоставен. Останалите 50% хората заплащат на ръка. И то в най-тежките моменти от живота си – когато са заболели, нетрудоспособни и лишени от приходи.
От друга страна, в предишното имахме напълно бюджетна здравна система и без съмнение се отказахме от нея. Тя беше надълбоко дефицитна, с демодирана техника и остарели практики. Дори моделите от Скандинавия към този момент се трансформират към пазара и към най-хубавата европейска процедура – нидерландската, където системата е 100% пазарна.
А по какъв начин стои въпросът с доплащането от страна на пациента в Нидерландия?
- В подобен модел доплащане няма, тъй като хората са застраховани. За да съм явен, ще дам образец с колите. Имаме обща и наложителна гражданска отговорност, само че по-взискателните си вършат и авто-каско.
Тоест, наложителна базова основа и спомагателни и доброволни равнища на обезпечаване на здравето?
- Естествено. Това е практиката по света.
Говорите за радикални промени в опазването на здравето. Откъде би трябвало да тръгнат те – от Здравната каса, където са акумулирани публичните запаси или от друго място?
- Подходът би трябвало да е сложен. Не съм бранител на тоталната демонополизация на НЗОК. Касата би трябвало да остане като поръчител на минималното здравно обезпечаване – за подрастващите, безработните, хората с ниски приходи. И да бъде надградена с доброволните фондове.
Колко % от месечните приходи на човек би трябвало да се отделят съгласно вас за това надграждане на здравните застраховки, с цел да покриват те безусловно всички медицински разноски?
- Хубав въпрос. За да го илюстрирам по понятен метод ще посоча % от Брутният вътрешен продукт, който се отделя за опазване на здравето. В България той сега е под 5%. Но действително българинът харчи към 8%. Разликата от 3 и повече % той заплаща от джоба си.
При една ниска, само че всеобща заплата от 1000 лева месечно, какъв брой от нея би трябвало да отиде за здравно обезпечаване, с цел да няма доплащане?
- Също добър въпрос. Около 30% от заплатата в този момент отива за обществени разноски – пенсионни и здравни. Но нямаме никакъв опит, с цел да посочим съответен % за цялостно покриване на здравните разноски. Ако изтъквам някаква цифра, ще ме нападат икономисти и финансисти.
Работодателите също.
- И работодателите. А има и инфлация. Може би цифрата на първо четене няма да е най-вярната, ще бъда доста нападнат. Увеличението на здравната вноска е нещо, което политиците усърдно заобикалят.
Непрекъснато излизат информации за злоупотреби с клинични пътеки и средства от НЗОК. Как да се откри сполучлив и справедлив публичен надзор върху публичния запас за опазване на здравето?
- Спазването на разпоредбите в цялата ни стопанска система е народен проблем. Затова сме на това състояние. Всичко се свежда до морал, правила и ценностна система. Ще се повторя, само че би трябвало да се освободят от управителна работа чиновниците в страната на пенсионна възраст. Сред тях има хора с остарели разбирания, има и извънредно корумпирани.
Определени политици заговориха за нов закон за лечебните заведения. Чухте ли потребни за системата хрумвания?
- Не мисля, че актуалният закон се нуждае от кой знае какви промени. Тезата главно се насажда от госпожа Нинова, въпреки тя прелестно да знае, че няма потребна опция. Спорът е сред концепциите за търговски сдружения и бюджетни организации. Истината е, че в идващите години няма никакъв късмет да върнем бюджетната система. За реализирането на концепцията са нужни извънредно доста средства и в случай че желаеме да станем още по-бедни, ще създадем този опит. Имаме многообразие от типове лечебни заведения, което би трябвало да бъде допълнено с нови форми, стига това да е допустимо. Но да не съсипваме това, което сме градили 30 години. Не че е най-хубавото, само че от дълго време имаме възнаграждение за осъществения труд. Да, някои лечебни заведения се компрометираха и е известно кои са те. Те не бяха частни. Ще попитам по този начин: на кого са нужни бюджетни организации? Имаме ли потребност от още БДЖ-та?
Как се отнасяте към „ свободолюбието “ във имунизационния развой?
- И тук ще бъда краен. Подкрепям концепцията тези, които не желаят да се имунизират, да си заплащат от джоба разноските в здравната система. Ако някой желае да взе участие в здравна система, учредена на взаимен модел, въпросът за персоналното мнение остава на назад във времето. Както е в Западна Европа.
Защо ни глобяват покорно, когато караме автомобил без защитен колан, в случай, че рискуваме единствено личното си здраве, а тези, които заплашват публичното здраве не могат да бъдат глобени?
- Много ми хареса образецът, ще го употребявам в бъдеще.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ