България със своето кръстопътно географско положение е в центъра на

България със своето кръстопътно географско състояние е в центъра на няколко огромни инфраструстурни плана с интернационално значение. През декември по четири от тях е реализиран важен прогрес. 

Министерството на превоза и известията утвърди европейското финансиране за построяването на интермодален терминал в Русе. Общата стойност на плана е близо 117 млн. лв.. Инвестицията се извършва по Програма „ Транспортна съгласуваност “ 2021-2027 година с безплатно финансиране от Европейския фонд за районно развитие в размер на над 97 млн. лв..

Интермодалният терминал ще бъде построен на територията на закритата гара „ Русе изток “ – разпределителна.

Проектът планува създаване на нова жп гара със седем коловоза, възобновяване на железопътната връзка с Дунав мост, както и нов пътен достъп от Северната индустриална зона на града.

Ще бъдат построени административни здания, товаро-разтоварна площадка, митнически пункт, складови площи, паркинги и озеленени територии.

„ С третия мост над Дунав, който също ще бъде при Русе, и с построяването на интермодалния терминал, градът се утвърждава като основен транспортен център за Североизточна България. В композиция с модернизацията и увеличението на потенциала на жп линия Русе-Варна, това ще обезпечи най-пряката железопътна връзка за товарните потоци от Изток и Черноморския район по река Дунав към Западна и Централна Европа “, съобщи вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов.

Очаква се НКЖИ да разгласи социална поръчка за планиране и строителство на интермодалния терминал през януари 2026 година. След завършването му, употребата на обекта ще бъде предоставена на частен оператор.

Държавата ще придобие активи на територията на „ Летище Пловдив “ ЕАД.

Става въпрос за собствеността върху перон, ГСМ стопанство и здания, които ще бъдат оповестени за обществена държавна благосъстоятелност и ще бъдат предоставени за ръководство на Министерството на превоза и известията.

Придобитата благосъстоятелност ще улесни страната да възнамерява и развива транспортната инфраструктура, обвързвана с „ Летище Пловдив “. Окончателното консолидиране на материалните активи ще форсира модернизацията и развиването на летището и е причина за провеждането на сполучлива процедура за концесия на летище Пловдив.

В края на ноември вицепремиерът и транспортен министър Гроздан Караджов съобщи, че

„ Летище Пловдив “ ще бъде препоръчано на концесия през февруари 2026 година.

Това стана по време на полемика в града. Тогава той акцентира, че многократните опити страната да го развие не са дали резултат и даже изплащането на заплати е затруднено, по тази причина кабинетът чака интерес от вложители, които да развият аеропорта както за пътнически, по този начин и за карго действия.

Министър Караджов показа и проекти за нова жп линия сред гара „ Пловдив “ и летището като част от програмата „ Транспортна съгласуваност “ с планувано планиране през идната година. Линията ще обезпечава бърз шатъл до аеропорта, а при потребност ще обслужва и товарни транспорти, като една от нововъведенията е потреблението на влакове на акумулатори.

„ Летището има потребност от рационализация, от обилни вложения, от нови услуги и повече потенциал. Бюджетът не може да обезпечи тези запаси, само че посредством концесия те могат да бъдат привлечени „, отбелязва Караджов. А с помошта на вложителите летището може да се развие както като пътническо, по този начин и за карго полети.

С поредните старания на България

жп линията София-Скопие към този момент е включена за финансиране в Механизма за свързване на Европа 2028-2034 година.

Това е гаранция за цялостното довеждане докрай на стратегическия Коридор №8 на българска територия, съобщи вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов на среща на Съвета на министрите на Транспортната общественост, която се организира в Брюксел. На форума участваха еврокомисарят по резистентен превоз и туризъм Апостолос Дзидзикостас, министри от Европейския съюз и страните от Западните Балкани, представители на Европейска комисия и други.

Проектите по TEN-T мрежата би трябвало да дадат приоритет на увеличението на потенциала по коридорите север-юг, които могат да се трансфорат в мотори на растежа, устойчивостта и енергийната сигурност. Вицепремиерът се разгласи за по-силна съгласуваност с Черно море, което ще отвори нови логистични модели, ще поддържа коридорите на взаимност и ще интегрира района в световните търговски потоци.

Но всичко това може да стане единствено с координирани европейски дейности,

безапелационен е Гроздан Караджов. „ Нашата задача не е единствено да изградим инфраструктура, а система, която действа като единна мрежа “, акцентира вицепремиерът. Той акцентира нуждата от синхронизирани периоди за всички трансгранични планове.  “Напредъкът от едната страна на границата не би трябвало да бъде възпрепятстван от стагнацията от другата страна. ” 

В тази връзка се нуждаем и от бързи, предвидими и координирани процедури за издаване на разрешителни. „ Ако процедурите лишават повече време от строителството, ние губим конкурентоспособност доста преди планът да бъде приключен “, акцентира Гроздан Караджов.

България предложи

стратегическият жп сектор Русе-Горна Оряховица да бъде включен в анекса на Механизма за свързване на Европа

за интервала 2028-2034 година. На съвещание на Съвета на министрите по превоз в Брюксел вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов акцентира, че правата е основна за трансграничната съгласуваност, военната подвижност и развиването на европейския кулоар „ Балтийско море – Черно море – Егейско море “.

Предложението за Механизъм за свързване на Европа за идната финансова рамка на Европейски Съюз планува 51 милиарда евро за трансгранична инфраструктура и планове за военна подвижност. 

България, Гърция и Румъния ще развиват ускорено транспортната ос, свързваща Егейско море с Черно море.

Това става допустимо след подписването в Брюксел на Меморандум за съгласие сред държавните управления на България, Гърция и Румъния за засилено трансгранично съдействие в границите на Платформата за кулоар Черно море – Егейско море. Подписи под документа сложиха вицепремиерът и министър на превоза и известията Гроздан Караджов, различният министър на превоза на Гърция Константинос Киранакис и държавният секретар по превоз на Румъния Йонут Кристиан Савою.

Инициативата е под егидата на европейския комисар по превоз и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който подписа Декларация на Европейската комисия за поддръжката ѝ. В нея се акцентира, че документът е „ решаваща стъпка към по-бърза, конкурентоспособна, устойчива и устойчива към рецесии съгласуваност в Югоизточна Европа “. Комисар Дзидзикостас съобщи, че ще работи „ в тясно съдействие с държавните управления на България, Гърция и Румъния “, в това число посредством специфична работна група от специалисти на Европейска комисия и европейски финансови институции, с цел да  се трансфорат всички планове от проект в действителни дейности на трите страни.

„ Меморандумът и проектът за деяние с съответни планове за неговото осъществяване, са метод да променим стратегическата съгласуваност на нашия район – да отворим нови пътища за търговия, да облекчим усложненията по нашите граници и да дадем на Европа устойчивостта, от която тя незабавно се нуждае “, сподели вицепремиерът Гроздан Караджов.

Караджов уточни, че

Дунав стои в сърцевината на тази промяна.

„ Дунав е гръбнакът на Европа – оня жив организъм, който свързва нашите нации, пазари и упоритости “, съобщи той.

Основен акцент за България е построяването на три нови моста над Дунав – второ комбинирано оборудване Русе-Гюргево, както и мостове при Силистра-Кълъраш и Никопол-Турну Магуреле. В документа се показва още, че фериботните линии Оряхово-Бекет, Свищов-Зимнич и Силистра-Кълъраш ще бъдат надградени до стандартите за двойна приложимост, с цел да отговорят на потребностите на военната подвижност и да обезпечат по-голяма еластичност на транспортните потоци.

Планът към меморандума включва модернизацията на пътни и жп връзки в три съществени посоки от юг на север. Западната ос ще свързва Атина със София, като през Видин и Калафат ще доближава до Букурещ и Централна Европа. Централната ос стартира от Солун и Александруполис, минава през Свиленград и Русе, и доближава до Букурещ, а оттова към Украйна и Молдова. Източната ос свързва Егейско и Черно море – от Александруполис през Бургас и Варна до Констанца. Тя е нова вероятност за нашите пристанища и ще обезпечи различни направления за търговия и подвижност.