Пари за кризата има, но правителството не знае да ги похарчи
- Г-н Калфин, бюджетът на страната за идната година е реалност, а ръководещите даже го дефинираха като много обществен, наливат се милиони в сфери като опазване на здравето, пенсионната система, обучение и прочие Защо вие го определяте като избирателен?
- Не е тъкмо да се афишира бюджетът за обществен, тъй като във всеки един държавен бюджет преобладаващи са обществените разноски. През последните 20-ина години те възлизат някъде сред 37-38% от разноските на страната. Тук огромното перо е дотацията към Национален осигурителен институт за пенсии. Така че постоянно обществените разноски са били в пъти по-големи от всички останали.
Но във връзка с ограниченията, които се взимат за идната година и финансирането им, би трябвало да се огледа малко по-дистанцирано на задачата на бюджета. Той е мощен инструмент, с който страната събира пари от стопанската система, преразпределя ги и дава обществени услуги. Тези услуги са в основата на така наречен публичен контракт. Обществото си е избрало тези ръководещи, с цел да събират толкоз средства и да му дават съответните услуги. Не разясня качеството им.
В един миг идва рецесия, каквато е пандемията. Очевидно има потребност от в допълнение изпитание, с цел да може бюджетът да подкрепи тези, които са най-засегнати от рецесията. И тук бих гледал на бюджета от позиция не по какъв начин обичайно се оправя или не се оправя с обществените услуги, а какво прави в тази съответна област, с цел да омекоти рецесията.
- Какво прави?
- В това отношение можем да сме доста сериозни. Пандемията стартира март месец. Ако погледнем какво се случва тази година – доста повече се приказва, в сравнение с се прави. Не знам дали и идната година ще продължат по този начин нещата. От март насам бяха превъртени милиарди. Какви ли не ограничения – в това число и тази 60:40, за която страната отдели 1 милиарда лева После ръководещите взеха заем от Европейската комисия от 1 милиарда лева Похарчени са няма и ¼ от тези средства. Едно е многото говорене за едни огромни пари, другото е какво доближава до хората и до бизнеса.
Това, което доближава до стопанската система, примерно - 300 млн. лева по думите на министъра на стопанската система, е много оптимистично. БСК твърди, че са 220 млн. лева Средствата са от март до момента, което са никакви пари. Първо, са доста малко перо от бюджета и второ – безусловно незадоволителни.
Да ги съпоставим. Правителството дава 200 млн. за българската стопанска система и налива 1 милиард в немската, като реши тъкмо в този момент да купи два кораба! Очевидно самата концепция къде отиват парите е сбъркана. Има две пояснения. Или държавното управление лъже хората и споделя „ ние се грижим доста за вас “, а в действителност не прави нищо, или не знае по какъв начин да го направи.
- Кое е от двете? Или пък и двете дружно?
- Ако реша да съм общителен към държавното управление, имам възприятието, че то не знае по какъв начин да се оправи с цялата рецесия и следствията й. Защото фактически пари има. В момента фискалният запас е над 13 милиарда лева – сумата в касичките на държавното управление. От това, което си е отворило като разноски за края на тази година, има 5.8 милиарда лева, които може да похарчи в допълнение. Което явно не може да стане за месец. Пари има, законова опция има, а те не стигат до там, където би трябвало. Което приказва за безспорна непросветеност. Правителството не може да се оправи с тази рецесия. Даже и да има пари, то не знае какво да ги прави.
Страх ме е, че наклонността няма да се промени и след Нова година. Не виждам кое се трансформира в тоталната липса на подготвеност.
Като съпоставим какво се прави в България и в другите европейски страни, ще забележим почти къде са разликите. В тези страни се изсипаха доста средства незабавно след началото на епидемията, без никакви критерии, в това число и на калпак. Дадоха се средства на доста компании, на самоосигуряващи се, наранени хора и прочие А в този момент ограниченията са доста по-целенасочени.
В България първият стадий беше въобще пропуснат, доста по-малко пари бяха дадени при започване на рецесията и без критерии. Има някои ограничения, които не са толкоз неприятни, само че доближават до доста малко хора – примерно 60:40. Тя съществува в цяла Европа и за нея получаваме специфични средства. По данни на БСК обаче доближава едвам до 1/3 от предприятията. По същия метод са и заемите за дребните компании, които доближават до няколко % от тях. Като се погрижиш единствено за 5% от компаниите, останалите 95% ги оставяш да вършат каквото знаят.
Европейски Съюз, когато стартира пандемията, събра всички запаси, които имаше в бюджета. Предостави ги на страните да ги употребяват. За България сумата бе 2 милиарда лева, предоставени от европейските данъкоплатци. Доколкото виждам числата, които се оповестяват, кабинетът дори е икономисал от тях. Не знаят какво да вършат с тези пари, които никога не са изхарчени.
Допълнително се взеха 5 милиарда лева заем и по тази причина има толкоз доста пари в запаса.
- Да уточним - ръководещите не знаят какво да вършат тези средства или задачата е друга?
- Зависи каква е задачата, в действителност. Ако е да се създадат още няколко километра автомагистрали по 30 млн. на километър, могат да го създадат доста бързо. Но тези средства в тази ситуация са за спасяването на стопанската система и обществената сфера и са европейски. Освен че има надзор от нашето общество върху тях, то има и извън. Няма по какъв начин да оправдаят парите да отидат за пътища.
- Но за какво чак след Нова година ще дадат обезщетенията за родителите, които остават у дома, с цел да гледат децата си, примерно? Други средства пък ще се разпределят след края на пандемията и прочие
- Страх ме е, че пандемията няма да свърши до Нова година, само че още веднъж си изяснявам всичко с незнанието какви решения да вземат. Мерките са противоречиви и са доста дребни. В момента, в който стартират да ги изплащат, ще се види, че са доста малко. Ще ви дам образец – 24-те лв. на хората, които остават в неплатен отпуск. Отново за тях са закачени хиляди условия и условия. Предвидени са за 50 хиляди души за два месеца. Мисля си, че в случай че не трансформират изискванията, дори няма да намерят 50 хиляди души, които да ги употребяват. Като стартират да ги харчат, ще се видят дефектите на цялата скица.
Някакъв вид е разсрочването на държавните вземания, където забавеният доход да се компенсира от фискалния запас известно време, само че държавното управление не смее да го направи. Не знаят кой лост и кой бутон да натиснат, с цел да оказват помощ фактически на хората. Прави се прекомерно малко и отчасти.
Като приказваме за бюджет, виждам на него като на политика, на философия, а не на цифри. Каквото и да написа в него, като не знаеш какво правиш, очевидно, че няма да има резултат.
- Казвате некомпетентни са ръководещите, вършиме съпоставяне сред нас и останалите страни. Защо обаче позволяваме всичко това и се помиряваме? Дори и митингите против Борисов заглъхнаха, а ни следва една доста тежка година?
- Тежка ще е годината поради неналичието на просветеност по какъв начин да се ръководи, а не поради неналичието на пари. Като си представим, че изборите би трябвало да се пролетта, несъмнено актуалното държавно управление ще е доникъде на годината. Надали можем да чакаме нещо доста по-различно.
Що се касае до прекъсването на митингите, несъмнено има доста пояснения. Моето е - защото в тях не се провидя някаква смислена политическа опция на настоящето ръководство. Явно е, че се дистанцираха политическите сили, само че в един миг трябваше да се появят и заявят някаква безапелационна опция. Цялата пропагандна машина на ГЕРБ работеше в посока, че в случай че не са те, няма да има държавно управление, ще се получи вакуум и прочие Което не е по този начин.
- Хубаво – до лятото на следващата година ще ни ръководят ГЕРБ и Патриотите. Това значи, че обстановката ще се забатачи още повече.
- Малко е като логиката на психиката, която съществуваше в края на социализма. Тодор Живков го беше споделил: „ Да се наведем и да чакаме да мине бурята “. Общо взето, така се държи държавното управление – че бързо ще свърши пандемията. Ако беше в действителност свършила, то щеше да се похвали – „ ето ние с малко пари свършихме работата “. За зла орис тя се оказа по-сериозна и продължителна. Ще се случи това, което се случва 10 година – не са пристигнали в този момент „ калинките “ във властта. Развъждат се доста усърдно през тези години. Сега има силен напън върху здравната система и там лъснаха всички дефекти. Изливат се големи средства в нея, а това, което получават жителите, не е за което си заплащат.
- Как ще коментирате последните ни разпри със Северна Македония, която блокирахме за участието й в Европейски Съюз?
- Правителството съумя ловко да ни вкара в обстановка, в която всеки излаз е губещ. Както блокирането на Македония изолира България - на никого не успяхме в Европейски Съюз да разбираем какви са аргументите за това решение, по този начин и не успяхме да реализираме нещо кой знае какво с отлагането. В дипломацията си има подходи. Когато искаш да постигнеш нещо, търсиш съдружници, способи, гледаш да не се изолираш. Останах с усещането, че и там не знаем какво желаеме. Преди два месеца държавното управление изпрати меморандум до Европейски Съюз в опит да изясни какъв е казусът ни със Северна Македония. Оставям настрани разтегнатия, прочувствен и безусловно несъответстващ език на този меморандум. Поставиха се в него четири условия.
Малко преди да мине съветът, на който ние наложихме несъгласие, госпожа Захариева промени изискванията. Каза – те да признаят езика и историята, няма да слагаме несъгласие. Погледнато извън, ние сътворяваме усещане на хора, които не знаят тъкмо какво желаят, само че апропо блокираме. Но освен Скопие, а и Албания. Сега мъчно можем да убедим някого, че ние сме фактор, който ще докара до европейското разширение на Балканите, с което се тупахме в гърдите по време на нашето председателство на Европейски Съюз.
Правителството ясно би трябвало да формулира какво желае, да го вдигне политически, а не да го праща на исторически комисии, и да си сложи период, като е и дейната страна. Да кажем, че желаеме до 3 месеца да се реши казусът и да стартират на високо ниво договаряния. Но не го виждам да се прави.
- С много тъмни краски е бъдещето ни. Оптимист ли сте?
- Оптимист съм, тъй като идват избори. Имаме потребност от смяна, изключително във връзка с ръководството на страната. Дали ще е към по-добро, нека да бъде към по-добро. По този метод не е редно да продължаваме.
- Не е тъкмо да се афишира бюджетът за обществен, тъй като във всеки един държавен бюджет преобладаващи са обществените разноски. През последните 20-ина години те възлизат някъде сред 37-38% от разноските на страната. Тук огромното перо е дотацията към Национален осигурителен институт за пенсии. Така че постоянно обществените разноски са били в пъти по-големи от всички останали.
Но във връзка с ограниченията, които се взимат за идната година и финансирането им, би трябвало да се огледа малко по-дистанцирано на задачата на бюджета. Той е мощен инструмент, с който страната събира пари от стопанската система, преразпределя ги и дава обществени услуги. Тези услуги са в основата на така наречен публичен контракт. Обществото си е избрало тези ръководещи, с цел да събират толкоз средства и да му дават съответните услуги. Не разясня качеството им.
В един миг идва рецесия, каквато е пандемията. Очевидно има потребност от в допълнение изпитание, с цел да може бюджетът да подкрепи тези, които са най-засегнати от рецесията. И тук бих гледал на бюджета от позиция не по какъв начин обичайно се оправя или не се оправя с обществените услуги, а какво прави в тази съответна област, с цел да омекоти рецесията.
- Какво прави?
- В това отношение можем да сме доста сериозни. Пандемията стартира март месец. Ако погледнем какво се случва тази година – доста повече се приказва, в сравнение с се прави. Не знам дали и идната година ще продължат по този начин нещата. От март насам бяха превъртени милиарди. Какви ли не ограничения – в това число и тази 60:40, за която страната отдели 1 милиарда лева После ръководещите взеха заем от Европейската комисия от 1 милиарда лева Похарчени са няма и ¼ от тези средства. Едно е многото говорене за едни огромни пари, другото е какво доближава до хората и до бизнеса.
Това, което доближава до стопанската система, примерно - 300 млн. лева по думите на министъра на стопанската система, е много оптимистично. БСК твърди, че са 220 млн. лева Средствата са от март до момента, което са никакви пари. Първо, са доста малко перо от бюджета и второ – безусловно незадоволителни.
Да ги съпоставим. Правителството дава 200 млн. за българската стопанска система и налива 1 милиард в немската, като реши тъкмо в този момент да купи два кораба! Очевидно самата концепция къде отиват парите е сбъркана. Има две пояснения. Или държавното управление лъже хората и споделя „ ние се грижим доста за вас “, а в действителност не прави нищо, или не знае по какъв начин да го направи.
- Кое е от двете? Или пък и двете дружно?
- Ако реша да съм общителен към държавното управление, имам възприятието, че то не знае по какъв начин да се оправи с цялата рецесия и следствията й. Защото фактически пари има. В момента фискалният запас е над 13 милиарда лева – сумата в касичките на държавното управление. От това, което си е отворило като разноски за края на тази година, има 5.8 милиарда лева, които може да похарчи в допълнение. Което явно не може да стане за месец. Пари има, законова опция има, а те не стигат до там, където би трябвало. Което приказва за безспорна непросветеност. Правителството не може да се оправи с тази рецесия. Даже и да има пари, то не знае какво да ги прави.
Страх ме е, че наклонността няма да се промени и след Нова година. Не виждам кое се трансформира в тоталната липса на подготвеност.
Като съпоставим какво се прави в България и в другите европейски страни, ще забележим почти къде са разликите. В тези страни се изсипаха доста средства незабавно след началото на епидемията, без никакви критерии, в това число и на калпак. Дадоха се средства на доста компании, на самоосигуряващи се, наранени хора и прочие А в този момент ограниченията са доста по-целенасочени.
В България първият стадий беше въобще пропуснат, доста по-малко пари бяха дадени при започване на рецесията и без критерии. Има някои ограничения, които не са толкоз неприятни, само че доближават до доста малко хора – примерно 60:40. Тя съществува в цяла Европа и за нея получаваме специфични средства. По данни на БСК обаче доближава едвам до 1/3 от предприятията. По същия метод са и заемите за дребните компании, които доближават до няколко % от тях. Като се погрижиш единствено за 5% от компаниите, останалите 95% ги оставяш да вършат каквото знаят.
Европейски Съюз, когато стартира пандемията, събра всички запаси, които имаше в бюджета. Предостави ги на страните да ги употребяват. За България сумата бе 2 милиарда лева, предоставени от европейските данъкоплатци. Доколкото виждам числата, които се оповестяват, кабинетът дори е икономисал от тях. Не знаят какво да вършат с тези пари, които никога не са изхарчени.
Допълнително се взеха 5 милиарда лева заем и по тази причина има толкоз доста пари в запаса.
- Да уточним - ръководещите не знаят какво да вършат тези средства или задачата е друга?
- Зависи каква е задачата, в действителност. Ако е да се създадат още няколко километра автомагистрали по 30 млн. на километър, могат да го създадат доста бързо. Но тези средства в тази ситуация са за спасяването на стопанската система и обществената сфера и са европейски. Освен че има надзор от нашето общество върху тях, то има и извън. Няма по какъв начин да оправдаят парите да отидат за пътища.
- Но за какво чак след Нова година ще дадат обезщетенията за родителите, които остават у дома, с цел да гледат децата си, примерно? Други средства пък ще се разпределят след края на пандемията и прочие
- Страх ме е, че пандемията няма да свърши до Нова година, само че още веднъж си изяснявам всичко с незнанието какви решения да вземат. Мерките са противоречиви и са доста дребни. В момента, в който стартират да ги изплащат, ще се види, че са доста малко. Ще ви дам образец – 24-те лв. на хората, които остават в неплатен отпуск. Отново за тях са закачени хиляди условия и условия. Предвидени са за 50 хиляди души за два месеца. Мисля си, че в случай че не трансформират изискванията, дори няма да намерят 50 хиляди души, които да ги употребяват. Като стартират да ги харчат, ще се видят дефектите на цялата скица.
Някакъв вид е разсрочването на държавните вземания, където забавеният доход да се компенсира от фискалния запас известно време, само че държавното управление не смее да го направи. Не знаят кой лост и кой бутон да натиснат, с цел да оказват помощ фактически на хората. Прави се прекомерно малко и отчасти.
Като приказваме за бюджет, виждам на него като на политика, на философия, а не на цифри. Каквото и да написа в него, като не знаеш какво правиш, очевидно, че няма да има резултат.
- Казвате некомпетентни са ръководещите, вършиме съпоставяне сред нас и останалите страни. Защо обаче позволяваме всичко това и се помиряваме? Дори и митингите против Борисов заглъхнаха, а ни следва една доста тежка година?
- Тежка ще е годината поради неналичието на просветеност по какъв начин да се ръководи, а не поради неналичието на пари. Като си представим, че изборите би трябвало да се пролетта, несъмнено актуалното държавно управление ще е доникъде на годината. Надали можем да чакаме нещо доста по-различно.
Що се касае до прекъсването на митингите, несъмнено има доста пояснения. Моето е - защото в тях не се провидя някаква смислена политическа опция на настоящето ръководство. Явно е, че се дистанцираха политическите сили, само че в един миг трябваше да се появят и заявят някаква безапелационна опция. Цялата пропагандна машина на ГЕРБ работеше в посока, че в случай че не са те, няма да има държавно управление, ще се получи вакуум и прочие Което не е по този начин.
- Хубаво – до лятото на следващата година ще ни ръководят ГЕРБ и Патриотите. Това значи, че обстановката ще се забатачи още повече.
- Малко е като логиката на психиката, която съществуваше в края на социализма. Тодор Живков го беше споделил: „ Да се наведем и да чакаме да мине бурята “. Общо взето, така се държи държавното управление – че бързо ще свърши пандемията. Ако беше в действителност свършила, то щеше да се похвали – „ ето ние с малко пари свършихме работата “. За зла орис тя се оказа по-сериозна и продължителна. Ще се случи това, което се случва 10 година – не са пристигнали в този момент „ калинките “ във властта. Развъждат се доста усърдно през тези години. Сега има силен напън върху здравната система и там лъснаха всички дефекти. Изливат се големи средства в нея, а това, което получават жителите, не е за което си заплащат.
- Как ще коментирате последните ни разпри със Северна Македония, която блокирахме за участието й в Европейски Съюз?
- Правителството съумя ловко да ни вкара в обстановка, в която всеки излаз е губещ. Както блокирането на Македония изолира България - на никого не успяхме в Европейски Съюз да разбираем какви са аргументите за това решение, по този начин и не успяхме да реализираме нещо кой знае какво с отлагането. В дипломацията си има подходи. Когато искаш да постигнеш нещо, търсиш съдружници, способи, гледаш да не се изолираш. Останах с усещането, че и там не знаем какво желаеме. Преди два месеца държавното управление изпрати меморандум до Европейски Съюз в опит да изясни какъв е казусът ни със Северна Македония. Оставям настрани разтегнатия, прочувствен и безусловно несъответстващ език на този меморандум. Поставиха се в него четири условия.
Малко преди да мине съветът, на който ние наложихме несъгласие, госпожа Захариева промени изискванията. Каза – те да признаят езика и историята, няма да слагаме несъгласие. Погледнато извън, ние сътворяваме усещане на хора, които не знаят тъкмо какво желаят, само че апропо блокираме. Но освен Скопие, а и Албания. Сега мъчно можем да убедим някого, че ние сме фактор, който ще докара до европейското разширение на Балканите, с което се тупахме в гърдите по време на нашето председателство на Европейски Съюз.
Правителството ясно би трябвало да формулира какво желае, да го вдигне политически, а не да го праща на исторически комисии, и да си сложи период, като е и дейната страна. Да кажем, че желаеме до 3 месеца да се реши казусът и да стартират на високо ниво договаряния. Но не го виждам да се прави.
- С много тъмни краски е бъдещето ни. Оптимист ли сте?
- Оптимист съм, тъй като идват избори. Имаме потребност от смяна, изключително във връзка с ръководството на страната. Дали ще е към по-добро, нека да бъде към по-добро. По този метод не е редно да продължаваме.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ