Академик Атанас Атанасов: В България агробизнесът и науката изобщо не се познават
- Г-н Атанасов, съгласно една ваша прогноза, след 2050 година земеделието ще дефинира положението на всички промишлености в света. Не е ли малко пресилено това изказване?
- Преди време и на мен ми се струваше леко пресилено, само че през днешния ден към този момент съм безусловно сигурен, че прогнозата ми е вярна. Същото се получи и когато пророкувах - отново преди доста години - че ще пристигна ден, когато за България водата ще е златото, а удобните почвено-климатични условия ще са съизмерими като полезност с петролно находище. С други думи - оттук насетне сме длъжни да създадем агроиндустрията си високо ефикасна. Сигурно няма да стане изведнъж и тъкмо до 2050 година, само че такива са трендовете: вместо стандартни горива и артикули от петролни деривати - 50% биопластмаси и не по-малко от 40% биоенергия. Като начало...
- А като край?
- Превръщане на естествената стопанска система в циркулярна посредством изцяло възобновими източници. Ще рече - всеобщо въвеждане на високи технологии, които изцяло затварят индустриалните цикли и подсигуряват минимални количества непотребни, само че екологично безвредни боклуци.
- Не звучи ли прекомерно утопично?
- Най-вероятно, само че нали въпреки всичко би трябвало да гоним съответни цели? И да престанем да считаме, че върхът на носа ни е най-далечния вероятен небосвод. От 100 години, нагледно казано, аз настоявам, че земеделието - и в частност сортовите семена - би трябвало да бъдат приети за детайл от националната сигурност. Резултатите са тъжни, меко казано.
- Какво ви дава съображение да говорите по този начин? Все отново агроиндустрията ни е една от най-бързоразвиващите се.
- Прав сте, само че... в случай че приказваме в ограничения и теглилки - като рандеман от декар, кг или литър на глава от популацията. Ако приказваме обаче за развиване на науката и внедряване на български високи технологии, ситуацията е доста по-различно. И е нерадостно.
Навремето българската агроиндустрия беше водеща освен в някогашния соцлагер. А Институтът по генетично инженерство, който сътворих през 1985 година и управлявах до 2008 година, беше един от водачите в международен мащаб.
Днес науката и агробизнесът освен се разминават, а даже не се познават. Големият агробизнес в България е задоволително богат. Той върви по огромните панаири, само че купува непознати технологии, непознати семена и разсади. Отвън купува даже машини, измислени и създадени от Българска академия на науките. С други думи - ние подкрепяме непознатия бизнес, част от който съществува и поради научния ни капацитет. А българската просвета седи в профил, подсмърча и разчита само на трохите от бюджета.
- А не може ли да се случи противоположното - българската просвета да презентира по-агресивно качествата си пред агробизнеса? Не е като да няма благоприятни условия -има наши и интернационалните конгреси в България, със съдействието на браншовите организации или посредством земеделското министерство и държавното управление?
- Притесненията ми са, че моделът ни е сгрешен на равнище идея. Става дума за директното субсидиране, което е сегментирано и фрагментирано. Всеки получава на час по лъжчка, чиято величина зависи само от благоволението на страната.
Както е добре известно, голяма част от парите отива при производителите, които си купуват извън всичко належащо. Остатътък от дотациите отива за просвета, а създадените от нашите учени технологии и нововъведения... отпътуват зад граница. Защото огромният бизнес благоговее само пред международните марки, а дребният и междинен бизнес отхвърля да заплаща по-скъпо за „ български неща “.
- А по какъв начин се случват нещата в Обединена Европа и по света?
- Моделите са разнообразни, само че в общи линии са подчинени на доброволния принцип: в случай че националният бизнес желае да бере плодовете на националната просвета, спънки няма - да бере. Ако не желае - свободен е да прави каквото сметне за належащо. И всеки си получава своето: бизнесът - дотациите, а науката - държавните субсидии.
Аз приказвам за друго: извънредно време е България да прогледне за тези изключения от всеобщата процедура, които са потвърдили своята успеваемост. Изключения, при които трите страни - страната, бизнесът и науката - печелят по едно и също време.
В Нова Зеландия, да вземем за пример, до началото на 90-те години прилагаха същата матрица. В един миг обаче осъзнаха, че този модел може и да не вреди, само че и не носи изгоди. И го прекатурнаха радикално.
По възрастните помнят, че до 1995-1998 година никой не беше чувал за новозеландските виновност. Те може и да са произвеждали големи количества, само че износът им в никакъв случай не е бил повече от 1-2 %.
В един миг тяхната просвета потвърди, че почвата и климатът на острова са съвършени за насърчаване на винарската промишленост.
Държавата осъзна капацитета на тази научна „ догадка “ и влага милиони в създаването на нови технологии и в възстановяване на съществуващите сортове. А най-после реши да подтиква бизнесмените по ексцентрична скица: който желае да развива винарски бизнес и се цели в международните пазари - получава не директни заплащания, а бърз и на ниска цена достъп до високите технологии и усъвършенстваните сортове.
Резултатите са неповторими. Само за 15 година Нова Зеландия се трансформира в международен водач на винения пазар. А директните заплащания за лозаро-винарите паднаха от 45% на 1-2 на 100. Тоест - субсидирането на бизнеса отново го има, само че посредством всеобщо налични високи технологии - конкурентно-способни, гарантиращи добавена стойност.
- По всичко проличава, че "побутвате " диалога към вашата пристрастеност - генното инженерство, ГМО-технологиите...
- Можем да приказваме за изгодите от ГМО-технологии часове наред. Особено на фона на един явен факт: десетилетия наред България беше измежду водещите страни в международен мащаб. Днес обаче тематиката ни е малко по-различна. Така че продължаваме с втория образец.
Нидерландия е една от неповторимите страни в Европа: територията й е три пъти по-малка от нашата „ земя като човешка длан “, само че популацията й е два и половина пъти по-многобройно от популацията на България. Въпреки това Нидерландия е вторият производител и експортьор на земеделска продукция в света!
- Как става тази работа, откакто с развъждане на лична територия е невероятно?
- На пръв взор е елементарно за пояснение. Правителството е споделило на бизнеса: „ Ако вие инвестирате 100 евро, аз ще ви подкрепя с още 50 евро! “
- Каква е разликата с днешните директни заплащания?
- Голяма. В нашия случай бизнесът влага, а страната възвръща. В нидерландския случай е по-различно: бизнесът и страната дават по едно и също време, т.е. бизнесът към този момент разполага със 150 евро. А когато един бранш дръпне мощно напред, страната целево стартира да подкрепя финансово и съответните научни звена.
Но неповторимото в ниредландския преден опит е друго: те имат над 100 субсидъри, пръснати из целия свят. Това са дребни нидерландски компании, които посредством локални подизпълнители продават нидерландска годишна продукция, отгледана и събрана в Европа,в Африка,в Азия и Латинска Америка. Например „ Енза Заден” („ Enza Zaden”) е стъпила на три континента: създава и „ изнася “ цветя - посредством Колумбия, а зеленчукови семена - посредством Индонезия и Турция.
- И за какво ние не го създадем?
- Защото няма държавнически взор върху нещата. И никой не пита науката какво мисли по тези въпроси...
Разговора води Емил Янев
- Преди време и на мен ми се струваше леко пресилено, само че през днешния ден към този момент съм безусловно сигурен, че прогнозата ми е вярна. Същото се получи и когато пророкувах - отново преди доста години - че ще пристигна ден, когато за България водата ще е златото, а удобните почвено-климатични условия ще са съизмерими като полезност с петролно находище. С други думи - оттук насетне сме длъжни да създадем агроиндустрията си високо ефикасна. Сигурно няма да стане изведнъж и тъкмо до 2050 година, само че такива са трендовете: вместо стандартни горива и артикули от петролни деривати - 50% биопластмаси и не по-малко от 40% биоенергия. Като начало...
- А като край?
- Превръщане на естествената стопанска система в циркулярна посредством изцяло възобновими източници. Ще рече - всеобщо въвеждане на високи технологии, които изцяло затварят индустриалните цикли и подсигуряват минимални количества непотребни, само че екологично безвредни боклуци.
- Не звучи ли прекомерно утопично?
- Най-вероятно, само че нали въпреки всичко би трябвало да гоним съответни цели? И да престанем да считаме, че върхът на носа ни е най-далечния вероятен небосвод. От 100 години, нагледно казано, аз настоявам, че земеделието - и в частност сортовите семена - би трябвало да бъдат приети за детайл от националната сигурност. Резултатите са тъжни, меко казано.
- Какво ви дава съображение да говорите по този начин? Все отново агроиндустрията ни е една от най-бързоразвиващите се.
- Прав сте, само че... в случай че приказваме в ограничения и теглилки - като рандеман от декар, кг или литър на глава от популацията. Ако приказваме обаче за развиване на науката и внедряване на български високи технологии, ситуацията е доста по-различно. И е нерадостно.
Навремето българската агроиндустрия беше водеща освен в някогашния соцлагер. А Институтът по генетично инженерство, който сътворих през 1985 година и управлявах до 2008 година, беше един от водачите в международен мащаб.
Днес науката и агробизнесът освен се разминават, а даже не се познават. Големият агробизнес в България е задоволително богат. Той върви по огромните панаири, само че купува непознати технологии, непознати семена и разсади. Отвън купува даже машини, измислени и създадени от Българска академия на науките. С други думи - ние подкрепяме непознатия бизнес, част от който съществува и поради научния ни капацитет. А българската просвета седи в профил, подсмърча и разчита само на трохите от бюджета.
- А не може ли да се случи противоположното - българската просвета да презентира по-агресивно качествата си пред агробизнеса? Не е като да няма благоприятни условия -има наши и интернационалните конгреси в България, със съдействието на браншовите организации или посредством земеделското министерство и държавното управление?
- Притесненията ми са, че моделът ни е сгрешен на равнище идея. Става дума за директното субсидиране, което е сегментирано и фрагментирано. Всеки получава на час по лъжчка, чиято величина зависи само от благоволението на страната.
Както е добре известно, голяма част от парите отива при производителите, които си купуват извън всичко належащо. Остатътък от дотациите отива за просвета, а създадените от нашите учени технологии и нововъведения... отпътуват зад граница. Защото огромният бизнес благоговее само пред международните марки, а дребният и междинен бизнес отхвърля да заплаща по-скъпо за „ български неща “.
- А по какъв начин се случват нещата в Обединена Европа и по света?
- Моделите са разнообразни, само че в общи линии са подчинени на доброволния принцип: в случай че националният бизнес желае да бере плодовете на националната просвета, спънки няма - да бере. Ако не желае - свободен е да прави каквото сметне за належащо. И всеки си получава своето: бизнесът - дотациите, а науката - държавните субсидии.
Аз приказвам за друго: извънредно време е България да прогледне за тези изключения от всеобщата процедура, които са потвърдили своята успеваемост. Изключения, при които трите страни - страната, бизнесът и науката - печелят по едно и също време.
В Нова Зеландия, да вземем за пример, до началото на 90-те години прилагаха същата матрица. В един миг обаче осъзнаха, че този модел може и да не вреди, само че и не носи изгоди. И го прекатурнаха радикално.
По възрастните помнят, че до 1995-1998 година никой не беше чувал за новозеландските виновност. Те може и да са произвеждали големи количества, само че износът им в никакъв случай не е бил повече от 1-2 %.
В един миг тяхната просвета потвърди, че почвата и климатът на острова са съвършени за насърчаване на винарската промишленост.
Държавата осъзна капацитета на тази научна „ догадка “ и влага милиони в създаването на нови технологии и в възстановяване на съществуващите сортове. А най-после реши да подтиква бизнесмените по ексцентрична скица: който желае да развива винарски бизнес и се цели в международните пазари - получава не директни заплащания, а бърз и на ниска цена достъп до високите технологии и усъвършенстваните сортове.
Резултатите са неповторими. Само за 15 година Нова Зеландия се трансформира в международен водач на винения пазар. А директните заплащания за лозаро-винарите паднаха от 45% на 1-2 на 100. Тоест - субсидирането на бизнеса отново го има, само че посредством всеобщо налични високи технологии - конкурентно-способни, гарантиращи добавена стойност.
- По всичко проличава, че "побутвате " диалога към вашата пристрастеност - генното инженерство, ГМО-технологиите...
- Можем да приказваме за изгодите от ГМО-технологии часове наред. Особено на фона на един явен факт: десетилетия наред България беше измежду водещите страни в международен мащаб. Днес обаче тематиката ни е малко по-различна. Така че продължаваме с втория образец.
Нидерландия е една от неповторимите страни в Европа: територията й е три пъти по-малка от нашата „ земя като човешка длан “, само че популацията й е два и половина пъти по-многобройно от популацията на България. Въпреки това Нидерландия е вторият производител и експортьор на земеделска продукция в света!
- Как става тази работа, откакто с развъждане на лична територия е невероятно?
- На пръв взор е елементарно за пояснение. Правителството е споделило на бизнеса: „ Ако вие инвестирате 100 евро, аз ще ви подкрепя с още 50 евро! “
- Каква е разликата с днешните директни заплащания?
- Голяма. В нашия случай бизнесът влага, а страната възвръща. В нидерландския случай е по-различно: бизнесът и страната дават по едно и също време, т.е. бизнесът към този момент разполага със 150 евро. А когато един бранш дръпне мощно напред, страната целево стартира да подкрепя финансово и съответните научни звена.
Но неповторимото в ниредландския преден опит е друго: те имат над 100 субсидъри, пръснати из целия свят. Това са дребни нидерландски компании, които посредством локални подизпълнители продават нидерландска годишна продукция, отгледана и събрана в Европа,в Африка,в Азия и Латинска Америка. Например „ Енза Заден” („ Enza Zaden”) е стъпила на три континента: създава и „ изнася “ цветя - посредством Колумбия, а зеленчукови семена - посредством Индонезия и Турция.
- И за какво ние не го създадем?
- Защото няма държавнически взор върху нещата. И никой не пита науката какво мисли по тези въпроси...
Разговора води Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ