Г-жо Такева, Вие сте дълги години в образователната система. Може

Г-жо Такева, Вие сте дълги години в просветителната система. Може ли да откроите някоя смяна, която е оставила позитивна диря в образованието?

 В българското обучение се случват доста положителни неща, само че мъчно се виждат, те се виждат след време. Мечтаех да стана преподавател. Бях шеф и контрольор в община Красна поляна, след това зам.-председател на Синдиката и най-после негов ръководител. През тези години направихме положителни политики, свързани с трудово-правните критерии, отстоявайки по-добро финансиране. Наложихме основаването на политики, свързани с всички нужни неща с привлекателността в учебната среда. Има три значими неща за положително обучение – кадрово застраховане, основаване на добра учебна среда с материалната база, в това число и развиване на инфромационни и новаторски способи. Освен това всички учебни заведения и детски градини да не се разграничават по метод на финасиране. Тежък проблем е закриването на учебни заведения, а ние имаме един от най-тежките демографски проблем. Затова взехме нужните ограничения да запазим учебни заведения и детски градини в селата.

Доволна ли сте от разговора с държавните управления през всичките години?

 От 1990 година организираме годишно среща всички министри. Имаше залитания, ю свързани със Световната банка, които доведоха до замяна на полезности, редуцираха се над 1500 учебни заведения и детски градини. И всичко това, тъй като някои институции трябваше да бъдат финансирани. Някой накара страните от Централна и Източна Европа да поднесем образованието си на тепсия на Световната банка и МВФ. Сега си берем плодовете. На всеки три години издаваме една книга, в която посочваме виновниците за това.

Да разбирам ли, че смятате, че българското обучение е ощетено, макар измененията. Ето в този момент и новото правителско даде обещание нарастване на заплатите!

 Аз желая да благодаря на премиера Бойко Борисов, на финансовия министър Горанов, тъй като в първото държавно управление, в изискванията на тежка икономическа рецесия, само бранш обучение имаше 8% нарастване на парите. По време на второто държавно управление - също още 8%. Тогава се заложиха и ограниченията за възстановяване на материалната база, за кадровото застраховане на системата.

Често критикувате механизма за делегирания бюджет. Какво би трябвало да се промени в тази тенденция?

 Делегираните бюджети бяха въведени през 2008 година и още от 2009 година се наруши философията. Търсеха се от кое място да се спестят пари. Поискахме от предизборната акция от партиите да одобряват нашето виждане – обществената политика да минава през образованието. Така да вземем за пример да се вземе под внимание, че 23% от ромчетата не вървят на учебно заведение. Не би трябвало да получават детски надбавки, обществени помощи, нито за поддържане на витален стандарт, в случай че детето не е в учебно заведение или детска градина. Не би трябвало да има единствено един съставен елемент – брой възпитаници. Но и брой паралелки и тип на учебното заведение.

Много се приказва за това, че на бизнеса му липсват подготвени фрагменти.

 Нашите гимназии с чуждоезиково образование приготвят фрагменти, които зареждат чуждоезиковите университети. Много малко, към 3.5-4%, учат природоматематическите науки. Факт е, че и младежите чакат по-добро кариерно развиване и възнаграждение.

Съгласна ли сте с констатациите, че българският възпитаник има ниска просветеност, макар непрекъснатите тактики, които се пишат?

 Това е реалност и ние от Синдиката се опитваме да се борим с това. Много е тежък стилът на регистриране на учебниците. Много баластра и нищо не може да се запомни от децата ни. Ние настояваме да се разгласят обществено имената на хората, които правят оценка учебниците. По някакавко неписано предписание техните имена са строгосекретни. Така се случва, че матераил от 7 клас се учи в 4 клас или вместо в 10 клас – в 7 клас. Това е убийството за децата. Тези образователни стратегии би трябвало да бъдат съществено преразгледани. Държавните просветителни стандарти би трябвало да се трансформират, те унищожават учителя и не подкрепят качеството на образованието. Трябва да кажем също, че в новия закон има съществени дефицити.

На бюрото си държите портрет на Васил Левски. Кои полезности от неговото време ни липсват през днешния ден?

 Заветът да бъдем толерантни, че би трябвало да живеем дружно, да добруваме между тях. Днес живеем в доста раздорен свят. Ние се унищожаваме по-лошо от животните. В джунглата има строги правила, при нас – не. Всеки може да те убие по тротоара. Трябва по-често да прочитаме заветите на Левски!

Инфо: www.novini.bg

Снимка: Нова телевизия