Русия и САЩ се споразумяха да подготвят замяна на ООН
Г-20, която се състои от 19 страни и Европейски Съюз, одобри още един съюз - Африканския съюз. Тази промяна демонстрира, че Г-20 може да се трансформира в основата на нова световна архитектура, формирана към този момент не от страни, а от блокове. За появяването на подобен " нов свят " се предупреждаваше от дълго време, а битката на суперсилите за Африка очевидно го приближи.
Трудно е даже да си представим през днешния ден, че Русия и Съединени американски щати могат да се спогодят за нещо съответно, с изключение на за нереални структури „ за всички положителни неща “. Например и Москва, и Вашингтон приказват какво е мирът в Украйна, само че виждат използването му на процедура по прекомерно разнообразни способи.
И в този момент: на среща на ръководителите на външните министерства на страните от Г-20 (т.е. Русия, Съединени американски щати, Европейския съюз и 17 други най-големи стопански системи от цялостен свят) потвърдиха своя „ ангажимент за битка с изменението на климата “, само че даже не можаха да се договорят за взаимно дефинитивно изказване.
По-конкретно, те не бяха съгласни по две точки: с директно и индиректно наказание на съветските дейности в Украйна, против което се опълчи освен Русия, само че и Китай (отбелязваме обаче, че не и домакинът Индия, който най-малко се опитваше да реализира единение измежду гостите най-малко в нещо).
Но има доста изключение: Г-20 въпреки всичко се съгласи да одобри различен пълновръстен член на клуба - това е Африканският съюз. Всички се оповестиха в поддръжка - и Съединени американски щати, и Русия, макар че от позиция на съветския език животът на публицистите в този момент ще стане по-сложен (Г-21 като „ Голямата Двадесетиединица “ ).
Изглежда, че това също не е вест в ера, когато под лозунга „ ЧЖИЗ “ („ Чернокожият живот има значение “) градове биват разбивани, а цели страни са захласнати от „ разнообразието “. Нещо сходно можеше да се чака, макар че въпросът тук въобще не е ЧЖИЗ и не политическата уместност. Факт е, че Африка „ към този момент не е същата “, макар че това също не е вест.
По-точно, Африка към момента е доста разнообразна, а Африканският съюз включва страни, които не си наподобяват доста, в това число страдащи и безперспективни. Континентът обаче, който преди имаше залежи на минерали и суперминерали, от известно време проима пари, междинна класа и интерес към развиване.
Отчасти Африка се трансформира във значим пазар, перспективно пространство за вложения, област на нови благоприятни условия. В изискванията на преразпределение на света за нея се разпростира същинска битка и Русия има доста мощна позиция, до момента в който акциите на западните страни внезапно падат.
Добър образец е „ двойната обиколка “ на Черния континент на Сергей Лавров. Едновременно президентът на Франция, която преди този момент имаше голямо въздействие върху някогашните си колонии, също потегли на огромно африканско странствуване.
Разликата е, че Лавров към този момент приготвя втората среща на високо ниво Русия-Африка с присъединяване на всички страни от континента (африканците виждат Москва като значим партньор). И пътуването на Еманюел Макрон се организира на фона на рухването на предходни геополитически структури: на френските военни беше показана вратата към Буркина Фасо, където бяха ситуирани повече от половин век, и се готвят да създадат същото в Нигер, където Париж има най-голямата военна база на континента.
„ Ерата на френска Африка завърши “, признава Макрон, преструвайки се, че това е добра вест за него, защото неофициалното настойчивост над някогашните колонии се заменя с „ ново уравновесено партньорство “. Ясно е, че това е опит да блъфира, метод да се резервира въздействие по нов знак метод.
Приемането на Африканския съюз в Г-20 обаче е освен това. Възможно е това да е основна стъпка към построяването на нов международен ред – по-точно нова организация, която ще следи международния ред. Сега тази задача е поверена на Организация на обединените нации и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, основан вследствие на Втората международна война. Организация на обединените нации не се оправя със задачата си - всички признават това, само че към момента не е измислено нищо по-добро, което също се признава от съвсем всички.
Русия също е заинтригувана от опазване на Организация на обединените нации, тъй като има право на несъгласие в Съвета за сигурност. Въпреки това, появяването на най-малко още една организация от този вид в бъдеще е доста евентуално - заради обстоятелството, че сегашната не отразява действителния баланс на силите и нейната " родилна контузия " не може да бъде излекувана.
Това е повече от полето на футуризма, в сравнение с действителното политическо обмисляне, само че забележителна част от специалистите и у нас, и на Запад считат, че новият " интернационален ареопаг " ще бъде скроен на правилото на блоковете - в случай че не военно-политически, то най-малко стопански (и при тях къде безполитика).
Приемането на Африканския съюз в Г-20 като пълновръстен член, само че като блок, е стъпка в тази посока. И това не е първата стъпка. В Г-20 единствено 19 членове са страни, а 20-ият е Европейският съюз.
Не е мъчно да се плануват по-нататъшни стъпки: за какво в организацията са показани единствено съюзи на европейци и африканци? Подобни блокове има в Югоизточна Азия (АСЕАН; 10 страни), измежду арабите (Лигата на арабските страни, 22 страни), а в Латинска Америка има няколко: за социалистите - Боливарски алианс (10 държави), за дълбоките интеграция - МЕРКОСУР (четири държави), за всички като цяло - Общността на латиноамериканските и карибските страни.
От съветска страна в това отношение можем да си напомним Евразийския стопански съюз и Шанхайската организация за съдействие.
Пресечните точки не би трябвало да са смущаващи, както не беше смущаващо, че Германия, Италия и Франция са показани в Г-20 както „ персонално “, по този начин и като част от Европейски Съюз. Южна Африка също членува както там, по този начин и в Африканския съюз, от Югоизточна Азия в Г-20 е Индонезия, а от арабите - Саудитска Арабия.
Единственото смущаващо нещо е, че построяването на новия свят е предшествано от разрушаването на остарелия. Сега процесът е в ход - и никой не знае по какъв начин всичко ще свърши. Търсенето на баланс на ползи посредством посланичество на стопански блокове с самостоятелно участие на най-богатите и авторитетни страни е единствено една от многото обсъждани хрумвания: може би неприятна, може би, в противен случай, отлична, спрямо това, което ще се построи в края.
Но началото е положено и то с горещата поддръжка на враждуващите сили. И това всъщност потвърждава, че върху основата на остарялото може да се гради новото. Не безусловно върху руините, формирани по време на яростна битка за международен мир.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Трудно е даже да си представим през днешния ден, че Русия и Съединени американски щати могат да се спогодят за нещо съответно, с изключение на за нереални структури „ за всички положителни неща “. Например и Москва, и Вашингтон приказват какво е мирът в Украйна, само че виждат използването му на процедура по прекомерно разнообразни способи.
И в този момент: на среща на ръководителите на външните министерства на страните от Г-20 (т.е. Русия, Съединени американски щати, Европейския съюз и 17 други най-големи стопански системи от цялостен свят) потвърдиха своя „ ангажимент за битка с изменението на климата “, само че даже не можаха да се договорят за взаимно дефинитивно изказване.
По-конкретно, те не бяха съгласни по две точки: с директно и индиректно наказание на съветските дейности в Украйна, против което се опълчи освен Русия, само че и Китай (отбелязваме обаче, че не и домакинът Индия, който най-малко се опитваше да реализира единение измежду гостите най-малко в нещо).
Но има доста изключение: Г-20 въпреки всичко се съгласи да одобри различен пълновръстен член на клуба - това е Африканският съюз. Всички се оповестиха в поддръжка - и Съединени американски щати, и Русия, макар че от позиция на съветския език животът на публицистите в този момент ще стане по-сложен (Г-21 като „ Голямата Двадесетиединица “ ).
Изглежда, че това също не е вест в ера, когато под лозунга „ ЧЖИЗ “ („ Чернокожият живот има значение “) градове биват разбивани, а цели страни са захласнати от „ разнообразието “. Нещо сходно можеше да се чака, макар че въпросът тук въобще не е ЧЖИЗ и не политическата уместност. Факт е, че Африка „ към този момент не е същата “, макар че това също не е вест.
По-точно, Африка към момента е доста разнообразна, а Африканският съюз включва страни, които не си наподобяват доста, в това число страдащи и безперспективни. Континентът обаче, който преди имаше залежи на минерали и суперминерали, от известно време проима пари, междинна класа и интерес към развиване.
Отчасти Африка се трансформира във значим пазар, перспективно пространство за вложения, област на нови благоприятни условия. В изискванията на преразпределение на света за нея се разпростира същинска битка и Русия има доста мощна позиция, до момента в който акциите на западните страни внезапно падат.
Добър образец е „ двойната обиколка “ на Черния континент на Сергей Лавров. Едновременно президентът на Франция, която преди този момент имаше голямо въздействие върху някогашните си колонии, също потегли на огромно африканско странствуване.
Разликата е, че Лавров към този момент приготвя втората среща на високо ниво Русия-Африка с присъединяване на всички страни от континента (африканците виждат Москва като значим партньор). И пътуването на Еманюел Макрон се организира на фона на рухването на предходни геополитически структури: на френските военни беше показана вратата към Буркина Фасо, където бяха ситуирани повече от половин век, и се готвят да създадат същото в Нигер, където Париж има най-голямата военна база на континента.
„ Ерата на френска Африка завърши “, признава Макрон, преструвайки се, че това е добра вест за него, защото неофициалното настойчивост над някогашните колонии се заменя с „ ново уравновесено партньорство “. Ясно е, че това е опит да блъфира, метод да се резервира въздействие по нов знак метод.
Приемането на Африканския съюз в Г-20 обаче е освен това. Възможно е това да е основна стъпка към построяването на нов международен ред – по-точно нова организация, която ще следи международния ред. Сега тази задача е поверена на Организация на обединените нации и Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, основан вследствие на Втората международна война. Организация на обединените нации не се оправя със задачата си - всички признават това, само че към момента не е измислено нищо по-добро, което също се признава от съвсем всички.
Русия също е заинтригувана от опазване на Организация на обединените нации, тъй като има право на несъгласие в Съвета за сигурност. Въпреки това, появяването на най-малко още една организация от този вид в бъдеще е доста евентуално - заради обстоятелството, че сегашната не отразява действителния баланс на силите и нейната " родилна контузия " не може да бъде излекувана.
Това е повече от полето на футуризма, в сравнение с действителното политическо обмисляне, само че забележителна част от специалистите и у нас, и на Запад считат, че новият " интернационален ареопаг " ще бъде скроен на правилото на блоковете - в случай че не военно-политически, то най-малко стопански (и при тях къде безполитика).
Приемането на Африканския съюз в Г-20 като пълновръстен член, само че като блок, е стъпка в тази посока. И това не е първата стъпка. В Г-20 единствено 19 членове са страни, а 20-ият е Европейският съюз.
Не е мъчно да се плануват по-нататъшни стъпки: за какво в организацията са показани единствено съюзи на европейци и африканци? Подобни блокове има в Югоизточна Азия (АСЕАН; 10 страни), измежду арабите (Лигата на арабските страни, 22 страни), а в Латинска Америка има няколко: за социалистите - Боливарски алианс (10 държави), за дълбоките интеграция - МЕРКОСУР (четири държави), за всички като цяло - Общността на латиноамериканските и карибските страни.
От съветска страна в това отношение можем да си напомним Евразийския стопански съюз и Шанхайската организация за съдействие.
Пресечните точки не би трябвало да са смущаващи, както не беше смущаващо, че Германия, Италия и Франция са показани в Г-20 както „ персонално “, по този начин и като част от Европейски Съюз. Южна Африка също членува както там, по този начин и в Африканския съюз, от Югоизточна Азия в Г-20 е Индонезия, а от арабите - Саудитска Арабия.
Единственото смущаващо нещо е, че построяването на новия свят е предшествано от разрушаването на остарелия. Сега процесът е в ход - и никой не знае по какъв начин всичко ще свърши. Търсенето на баланс на ползи посредством посланичество на стопански блокове с самостоятелно участие на най-богатите и авторитетни страни е единствено една от многото обсъждани хрумвания: може би неприятна, може би, в противен случай, отлична, спрямо това, което ще се построи в края.
Но началото е положено и то с горещата поддръжка на враждуващите сили. И това всъщност потвърждава, че върху основата на остарялото може да се гради новото. Не безусловно върху руините, формирани по време на яростна битка за международен мир.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ