Футболистът на Славия Галин Иванов гостува в предаването Код Спорт“

Футболистът на Славия Галин Иванов гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. Халфът е младеж на Левски, само че стана знакова фигура в най-новата история на „ белите “. Eдин от водачите на Славия, които изведоха отбора до финала за Купата на България и не престават да мечтаят за присъединяване в европейските клубни шампионати. В кариерата си има над 130 мача за Славия и един в националния тим. Опита шанса си в Германия, Турция и Азербайджан.

– Честито класиране на край за Купата на България, Галине! Може ли към този момент сезонът на Славия да се назова сполучлив?
– Успешен ще бъде, в случай че спечелим купата. Всеки един футболист желае да вземе трофей. Славия не е печелила купата много години. Последно игра край преди седем сезона и загуби от ЦСКА. Кампанията ще бъде сполучлива, в случай че спечелим купата.

– Имаше доста нерви в мача с Ботев. Къде го спечелите?
– Нормално е да има нерви, въпреки всичко беше полуфинал. Ботев е добър тим, само че мисля, че в този мач го надиграхме и заслужавахме да отидем на край. Може би имаше нерви поради неотсъдената дузпа, само че преди този момент имаше състояние за углавен удар и за нас. В тежкото време се получи почти добър мач. Радвам се, че продължихме напред.

– Отпразнувахте ли успеха или още е рано за купони?
– Само леко загатнахме, само че се получи добре.

– Имахте ли желания кой противник да ви се падне преди ЦСКА – Левски?
– Честно казано аз имах желания – Левски.

– Защо?
– Защото Левски не може да играе със Славия.

– Не може да не споменем датата 23 май 2013 година. Тогава на „ Герена “ ти игра против Левски със Славия. Какво си спомняш от този трагичен за „ синята “ общественост дуел?
– Спомням си последния съдийски сигнал и че всички тичахме към рейса да се прибираме. След мача на стадиона беше ужасно. Излязохме, играхме за достойнството си и спряхме Левски за купата.

– Имахте ли за цел спечелването на купата преди старта на сезона? Обещания от Венци Стефанов за бонуси съответно за влизане в Европа?
– Честно казано не е имало никакви такива цели, само че не щеш ли се случиха нещата. А и аз пристигнах след петия кръг, само че мисля че не е имало.

– Остана усещането, че Славия не искаше в края на първата фаза да си обезпечи шестото място. Не избрахте ли различен път към плейофа за Европа – този през втората осмица?< strong>
– Не мисля, че Славия не е желала да е в шестицата.

Кое ви попречи да влезете в топ 6?
– Този злощастен мач с Верея, когато паднахме в София. Играхме много едва, а беше най-важният ни дуел, с цел да влезем в шестицата. В тима има доста млади момчета, нямаме толкоз опит.

– Как се работи със Златомир Загорчич? Какво промени той в Славия?
– Дисциплината е на доста положително равнище. Държи доста на нея и на колектива. С него има добър кондиционен треньор. Чувстваме се мощни.

– А и тактиката ви против Ботев беше добра, нали?
– Да, дори мисля, че напрежението беше в Ботев, макар че играхме на наш терен и те ни победиха първия мач. Играхме много мъдро и успяхме да си осъществим задачата.

– Спомена, че в Славия играят най-вече млади момчета. Според теб тази политика вярна ли е? Трябва ли да се заимства от това, което вършат „ белите “ или е по-добре да се залага на осем-девет чужденци, както вършат родните грандове ?
– Разбира се, че е вярна тази политика. Единствено Славия и Септември постановат млади момчета. В Левски 8-9 от титулярите са чужденци, в Лудогорец е същото. Виждате, че нещата се получават и с младите, просто би трябвало да им се дава късмет. Разбира се, би трябвало да имат и качества, с цел да играят, само че това е вярната политика.

– Тогава обаче ще е нужно и самообладание от страна на феновете…
– Разбира се, това е най-важното – на почитатели, на треньори, на управление. Младите би трябвало да устоят на това напрежение.

– Имаш ли взор върху школата? Спомена Славия и Септември – тези два клуба бяха с главен принос за обезпечаването на фрагменти за финалите на европейското за юноши до 19 години.
– Ходил съм да виждам няколко мача на юношите и има положителни момчета. Има качествени деца. Просто би трябвало да употребяват шанса си и да не го пропилеят.

– Вярно ли е, че е имало вид в твоята кариера да преминеш и в ЦСКА?
– Да, имаше подобен вид, само че аз избрах да отида в Германия.

– Кога тъкмо се случи това?
– Преди седем години.

– Съжаляваш ли?
– Не.

– Левски не е ставал първенец 9 години. Кога съгласно теб ще пристигна завършек на сушата? Все отново си израснал в школата на „ сините “.
– Честно казано, не мисля, че ще е скоро. Дано се случи скоро, но…

– Какво пречи на Левски?
– Не знам. Там се случват странни неща. Но не е моя работа и не мога да разясня.

– Три тима имаш в чужбина – Арминия (Билефелд), азербайджанският Хазар и турският Самсунспор. Как се усещаше като легионер?
– В началото като отидох в Германия ми беше доста тежко, само че като се прибрах в България, разбрах какъв брой сме надалеч от европейските страни откъм футбол. Най-добре се усещах в Турция. Паснах добре, хората ме одобриха. Там се усещах жив. Има доста огромно почитание към футбола и футболистите.
–
Там реши няколко мача .
– Да, само че имах неприятния шанс, че се контузих.

– Какво най-вече те шокира в Германия?
– Езиковата преграда. Тогава не говорех никакъв непознат език и ми беше тежко. Налегна ме носталгията. Там също се контузих. Но общо взето Германия е най-хубавото място за футбол.

– Съжаляваш ли за нещо в кариерата си?
– Не, няма защо да скърбя.

– Как се стигна до връщането в Славия?
– Поддържах форма с тима, разбрах се с господин Стефанов да си помогнем с каквото можем. Така сякаш за малко, а останах една година.

– Обикновено футболистите споделят, че елементарно се договаря с Венци Стефанов. Така ли е?
– Да, две-три приказки и готово.

– Работил си с доста треньори. От кого си с най-хубави усещания?
– Разбира се, с положителни усещания съм от настоящия ни треньор Златомир Загорчич, също Вили Вуцов, Емил Велев-Кокала. Но желая да обърна внимание на един треньор, който ме наложи във футбола на 18 години. Това е Илиян Илиев, който за мен е доста добър треньор. Вижда се, че сега Черно море играе доста добър футбол, преди този момент вкара Верея в шестицата. Илиян Илиев е един от най-хубавите експерти, с които съм работил.

– Христо Стоичков ти беше треньор в Литекс. Разбирахте ли се? Ядосваше ли го доста?
– Няма по какъв начин да не се разбираш с Христо Стоичков! Той е икона във футбола. С него се работи елементарно, не съм имал никакви проблеми.

– Имаш и един мач за националния тим. Смяташ ли, че ще ти е първи и финален или имаш други проекти?
– Аз в никакъв случай не се отхвърлям. Както е един, по този начин може и да са 10 след две години. Това е божа работа. Аз си работя и каквото стане.

– Разкажи за този мач – къде беше?
– В Япония. Имахме неприятен шанс, само че аз не се срамя от това.

– Тогава българският народен тим като че ли беше във почивка в тази контрола – 2:7…
– Да, беше във почивка. Събраха ни, излетяхме и се приземихме.

– Вече си на 30 години. Какви са упоритостите ти във футбола? Какво искаш още да постигнеш?
– Честно казано сега се усещам най-силен. Чувствам се доста добре физически. Вече имам опит. Искам да играя още в чужбина и ще дам всичко от себе си да се случи. Но несъмнено това не е непременно. Може да си остана в България, имам си семейство. Ще забележим какво ще се случи отсега нататък.

– Каква е сделката ти със Славия? При добра оферта от чужбина – те пускат, по този начин ли?
– Да, няма проблем със Славия. Има ли нещо, незабавно ме пускат.

– Ако Левски те предложения, сърцето ти ще те води ли на „ Герена “?
– Мога да отида да изгледам някой мач на „ Герена “, само че до такава степен.

– Имам възприятието, че си афектиран на „ сините “…
– Не, не съм афектиран, само че просто там се случват странни неща. Не правят оценка българските футболисти и най-много юношите на тима. Кланят се на чужденци, молят им се да играят, те не идват на тренировки… Но това е друга тематика, която не ми е на равнището, с цел да влизам в нея.

– Кога „ изчезнаха “ българските футболисти? Кога минаха на втори проект?
– Когато започнаха да водят такива незнайни чужденци, мениджъри да взимат комисионни и да се подценяват българските футболисти.

– А по какъв начин гледат на нас, българите, когато отидете да играете в чужбина? Тук, както сподели, доста се прехласваме по чужденците.
– В чужбина, в случай че не се докажеш, си никой! Когато се докажеш, те почитат, демонстрират ти нужния почит. Но за тях преди всичко са локалните футболисти. Примерно в Азербайджан наложително би трябвало да играят петима азери и по този начин се развиват. До оня ден ги нямаше на картата, а в този момент имат положителни клубни тимове и народен отбор. Тръгнаха нагоре, само че хората си имат политика и работят вярно.

– Най-голямата уязвимост на българския футбол? Търпение ли липсва, условия ли – какво ни дърпа надолу?
– И аз не мога да кажа какво. Слабостите са доста. Може би работа. Навън футболистите работят по-усърдно, дават повече от себе си.

– Мислиш ли към този момент за времето след футбола?
– Е, рано е още. Не мисля.

– Любимо състезание? Любим тим, треньор, състезател?
– Испания, Реал (Мадрид), Роналдо. Харесвам и Арсенал в Англия.

– А Арсен Венгер?
– Разбира се, той е половината Арсенал, макар че напуща.

– Нещо в персонален проект – благополучен ли си?
– Щастлив съм. Имам прелестна брачна половинка. Надявам се скоро да имам дете, само че божа работа.
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }