Бедното дете няма право да стане Стоичков
Футболът постоянно е бил игра за небогати. Той е измъквал от гетата дечица, трансформирайки ги в съумели хора. Пеле, Марадона, Меси, Стоичков… - всички те произлизат от небогати или най-малко небогати фамилии, които не са могли да разрешат безценен спорт за децата си. Дълго време, с цел да играе едно момче, бяха нужни само топка, поляна (плаж) и камъни за обозначаване на вратите – с тях развива умения и обвързаност.
Нещата обаче се трансформират, най-много в България. „ Всички родители са от междинното равнище и нагоре. С по-ниски приходи няма по какъв начин да се оправят. “ С тези думи 42-годишната Илияна Петрова от Варна разказва фамилиите, чиито деца упражняват футбол дружно със синовете ѝ.
Най-популярният спорт е в невиждана рецесия през днешния ден у нас. Дори лаиците знаят, че нямаме положителни играчи. Много неща се сочат като причина, само че най-базовата остава незабелязана - футболът у нас е скъпо наслаждение. Да издържаш с години трениращо дете, до момента в който стане професионален футболист, е по силите на малко фамилии. „ Подоходният “ аршин е освен преграда пред спортуване за здраве,
само че и подсича в корен производството на играчи
– щом е разрешено единствено за богати, хиляди деца са изключени.
Публична загадка е, че в доста от нашите клубове родителите заплащат, с цел да получава малчуганът късмет. Чрез дарения, спонсорство и други обичайно звучащи начини той става титуляр и катери възрастовите групи. Само че действителността е по-тежка. Дори без тайната или очевидна корупция футболът е непостижимо безценен. „ За да имаш дете футболист, би трябвало да инвестираш. 300-400 лв. отиват на месец – такси, бутонки, екипи, лагери. Страшно е ”, съобщи някогашният капитан на националния отбор Ивелин Попов след една от загубите предходната година.
При 610 лева брутна минимална заплата и към 1250 лева междинна какъв брой тъкмо българи може да си позволят парите?
Съпругът на Петрова е моряк, положителният фамилен приход дава опция децата им (на 10 и 13 г.) да упражняват. Ето я сметката за всяко настрана: „ Таксата е 80 лева на месец.
450 лева е оборудването – зимна и лятна
Купуваме и обувки, на година четири чифта – бутонки за трева и „ стоножки “ за неестествен терен. Цената на чифт е 40-90 лева По принцип би трябвало да са хубави, тъй като другояче се набива крачето, потегля се по доктори… Мине - не мине време, и купуваме нови обувки, защото децата порастват. Във Варна стадионите са ъгъл, школите упражняват в курортните комплекси, до игрищата няма публичен превоз - 12 тренировки на месец, бензинът е за наша сметка. За огромния наследник предходната година цялото състезание бе в Суворово (на 30 км от Варна – бел. авт.), всеки уикенд отиване и връщане - отново за наша сметка. Комбинираме се с други родители “. Семействата поемат и дребни разноски – за топки, кори и така нататък Но
голямото перо са участията в шампионати
Става дума за няколкодневни лагери: „ При по-малките деца са по-чести. Така е евентуално, тъй като при огромните почва демотивация. Задължително имаме 4 шампионата на година, даже пет - в Сандански, Пловдив, Несебър… Организираме превоза, плащаме нощувки на водача. Турнир под 250 лева (на дете) няма, един път излезе към 700 лева “.
На Петрова не се е налагало да заплаща, с цел да играе детето. Но споделя за различен любопитен миг – екипите за мач и тренировки би трябвало да са на тъкмо избрана компания. Логото на отбора се щампова настрана, т.е. не би трябвало да има условие за съответна компания производител - в случай че да вземем за пример фланелката е синя, би следвало да я купиш от всякъде, щом отборните знаци се слагат след това. Но няма по какъв начин – компанията е посочена авансово.
Визираните от дамата суми не са валидни за цяла България. В някои от клубовете липсват месечни такси (в столични например), другаде спонсори покриват превоза, треньорът не е придирчив към екипа и така нататък Но си е скъпо. Свищовското село Царевец е самобитен футболен парадайс – локалната кооперация устоя клуба, поема екипи,
децата упражняват без такси
Въпреки това: „ Може да ви се коства необикновено, само че 200 – 300 лева отиват. Обувки, тениски, анцузи… - всеки ден упражняват, би трябвало да се купува. Единия месец може да дам 100 лева, само че другия е много повече “. Калкулацията е на Вера Блажева, чийто 12-годишен наследник играе в Царевец.
Малко конкретизиране за всеки, който не следи от близко футбола: подготвителният развой от дълго време не е проведен единствено в ЦСКА, „ Левски “, „ Етър “, „ Дунав “ „ Черноморец “…, т.е. в добре познатите клубове. В огромните градове, където е съсредоточена все по-голяма част от популацията, действат десетки дребни школи. Само че
огромното предложение явно не смъква цените
до търпими равнища. Разходите сами по себе си имат любопитен тренд в годините обратно. 43-годишният Александър Александров от Свищов е упражнявал през социализма в локалния „ Академик “, спомня си само покупка на бутонки. „ Едно време моето потомство сме станали футболисти без пари “, твърди в упоменатото изказване (БНТ) и Ивелин Попов. Той е роден през 1987 година, т.е. приказва за интервала след средата на 90-те в София, където израства. Малко по-младият от него добричлия Стефан Крумов, стигнал до юношите на „ Добруджа “, съобщи пред „ Сега “, че и той не е плащал огромни суми. Тези образци демонстрират, че освен през социализма, само че и дълго време след него
тренировките са били на достъпни цени
Варненката Елена Петрова, чието дете се е занимавало в локалния „ Спартак “ през 2007 година, си спомня обаче за значително разноски, в това число шампионат в Гърция - някъде в този интервал скъпотията прави прощъпалник. Днес се е развихрила, няма спор. Майка от Стара Загора да вземем за пример показа, че в един от клубовете в града родителите заплащат за екипи, облекла, превоз, а в другия - за 3-4 шампионата на сезон.
„ Синът ми е вратар, ръкавиците ги купуваме ние. Има и по-евтини, и по-скъпи, цената е за сметка на качеството. Вкъщи сме се разбрали на всеки празник да се подаряват ръкавици “, сподели пък жена от прилежащ град (и двете пожелаха анонимност). Преди време тимът на момчето трябвало да върви в Турция на шампионат, само че пътуването се провалило, тъй като родителите
не могли да отделят нужните средства
Най-добре съпоставяне „ преди и в този момент “ може да направи свищовлията Александров, защото 9-годишният му наследник върви след него по терените: „ Казвам ви, единствено бутонки купувахме преди време, нищо друго. Ходехме на лагери, само че родителите дори не разбираха за тях, никой не ги търсеше за суми. Сега таксата в Свищов е 30 лева на дете. Може да ви се коства дребна, само че множеството хора в града са на минимална заплата – дребна ли е в реалност? Разходите са над 100 лева на месец без шампионатите. А с тях… - не съм изчислявал и по-добре да не го върша. Веднъж един шампионат ни излезе 2000 лева - пътувах с детето, може ли да го оставиш самичко няколко дни в различен град на такава възраст? А шампионати се организират непрекъснато – и близо, и надалеч “.
Други събеседници също споделиха, че съпровождат тима, тъй като
е рисковано 8-9-годишно дете д а върви на няколкодневни надпревари
без родител. А да не забравяме - в тази възраст шампионатите са най-чести.
Ето по какъв начин се оказва, че Ивелин Попов не е преувеличил. Някъде сигурно тренировките костват по-малко от 300-400 лева на месец, само че на всички места сумата е забележителна по отношение на нормалния приход. Случайно или не, упадъкът на българския футбол върви паралелно с тази възходяща бездна сред разноски и благоприятни условия.
Потърсихме няколко притежатели на школи от страната, те отхвърлиха коментар. Всъщност може ли подготвителният развой да се реализира без или с по-малко шампионати, откакто за тях отива големият разход? Отговорът надали е еднопосочен, ясно е едно – шампионатите са прелестен бизнес.
Наред с цялата добре позната реалност, има още нещо, което
незабележимо някак „ от единствено себе си “ оскъпява
подготвителните занимания – най-малко по отношение на минали интервали. Ето преживелица от Варна, показателна сигурно и за други градове: сред блоковете в кв.„ Левски “ десетилетия се простираше голямо тревно пространство. Макар тревата да бе най-обикновена, деца от „ Черно море “ упражняваха на него. Постепенно пространството бе занемарено, в краищата му се появиха жилищни кооперации (друга болна тема), само че игрището въпреки всичко оцеля, а сега община Варна построява върху него „ мултифункционален състезателен комплекс “ – с неестествен терен за футбол, площадки за други спортове, катерушки, съблекални…, евентуално и кафене за наслада на родителите ще има. Всички тези придобивки са прелестни, единствено дето изкуственият терен изисква втори тип футболни обувки. Входът за комплекса пък ще е заплатен, което ще се отрази на таксите. Преди децата играеха на елементарна трева, без душове и съблекални –
спартански, само че пък на ниска цена,
в този момент - в „ съвременен “ комплекс, само че скъпо – така незабелязано напредъкът и удобствата са повлекли парите след себе си.
Прогрес, модерност, удобства…- срещат се, несъмнено, в несравнимо по-големи мащаби из други ъгълчета на Стария континент. Но преграда ли са те пред децата там? Не.
„ Синът ми тренира към два клуба. Единият е „ Фелпхам колтс “, плащаме единствено членски импорт от 95 паунда за година. Даваме и за обувки към 20 паунда. Тренировки, екипи, участия в мачове - безвъзмездни са. Другият е „ Портсмут “, където цената е 4 паунда на седмица “, съобщи Елена Маджарова, живееща във Англия. Тя заяви и за дребни суми, които се дават за терен в зала, в случай че вали.
„ Спрямо прихода е нищо “,
изрично е тя. Момчето ѝ е на 7 години, не върви по шампионати поради дребната си възраст (обратно на практиката в България). Синовете на нейна колежка са по-големи, вземат участие в надпревари, само че множеството от тях са безвъзмездни или на алегорични цени. Така или другояче при минимална ставка на заплата от 8.21 паунда на час (толкова е сега на Острова) разноските са оскъдни.
Минималното заплащане в Испания пък е 1050 евро на месец. Таня Георгиева, която живее в Палма де Майорка, споделя: „ Синът ми е на 12 години, вратар. Тренира от 5-годишен. Най-напред стартира в едно село на 20-ина километра, таксата бе 360 евро на година. Предоставяха ни раница, зимно яке, два екипа за трениране, един за мачове, суичър за студено време, ветровка... Купувахме бутонките и ръкавиците. После мина в по-голям клуб, таксата бе 600 евро на година, 500 с отстъпка - още веднъж същите неща осигуряваха. Сега е вратар в „ Майорка “, децата се сортират там, не плащаме никакви такси. Участвали сме в голям брой шампионати, те са непрестанно, нищо не даваме за тях – от родителите се изисква
просто да оставят детето на летището “
В по-големи клубове, като „ Валенсия “ да вземем за пример, таксата е 1000 евро на година. И отново е незначителна по отношение на прихода. Така българският детски футбол, съпоставен с европейския, се оказва в менгемето, особено за другите сфери от живота ни - всичко коства някакви пари, само че в развитите страни са джобни по отношение на заплатите.
Има ли излаз? Може би да. „ Когато бях началник, нищо не се плащаше, тъй че несъмнено има метод, би трябвало да се намерения. Някои клубове не вземат такси или родителите дават по-малко от упоменатите от вас пари - това зависи от тактиката на самия клуб, от притежателя “, съобщи Валентин Михов, президент на ЦСКА при започване на 90-те и на БФС при „ златното потомство “. Според него и
страната може да диверсифицира разноските си,
финансирайки школите. " Едно е да вземем за пример средствата да отиват за строителство на игрища, друго е за понижаване на таксите на децата “, съобщи Михов.
Така или другояче смяна би трябвало да има. Всяко дете в Англия има късмет да се трансформира в Линекер, в Испания – в Иниеста. Бедното момче в България обаче може да е Стоичков само в фантазиите си. Футболът ни съхне от корен.
ОЩЕ ЦЕНИ
Големи европейски клубове провеждат от време на време лагери у нас. Това с така наречен кампове. Ето цените за петдневния лагер на италианския „ Интер “ в морския град Бяла идващото лято: 850 лева с цялостен интернат, 650 лева без; 950 лева и 750 лева при късно записване; 750 лева и 550 лева при ранно и така нататък В интернет пък могат да се намерят предложения за самостоятелни занимания на 4-годишни деца – 30 лева за 45 минути. Бизнесът върви с цялостна пара.
Нещата обаче се трансформират, най-много в България. „ Всички родители са от междинното равнище и нагоре. С по-ниски приходи няма по какъв начин да се оправят. “ С тези думи 42-годишната Илияна Петрова от Варна разказва фамилиите, чиито деца упражняват футбол дружно със синовете ѝ.
Най-популярният спорт е в невиждана рецесия през днешния ден у нас. Дори лаиците знаят, че нямаме положителни играчи. Много неща се сочат като причина, само че най-базовата остава незабелязана - футболът у нас е скъпо наслаждение. Да издържаш с години трениращо дете, до момента в който стане професионален футболист, е по силите на малко фамилии. „ Подоходният “ аршин е освен преграда пред спортуване за здраве,
само че и подсича в корен производството на играчи
– щом е разрешено единствено за богати, хиляди деца са изключени.
Публична загадка е, че в доста от нашите клубове родителите заплащат, с цел да получава малчуганът късмет. Чрез дарения, спонсорство и други обичайно звучащи начини той става титуляр и катери възрастовите групи. Само че действителността е по-тежка. Дори без тайната или очевидна корупция футболът е непостижимо безценен. „ За да имаш дете футболист, би трябвало да инвестираш. 300-400 лв. отиват на месец – такси, бутонки, екипи, лагери. Страшно е ”, съобщи някогашният капитан на националния отбор Ивелин Попов след една от загубите предходната година.
При 610 лева брутна минимална заплата и към 1250 лева междинна какъв брой тъкмо българи може да си позволят парите?
Съпругът на Петрова е моряк, положителният фамилен приход дава опция децата им (на 10 и 13 г.) да упражняват. Ето я сметката за всяко настрана: „ Таксата е 80 лева на месец.
450 лева е оборудването – зимна и лятна
Купуваме и обувки, на година четири чифта – бутонки за трева и „ стоножки “ за неестествен терен. Цената на чифт е 40-90 лева По принцип би трябвало да са хубави, тъй като другояче се набива крачето, потегля се по доктори… Мине - не мине време, и купуваме нови обувки, защото децата порастват. Във Варна стадионите са ъгъл, школите упражняват в курортните комплекси, до игрищата няма публичен превоз - 12 тренировки на месец, бензинът е за наша сметка. За огромния наследник предходната година цялото състезание бе в Суворово (на 30 км от Варна – бел. авт.), всеки уикенд отиване и връщане - отново за наша сметка. Комбинираме се с други родители “. Семействата поемат и дребни разноски – за топки, кори и така нататък Но
голямото перо са участията в шампионати
Става дума за няколкодневни лагери: „ При по-малките деца са по-чести. Така е евентуално, тъй като при огромните почва демотивация. Задължително имаме 4 шампионата на година, даже пет - в Сандански, Пловдив, Несебър… Организираме превоза, плащаме нощувки на водача. Турнир под 250 лева (на дете) няма, един път излезе към 700 лева “.
На Петрова не се е налагало да заплаща, с цел да играе детето. Но споделя за различен любопитен миг – екипите за мач и тренировки би трябвало да са на тъкмо избрана компания. Логото на отбора се щампова настрана, т.е. не би трябвало да има условие за съответна компания производител - в случай че да вземем за пример фланелката е синя, би следвало да я купиш от всякъде, щом отборните знаци се слагат след това. Но няма по какъв начин – компанията е посочена авансово.
Визираните от дамата суми не са валидни за цяла България. В някои от клубовете липсват месечни такси (в столични например), другаде спонсори покриват превоза, треньорът не е придирчив към екипа и така нататък Но си е скъпо. Свищовското село Царевец е самобитен футболен парадайс – локалната кооперация устоя клуба, поема екипи,
децата упражняват без такси
Въпреки това: „ Може да ви се коства необикновено, само че 200 – 300 лева отиват. Обувки, тениски, анцузи… - всеки ден упражняват, би трябвало да се купува. Единия месец може да дам 100 лева, само че другия е много повече “. Калкулацията е на Вера Блажева, чийто 12-годишен наследник играе в Царевец.
Малко конкретизиране за всеки, който не следи от близко футбола: подготвителният развой от дълго време не е проведен единствено в ЦСКА, „ Левски “, „ Етър “, „ Дунав “ „ Черноморец “…, т.е. в добре познатите клубове. В огромните градове, където е съсредоточена все по-голяма част от популацията, действат десетки дребни школи. Само че
огромното предложение явно не смъква цените
до търпими равнища. Разходите сами по себе си имат любопитен тренд в годините обратно. 43-годишният Александър Александров от Свищов е упражнявал през социализма в локалния „ Академик “, спомня си само покупка на бутонки. „ Едно време моето потомство сме станали футболисти без пари “, твърди в упоменатото изказване (БНТ) и Ивелин Попов. Той е роден през 1987 година, т.е. приказва за интервала след средата на 90-те в София, където израства. Малко по-младият от него добричлия Стефан Крумов, стигнал до юношите на „ Добруджа “, съобщи пред „ Сега “, че и той не е плащал огромни суми. Тези образци демонстрират, че освен през социализма, само че и дълго време след него
тренировките са били на достъпни цени
Варненката Елена Петрова, чието дете се е занимавало в локалния „ Спартак “ през 2007 година, си спомня обаче за значително разноски, в това число шампионат в Гърция - някъде в този интервал скъпотията прави прощъпалник. Днес се е развихрила, няма спор. Майка от Стара Загора да вземем за пример показа, че в един от клубовете в града родителите заплащат за екипи, облекла, превоз, а в другия - за 3-4 шампионата на сезон.
„ Синът ми е вратар, ръкавиците ги купуваме ние. Има и по-евтини, и по-скъпи, цената е за сметка на качеството. Вкъщи сме се разбрали на всеки празник да се подаряват ръкавици “, сподели пък жена от прилежащ град (и двете пожелаха анонимност). Преди време тимът на момчето трябвало да върви в Турция на шампионат, само че пътуването се провалило, тъй като родителите
не могли да отделят нужните средства
Най-добре съпоставяне „ преди и в този момент “ може да направи свищовлията Александров, защото 9-годишният му наследник върви след него по терените: „ Казвам ви, единствено бутонки купувахме преди време, нищо друго. Ходехме на лагери, само че родителите дори не разбираха за тях, никой не ги търсеше за суми. Сега таксата в Свищов е 30 лева на дете. Може да ви се коства дребна, само че множеството хора в града са на минимална заплата – дребна ли е в реалност? Разходите са над 100 лева на месец без шампионатите. А с тях… - не съм изчислявал и по-добре да не го върша. Веднъж един шампионат ни излезе 2000 лева - пътувах с детето, може ли да го оставиш самичко няколко дни в различен град на такава възраст? А шампионати се организират непрекъснато – и близо, и надалеч “.
Други събеседници също споделиха, че съпровождат тима, тъй като
е рисковано 8-9-годишно дете д а върви на няколкодневни надпревари
без родител. А да не забравяме - в тази възраст шампионатите са най-чести.
Ето по какъв начин се оказва, че Ивелин Попов не е преувеличил. Някъде сигурно тренировките костват по-малко от 300-400 лева на месец, само че на всички места сумата е забележителна по отношение на нормалния приход. Случайно или не, упадъкът на българския футбол върви паралелно с тази възходяща бездна сред разноски и благоприятни условия.
Потърсихме няколко притежатели на школи от страната, те отхвърлиха коментар. Всъщност може ли подготвителният развой да се реализира без или с по-малко шампионати, откакто за тях отива големият разход? Отговорът надали е еднопосочен, ясно е едно – шампионатите са прелестен бизнес.
Наред с цялата добре позната реалност, има още нещо, което
незабележимо някак „ от единствено себе си “ оскъпява
подготвителните занимания – най-малко по отношение на минали интервали. Ето преживелица от Варна, показателна сигурно и за други градове: сред блоковете в кв.„ Левски “ десетилетия се простираше голямо тревно пространство. Макар тревата да бе най-обикновена, деца от „ Черно море “ упражняваха на него. Постепенно пространството бе занемарено, в краищата му се появиха жилищни кооперации (друга болна тема), само че игрището въпреки всичко оцеля, а сега община Варна построява върху него „ мултифункционален състезателен комплекс “ – с неестествен терен за футбол, площадки за други спортове, катерушки, съблекални…, евентуално и кафене за наслада на родителите ще има. Всички тези придобивки са прелестни, единствено дето изкуственият терен изисква втори тип футболни обувки. Входът за комплекса пък ще е заплатен, което ще се отрази на таксите. Преди децата играеха на елементарна трева, без душове и съблекални –
спартански, само че пък на ниска цена,
в този момент - в „ съвременен “ комплекс, само че скъпо – така незабелязано напредъкът и удобствата са повлекли парите след себе си.
Прогрес, модерност, удобства…- срещат се, несъмнено, в несравнимо по-големи мащаби из други ъгълчета на Стария континент. Но преграда ли са те пред децата там? Не.
„ Синът ми тренира към два клуба. Единият е „ Фелпхам колтс “, плащаме единствено членски импорт от 95 паунда за година. Даваме и за обувки към 20 паунда. Тренировки, екипи, участия в мачове - безвъзмездни са. Другият е „ Портсмут “, където цената е 4 паунда на седмица “, съобщи Елена Маджарова, живееща във Англия. Тя заяви и за дребни суми, които се дават за терен в зала, в случай че вали.
„ Спрямо прихода е нищо “,
изрично е тя. Момчето ѝ е на 7 години, не върви по шампионати поради дребната си възраст (обратно на практиката в България). Синовете на нейна колежка са по-големи, вземат участие в надпревари, само че множеството от тях са безвъзмездни или на алегорични цени. Така или другояче при минимална ставка на заплата от 8.21 паунда на час (толкова е сега на Острова) разноските са оскъдни.
Минималното заплащане в Испания пък е 1050 евро на месец. Таня Георгиева, която живее в Палма де Майорка, споделя: „ Синът ми е на 12 години, вратар. Тренира от 5-годишен. Най-напред стартира в едно село на 20-ина километра, таксата бе 360 евро на година. Предоставяха ни раница, зимно яке, два екипа за трениране, един за мачове, суичър за студено време, ветровка... Купувахме бутонките и ръкавиците. После мина в по-голям клуб, таксата бе 600 евро на година, 500 с отстъпка - още веднъж същите неща осигуряваха. Сега е вратар в „ Майорка “, децата се сортират там, не плащаме никакви такси. Участвали сме в голям брой шампионати, те са непрестанно, нищо не даваме за тях – от родителите се изисква
просто да оставят детето на летището “
В по-големи клубове, като „ Валенсия “ да вземем за пример, таксата е 1000 евро на година. И отново е незначителна по отношение на прихода. Така българският детски футбол, съпоставен с европейския, се оказва в менгемето, особено за другите сфери от живота ни - всичко коства някакви пари, само че в развитите страни са джобни по отношение на заплатите.
Има ли излаз? Може би да. „ Когато бях началник, нищо не се плащаше, тъй че несъмнено има метод, би трябвало да се намерения. Някои клубове не вземат такси или родителите дават по-малко от упоменатите от вас пари - това зависи от тактиката на самия клуб, от притежателя “, съобщи Валентин Михов, президент на ЦСКА при започване на 90-те и на БФС при „ златното потомство “. Според него и
страната може да диверсифицира разноските си,
финансирайки школите. " Едно е да вземем за пример средствата да отиват за строителство на игрища, друго е за понижаване на таксите на децата “, съобщи Михов.
Така или другояче смяна би трябвало да има. Всяко дете в Англия има късмет да се трансформира в Линекер, в Испания – в Иниеста. Бедното момче в България обаче може да е Стоичков само в фантазиите си. Футболът ни съхне от корен.
ОЩЕ ЦЕНИ
Големи европейски клубове провеждат от време на време лагери у нас. Това с така наречен кампове. Ето цените за петдневния лагер на италианския „ Интер “ в морския град Бяла идващото лято: 850 лева с цялостен интернат, 650 лева без; 950 лева и 750 лева при късно записване; 750 лева и 550 лева при ранно и така нататък В интернет пък могат да се намерят предложения за самостоятелни занимания на 4-годишни деца – 30 лева за 45 минути. Бизнесът върви с цялостна пара.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ