Шелинг и формулата на абсолюта
Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг
Философ, типичен немски идеализъм /1775 - 1854/
Произход: Леонберг, херцогство Вюртенберг, Германия, семейство на духовник и академични професор
Образование: философия в Тюбинген и Лайпциг
Занимава се с : натурфилософия, естествени науки, хармония, метафизика, епистемология, християнска философия
Най-известни произведения : „ Система на трансценденталния идеализъм “, „ Изложение на моята философска система “, „ Към история на модерната философия “
Признание: фундаментална фигура в модерната западна идеалистическа философия
Искате ли другари да са ви Гьоте, Хегел, Хьолдерлин, Новалис, Шилер, Фихте, братя Шлегел, а студенти - Киркегор, Буркхарт, Енгелс, Ласал, Бакунин?
Но допустимо ли е това?
Е, даже не е мъчно – стига единствено да сте прието най-умният от плеядата немски типичен философи от ХVІІІ век и да се казвате Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Но и единствено Шелинг стига. Всичко стартира с Кант, който поставя начало на немската класическа философия, чиито напредък върви от Кант, през Фихте и Шелинг, до Хегел. Да, тези 4 момчета, дружно с Волф, Фойербах, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер, братята Хумболт, носят огромните светилници на мисълта в Германия. Основните им писания се появяват един след различен във времето, само че концепциите им са мощно преплетени.
Кант слага идеализма с главата нагоре: „ Предметите би трябвало да се преценяват с познанието, не назад ”. Но той не абсолютизира постановката, абсолютизира я по-късно Фихте, който споделя, че най-дълбоката ни същина, „ безспорното Аз ”, е активност. А съзнанието и това, което назоваваме съществуване, тъй като считаме, че съществува единствено по себе си, въпреки че то не съществува единствено по себе си, също е чиста активност.
Така споделя Фихте. И след това Шелинг поставя всичко на място със „ Система на трансценденталния идеализъм ”. Тя излиза през 1800 и по едно и също време свързва и разделя просветления ХVІІІ век на мисълта от индустриалния ХІХ век на действието.
Шелинг е роден през 1775 в провинция Вюртенберг . Учи в манастирско, а след това в латинско учебно заведение. На 15 е признат в университета в Тюбинген като „ прибързано развъртян и надарен ”, макар условието за навършени 20. Там дели стая с Хегел и Хьолдерлин.
В Тюбинген той учи църковните отци и гръцките философи, написа за митология и библейска история, увлича се от концепциите на романтизма и френската гражданска война. Дори превежда „ Марсилезата ” , та се постанова самият херцог на Вюртенберг да го мъмри. После е частен преподавател на две хлапета, с които пътува из Германия.
В Лайпциг слуша лекции по химия и биология, а в Дрезден се захласва по изкуството – две насочни точки за опита метафизичен да свърже Природата и Изкуството в Абсолют. Там се сприятелява и с бащите на немския романтизъм – Новалис и братята Шлегел, както и с бъдещата си жена - Каролине , тогава брачна половинка на Август Шлегел. Будният и активен дух на Шелинг го водят и на среща с Гьоте, който го кани за професор в Йена. Шелинг е на 23, стартира най-плодотворният му интервал. Но той е толкоз интелигентен, че мъчно понася хора, които са му равни - или се считат за равни - в мисленето, по тази причина елементарно разрушава другарства и печели врагове.
През 1800 излиза „ Система на трансценденталния идеализъм ” , а след година – „ Изложение на моята философска система ” , голяма крачка в развиването на идеалистическата философия. За разлика от Фихте, който залага напълно на Аз-а, Шелинг търси Абсолюта и го намира в тъждеството сред действително и идеално, изразено с математическа формула - Аз + Обект = Абсолют. Само наподобява просто, а късото пояснение звучи по този начин:
Съвкупността от всичко обективно в знанието се назовава Природа, а от всичко субективно - Аз или Интелект. Трансценденталната философия търси абсолютния принцип на познанието, който би трябвало да има научна форма, безусловно наличие в себе си и непротиворечив логичен израз. Това е правилото за тъждеството на Аза като индивид и обект, който има освен нереална логическа стойност, само че се материализира и като талант в изкуството.
Ето по какъв начин Шелинг стига до формулата на Абсолюта. През 1800 той за малко да се ожени за Аугуста, щерка от първия брак на Каролине Шлегел, само че тя умира от дизентерия. В тъгата той мощно се сближава с майката, с която, макар разликата във възрастта, така и така се харесват. Каролине се развежда и скрепяват скандалната си връзка надалеч от Йена, а Шелинг към този момент не се връща там.
Те живеят във Вюртцбург и Мюнхен , само че ситуацията с човешките контакти при Шелинг не се усъвършенства, утежнява се. През 1807 той получава от Хегел ръкопис на „ Феноменология на духа ” , с цел да го прегледа и да върне сериозни бележки. Шелинг отвръща, че книгата е цялостна с хрумвания от неговите лични писания и приятелят му да има добрината да означи произхода им – апел, на който Хегел не дава отговор, а след това остро подлага на критика тирада на Шелинг в мюнхенската Академия по изящни изкуства за връзката сред природа и изкуство - по този начин другарството им умира.
След две години умира и Каролине, тя му липсва цялостен живот, макар последвалата сватба с Полин Готер , от която има пет деца. Шелинг чете лекции в Мюнхен, все по-остро подлага на критика Хегел и хегелианците и все по-често се връща към митологията и религията.
През 1841, след гибелта на Хегел, заема мястото му в Берлин, в самото сърце на хегелианците. Философската система на Шелинг е приключена, преподава я четири години, само че не съумява да отклони луди глави като Енгелс от склонността да абсолютизират Хегел.
На 70 Шелинг се отдръпва в Швейцария . Академичните среди бързо го не помнят, той тях – също. След гибелта му през 1854 те се сещат за него, той за тях – не. Вероятно, седнал комфортно зад бюрото на мрачния Абсолют, още е прекомерно ангажиран със светлата философска задача да изследва на място дали Абсолютът в действителност е равнозначен на самия себе си.
Философ, типичен немски идеализъм /1775 - 1854/
Произход: Леонберг, херцогство Вюртенберг, Германия, семейство на духовник и академични професор
Образование: философия в Тюбинген и Лайпциг
Занимава се с : натурфилософия, естествени науки, хармония, метафизика, епистемология, християнска философия
Най-известни произведения : „ Система на трансценденталния идеализъм “, „ Изложение на моята философска система “, „ Към история на модерната философия “
Признание: фундаментална фигура в модерната западна идеалистическа философия
Искате ли другари да са ви Гьоте, Хегел, Хьолдерлин, Новалис, Шилер, Фихте, братя Шлегел, а студенти - Киркегор, Буркхарт, Енгелс, Ласал, Бакунин?
Но допустимо ли е това?
Е, даже не е мъчно – стига единствено да сте прието най-умният от плеядата немски типичен философи от ХVІІІ век и да се казвате Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг. Но и единствено Шелинг стига. Всичко стартира с Кант, който поставя начало на немската класическа философия, чиито напредък върви от Кант, през Фихте и Шелинг, до Хегел. Да, тези 4 момчета, дружно с Волф, Фойербах, Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер, братята Хумболт, носят огромните светилници на мисълта в Германия. Основните им писания се появяват един след различен във времето, само че концепциите им са мощно преплетени.
Кант слага идеализма с главата нагоре: „ Предметите би трябвало да се преценяват с познанието, не назад ”. Но той не абсолютизира постановката, абсолютизира я по-късно Фихте, който споделя, че най-дълбоката ни същина, „ безспорното Аз ”, е активност. А съзнанието и това, което назоваваме съществуване, тъй като считаме, че съществува единствено по себе си, въпреки че то не съществува единствено по себе си, също е чиста активност.
Така споделя Фихте. И след това Шелинг поставя всичко на място със „ Система на трансценденталния идеализъм ”. Тя излиза през 1800 и по едно и също време свързва и разделя просветления ХVІІІ век на мисълта от индустриалния ХІХ век на действието.
Шелинг е роден през 1775 в провинция Вюртенберг . Учи в манастирско, а след това в латинско учебно заведение. На 15 е признат в университета в Тюбинген като „ прибързано развъртян и надарен ”, макар условието за навършени 20. Там дели стая с Хегел и Хьолдерлин.
В Тюбинген той учи църковните отци и гръцките философи, написа за митология и библейска история, увлича се от концепциите на романтизма и френската гражданска война. Дори превежда „ Марсилезата ” , та се постанова самият херцог на Вюртенберг да го мъмри. После е частен преподавател на две хлапета, с които пътува из Германия.
В Лайпциг слуша лекции по химия и биология, а в Дрезден се захласва по изкуството – две насочни точки за опита метафизичен да свърже Природата и Изкуството в Абсолют. Там се сприятелява и с бащите на немския романтизъм – Новалис и братята Шлегел, както и с бъдещата си жена - Каролине , тогава брачна половинка на Август Шлегел. Будният и активен дух на Шелинг го водят и на среща с Гьоте, който го кани за професор в Йена. Шелинг е на 23, стартира най-плодотворният му интервал. Но той е толкоз интелигентен, че мъчно понася хора, които са му равни - или се считат за равни - в мисленето, по тази причина елементарно разрушава другарства и печели врагове.
През 1800 излиза „ Система на трансценденталния идеализъм ” , а след година – „ Изложение на моята философска система ” , голяма крачка в развиването на идеалистическата философия. За разлика от Фихте, който залага напълно на Аз-а, Шелинг търси Абсолюта и го намира в тъждеството сред действително и идеално, изразено с математическа формула - Аз + Обект = Абсолют. Само наподобява просто, а късото пояснение звучи по този начин:
Съвкупността от всичко обективно в знанието се назовава Природа, а от всичко субективно - Аз или Интелект. Трансценденталната философия търси абсолютния принцип на познанието, който би трябвало да има научна форма, безусловно наличие в себе си и непротиворечив логичен израз. Това е правилото за тъждеството на Аза като индивид и обект, който има освен нереална логическа стойност, само че се материализира и като талант в изкуството.
Ето по какъв начин Шелинг стига до формулата на Абсолюта. През 1800 той за малко да се ожени за Аугуста, щерка от първия брак на Каролине Шлегел, само че тя умира от дизентерия. В тъгата той мощно се сближава с майката, с която, макар разликата във възрастта, така и така се харесват. Каролине се развежда и скрепяват скандалната си връзка надалеч от Йена, а Шелинг към този момент не се връща там.
Те живеят във Вюртцбург и Мюнхен , само че ситуацията с човешките контакти при Шелинг не се усъвършенства, утежнява се. През 1807 той получава от Хегел ръкопис на „ Феноменология на духа ” , с цел да го прегледа и да върне сериозни бележки. Шелинг отвръща, че книгата е цялостна с хрумвания от неговите лични писания и приятелят му да има добрината да означи произхода им – апел, на който Хегел не дава отговор, а след това остро подлага на критика тирада на Шелинг в мюнхенската Академия по изящни изкуства за връзката сред природа и изкуство - по този начин другарството им умира.
След две години умира и Каролине, тя му липсва цялостен живот, макар последвалата сватба с Полин Готер , от която има пет деца. Шелинг чете лекции в Мюнхен, все по-остро подлага на критика Хегел и хегелианците и все по-често се връща към митологията и религията.
През 1841, след гибелта на Хегел, заема мястото му в Берлин, в самото сърце на хегелианците. Философската система на Шелинг е приключена, преподава я четири години, само че не съумява да отклони луди глави като Енгелс от склонността да абсолютизират Хегел.
На 70 Шелинг се отдръпва в Швейцария . Академичните среди бързо го не помнят, той тях – също. След гибелта му през 1854 те се сещат за него, той за тях – не. Вероятно, седнал комфортно зад бюрото на мрачния Абсолют, още е прекомерно ангажиран със светлата философска задача да изследва на място дали Абсолютът в действителност е равнозначен на самия себе си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ