Алексис дьо Токвил и опасностите за небесната демокрация
Алексис дьо Токвил
Историк и политически мъдрец /1805 – 1859/
Произход: Париж, остарял, богат благороден жанр
Образование : право в Сорбоната
Интереси: политическа философия, обществознание
Прочут с: „ Демокрацията в Америка “ – двутомно проучване на положението и развиването на американското общество, „ Старият режим и революцията “ – разбор на публичното положение преди Френската гражданска война и проучване на аргументите, довели до нея
Признание: един от бащите на модерната политология и социология, през 2011 Збигнев Бжежински споделя: „ За да схванеш Америка, би трябвало да си чел Токвил “
Френският благородник Алексис дьо Токвил е странна птица. Цял живот се занимава с политика, само че като човек на мисълта, не на действието.
Пише най-известната си книга – „ Демокрацията в Америка ” , до момента в който учи американските затвори. Монархист по жанр, душа и сърце, в „ Старият режим и революцията ” обективно изяснява аргументите за Френската гражданска война . Привърженик на свободата, изследва връзките независимост – тъждество и публичните закани, скрити в променените салда сред тях.
Допадна ми също откритият от него принцип, че колкото повече обещано общество върви към благополучие, толкоз по-недоволни са хората от ситуацията си. Само се чудя за какво Токвил, който е в основата на модерната социология и политология, не е по този начин добре прочут на по-широката българска аудитория.
Алексис Шарл Анри Клерел дьо Токвил е роден през 1805 година в Нормандия . Корените на семейството са най-малко 7 века обратно. На 16 младежът учи философия в Метц. Май тогава идват подозренията за ролята на аристокрацията в ръководството на страната и дълбоката рецесия на религиозните възгледи.
На 18 учи право в Париж , а след това пътува из Италия . През 1827 година татко му става „ пер ” и е назначен за префект на най-влиятелната община – Версай . Алексис пък заема магистратско място в локалния съд.
От тази позиция вижда ясно, че в публичен проект упадъкът на аристокрацията е неминуем, а в случай че продължава да работи като правист, неминуем е персоналният му крах. Колебанието за бъдещето не продължава дълго и скоро се ориентира към политиката.
През Юлската гражданска война от 1830 година Шарл Х абдикира и династията на Бурбоните е сменена от Орлеаните .
В идващите години се подриват устоите на конституционната монархия, властта все по-видимо минава в ръцете на тълпите, стига се и до метежа от 1848 година
Бащата на Токвил е лишен от званието „ пер ” и поста, а Алексис, който поддържа Бурбоните и презира новия режим, се усеща нерешителен. В същото време вижда, че Франция върви към демократизация. На неговия език това значи – ръководство на необятните маси за сметка на елита.
За да изследва по-добре резултатите от това, той отива в Съединени американски щати, публично - сякаш да изучи затворническата система там. Обикаля девет месеца, само че изследва най-много правилата на американската народна власт. Тя му харесва, само че вижда и минусите.
Обратно във Франция, Токвил написа „ Демокрацията в Америка ”, която има голям триумф. В Съединени американски щати той вижда мощния ентусиазъм към независимост и тъждество на хората, регистрира движещата мощ на индивидуализма и по-особената - спрямо европейската - форма на благосъстоятелност. Харесва съвсем цялостната липса на централна власт и сочи федерализацията като щит против възможна тирания. В същото време регистрира и евентуалните закани.
В Съединени американски щати той вижда мощния ентусиазъм към независимост и тъждество на хората, регистрира движещата мощ на индивидуализма и по-особената - спрямо европейската - форма на благосъстоятелност.
В чисто политически проект това е така наречената „ робия на болшинството ”. Терминът е фиктивен от Токвил и значи „ налагане на решения, които слагат ползите на обществото по-високо от ползите на индивида “ – а това е равнозначно на робия. Като негативни страни на американското общество Токвил регистрира култа към материално процъфтяване, растежа на отчуждение, упадъка на изкуството.
„ Въздухът тук е напоен с пристрастие и човешкият мозък, откъснат от удоволствията, свързани със свободната игра на въображението и умствения труд, не се практикува за нищо друго, с изключение на за преследване на благосъстояние ” – написа Токвил.
Първата част на „ Демокрацията в Америка ” излиза през 1835 година , втората – пет години по-късно. Втората обаче, с изключение на в Англия, другаде не среща по този начин дружелюбен банкет. Може би тъй като в нея се развиват много по-песимистични визии за бъдещето на американската народна власт.
Токвил счита, че всеобщото изборно право и обвързваният с него диктат на необятните маси ще унищожат свободата, ще засилят ролята на страната, ще доведат до политическа апатичност на индивида и блян на жителите да желаят и получават политическа настойчивост, а не да развиват свободното самоуправление.
Е, някои процеси в Съединени американски щати не стават тъкмо по този начин, само че той и до момента е фундаментален създател за американското общество и политика.
През 2011 година, когато получава премията „ Алексис дьо Токвил ”, Збигнев Бжежински споделя: „ За да схванеш Америка, би трябвало да си чел Токвил, който още преди 175 години предвижда евентуалните закани за американското общество ”.
Руснаците, с робска смиреност, употребяват като главен метод на деяние меча на воина под командването на един човек за преодоляване на своя континент
Безпощадно прецизен е паралелът на Токвил сред американското и съветското общество: „ Американците, опирайки се на свободата като главен метод на деяние, на егоизма и здравия смисъл, завоюват и цивилизоват големия континент, като преодоляват естествените загради в устрема да изградят мощна народна власт. На собствен ред руснаците, с робска смиреност, употребяват като главен метод на деяние меча на воина под командването на един човек за преодоляване на своя континент ”.
Годината 1835 е в действителност добра за Токвил - освен излиза първият том на „ Демокрацията в Америка ”, само че и се дами за англичанката Мери Мотли . Става скандал - Мери е с по-ниско родословие, само че те се обичат и живеят добре до гибелта на Алексис през 1859 година
След сватбата, Токвил се набърква в действителната френска политика и въпреки да заема всякакви постове, в това число външен министър, няма особени триумфи, а концепциите му, да вземем за пример за промени в Конституцията, не се възприемат.
В политически проект той върви от демократизъм към консерватизъм, само че през 1851, след декемврийския прелом на Луи-Наполеон Бонапарт , влиза в конфликт с него, лежи в пандиза и се отдръпва в имението си.
До 1859, когато умира от туберкулоза, Алексис дьо Токвил написа другата си най-известна книга – „ Старият режим и революцията ”, само че не съумява да я приключи.
Малко съм сюрпризиран, че след толкоз години от този момент, още не сме получили негов ръкопис за небесната народна власт и заплахите, пред които тя е изправена.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Историк и политически мъдрец /1805 – 1859/
Произход: Париж, остарял, богат благороден жанр
Образование : право в Сорбоната
Интереси: политическа философия, обществознание
Прочут с: „ Демокрацията в Америка “ – двутомно проучване на положението и развиването на американското общество, „ Старият режим и революцията “ – разбор на публичното положение преди Френската гражданска война и проучване на аргументите, довели до нея
Признание: един от бащите на модерната политология и социология, през 2011 Збигнев Бжежински споделя: „ За да схванеш Америка, би трябвало да си чел Токвил “
Френският благородник Алексис дьо Токвил е странна птица. Цял живот се занимава с политика, само че като човек на мисълта, не на действието.
Пише най-известната си книга – „ Демокрацията в Америка ” , до момента в който учи американските затвори. Монархист по жанр, душа и сърце, в „ Старият режим и революцията ” обективно изяснява аргументите за Френската гражданска война . Привърженик на свободата, изследва връзките независимост – тъждество и публичните закани, скрити в променените салда сред тях.
Допадна ми също откритият от него принцип, че колкото повече обещано общество върви към благополучие, толкоз по-недоволни са хората от ситуацията си. Само се чудя за какво Токвил, който е в основата на модерната социология и политология, не е по този начин добре прочут на по-широката българска аудитория.
Алексис Шарл Анри Клерел дьо Токвил е роден през 1805 година в Нормандия . Корените на семейството са най-малко 7 века обратно. На 16 младежът учи философия в Метц. Май тогава идват подозренията за ролята на аристокрацията в ръководството на страната и дълбоката рецесия на религиозните възгледи.
На 18 учи право в Париж , а след това пътува из Италия . През 1827 година татко му става „ пер ” и е назначен за префект на най-влиятелната община – Версай . Алексис пък заема магистратско място в локалния съд.
От тази позиция вижда ясно, че в публичен проект упадъкът на аристокрацията е неминуем, а в случай че продължава да работи като правист, неминуем е персоналният му крах. Колебанието за бъдещето не продължава дълго и скоро се ориентира към политиката.
През Юлската гражданска война от 1830 година Шарл Х абдикира и династията на Бурбоните е сменена от Орлеаните .
В идващите години се подриват устоите на конституционната монархия, властта все по-видимо минава в ръцете на тълпите, стига се и до метежа от 1848 година
Бащата на Токвил е лишен от званието „ пер ” и поста, а Алексис, който поддържа Бурбоните и презира новия режим, се усеща нерешителен. В същото време вижда, че Франция върви към демократизация. На неговия език това значи – ръководство на необятните маси за сметка на елита.
За да изследва по-добре резултатите от това, той отива в Съединени американски щати, публично - сякаш да изучи затворническата система там. Обикаля девет месеца, само че изследва най-много правилата на американската народна власт. Тя му харесва, само че вижда и минусите.
Обратно във Франция, Токвил написа „ Демокрацията в Америка ”, която има голям триумф. В Съединени американски щати той вижда мощния ентусиазъм към независимост и тъждество на хората, регистрира движещата мощ на индивидуализма и по-особената - спрямо европейската - форма на благосъстоятелност. Харесва съвсем цялостната липса на централна власт и сочи федерализацията като щит против възможна тирания. В същото време регистрира и евентуалните закани.
В Съединени американски щати той вижда мощния ентусиазъм към независимост и тъждество на хората, регистрира движещата мощ на индивидуализма и по-особената - спрямо европейската - форма на благосъстоятелност.
В чисто политически проект това е така наречената „ робия на болшинството ”. Терминът е фиктивен от Токвил и значи „ налагане на решения, които слагат ползите на обществото по-високо от ползите на индивида “ – а това е равнозначно на робия. Като негативни страни на американското общество Токвил регистрира култа към материално процъфтяване, растежа на отчуждение, упадъка на изкуството.
„ Въздухът тук е напоен с пристрастие и човешкият мозък, откъснат от удоволствията, свързани със свободната игра на въображението и умствения труд, не се практикува за нищо друго, с изключение на за преследване на благосъстояние ” – написа Токвил.
Първата част на „ Демокрацията в Америка ” излиза през 1835 година , втората – пет години по-късно. Втората обаче, с изключение на в Англия, другаде не среща по този начин дружелюбен банкет. Може би тъй като в нея се развиват много по-песимистични визии за бъдещето на американската народна власт.
Токвил счита, че всеобщото изборно право и обвързваният с него диктат на необятните маси ще унищожат свободата, ще засилят ролята на страната, ще доведат до политическа апатичност на индивида и блян на жителите да желаят и получават политическа настойчивост, а не да развиват свободното самоуправление.
Е, някои процеси в Съединени американски щати не стават тъкмо по този начин, само че той и до момента е фундаментален създател за американското общество и политика.
През 2011 година, когато получава премията „ Алексис дьо Токвил ”, Збигнев Бжежински споделя: „ За да схванеш Америка, би трябвало да си чел Токвил, който още преди 175 години предвижда евентуалните закани за американското общество ”.
Руснаците, с робска смиреност, употребяват като главен метод на деяние меча на воина под командването на един човек за преодоляване на своя континент
Безпощадно прецизен е паралелът на Токвил сред американското и съветското общество: „ Американците, опирайки се на свободата като главен метод на деяние, на егоизма и здравия смисъл, завоюват и цивилизоват големия континент, като преодоляват естествените загради в устрема да изградят мощна народна власт. На собствен ред руснаците, с робска смиреност, употребяват като главен метод на деяние меча на воина под командването на един човек за преодоляване на своя континент ”.
Годината 1835 е в действителност добра за Токвил - освен излиза първият том на „ Демокрацията в Америка ”, само че и се дами за англичанката Мери Мотли . Става скандал - Мери е с по-ниско родословие, само че те се обичат и живеят добре до гибелта на Алексис през 1859 година
След сватбата, Токвил се набърква в действителната френска политика и въпреки да заема всякакви постове, в това число външен министър, няма особени триумфи, а концепциите му, да вземем за пример за промени в Конституцията, не се възприемат.
В политически проект той върви от демократизъм към консерватизъм, само че през 1851, след декемврийския прелом на Луи-Наполеон Бонапарт , влиза в конфликт с него, лежи в пандиза и се отдръпва в имението си.
До 1859, когато умира от туберкулоза, Алексис дьо Токвил написа другата си най-известна книга – „ Старият режим и революцията ”, само че не съумява да я приключи.
Малко съм сюрпризиран, че след толкоз години от този момент, още не сме получили негов ръкопис за небесната народна власт и заплахите, пред които тя е изправена.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ