Русия забрани на територията си 81 медии, базирани в Европейския

Русия забрани над 80 европейски медии, включително две български

Русия забрани на територията си 81 медии, основани в Европейския съюз (ЕС), оповестиха международните организации във вторник вечерта.

В забранителния лист попадат и две български медии - „ Медиапул “ и „ 24 часа “ .

Новината идва, откакто през май тази година Европейски Съюз лиши правата за лъчение в блока на четири съветски осведомителни канала - РИА „ Новости “, „ Известия “, „ Российская газета “ и „ Гласът на Европа “. Според Европейски Съюз те са „ пропагандни мрежи, свързани с Кремъл “, които популяризират дезинформация за войната на Русия против Украйна .

Новата възбрана на европейски медии в Русия идва в отговор на рестриктивните мерки, наложени от Европейски Съюз, заяви съветското външно министерство.

Сред 81-те медии, които влязоха в забранителния лист, са Агенция „ Франс прес “ (АФП), немските „ Дер Шпигел “ и „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “, френските „ Монд “ и „ Либерасион “, испанското издание „ Ел Паис “, австрийската държавна телевизия. Забранени са и българските „ Медиапул “ и „ 24 часа “.

Медиите са основани в общо 25 от 27 -те страни членки на Европейски Съюз. Единствените страни, в които няма медии, неразрешени от Русия, са Хърватия и Люксембург .

Министерството на външните работи на Русия упрекна неразрешените европейски медии, че „ редовно популяризират неточна информация “ за съветската инвазия в Украйна, която Москва назовава специфична военна интервенция.

„ Руската федерация неведнъж е предупреждавала на разнообразни равнища, че политически стимулираният тормоз над локални публицисти и голословните забрани на съветски медии в Европейски Съюз няма да останат без отговор “, написа в изказването на съветското външно министерство.

То дефинира възбраната на европейски медии като „ огледална и пропорционална контрамярка “ на прекъсването на достъпа до съветските осведомителни канали в Европейски Съюз.

Министерството добави, че ще преразгледа възбраната, в случай че Европейски Съюз анулира своите ограничавания върху съветските организации.

Заместник-председателката на Европейската комисия (ЕК) Вера Йоурова назова възбраната „ неуместна ответна мярка “.

Тя разкритикува „ непрекъснатото нарушение на свободата на медиите от страна на Кремъл “ и сподели, че „ пропагандните издания, финансирани от Русия за разпространение на дезинформация като част от съветската военна теория, не наподобяват на самостоятелни медии “.

Говорителят на Държавния департамент на Съединени американски щати Матю Милър сподели, че този ход е още един знак за репресиите на съветското държавно управление против публицистиката.

„ Те се опасяват личният им народ да чуе истината за дейностите на Русия вътре в Русия “, сподели Милър.

Австрийското външно министерство също разкритикува решението на Москва и го назова „ следващата, въпреки и не изненадваща стъпка на [руския президент Владимир] Путин да потисне медийния плурализъм “.

Главната редакторка на „ Медиапул “ Стояна Георгиева разгласява позиция на уеб страницата на медията, в която написа, че „ жестоката цензура и преследването на всеки по-независим глас вътре в Русия, са съпроводени с огромна и обилно финансирана акция на съветските управляващи за завземане на публичното мнение в демократичния свят “.

Според Георгиева включването на „ Медиапул “ в забранителния съветски лист „ лишава читателите на съветска територия от един професионален и първокласен източник на вести и разбори за войната на Русия в Украйна “.

Откакто Русия в Украйна, в Русия са блокирани над един милион уеб страницата, в това число обществените платформи Facebook, Инстаграм и Екс (бившия Туитър). Спрян е и достъпът до редица уеб страници на самостоятелни медии, в това число (RFE/RL).

За да заобиколят тези ограничавания, руснаците постоянно употребяват VPN услуги. Властите обаче постоянно блокират и тях.