Фридрих Ницше е класически филолог, философ и писател. Ето унищожителната

Фридрих Ницше е типичен лингвист, мъдрец и публицист. Ето унищожителната характерност на Питер Крафт за него: „...нарекъл себе си „ Антихристът " и написал книга под това заглавие. Обосновал атеизма си по следния метод: „ Аз няма да обосновавам несъществуването на всички богове. Ако има богове, по какъв начин бих могъл да понеса аз да не бъда господ? Следователно няма богове ". Презирал както разсъдъка, по този начин и вярата, като постоянно си противоречал съзнателно...Считал любовта за „ най-голямата заплаха ”, а морала за най-голямата уязвимост на човешкия жанр. Починал, душевно болен, в подслон, където, измъчен от сифилис, подписвал последните си писма с името „ Разпнатият ”. Бил уважаван от нацистите като техен формален мъдрец. ” 
Но ние ви предлагаме през днешния ден да се докосноте до светлата страна на Ницше – с някои от записките му в „ Насаме със себе си ”, част от " Човешко, прекомерно човешко ". 

Цели и пътища. — Мнозина са упорити във връзка с поетия един път път, малко на брой — във връзка с задачата.
Неволна изтънченост. — Неволно човек се държи изтънчено, когато към този момент е привикнал да не желае от хората нищо, а постоянно единствено да им дава.
Условие за подвиг. — Ако някой изиска да стане воин, преди този момент змията би трябвало да е станала дракон, другояче ще му липсва същинският зложелател.
Скромният. — Който се държи непретенциозно с хората, е толкоз по-високомерен към нещата (град, страна, общество, време, човечество). Това е неговото възмездие.
Най-изтънченият двуличник. — Изобщо да не приказваш за себе си е израз на най-изтънчено двуличие.
Яд. — Ядът е болест на организма, която никога не е преодоляна, когато мотивът за яда е към този момент отхвърлен.
Свободната природа. — Ние се усещаме така добре измежду природата, тъй като тя няма мнение за нас.
Животът като резултат от живота. — Колкото и далеко да се простира човек със своето знание, колкото и справедлив да се счита самият той, в края на краищата въпреки всичко няма да се снабди с нищо друго, с изключение на със личната си биография.
Претенции за обич. — Изискването да ни обичат е най-голямата от всички дързости.
Да държиш на обещано мнение. — Един държи на някакво мнение, тъй като си фантазира, че е стигнал до него самичък, различен пък — тъй като го е възприел с изпитание и е горделив, че го е схванал: затова и двамата от суетност.
Опасности от духовно избавление. — При същинско духовно избавление на един човек и неговите пристрастености и стремежи се надяват тайничко да извлекат своите преимущества.
Полузнание. — Който приказва непознатия език едва, изпитва повече наслада от оня, който го приказва добре. Удоволствието е за полузнаещите.
Липсват условия. — Много хора чакат цялостен живот случая да бъдат по собствен метод положителни.

Часомерът на живота. — Животът се състои от редки неповторими мигове с висшо значение и от безчет доста шпации, измежду които в най-хубавия случай витаят в близост ни единствено силуетите на тия мигове. Любовта, пролетта, всяка хубава мелодия, планината, луната, морето — всичко това приказва същински на сърцето ни единствено един път: в случай че въобще в миналото проговори същински. Защото мнозина в никакъв случай не са изживели сходни мигове и самите те са шпации и паузи в симфонията на същинския живот.
Да засегнеш или да окажеш помощ. — Често вършим грешката да се нахвърляме разпалено против някое придвижване, партия или интервал от време, тъй като инцидентно ги възприемаме единствено откъм външната им страна и виждаме единствено закърняването им или неизбежно съпътстващите ги „ неточности на добродетелите “ — а може би и тъй като сме взели ефективно присъединяване в тях. Тогава им обръщаме тил и търсим противоположната на тях идейна посока; но по-разумно би било да подирим мощните им позитивни страни или да се опитаме да ги развием в нас. Естествено нужни са по-проникновен взор и по-добра воля, с цел да поощрим това, което е в развой на развиване и е още несъвършено, вместо да изтъкнем несъвършенството му и след това да го отречем.
Първата ни мисъл за деня. — Най-сигурното средство да стартираме добре новия ден е: още щом се пробудим, да се замислим първо по какъв начин да създадем наслада най-малко на един човек през този ден. Ако това би заместило религиозния ни табиет да се молим, ближните ни щяха единствено да завоюват от тази смяна.
Да се научим да обичаме. — Човек би трябвало да се научи да обича, да бъде добър, и то още от младини; в случай че възпитанието и казусът не ни дават опция да усвоим тези усеща, то душата ни се изсушава и е непригодна да вникне даже в нежните изобретения на любвеобилни хора. Също по този начин човек би трябвало да се учи на ненавист и да я подхранва, в случай че пожелае да стане ревнив мизантроп: другояче ще отмре последователно и кълнът й.
Копнеж по мощна болежка. — Утолената към този момент пристрастеност оставя след себе си неясен блян по самата нея и в последния момент на отшумяване хвърля даже един съблазнителен взор обратно. Навярно ударите на нейния камшик са ни доставили въпреки всичко някакъв тип наслаждение. Затова пък по-умерените усеща ни се костват блудкави; както наподобява, човек избира бурното отегчение пред вялото наслаждение.
Любовта като прийом. — Онзи, който желае да опознае същински нещо ново (било то човек, събитие, книга), ще постъпи добре, в случай че одобри това ново нещо с цялата обич, на която е кадърен, и бързо отвърне взор, даже не помни всичко, което му се коства неприятно, шокиращо, фалшиво; дано да вземем за пример даде на създателя на една книга максимален превес и с туптящо сърце пожелае, като че ли е на съревнование, той да реализира задачата си. Служейки си с този метод, в действителност проникваме до сърцевината на Новото, до неговия живец; а това точно значи да го опознаем. Стигнем ли до такава степен, след това разсъдъкът си прави своите сериозни уговорки; надценяването, краткотрайното затихване на сериозното махало, бе точно единствено похватът, с цел да подмамим на открито душата на това ново нещо.