Макрон: нека укрепим партньорствата си в Централна Азия
Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че желае да " утвърди партньорството " с Казахстан в границите на посещаване за усилване на въздействието на Франция в Централна Азия, съобщи Агенция Франс Прес.
Макрон е на двудневно посещаване в богатия на запаси район, където Русия, Китай, Турция и Европа се борят за въздействие.
" Силата на нашето партньорство демонстрира положителната стратегическа посока, която е взета, и нуждата тя да се добави и форсира, което е целият смисъл на това посещаване ", съобщи Макрон на конференция в казахстанската столица Астана.
Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев съобщи, че Франция е " основен и благонадежден сътрудник на страната му в Европейски Съюз " и че желае да даде на партньорството им " спомагателен подтик ".
Двамата водачи подписаха редица контракти в разнообразни браншове - от минералите и енергетиката до фармацевтиката и галактическата промишленост.
Френският енергиен колос EDF е в конкуренцията за построяването на първата атомна електроцентрала в Казахстан - план, за който би трябвало да се вземе решение на референдум тази година.
Важна част от договарянията са сериозните минерали, които са от значително значение за технологиите за чиста сила и с които районът разполага в обилие.
Ръководителят на френската уранова компания Orano, която към този момент има мина в Казахстан, е в делегацията на Макрон.
Франция е петият по величина задграничен вложител в Казахстан, изпреварвайки Китай, основно поради присъединяване на енергийния колос TotalEnergies в огромния план за морско петролно находище Кашаган.
Търговският оборот сред Франция и Казахстан доближава 5,3 милиарда евро през 2022 година, а Казахстан доставя към 40% от урана, от който се нуждае Франция.
И Казахстан, и Узбекистан се стремят към по-голяма икономическа отвореност и уравновесена дипломация, макар че Русия остава техен главен сътрудник.
Посещението на Макрон има за цел да поддържа " интереса към диверсификация на партньорствата, изразен от двете страни ", съобщи източник от френското президентство.
Няколко френски президенти са посещавали Казахстан след разпадането на Съветския съюз, само че Макрон ще бъде първият, който ще отиде в Узбекистан от 1994 година насам.
Въпреки заявеното предпочитание за политическа либерализация, двете централноазиатски страни са властнически страни, в които митингите постоянно са грубо потискани.
Узбекският президент Шавкат Мирзийоев постави завършек на две десетилетия изолираност, наложена от неговия предходник и някогашен наставник Ислам Каримов.
На френският водач му следва посещаване в Узбекистан, увеличавайки напъните си да сложи политически и стопански отпечатък на страната си в богатия на сила район.
Китай е изключително деен в Централна Азия със своя план " Нов път на коприната ", само че Европа и Турция също демонстрират все по-голям интерес.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан и турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще посетят Астана на 2-ри и 3-ти ноември, малко след Макрон.
И Казахстан, и Узбекистан се стремят към по-голяма икономическа отвореност и уравновесена дипломация, макар че Русия остава техен главен сътрудник. /БГНЕС
