Как ще реагира Кремъл, ако натовски войски влязат в Украйна?
Френският президент Еманюел Макрон най-сетне се трансформира от основния пацифист на Европейски Съюз в водач на битката на свободна Европа против окупационните сили на Руската федерация. Нещо повече, концепцията му да изпрати боен контингент в Украйна, макар че в началото беше възприемана от други водачи като недомислена и рискова, получи ненадейно продължение, написа Telegraf.com.ua, представен от Факти.бг.
Полският външен министър Радослав Шикорски сподели, че наличието на западни войски в Украйна „ не е немислимо “, защото някои страни от НАТО „ към този момент са изпратили боен личен състав в Украйна “. Освен това, съгласно „ Политико “, в този момент приказваме за основаване на коалиция от страни, които са подготвени да изпратят собствен контингент в помощ на въоръжените сили на Украйна.
Колко реалистични са желанията на Еманюел Макрон, по какъв начин тъкмо армията му може да помогне на Украйна и дали европейците би трябвало да се тормозят от реакцията на Москва?
Въпреки изказването на френския външен министър, че страната му няма да изпрати свои бойци „ да умрат за Украйна “, политикът поддържа концепцията на Макрон да помогне на Киев в разминирането и други „ небойни “ зони благодарение на непознати военни елементи. Според дипломата Русия няма право да диктува на Европейски Съюз по какъв начин нейните съдружници да оказват помощ на Киев в изискванията на пълномащабна война. Министърът също изрази угриженост, че Русия намерено заплашва балтийските страни, които са част от Северноатлантическия алианс.
Важен аспект е, че нито една от страните в тази условна коалиция не е оповестила изпращане на бойни елементи, тъй като това може да премине алените линии, споделя чешкият президент Петър Павел. Политикът обаче предлага опция за изпращане на контингент за образование на бойци от украинските въоръжени сили в Украйна.
Като се има поради, че всяко решение за изпращане на войски на НАТО в Украйна ще изисква единодушието на всички членове на Алианса, тези изказвания към момента имат най-вече политически темперамент. Във всеки случай даже политическите изказвания по тази тематика са значими и вършат Русия доста нервна.
Едва ли има смисъл да се опасяваме от отговор на Кремъл, тъй като при действителното положение на нещата в Руската федерация, с изключение на закани, те няма да могат да създадат нищо по въпроса.
Как френската войска може да бъде потребна на Украйна? Дори и да нямаше ограничавания за естеството на потреблението на френски войски, Украйна надали щеше да получи огромна изгода от тази „ помощ “, споделя военният специалист на Иван Киричевски. Според военния анализатор към днешна дата числеността на въоръжените сили на тази страна доста отстъпва на въоръжените сили на Украйна. Освен това френската войска в действителност разполага с най-нова техника, само че не в такива количества, че да може да бъде употребена в Украйна.
„ Броят на украинските войски в този момент, по всяка възможност, е еднакъв на общият брой на войските на НАТО в Европа. Следователно персонално аз не разбирам за каква помощ въобще приказваме “, споделя той. Военният специалист Дмитро Снегирьов не е склонен с тази позиция. „ Дори войските на НАТО да не вземат директно присъединяване в боевете на линията на прикосновение, те могат да вземат участие в защитата на нашата 1000-километрова граница с Беларус “, сподели той. Според специалиста това ще освободи задоволителен брой оперативни запаси на украинските въоръжени сили, които могат да бъдат употребявани непосредствено на фронтовата линия, най-вече на изток.
Основният и най-належащ аспект по въпроса за изпращането на непознати войски в Украйна е реакцията на Русия. От първия ден на пълномащабната война Кремъл заплаши с нуклеарна война всяка страна, която реши да стане участник в спора. Въпреки че тематиката за „ алените линии “ към момента остава настояща за доста западни политици, през последните две години светът привикна с дрънкането на нуклеарни оръжия от Руската федерация и беше засегнат от произвола, който си разрешава една терористична страна.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг непосредствено съобщи, че Алиансът не се притеснява от експанзия от Русия, защото тя е „ ангажирана в експанзия против Украйна “. Когато даже подобен внимателен политик като Еманюел Макрон декларира неналичието на каквито и да било „ червени линии “ в поддръжката за Украйна, това демонстрира, че сходни настроения стават преобладаващи в границите на НАТО.
Алиансът не има вяра в евентуална съветска експанзия, а още по-малко се опасява от такава против членки на НАТО. Например, Финландия даде зелена светлина за потреблението на нейните оръжия на територията на Руската федерация. А такива решения не се вземат еднолично.
Самият факт, че Европа стартира да разисква опцията за изпращане на войски на НАТО в поддръжка на Украйна - във всевъзможен подтекст - е доказателство, че рано или късно това ще се случи. Това се удостоверява от многочислените тектонични промени в мирогледа на европейците, настъпили през последните две години. По подигравка на ориста Макрон беше този, който преди години се опасяваше да прекрачи тогавашните червени линии на Москва – танкове, ракети и самолети.
Полският външен министър Радослав Шикорски сподели, че наличието на западни войски в Украйна „ не е немислимо “, защото някои страни от НАТО „ към този момент са изпратили боен личен състав в Украйна “. Освен това, съгласно „ Политико “, в този момент приказваме за основаване на коалиция от страни, които са подготвени да изпратят собствен контингент в помощ на въоръжените сили на Украйна.
Колко реалистични са желанията на Еманюел Макрон, по какъв начин тъкмо армията му може да помогне на Украйна и дали европейците би трябвало да се тормозят от реакцията на Москва?
Въпреки изказването на френския външен министър, че страната му няма да изпрати свои бойци „ да умрат за Украйна “, политикът поддържа концепцията на Макрон да помогне на Киев в разминирането и други „ небойни “ зони благодарение на непознати военни елементи. Според дипломата Русия няма право да диктува на Европейски Съюз по какъв начин нейните съдружници да оказват помощ на Киев в изискванията на пълномащабна война. Министърът също изрази угриженост, че Русия намерено заплашва балтийските страни, които са част от Северноатлантическия алианс.
Важен аспект е, че нито една от страните в тази условна коалиция не е оповестила изпращане на бойни елементи, тъй като това може да премине алените линии, споделя чешкият президент Петър Павел. Политикът обаче предлага опция за изпращане на контингент за образование на бойци от украинските въоръжени сили в Украйна.
Като се има поради, че всяко решение за изпращане на войски на НАТО в Украйна ще изисква единодушието на всички членове на Алианса, тези изказвания към момента имат най-вече политически темперамент. Във всеки случай даже политическите изказвания по тази тематика са значими и вършат Русия доста нервна.
Едва ли има смисъл да се опасяваме от отговор на Кремъл, тъй като при действителното положение на нещата в Руската федерация, с изключение на закани, те няма да могат да създадат нищо по въпроса.
Как френската войска може да бъде потребна на Украйна? Дори и да нямаше ограничавания за естеството на потреблението на френски войски, Украйна надали щеше да получи огромна изгода от тази „ помощ “, споделя военният специалист на Иван Киричевски. Според военния анализатор към днешна дата числеността на въоръжените сили на тази страна доста отстъпва на въоръжените сили на Украйна. Освен това френската войска в действителност разполага с най-нова техника, само че не в такива количества, че да може да бъде употребена в Украйна.
„ Броят на украинските войски в този момент, по всяка възможност, е еднакъв на общият брой на войските на НАТО в Европа. Следователно персонално аз не разбирам за каква помощ въобще приказваме “, споделя той. Военният специалист Дмитро Снегирьов не е склонен с тази позиция. „ Дори войските на НАТО да не вземат директно присъединяване в боевете на линията на прикосновение, те могат да вземат участие в защитата на нашата 1000-километрова граница с Беларус “, сподели той. Според специалиста това ще освободи задоволителен брой оперативни запаси на украинските въоръжени сили, които могат да бъдат употребявани непосредствено на фронтовата линия, най-вече на изток.
Основният и най-належащ аспект по въпроса за изпращането на непознати войски в Украйна е реакцията на Русия. От първия ден на пълномащабната война Кремъл заплаши с нуклеарна война всяка страна, която реши да стане участник в спора. Въпреки че тематиката за „ алените линии “ към момента остава настояща за доста западни политици, през последните две години светът привикна с дрънкането на нуклеарни оръжия от Руската федерация и беше засегнат от произвола, който си разрешава една терористична страна.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг непосредствено съобщи, че Алиансът не се притеснява от експанзия от Русия, защото тя е „ ангажирана в експанзия против Украйна “. Когато даже подобен внимателен политик като Еманюел Макрон декларира неналичието на каквито и да било „ червени линии “ в поддръжката за Украйна, това демонстрира, че сходни настроения стават преобладаващи в границите на НАТО.
Алиансът не има вяра в евентуална съветска експанзия, а още по-малко се опасява от такава против членки на НАТО. Например, Финландия даде зелена светлина за потреблението на нейните оръжия на територията на Руската федерация. А такива решения не се вземат еднолично.
Самият факт, че Европа стартира да разисква опцията за изпращане на войски на НАТО в поддръжка на Украйна - във всевъзможен подтекст - е доказателство, че рано или късно това ще се случи. Това се удостоверява от многочислените тектонични промени в мирогледа на европейците, настъпили през последните две години. По подигравка на ориста Макрон беше този, който преди години се опасяваше да прекрачи тогавашните червени линии на Москва – танкове, ракети и самолети.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ