7 януари 1851 г. – Фуко доказва въртенето на Земята около нейната ос
Френският физик Жан Бернар Леон Фуко употребява махало, с цел да докаже въртенето на Земята към нейната ос.
Фуко е роден през 1819 година Майка му е желала да стане лекар. Той обаче напуща здравното учебно заведение, когато открива, че не може да понася гледката на кръв.
Започва да работи като лабораторен помощник, без да разполага с съответно научно обучение. Прави първата фотография на Слънцето благодарение на новия дагеротипен фотографски развой. През 1850 година дружно с Арман Физо употребява въртящи се огледала, с цел да мери скоростта на светлината. Двамата виждат, че тя се движи по-бавно във вода, в сравнение с във въздух.
Близо две десетилетия учените се пробват да пускат предмети от високи кули и да мерят тяхното отклоняване, до момента в който Земята се движела под тях. Този развой обаче не работил – всичко ставало прекомерно бързо, много фактори пречели на процеса.
Фуко обаче взема решение да приложи различен способ. Той взема решение да употребява махало, което оставя да се люлее свободно на север и юг. Всеки, който го следи (т.е. се намира на Земята и се върти дружно с нея), би трябвало да откри, че равнината на съмнения на махалото постепенно се върти по отношение на земната повърхнина в посока, противоположна на посоката на въртене на Земята.
През януари 1851 година - след няколкоседмичен труд - Фуко закача 5-килограмово махало на 2-метров кабел. (Различните източници имат различия по отношение на точната дата на опита – 6, 7 или 8 януари. За задачата на материала одобряваме междинната дата.). Експериментът в дома му се оказва сполучлив – Фуко вижда, че махалото трансформира своята низина на люшкане с течение на времето. Причината за въртенето на равнината на люшкане е действието на силата на Кориолис заради околоосното въртене на Земята.
Фуко прави обществена проява на 3 февруари в Париж. „ Елате да видите по какъв начин Земята се върти “, споделя той на поканените учени. Така и станало.
