1 март 1896 г. - Анри Бекерел открива случайно естествената радиоактивност
Френският физик Анри Бекерел открива напълно инцидентно естествената радиоактивност.
Бекерел учи фосфоресценцията на уранови соли. Един ден той слага върху завитата с черна хартия плака уранил калиев сулфат (уранова сол), оставя я в едно от чекмеджетата в кабинета си и не помни за нея.
След няколко дни се сеща и взема решение да прояви платката. На нея с огромно удивление открива неразбираемо изображение. Достига до извода, че урановите соли излъчват непринудено мощно излъчване. Така Анри Бекерел открива естествената радиоактивност.
През 1903 година печели Нобелова премия за физика за този собствен принос към науката.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да завладяват Атина.
317 г. – Константин I Велики прогласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 г. – Османският държател Орхан Гази завладява Никея.
1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, щерка на крал Шарл VII и неговата любовница Агнес Сорел, подписва брак с граф Жак дьо Брезе.
1555 г. – Нострадамус разгласява книгата „ Столетия “, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази страна.
1565 г. – В Бразилия е учредена колонията Рио де Жанейро.
1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, прочут като Шведски календар.
1803 г. – Охайо става 17-я щат на Съединени американски щати.
1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно учебно заведение, с днешно име СОУ „ Иван Вазов “.
1845 г. – Президентът на Съединени американски щати Джон Тайлър приема законопроект с който Съединени американски щати анексира Република Тексас.
1848 г. – Германска гражданска война 1848/49: Започва Мартенската гражданска война в Баден с окупирането на постройката на баденския парламент в Карлсруе.
1859 г. – Експедицията на британския полярен откривател Френсис Макклинток доближава северния магнитен полюс.
1872 г. – В Съединени американски щати е открит Йелоустоун – първият народен парк в света.
1873 г. – Фирмата „ E. Remington & Sons “ стартира произвеждане на първите пишещи машини за всеобща приложимост.
1878 г. – Направено е първото зимно нанагорнище на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 г. – Положен е главният камък на Мавзолея-костница на съветските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1881 година (стар стил) – Убийството от първомартовци на съветският цар и император Александър II.
1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. – Създадена е Военната академия „ Георги Раковски “
1912 г. – Американецът Албърт Бери прави първият парашутен скок от аероплан.
1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, с цел да я принудят да заплаща репарации след Първата международна война.
1932 г. – Основан е уругвайският футболен тим Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.
1932 г. – Създадена е марионетна страна Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 година
1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.
1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен героизъм, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за смелост.
1937 г. – Давао, най-големият град и най-голямото пристанище във Филипините, публично получава статут на град.
1941 г. – Втората международна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва контракта за присъединение към Тристранния пакт, с което се поставя завършек на политиката на неутралитет и Царство България става съдружник на Нацистка Германия.
1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) стартира да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.
1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората международна война на страната на Съюзниците.
1946 г. – Английската централна банка е национализирана поради интервенция Бернхард.
1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.
1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е упрекнат в шпионаж в интерес на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни проекти на атомната бомба.
1954 г. – Съединени американски щати правят опит с 15-мегатонна атомна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. – Националисти от Пуерто Рико нападат постройката на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на Народното събрание.
1961 г. – Президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 г. – Съветската галактическа сонда Венера 3 се разрушава на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки генезис достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.
1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, за да бъде желан откуп за него.
1980 г. – Открит е естествения сателит на Сатурн – Елена.
1982 г. – Спускаемият модул на руския галактически уред Венера 13 доближава повърхността на Венера.
1986 г. – Открит е естественият сателит на Уран – Жулиета – на фотоси, снимани от апарата Вояджър 2.
1990 г. – Мамили е разгласен за народен парк.
1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „ Дъ Дорс “
1992 г. – Босна и Херцеговина организира референдум за обособяване от Социалистическа федеративна република Югославия.
1996 г. – Изстреляна е галактическата станция Фрийдъм.
1999 г. – Влиза в действие Отавската спогодба, която не разрешава потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и планува тяхното заличаване.
2001 г. – Започва публично броене на популацията в България.
2002 г. – В Испания излиза от обращение националната до тогава валута песета, която е сменена с евро.
2003 г. – Международният углавен съд встъпва в служба в Хага.
2003 г. – Създадена е Комисията за финансов контрол на Република България.
2003 г. – Създадена е Службата за поданство и имиграция на Съединени американски щати.
2007 г. – Закрита е Агенцията за задгранична помощ.
2007 г. – Балеарските острови получават самостоятелен статут.
2008 г. – Образуван е Забайкалски край като индивид на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския самостоятелен окръг.
2009 г. – Официално е намерено Радио Видин – най-новият план на Българското национално радио.
Родени
Ицхак Рабин
1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
1554 г. – Уилям Стафорд, британски икономист († 1612 г.)
1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
1846 г. – Киро Тулешков, български литератор († 1904 г.)
1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
1858 г. – Георг Зимел, немски мъдрец († 1918 г.)
1859 г. – Георги Янков, български боен деятел († 1920 г.)
1866 г. – Стоян Пушкаров, български боен деятел († 1925 г.)
1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки свещеник († 1931 г.)
1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
1875 г. – Кирил Пърличев, български бунтовник († 1944 г.)
1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК († 1942 г.)
1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)
1880 г. – Литън Стрейчи, британски публицист († 1932 г.)
1881 г. – Александър Кипров, български бунтовник († 1931 г.)
1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, немски офицер († 1963 г.)
1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
1910 г. – Дейвид Нивън, английски артист († 1983 г.)
1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
1921 г. – Петър Куцаров, български художник
1921 г. – Ричард Уилбър, американски стихотворец
1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)
1924 г. – Доналд Слейтън, американски авиатор († 1993 г.)
1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор
1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
1927 г. – Димитър Панделиев, български публицист († 1994 г.)
1927 г. – Хари Белафонте, американски артист
1929 г. – Георги Марков, български публицист († 1978 г.)
1939 г. – Цветан Тодоров, български мъдрец
1942 г. – Ричард Майърс, американски военачалник
1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
1944 г. – Роджър Долтри, британски музикант (The Who)
1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български лингвист
1947 г. – Дора Христова, български диригент
1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург
1952 г. – Мартин О`Нийл, североирландски футболист
1952 г. – Стивън Барнс, американски публицист
1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор
1956 г. – Юрий Трутнев, съветски политик
1958 г. – Бертран Пикар, швейцарси академик
1963 г. – Томас Андерс, немски рок-музикант (Modern Talking)
1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист
1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист
1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор
1969 г. – Хавиер Бардем, испански артист
1970 г. – Ути Бъчваров, български артист
1973 г. – Добромир Георгиев, български стихотворец
1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка
1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса
1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист
1978 г. – Дженсън Екълс, американски артист
1983 г. – Алисия, чалга певица
1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист
1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист
1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по битка
1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист
1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка
1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист
1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски реализатор
Починали
589 г. – Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.)
1383 г. – Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.)
1643 г. – Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.)
1697 г. – Франческо Реди, италиански доктор, натуралист и стихотворец (* 1626 г.)
1792 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.)
1862 г. – Питър Барлоу, английски математик, (* 1776 г.)
1865 г. – Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.)
1875 г. – Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.)
1875 г. – Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.)
1878 г. – Сава Геренов, български бунтовник (* 1852 г.)
1905 г. – Сава Михайлов, български бунтовник (* 1877 г.)
1911 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.)
1914 г. – Иван Кършовски, български бунтовник (* 1839 г.)
1916 г. – Муне-Сюли, френски актьор (* 1841 г.)
1925 г. – Оскар Ленц, немски откривател († 1848 г.)
1931 г. – Елисей Манов, български публичен деятел (*? г.)
1932 г. – Никола Пасхов, български бунтовник (* 1862 г.)
1936 г. – Михаил Кузмин, съветски публицист (* 1871 г.)
1938 г. – Габриеле д`Анунцио, италиански публицист (* 1863 г.)
1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)
1950 г. – Алфред Кожибски, мъдрец семиотик (* 1879 г.)
1964 г. – Петър Романовски, съветски шахматист (* 1892 г.)
1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)
1972 г. – Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.)
1972 г. – Моше Снех, израелски болшевик (* 1909 г.)
1984 г. – Джеки Куган, американски артист (* 1914 г.)
1991 г. – Едуин Ланд, американски откривател (* 1909 г.)
1992 г. – Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.)
1995 г. – Владислав Листев, ефирен водещ (* 1956 г.)
1995 г. – Георгес Кьолер, немски биолог, Нобелов лауреат през 1984 година (* 1946 г.)
1997 г. – Ханс Роберт Яус, немски историк (* 1921 г.)
2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.)
2012 г. – Лучио Дала, италиански поппевец, музикант и композитор (* 1943 г.)
2014 г. – Ален Рене, френски режисьор (* 1922 г.)
Празници
Православна църква – св. Евдокия
Международен ден за битка срещу нуклеарното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за възбрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 година в Хирошима (Япония)
Международен ден на гражданската защита – Годишнина от основаването през 1972 година на Международната организация за гражданска отбрана
Световен ден на котката (в взаимозависимост от съответната страна, може да се отбелязва и на 8 август)
Босна и Херцеговина – Ден на независимостта (от Югославия, 1992 година, народен празник)
България – Баба Марта
Италия – Матроналии – В чест на Юнона Луцина – настойничка на майчинството
Румъния – Марцишор (Mărţişor)
Уелс (Великобритания) – Ден на Свети Давид (национален празник)
Швейцария – Ден на републиката
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Бекерел учи фосфоресценцията на уранови соли. Един ден той слага върху завитата с черна хартия плака уранил калиев сулфат (уранова сол), оставя я в едно от чекмеджетата в кабинета си и не помни за нея.
След няколко дни се сеща и взема решение да прояви платката. На нея с огромно удивление открива неразбираемо изображение. Достига до извода, че урановите соли излъчват непринудено мощно излъчване. Така Анри Бекерел открива естествената радиоактивност.
През 1903 година печели Нобелова премия за физика за този собствен принос към науката.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да завладяват Атина.
317 г. – Константин I Велики прогласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 г. – Османският държател Орхан Гази завладява Никея.
1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, щерка на крал Шарл VII и неговата любовница Агнес Сорел, подписва брак с граф Жак дьо Брезе.
1555 г. – Нострадамус разгласява книгата „ Столетия “, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази страна.
1565 г. – В Бразилия е учредена колонията Рио де Жанейро.
1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, прочут като Шведски календар.
1803 г. – Охайо става 17-я щат на Съединени американски щати.
1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно учебно заведение, с днешно име СОУ „ Иван Вазов “.
1845 г. – Президентът на Съединени американски щати Джон Тайлър приема законопроект с който Съединени американски щати анексира Република Тексас.
1848 г. – Германска гражданска война 1848/49: Започва Мартенската гражданска война в Баден с окупирането на постройката на баденския парламент в Карлсруе.
1859 г. – Експедицията на британския полярен откривател Френсис Макклинток доближава северния магнитен полюс.
1872 г. – В Съединени американски щати е открит Йелоустоун – първият народен парк в света.
1873 г. – Фирмата „ E. Remington & Sons “ стартира произвеждане на първите пишещи машини за всеобща приложимост.
1878 г. – Направено е първото зимно нанагорнище на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 г. – Положен е главният камък на Мавзолея-костница на съветските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1881 година (стар стил) – Убийството от първомартовци на съветският цар и император Александър II.
1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. – Създадена е Военната академия „ Георги Раковски “
1912 г. – Американецът Албърт Бери прави първият парашутен скок от аероплан.
1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, с цел да я принудят да заплаща репарации след Първата международна война.
1932 г. – Основан е уругвайският футболен тим Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.
1932 г. – Създадена е марионетна страна Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 година
1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.
1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен героизъм, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за смелост.
1937 г. – Давао, най-големият град и най-голямото пристанище във Филипините, публично получава статут на град.
1941 г. – Втората международна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва контракта за присъединение към Тристранния пакт, с което се поставя завършек на политиката на неутралитет и Царство България става съдружник на Нацистка Германия.
1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) стартира да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.
1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората международна война на страната на Съюзниците.
1946 г. – Английската централна банка е национализирана поради интервенция Бернхард.
1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.
1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е упрекнат в шпионаж в интерес на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни проекти на атомната бомба.
1954 г. – Съединени американски щати правят опит с 15-мегатонна атомна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. – Националисти от Пуерто Рико нападат постройката на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на Народното събрание.
1961 г. – Президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 г. – Съветската галактическа сонда Венера 3 се разрушава на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки генезис достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.
1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, за да бъде желан откуп за него.
1980 г. – Открит е естествения сателит на Сатурн – Елена.
1982 г. – Спускаемият модул на руския галактически уред Венера 13 доближава повърхността на Венера.
1986 г. – Открит е естественият сателит на Уран – Жулиета – на фотоси, снимани от апарата Вояджър 2.
1990 г. – Мамили е разгласен за народен парк.
1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „ Дъ Дорс “
1992 г. – Босна и Херцеговина организира референдум за обособяване от Социалистическа федеративна република Югославия.
1996 г. – Изстреляна е галактическата станция Фрийдъм.
1999 г. – Влиза в действие Отавската спогодба, която не разрешава потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и планува тяхното заличаване.
2001 г. – Започва публично броене на популацията в България.
2002 г. – В Испания излиза от обращение националната до тогава валута песета, която е сменена с евро.
2003 г. – Международният углавен съд встъпва в служба в Хага.
2003 г. – Създадена е Комисията за финансов контрол на Република България.
2003 г. – Създадена е Службата за поданство и имиграция на Съединени американски щати.
2007 г. – Закрита е Агенцията за задгранична помощ.
2007 г. – Балеарските острови получават самостоятелен статут.
2008 г. – Образуван е Забайкалски край като индивид на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския самостоятелен окръг.
2009 г. – Официално е намерено Радио Видин – най-новият план на Българското национално радио.
Родени
Ицхак Рабин
1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
1554 г. – Уилям Стафорд, британски икономист († 1612 г.)
1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
1846 г. – Киро Тулешков, български литератор († 1904 г.)
1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
1858 г. – Георг Зимел, немски мъдрец († 1918 г.)
1859 г. – Георги Янков, български боен деятел († 1920 г.)
1866 г. – Стоян Пушкаров, български боен деятел († 1925 г.)
1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки свещеник († 1931 г.)
1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
1875 г. – Кирил Пърличев, български бунтовник († 1944 г.)
1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски президент на МОК († 1942 г.)
1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)
1880 г. – Литън Стрейчи, британски публицист († 1932 г.)
1881 г. – Александър Кипров, български бунтовник († 1931 г.)
1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, немски офицер († 1963 г.)
1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
1910 г. – Дейвид Нивън, английски артист († 1983 г.)
1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
1921 г. – Петър Куцаров, български художник
1921 г. – Ричард Уилбър, американски стихотворец
1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)
1924 г. – Доналд Слейтън, американски авиатор († 1993 г.)
1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор
1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
1927 г. – Димитър Панделиев, български публицист († 1994 г.)
1927 г. – Хари Белафонте, американски артист
1929 г. – Георги Марков, български публицист († 1978 г.)
1939 г. – Цветан Тодоров, български мъдрец
1942 г. – Ричард Майърс, американски военачалник
1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
1944 г. – Роджър Долтри, британски музикант (The Who)
1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български лингвист
1947 г. – Дора Христова, български диригент
1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург
1952 г. – Мартин О`Нийл, североирландски футболист
1952 г. – Стивън Барнс, американски публицист
1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор
1956 г. – Юрий Трутнев, съветски политик
1958 г. – Бертран Пикар, швейцарси академик
1963 г. – Томас Андерс, немски рок-музикант (Modern Talking)
1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист
1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист
1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор
1969 г. – Хавиер Бардем, испански артист
1970 г. – Ути Бъчваров, български артист
1973 г. – Добромир Георгиев, български стихотворец
1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка
1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса
1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист
1978 г. – Дженсън Екълс, американски артист
1983 г. – Алисия, чалга певица
1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист
1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист
1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по битка
1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист
1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка
1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист
1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски реализатор
Починали
589 г. – Свети Давид, патрон на Уелс (* 500 г.)
1383 г. – Амадей VI Савойски, граф на Савоя (* 1334 г.)
1643 г. – Джироламо Фрескобалди, италиански композитор (* 1853 г.)
1697 г. – Франческо Реди, италиански доктор, натуралист и стихотворец (* 1626 г.)
1792 г. – Леополд II, император на Свещената Римска империя (* 1747 г.)
1862 г. – Питър Барлоу, английски математик, (* 1776 г.)
1865 г. – Анна Павловна, кралица на Нидерландия (* 1795 г.)
1875 г. – Матей Преображенски, български възрожденец (* 1828 г.)
1875 г. – Хенри Келет, ирландски хидролог (* 1806 г.)
1878 г. – Сава Геренов, български бунтовник (* 1852 г.)
1905 г. – Сава Михайлов, български бунтовник (* 1877 г.)
1911 г. – Якоб Вант Хоф, холандски химик, Нобелов лауреат през 1901 (* 1852 г.)
1914 г. – Иван Кършовски, български бунтовник (* 1839 г.)
1916 г. – Муне-Сюли, френски актьор (* 1841 г.)
1925 г. – Оскар Ленц, немски откривател († 1848 г.)
1931 г. – Елисей Манов, български публичен деятел (*? г.)
1932 г. – Никола Пасхов, български бунтовник (* 1862 г.)
1936 г. – Михаил Кузмин, съветски публицист (* 1871 г.)
1938 г. – Габриеле д`Анунцио, италиански публицист (* 1863 г.)
1944 г. – Георги Ликин, български партизанин (* 1889 г.)
1950 г. – Алфред Кожибски, мъдрец семиотик (* 1879 г.)
1964 г. – Петър Романовски, съветски шахматист (* 1892 г.)
1971 г. – Иван Снегаров, български историк (* 1883 г.)
1972 г. – Марко Рясков, български икономист (* 1883 г.)
1972 г. – Моше Снех, израелски болшевик (* 1909 г.)
1984 г. – Джеки Куган, американски артист (* 1914 г.)
1991 г. – Едуин Ланд, американски откривател (* 1909 г.)
1992 г. – Мари Деа, френска актриса (* 1919 г.)
1995 г. – Владислав Листев, ефирен водещ (* 1956 г.)
1995 г. – Георгес Кьолер, немски биолог, Нобелов лауреат през 1984 година (* 1946 г.)
1997 г. – Ханс Роберт Яус, немски историк (* 1921 г.)
2006 г. – Александър Фол, български историк (* 1933 г.)
2012 г. – Лучио Дала, италиански поппевец, музикант и композитор (* 1943 г.)
2014 г. – Ален Рене, френски режисьор (* 1922 г.)
Празници
Православна църква – св. Евдокия
Международен ден за битка срещу нуклеарното оръжие (отбелязва се по решение на Международната конференция за възбрана на атомното и водородното оръжие, състояла се през 1977 година в Хирошима (Япония)
Международен ден на гражданската защита – Годишнина от основаването през 1972 година на Международната организация за гражданска отбрана
Световен ден на котката (в взаимозависимост от съответната страна, може да се отбелязва и на 8 август)
Босна и Херцеговина – Ден на независимостта (от Югославия, 1992 година, народен празник)
България – Баба Марта
Италия – Матроналии – В чест на Юнона Луцина – настойничка на майчинството
Румъния – Марцишор (Mărţişor)
Уелс (Великобритания) – Ден на Свети Давид (национален празник)
Швейцария – Ден на републиката
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ