Франзелата стана културно наследство
Франзелата е един от най-популярните хлебни артикули. Става толкоз прочут, че се снабдява със своя лична емоджи иконка. UNESCO публично я разгласи като национално завещание и счита, че би трябвало да остане в културния бранш на човечеството. Френските производители би трябвало да са щастливи, тъй като този артикул влезе в листата през 2022 година
До този миг са включени повече от 600 обичайни храни на повече от 130 страни. Това е едно изключително самопризнание и има значение за културните разлики и то в света на глобализацията.
Словенците държат пчеларството, Япония разполага със специфични обичайни танци, до момента в който французите имат своята франзела.
Защо би трябвало да се пази това културно завещание? Освен едно от най-популярните хлебни произведения на Франция, всеки ден пекарите създават повече от 16 милиона франзели и близо 6 милиарда на година, това е и храната, която прави всички туристически градове известни. Истинската франзела разполага и с лека карамелизирана коричка, до момента в който вътрешността е въздушна със странни джобчета.
Френският закон приказва за запазването на франзелата още през 1993 година и слага строги правила, по които да се създава този самун. Нарушителите се санкционират със закон, както може да се досетите.
Новата наредба показва, че би трябвало да има тъкмо четири значими съставки: брашно, сол, вода и квас. Трябва да е с дължина сред 55 и 65 сантиметра и дебелина от 5-6 сантиметра в диаметър. Има и условие да бъде посочено къде тъкмо са били изпечени.
Всеки пекар и обичайната френска пекарна би трябвало да употребяват свое лично ноу-хау за разбъркване, месене и и изпичане на франзелата. Странно е, че един общоприет самун, всяка една франзела е неповторима по своя генезис. Въпреки тази известност, повече от 400 пекарни са затворили от 70-те години насам. Магазините изземват функционалността и тъкмо това кара множеството производители да се изправят и да търсят правдивост. През 1970 година има към 55 хиляди пекарни във Франция, само че през днешния ден са към 35 хиляди.
Надеждата на всички е, че с слагането ѝ като международно завещание, пекарните ще отворят вратите още веднъж и ще продължат своята работа. Франция счита даже да сътвори специфичен ден за почитането на франзелата – това ще е ден на отворените порти и по този начин всеки клиент ще може да се запознае с опциите, както и да открие целия развой. Законът ще резервира и ще продължи традицията, с което франзелата ще продължи да се продава от потомство на потомство.
Този артикул има богата обществена история, постоянно самите пекари са събирали целия квартал, освен за покупка, само че и за срещи. Бебетата са получавали постоянно краищника, традиция, която се случваше и тук със заводския и ръчен самун.
До през днешния ден съществуват две истории за основаването на франзелата. Едната е, че е създадена от самия Наполеон, с цел да е по-лесно на бойците да носят самун. Друга история е, че идват от австрийския пекар Август Цанг. Той употребявал пещ на пара, която основава приятната коричка и меката вътрешност.
