Франция обича своята култура, но през последните няколко века се

Франция обича своята просвета, само че през последните няколко века се стреми да събере голяма част от международното изкуство в един доста добре прочут музей – Лувърът. Интересен факт е, че в миналото този обект на културата не е разполагал с особена защита и някои добре познати фенове на изкуството, в това число Пикасо, постоянно са се възползвали от опцията да вземат някой различен артефакт. Интересен факт е, че Лувърът е институция, която в никакъв случай не затваря порти.

До този миг музеят е съумял да се оправи с много тежки исторически моменти, в това число две международни войни и добре познатия испански грип. Едва ли има французин, който не знае, че музеят не работи само и единствено във вторник, съобразявайки се с работния график на всички музеи в страната. Единственият случай, в който шефовете се тормозят и затварят вратите е заради една единствена причина – 11 септември, когато мнозина се съмняват в още един атентат на обществено място. Вратите на Лувъра са отворени преди близо 227 години – 8 ноември 1793 година

До този миг е бил посещаван от милиони фенове, само че по-лошото е, че с изключение на феновете на изкуството има и доброжелатели, които не намират музея за изключително обаятелен. В един от четирите случая на блокада можем да видим, че самите парижани са подготвени да го опожарят. След като Наполеон губи борбата в Лайпциг, обединените армии на Русия, Австрия и Прусия доближават в Париж през 1814 година Тогава музеят се затваря за към 3 години.

През 1830 година с френските протести и прогонването на Бурбоните, музеят още веднъж затваря порти, а сражения се водят прекомерно покрай музея, което пък води до погребването на мнозина в зелените площи. През 1870 година пруската войска обсажда френската столица и насочва вниманието си към знаците на града. Музеят е затворен, а всички негови картини саа изпратени в заточение. В дневниците си от същата година, Едмонд дьо Гонкорт написа, че забелязал някои от най-красивите картини, които до този миг са разкрасявали стените на Лувъра, да са се трансформирали в багаж.

Няколко месеца, откакто се подвига обсадата и прусите си потеглят, не прропускат опцията да изпепелят двореца Тюйлери, който е обвързван с толкоз познатия музей, само че положителната вест е, че жителите съумяват да спрат пожара на време и да не нанесат толкоз доста вреди. По време на Първата Световна война, музеят работи до последно или най-малко до 1918 година, когато два снаряда падат в градината.

Понеже сражението се приближава доста покрай столицата, чиновниците са разпуснати и едвам след година стартира да работи още веднъж. През 1919 година затваря още веднъж, освен това единствено няколко месеца след отварянето му, поради добре познатия испански грип. През Втората Световна война, германците демонстрират някаква класа и не се концентрират върху унищожаването на изкуството, тяхното внимание е ориентирано по-скоро към преодоляването на френската опозиция.

Междувременно през 1938 година всички чиновници на музея получават противогази, с цел да бъдат сигурни, че няма да има натровени от газова офанзива. С идването на немската войска, огромна част от експонатите са изпратени и скрити в разнообразни елементи на страната и някои не се връщат по-късно. Макар и с доста по-оскъдни артефакти, човек може да посети музея даже и през двете войни. След края на Втората Световна война, чиновниците възвръщат естествения работен развой и още веднъж одобряват посетители.

Единствените изключения, които още веднъж затварят това леговище на културата през 1968 година, на 11 септември и в последните няколко случая при митингите на жилетките. Във времето на изключително състояние, Лувърът работи само и единствено в онлайн форма, позволявайки на феновете да се разходят в другите точки на света. Много скоро площта от 72 735 квадратни метра ще бъде още веднъж отворена и посетителите ще могат да открият разполагаем към 38 000 обекта. Не би трябвало да забравяме, че един от най-търсените и впечатляващи експонати е точно картината на Мона Лиза, а тя в действителност има вълнуваща история.

Заглавна фотография: By Hteink.min – commons:File:Louvre Pyramid.jpg, CC BY-SA 3.0, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=38292385