Париж иска хай-тек гиганти, а Брюксел - цехове за полупроводници
Франция, която е ротационен ръководител на Европейски Съюз, разгласи упоритостта си " да види появяването на европейски софтуерни колоси от мащаба на тези в Съединени американски щати, Китай, Япония и Южна Корея ". В същото време, Европейската комисия направи самоуверен проект за инвестиции в полупроводникови заводи на фона на световния дефицит на чипове, който сковава автомобилната промишленост.
Изборите през април задействаха още повече държавното управление на президента Еманюел Макрон, който дружно със стратегическата автономност в защитата на Европейски Съюз предлага и „ софтуерна гражданска война “. На европейската конференция за дигитален суверенитет, която се организира в Париж на 7 и 8 февруари, министърът на стопанската система Брюно льо Мер обобщи бъдещето с едно изречение: „ Вече няма политически суверенитет без софтуерен суверенитет! “
На пръв взор концепцията наподобява нереална, като се имат поради размерите и монополната незаменимост на американските и китайски софтуерни колоси. В същото време обаче дебело би трябвало да бъде очебийно, че „ пробуждането “ е належащо, тъй като затъването на Европа в най-различни зависимости - от съветския газ, през азиатско-индийските лекарствени вещества, та чак до чиповете, редките метали и високите технологии на Азия и Америка.
Всъщност, на Старият континент съвсем всичко е вносно или създадено някъде на ишлеме. И, в случай че страните членки не се престрашат и не реиндустриализират сами себе си, още дълго ще се чудим за какво
Европейски Съюз няма нито един собствен личен софтуерен колос
като „ Google “, „ Амазон “ или „ Алибаба “.
Накратко - Франция предлага нова тактика за нововъведения, която да е нормативно подплатена. Според Льо Мер това ще политическа гражданска война, с помощта на която ще скъсаме с нелепостта, страхливостта и неуспеха, до които са ни довели предходни тактики. За задачата Париж е събрал с капиталова цел над 3.5 милиарда евро, като концепцията е да се разчита на започващи компании за възобновяване на цифровия суверенитет на континента.
През март 2021 година държавният секретар по цифровите въпроси Седрик О и европейския комисар по нововъведенията Мария Габриел сътвориха група, която
сплоти близо 300 стартъпи, вложители и специалисти,
чиято цел е да търсят способи за основаване на европейски софтуерни първенци. Тази група си сложи и последна цел: " До 2030 година да има 10 компании на стойност 100 милиарда евро! “ В момента в Европа работят 321 започващи предприятия на стойност над 1 милиарда евро и 26 - над 10 милиарда евро.
„ Европа не би трябвало да се опасява от силата си. Ние сме най-големият пазар в света “, акцентира френският министър на стопанската система, който се срещна с немския си сътрудник Кристиан Линднер на 8 февруари.
Двамата разискаха френската концепция за основаване на нов " Фонд от фондове ", който ще бъде ръководен от Европейския капиталов фонд и ще бъде предопределен да попълни съществуващите фондове за рисков капитал и да усъвършенства техния финансов потенциал. Целта е да бъдат основани
до 20 европейски фонда с най-малко 1 милиарда евро всеки,
тъй като в този момент в Европа има единствено два такива фонда, а това е смешно и тъжно. Те би трябвало да могат елементарно да се активизират огромни суми пари, както вършат американските фондове, когато влагат.
Първият сходен опит се провали с гръм и тропот. През 2019 година Европейската комисия разгласи, че възнамерява основаването на „ софтуерни първенци “ благодарение на профилиран фонд с капитал от 100 милиарда евро, помпозно озаглавен " Фонд за европейско бъдеще ". Тази концепция обаче умря преди още да бъде родена, тъй като евроинституциите избраха да останат правилни на себе си, т.е. не облекчиха бюрократичните тежести, а продължиха да създават нови и нови регулации. Стабилизираха и порочната процедура да разделят фирмите на дребни, огромни, започващи и интернационалните, създавайки разнообразни правила за всяка една категория. Тоест -
погребаха концепцията за еднакъв старт и универсални условия за свободен бизнес.
Крайният резултат от дълго време е прочут: Европа не е задоволително гъвкава и е неспособна да се включи във все по-динамичния международен софтуерен пазар.
Вместо да се позамислят по тези въпроси обаче умните глави в Брюксел взеха решение нещо напълно друго. На 8 февруари Европейската комисия разгласи, че ще обезпечи близо 43 милиарда евро обществени вложения за поощряване на производството на полупроводници.
„ Ще се вземат защитни ограничения, с цел да се избегнат бъдещи разтърсвания за нашата стопанска система, каквито следим сега при дефицита на чипове ", изясни комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон.
Целта на оферти от Комисията „ Закон за чиповете " е Европейски Съюз да стане по-малко подвластен от Азия в региона на полупроводниците. Към момента те се създават в огромна степен в Тайван, Китай и Южна Корея.
Според Бретон, до 2030 година Европейски Съюз може да усили пазарния си дял в производството на полупроводници до 20%, т.е. да удвои личното произвеждане. За съпоставяне, пазарният дял на Съединени американски щати в този бизнес е 47%, а второ място са азиатските тигри.
Пандемията извади на бял свят и други индустриални " неналичия " в Еевропейския съюз. Например, поради дефицит на полупроводници, фирмите от автомобилната индустрия трябваше да понижат или изцяло да спрат производството си.
Критици на " полупроводниковия " европейски проект считат, че опциите за вложения в полупроводникови заводи ще е от изгода главно на три страни членки - Германия, Франция и Италия. Това обаче си е най-обикновен бял дерт, тъй като същинският срам е в напълно друга посока: Обединена Европа счита да събере 43 " полупроводникови " милиарда, а американската корпорация " Интел " към този момент е приготвила 95 милиарда за вложение в Европейския съюз.
Каквито и да се причините „ за “ и „ срещу “ нова европейска политика за високите технологии, едно е несъмнено – даже Европейски Съюз да извърши тези амбициозни цели отчасти, отново ще е огромен триумф.
Така де, въпреки всичко още преди половин век тогавашният пръв партиен и държавен началник на България - другарят Тодор Живков, публично откри първия български цех за полупроводници с пожелателната прогноза " Хайде на добър ни час! Тази година полупроводници, следващата година цели! "
Изборите през април задействаха още повече държавното управление на президента Еманюел Макрон, който дружно със стратегическата автономност в защитата на Европейски Съюз предлага и „ софтуерна гражданска война “. На европейската конференция за дигитален суверенитет, която се организира в Париж на 7 и 8 февруари, министърът на стопанската система Брюно льо Мер обобщи бъдещето с едно изречение: „ Вече няма политически суверенитет без софтуерен суверенитет! “
На пръв взор концепцията наподобява нереална, като се имат поради размерите и монополната незаменимост на американските и китайски софтуерни колоси. В същото време обаче дебело би трябвало да бъде очебийно, че „ пробуждането “ е належащо, тъй като затъването на Европа в най-различни зависимости - от съветския газ, през азиатско-индийските лекарствени вещества, та чак до чиповете, редките метали и високите технологии на Азия и Америка.
Всъщност, на Старият континент съвсем всичко е вносно или създадено някъде на ишлеме. И, в случай че страните членки не се престрашат и не реиндустриализират сами себе си, още дълго ще се чудим за какво
Европейски Съюз няма нито един собствен личен софтуерен колос
като „ Google “, „ Амазон “ или „ Алибаба “.
Накратко - Франция предлага нова тактика за нововъведения, която да е нормативно подплатена. Според Льо Мер това ще политическа гражданска война, с помощта на която ще скъсаме с нелепостта, страхливостта и неуспеха, до които са ни довели предходни тактики. За задачата Париж е събрал с капиталова цел над 3.5 милиарда евро, като концепцията е да се разчита на започващи компании за възобновяване на цифровия суверенитет на континента.
През март 2021 година държавният секретар по цифровите въпроси Седрик О и европейския комисар по нововъведенията Мария Габриел сътвориха група, която
сплоти близо 300 стартъпи, вложители и специалисти,
чиято цел е да търсят способи за основаване на европейски софтуерни първенци. Тази група си сложи и последна цел: " До 2030 година да има 10 компании на стойност 100 милиарда евро! “ В момента в Европа работят 321 започващи предприятия на стойност над 1 милиарда евро и 26 - над 10 милиарда евро.
„ Европа не би трябвало да се опасява от силата си. Ние сме най-големият пазар в света “, акцентира френският министър на стопанската система, който се срещна с немския си сътрудник Кристиан Линднер на 8 февруари.
Двамата разискаха френската концепция за основаване на нов " Фонд от фондове ", който ще бъде ръководен от Европейския капиталов фонд и ще бъде предопределен да попълни съществуващите фондове за рисков капитал и да усъвършенства техния финансов потенциал. Целта е да бъдат основани
до 20 европейски фонда с най-малко 1 милиарда евро всеки,
тъй като в този момент в Европа има единствено два такива фонда, а това е смешно и тъжно. Те би трябвало да могат елементарно да се активизират огромни суми пари, както вършат американските фондове, когато влагат.
Първият сходен опит се провали с гръм и тропот. През 2019 година Европейската комисия разгласи, че възнамерява основаването на „ софтуерни първенци “ благодарение на профилиран фонд с капитал от 100 милиарда евро, помпозно озаглавен " Фонд за европейско бъдеще ". Тази концепция обаче умря преди още да бъде родена, тъй като евроинституциите избраха да останат правилни на себе си, т.е. не облекчиха бюрократичните тежести, а продължиха да създават нови и нови регулации. Стабилизираха и порочната процедура да разделят фирмите на дребни, огромни, започващи и интернационалните, създавайки разнообразни правила за всяка една категория. Тоест -
погребаха концепцията за еднакъв старт и универсални условия за свободен бизнес.
Крайният резултат от дълго време е прочут: Европа не е задоволително гъвкава и е неспособна да се включи във все по-динамичния международен софтуерен пазар.
Вместо да се позамислят по тези въпроси обаче умните глави в Брюксел взеха решение нещо напълно друго. На 8 февруари Европейската комисия разгласи, че ще обезпечи близо 43 милиарда евро обществени вложения за поощряване на производството на полупроводници.
„ Ще се вземат защитни ограничения, с цел да се избегнат бъдещи разтърсвания за нашата стопанска система, каквито следим сега при дефицита на чипове ", изясни комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон.
Целта на оферти от Комисията „ Закон за чиповете " е Европейски Съюз да стане по-малко подвластен от Азия в региона на полупроводниците. Към момента те се създават в огромна степен в Тайван, Китай и Южна Корея.
Според Бретон, до 2030 година Европейски Съюз може да усили пазарния си дял в производството на полупроводници до 20%, т.е. да удвои личното произвеждане. За съпоставяне, пазарният дял на Съединени американски щати в този бизнес е 47%, а второ място са азиатските тигри.
Пандемията извади на бял свят и други индустриални " неналичия " в Еевропейския съюз. Например, поради дефицит на полупроводници, фирмите от автомобилната индустрия трябваше да понижат или изцяло да спрат производството си.
Критици на " полупроводниковия " европейски проект считат, че опциите за вложения в полупроводникови заводи ще е от изгода главно на три страни членки - Германия, Франция и Италия. Това обаче си е най-обикновен бял дерт, тъй като същинският срам е в напълно друга посока: Обединена Европа счита да събере 43 " полупроводникови " милиарда, а американската корпорация " Интел " към този момент е приготвила 95 милиарда за вложение в Европейския съюз.
Каквито и да се причините „ за “ и „ срещу “ нова европейска политика за високите технологии, едно е несъмнено – даже Европейски Съюз да извърши тези амбициозни цели отчасти, отново ще е огромен триумф.
Така де, въпреки всичко още преди половин век тогавашният пръв партиен и държавен началник на България - другарят Тодор Живков, публично откри първия български цех за полупроводници с пожелателната прогноза " Хайде на добър ни час! Тази година полупроводници, следващата година цели! "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ