Франция владее изкуството да побеждава, но Мароко ще се опита да я примами в капан
Франция е усъвършенствала изкуството на прагматизма. Те владеят натиска, пазят се, примамват плячката си, след което удрят ненадейно. Понякога, както откри Англия, французите се нуждаят единствено от няколко преобладаващи положения. Такъв е животът, когато имаш Килиан Мбапе, който чака да стартира контраофанзива, Антоан Гризман, владеещ и минимум пространство, и Оливие Жиру – подценен, само че към момента мощен, чакащ опция да падне в наказателното поле.
Това е печеливша формула за Дидие Дешан, чийто тим е на две победи от това да стане първата страна след Бразилия през 1962 година, запазила Световната купа. Старши треньорът на Франция не се тормози да има повече владеене на топката от другия тим. Той не приказва за философия, а мисли единствено кой е най-хубавия метод да завоюва.
Тази вечер обаче, Франция е изправена пред предизвикателство: по какъв начин да победи сензацията на шампионата. Мароко – първата африканска страна, достигнала до полуфиналите, стои на пътя им и е малко евентуално да отстъпи. Аутсайдерите ще бъдат наъхвани от хиляди последователи на стадион Ал Байт, където враждебната атмосфера ще сложи на тестване смелостта на играчите на Франция. Мароканците играха осем часа и половина футбол, изправиха се пред три дузпи и към момента единственият гол, който позволиха бе на Найеф Агерд, който вкара топката в личната си врата против Канада.
Търпението, както призна вратарят на Франция Уго Лорис, ще бъде от основно значение. Част от казуса за международните първенци е, че Мароко е ефикасен и чудесно квалифициран от Уалид Реграгуи. Те ще чакат брилянтният десен бек Ашраф Хакими да остави настрани другарството със съотборника си от Пари Сен Жермен Мбапе. Неуморният Софиян Амрабат ще носи отговорността да овладее Гризман, който беше впечатляващ против Англия, а Боно да направи още чудеса на вратата. Те ще се молят Агер, Ромен Саис и Нусаир Мазрауи да са подготвени да играят в отбрана и да не са прекомерно изтощени, след мача с Португалия на четвъртфиналите.
Мароко също ще се опита да примами Франция в капан. Те имат мощна халфова линия и изобретателни футболисти, като Хаким Зиех и Софиян Буфал. Юсеф Ен-Несири, който вкара победния гол против Португалия, е рисков втори в предни позиции. „ Те не са единствено положителни в отбрана “, предизвести Дешан. „ Нямаше да стигнат до полуфиналите, в случай че бяха просто отбранителен тим. “
Тежестта ще бъде върху Франция да се наложи, да управлява притежанието и да разтегне играта. Тео Ернандес и Жул Кунде ще се наложи да се повдигнат от позициите на краен бек. Гризман, който играе като номер 10 тези дни, ще би трябвало да успее там, където Кевин Де Бройне, Бруно Фернандеш и Бернардо Силва се провалиха. Мбапе ще би трябвало да завоюва дуела си с Хакими.
И въпреки всичко изненади не са изключени. Спомените от колониалното минало на Франция в Мароко ще придадат на събитието в допълнение преимущество на трибуните и ще изместят фокуса от футболното поле към етническото. Припомняме, че Мароко е някогашна френска колония, а във Франция публично живеят към 1 200 000 мароканци.
„ Не сме тук, с цел да се майтапим и не сме изтощени. Искаме да пренапишем историческите книги за нашите братя в Северна Африка, за египтяните, либийците – всички тези, които мечтаеха да видят африкански тим на полуфинал. Не желая да очаквам още 40 години, с цел да дам късмет на различен африкански тим. Аз съм малко луд; малко идеалист “, сподели Реграгуи, който е израснал в предградие край Париж.
Каквото и да се случи на мача тази вечер, Мароко сподели, че още веднъж се завръща на картата на света 38 години след достиженията на Ауита и Мутавакел. 26-те „ атласки лъва “ и техният мениджърски екип се трансфораха в източник на ентусиазъм за доста генерации напред.
Текстът е оповестен в „ Гардиън “, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Това е печеливша формула за Дидие Дешан, чийто тим е на две победи от това да стане първата страна след Бразилия през 1962 година, запазила Световната купа. Старши треньорът на Франция не се тормози да има повече владеене на топката от другия тим. Той не приказва за философия, а мисли единствено кой е най-хубавия метод да завоюва.
Тази вечер обаче, Франция е изправена пред предизвикателство: по какъв начин да победи сензацията на шампионата. Мароко – първата африканска страна, достигнала до полуфиналите, стои на пътя им и е малко евентуално да отстъпи. Аутсайдерите ще бъдат наъхвани от хиляди последователи на стадион Ал Байт, където враждебната атмосфера ще сложи на тестване смелостта на играчите на Франция. Мароканците играха осем часа и половина футбол, изправиха се пред три дузпи и към момента единственият гол, който позволиха бе на Найеф Агерд, който вкара топката в личната си врата против Канада.
Търпението, както призна вратарят на Франция Уго Лорис, ще бъде от основно значение. Част от казуса за международните първенци е, че Мароко е ефикасен и чудесно квалифициран от Уалид Реграгуи. Те ще чакат брилянтният десен бек Ашраф Хакими да остави настрани другарството със съотборника си от Пари Сен Жермен Мбапе. Неуморният Софиян Амрабат ще носи отговорността да овладее Гризман, който беше впечатляващ против Англия, а Боно да направи още чудеса на вратата. Те ще се молят Агер, Ромен Саис и Нусаир Мазрауи да са подготвени да играят в отбрана и да не са прекомерно изтощени, след мача с Португалия на четвъртфиналите.
Мароко също ще се опита да примами Франция в капан. Те имат мощна халфова линия и изобретателни футболисти, като Хаким Зиех и Софиян Буфал. Юсеф Ен-Несири, който вкара победния гол против Португалия, е рисков втори в предни позиции. „ Те не са единствено положителни в отбрана “, предизвести Дешан. „ Нямаше да стигнат до полуфиналите, в случай че бяха просто отбранителен тим. “
Тежестта ще бъде върху Франция да се наложи, да управлява притежанието и да разтегне играта. Тео Ернандес и Жул Кунде ще се наложи да се повдигнат от позициите на краен бек. Гризман, който играе като номер 10 тези дни, ще би трябвало да успее там, където Кевин Де Бройне, Бруно Фернандеш и Бернардо Силва се провалиха. Мбапе ще би трябвало да завоюва дуела си с Хакими.
И въпреки всичко изненади не са изключени. Спомените от колониалното минало на Франция в Мароко ще придадат на събитието в допълнение преимущество на трибуните и ще изместят фокуса от футболното поле към етническото. Припомняме, че Мароко е някогашна френска колония, а във Франция публично живеят към 1 200 000 мароканци.
„ Не сме тук, с цел да се майтапим и не сме изтощени. Искаме да пренапишем историческите книги за нашите братя в Северна Африка, за египтяните, либийците – всички тези, които мечтаеха да видят африкански тим на полуфинал. Не желая да очаквам още 40 години, с цел да дам късмет на различен африкански тим. Аз съм малко луд; малко идеалист “, сподели Реграгуи, който е израснал в предградие край Париж.
Каквото и да се случи на мача тази вечер, Мароко сподели, че още веднъж се завръща на картата на света 38 години след достиженията на Ауита и Мутавакел. 26-те „ атласки лъва “ и техният мениджърски екип се трансфораха в източник на ентусиазъм за доста генерации напред.
Текстът е оповестен в „ Гардиън “, преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ