Фотографията е пленителна с това, че ни предоставя възможността да

Фотографията е пленителна с това, че ни дава опцията да виждаме света като знамение, като някакво случване, което не ти си подредил, само че което се открива - от време на време игрово, от време на време шеговито, от време на време съществено и трагично пред очите ти. Това сподели в предаването „ Хоризонт до обед “ проф. Цочо Бояджиев . Пред " Хоризонт " той показа албума си Punctum на издателство „ Изток-Запад “.     
Символично може да се направи прилика сред светлото и тъмното и положителното и злото, само че двете се допълват, както е и в действителния живот. Във фотографията постоянно има коефициент, който приказва за търсене на действителността, за пресъздаване на действителността, въпреки и опосредено, добави Бояджиев:

Цветната снимка ми наподобява прекомерно обстоятелствена. Тя има една рекламация да предава реалистично света, който е пъстър. За мен удивителното във фотографията е точно преходът на действителността в облик. И когато Рене Магрит рисува популярната си картина с лулата и надписа " Това не е лула ", това в действителност не е лула, тъй като с нарисуваната лула не може да се пуши. /.../ Преходът е обаятелен – по какъв начин действителността става облик, става език.

Черно-бялата снимка ми харесва със своята сбитост, със своята по-малка приказливост от цветната. Черно-бялата снимка работи непосредствено със светлината, а не с дериватите на светлината, каквито са цветовете.

Една от огромните илюзии е, че фотографията е снимане за спомен, защото спомените работят по собствен логаритъм, акцентира проф. Бояджиев:

Снимката може да задейства душата, да възвърне някакво събитие, само че не е транспорт на самото събитие в сегашното, както се заблуждаваме от време на време.

За налагането най-вече на другарство с цифрови облици проф. Бояджиев показа:

Нямам рецепта против това заболяване на усещанията на света. Добрият усет е единственият излаз от това идолопоклонство.
Аз не съм професионален стихотворец. Аз съм неделен стихотворец, сподели още проф. Цочо Бояджиев, който назовава поезията " леговище за нашите меланхолии ":
Поетите са разнообразни. За мен езикът на поезията е прекомерно персонален, прекомерно прочувствен и не бих го пренесъл към сферата на политическото. Така или другояче сме потопени в политическия живот. Въпросът е да намерим своето място. Аз съм махленски войник - не съм човек, който би могъл да влезе в действителната политика и да реализира държавни политически дейности.
Цочо Бояджиев е професор по история на философията в Софийския университет " Свети Климент Охридски ". Роден е в Троян през 1951-а година. Автор е на редица проучвания върху античната и средновековната философия и просвета, на шест стихосбирки, преводач от старогръцки, латински и немски. Преводач на трудовете на Св. Тома Аквински.

Цялото изявление можете да наблюдавате в звуковия файл.