Теорията на относителността на Айнщайн в реалния живот
Формулирана от Алберт Айнщайн при започване на 1905 година , теорията на относителността изяснява държанието на обектите в пространството и времето и може да се употребява за предсказание на неща като съществуването на черни дупки, прегъване на светлината заради гравитацията и държанието на планетите в тяхната орбити . За това ни описват от.
Според теорията, първо, няма "абсолютна " референтна рамка . Всеки път, когато мерите скоростта на даден обект , неговия подтик или по какъв начин той претърпява времето, тя постоянно е по отношение на нещо друго . Второ, скоростта на светлината е една и съща, без значение кой я мери или какъв брой бързо се движи индивидът, който я мери . Трето, нищо не може да се движи по-бързо от светлината .
същина има няколко образеца за теорията на относителността, които можем да забележим в ежедневния си живот и технологиите, които използваме през днешния ден, които демонстрират, че Айнщайн е бил прав . Ето някои способи, по които виждаме относителността в деяние:
1) Електромагнити
Томас Мур, професор по физика в Pomona College в Клеърмонт, Калифорния, употребява правилото на относителността , с цел да показва закона на Фарадей, който гласи, че изменящото се магнитно поле основава електрически ток . „ Тъй като това е главният принцип зад трансформаторите и електрическите генератори, всеки, който употребява електричество, изпитва резултатите на относителността “, сподели Мур пред Live Science.
2) GPS навигации
За да може GPS навигацията на вашия автомобил да действа толкоз тъкмо, колкото би трябвало, спътниците би трябвало да вземат поради релативистичните резултати , съгласно PhysicsCentral. Това е по този начин, тъй като макар че спътниците не се движат толкоз бързо като светлината, те въпреки всичко се движат много бързо. Сателитите също по този начин изпращат сигнали до наземните станции на Земята. Всички тези станции и GPS технологиите в колите или смарт телефоните изпитват по-високи ускорения от спътниците в орбита заради гравитацията.
За да реализират тази прецизна акуратност, спътниците употребяват часовници, които са с акуратност до няколко наносекунди (милиардни от секундата).
3) Жълтият цвят на златото
Златото е тежък детайл и вътрешните му електрони се движат задоволително бързо, тъй че релативистичното увеличение на масата и свиването на дължината да са обилни , съгласно изказване от Хайделбергския университет в Германия. В резултат на това електроните се въртят към ядрото по по-къси пътища, с повече подтик. Електроните във вътрешните орбитали носят сила , която е по-близка до силата на външните електрони, а дължините на вълните, които се всмукват и отразяват, са по-дълги. По-дългите дължини на вълните на светлината значат, че част от забележимата светлина , която нормално се отразява, всмуква и е в синия завършек на спектъра. Бялата светлина е комбинация от всички цветове на дъгата, само че в тази ситуация на златото, когато светлината се всмуква и излъчва още веднъж, дължините на вълните нормално са по-дълги . Това значи, че в сместа от светлинни талази, която виждаме, има по-малко синьо и виолетово. Тъй като жълтата, оранжевата и алената светлина са с по-дълги талази от синята светлина, златото наподобява жълтеникаво , съгласно Би Би Си.
4) Устойчивостта на златото на разяждане
Релативистичният резултат върху електроните на златото е една от аргументите то да не корозира или да не реагира елементарно с нищо друго, съгласно публикация от 1998 година в списанието Gold Bulletin.
Тъй като електроните в златото са "по-тежки " , в сравнение с би трябвало да бъдат, защото се движат съвсем толкоз бързо колкото светлината, увеличавайки масата си, те се държат по-близо до атомното ядро. Това значи, че най-външният електрон е малко евентуално да бъде там, където може да реагира с каквото и да било, също толкоз евентуално е да е измежду електроните, които са покрай ядрото.
5) Течен живак
Живакът също е тежък атом, като електроните му се държат покрай ядрото заради тяхната скорост и следващо увеличение на масата. Връзките сред живачните атоми са слаби, тъй че живакът се топи при по-ниски температури и нормално е течен, когато го забележим, съгласно Chemistry World.
6) Старите тв приемници
До началото на 2000-те множеството тв приемници и монитори имаха екрани с електроннолъчева тръба . Електроннолъчева тръба работи посредством изстрелване на електрони към повърхността на фосфора с огромен магнит . Всеки електрон прави осветлен пиксел , когато удари задната част на екрана, и електроните се изстрелват, с цел да накарат картината да се движи със скорост до 30% от скоростта на светлината . Релативистичните резултати са забележими и когато производителите оформяли магнитите, те трябвало да вземат поради тези резултати, съгласно PBS News Hour.
7) Светлината
Исак Нютон допусна, че съществува безспорна рамка на покой или външна съвършена референтна система, с която можем да съпоставим всички други референтни системи. Ако беше прав, щяхме да измислим друго пояснение за светлината, тъй като това въобще нямаше да се случи.
„ Не единствено че магнетизмът нямаше да съществува, само че и светлината нямаше да съществува, тъй като относителността изисква измененията в електромагнитното поле да се движат с последна скорост вместо незабавно “, сподели Мур. „ Ако теорията на относителността не беше наложила това условие... измененията в електрическите полета щяха да се оповестяват незабавно... вместо посредством електромагнитни талази и както магнетизмът, по този начин и светлината биха били ненужни . "
8) Слънцето
Без най-известното уравнение на Айнщайн - E = mc 2 - слънцето и останалите звезди нямаше да светят. В центъра на слънцето интензивните температури и налягания непрестанно притискат четири обособени водородни атома в един хелиев атом, съгласно. Масата на един хелиев атом е малко по-малка от тази на четири водородни атома. Какво се случва с спомагателната маса? Тя се преобразува непосредствено в сила , която се демонстрира като слънчева светлина на нашата планета.
Според теорията, първо, няма "абсолютна " референтна рамка . Всеки път, когато мерите скоростта на даден обект , неговия подтик или по какъв начин той претърпява времето, тя постоянно е по отношение на нещо друго . Второ, скоростта на светлината е една и съща, без значение кой я мери или какъв брой бързо се движи индивидът, който я мери . Трето, нищо не може да се движи по-бързо от светлината .
същина има няколко образеца за теорията на относителността, които можем да забележим в ежедневния си живот и технологиите, които използваме през днешния ден, които демонстрират, че Айнщайн е бил прав . Ето някои способи, по които виждаме относителността в деяние:
1) Електромагнити
Томас Мур, професор по физика в Pomona College в Клеърмонт, Калифорния, употребява правилото на относителността , с цел да показва закона на Фарадей, който гласи, че изменящото се магнитно поле основава електрически ток . „ Тъй като това е главният принцип зад трансформаторите и електрическите генератори, всеки, който употребява електричество, изпитва резултатите на относителността “, сподели Мур пред Live Science.
2) GPS навигации
За да може GPS навигацията на вашия автомобил да действа толкоз тъкмо, колкото би трябвало, спътниците би трябвало да вземат поради релативистичните резултати , съгласно PhysicsCentral. Това е по този начин, тъй като макар че спътниците не се движат толкоз бързо като светлината, те въпреки всичко се движат много бързо. Сателитите също по този начин изпращат сигнали до наземните станции на Земята. Всички тези станции и GPS технологиите в колите или смарт телефоните изпитват по-високи ускорения от спътниците в орбита заради гравитацията.
За да реализират тази прецизна акуратност, спътниците употребяват часовници, които са с акуратност до няколко наносекунди (милиардни от секундата).
3) Жълтият цвят на златото
Златото е тежък детайл и вътрешните му електрони се движат задоволително бързо, тъй че релативистичното увеличение на масата и свиването на дължината да са обилни , съгласно изказване от Хайделбергския университет в Германия. В резултат на това електроните се въртят към ядрото по по-къси пътища, с повече подтик. Електроните във вътрешните орбитали носят сила , която е по-близка до силата на външните електрони, а дължините на вълните, които се всмукват и отразяват, са по-дълги. По-дългите дължини на вълните на светлината значат, че част от забележимата светлина , която нормално се отразява, всмуква и е в синия завършек на спектъра. Бялата светлина е комбинация от всички цветове на дъгата, само че в тази ситуация на златото, когато светлината се всмуква и излъчва още веднъж, дължините на вълните нормално са по-дълги . Това значи, че в сместа от светлинни талази, която виждаме, има по-малко синьо и виолетово. Тъй като жълтата, оранжевата и алената светлина са с по-дълги талази от синята светлина, златото наподобява жълтеникаво , съгласно Би Би Си.
4) Устойчивостта на златото на разяждане
Релативистичният резултат върху електроните на златото е една от аргументите то да не корозира или да не реагира елементарно с нищо друго, съгласно публикация от 1998 година в списанието Gold Bulletin.
Тъй като електроните в златото са "по-тежки " , в сравнение с би трябвало да бъдат, защото се движат съвсем толкоз бързо колкото светлината, увеличавайки масата си, те се държат по-близо до атомното ядро. Това значи, че най-външният електрон е малко евентуално да бъде там, където може да реагира с каквото и да било, също толкоз евентуално е да е измежду електроните, които са покрай ядрото.
5) Течен живак
Живакът също е тежък атом, като електроните му се държат покрай ядрото заради тяхната скорост и следващо увеличение на масата. Връзките сред живачните атоми са слаби, тъй че живакът се топи при по-ниски температури и нормално е течен, когато го забележим, съгласно Chemistry World.
6) Старите тв приемници
До началото на 2000-те множеството тв приемници и монитори имаха екрани с електроннолъчева тръба . Електроннолъчева тръба работи посредством изстрелване на електрони към повърхността на фосфора с огромен магнит . Всеки електрон прави осветлен пиксел , когато удари задната част на екрана, и електроните се изстрелват, с цел да накарат картината да се движи със скорост до 30% от скоростта на светлината . Релативистичните резултати са забележими и когато производителите оформяли магнитите, те трябвало да вземат поради тези резултати, съгласно PBS News Hour.
7) Светлината
Исак Нютон допусна, че съществува безспорна рамка на покой или външна съвършена референтна система, с която можем да съпоставим всички други референтни системи. Ако беше прав, щяхме да измислим друго пояснение за светлината, тъй като това въобще нямаше да се случи.
„ Не единствено че магнетизмът нямаше да съществува, само че и светлината нямаше да съществува, тъй като относителността изисква измененията в електромагнитното поле да се движат с последна скорост вместо незабавно “, сподели Мур. „ Ако теорията на относителността не беше наложила това условие... измененията в електрическите полета щяха да се оповестяват незабавно... вместо посредством електромагнитни талази и както магнетизмът, по този начин и светлината биха били ненужни . "
8) Слънцето
Без най-известното уравнение на Айнщайн - E = mc 2 - слънцето и останалите звезди нямаше да светят. В центъра на слънцето интензивните температури и налягания непрестанно притискат четири обособени водородни атома в един хелиев атом, съгласно. Масата на един хелиев атом е малко по-малка от тази на четири водородни атома. Какво се случва с спомагателната маса? Тя се преобразува непосредствено в сила , която се демонстрира като слънчева светлина на нашата планета.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ