Крилете на доброто
Фондация „ Лъчезар Цоцорков ” е основана в чест на вдъхновяващия водач, визионер и огромен българин, който вярваше, че смисълът на човешкия живот е след себе си да оставим света по-добър.
„ Помагайте на другите, работете и дарявайте за значими публични дела “ – гласи една от неговите повели. Срещаме ви с Йоана Маринова - тя е живяла, учила, натрупала е познания и опит в чужбина, може да работи на всички места по света, само че се завръща в България. Става изпълнителен шеф на частната фондация. Ето за какво и по какъв начин:
Фондацията е „ облачна “ организация, тя към момента няма офис, защото стартира работа две седмици преди пандемията, която сложи всички в изолираност в средата на март 2020 година Готовите проекти и тактики отлитат „ през прозореца “. Новата реалност
изковава „ в огъня “ здравината
на тази конструкция - работа в непредсказуемост, неразбираемо бъдеще, без забележима вероятност. В основата на Фондацията обаче е духът и личността на проф. Цоцорков, който в мътните години към пазарна стопанска система съумява да активизира хората и да построи устоите на „ Асарел-Медет “. „ В такива моменти има огромен креативен заряд, в случай че успееш да преодолееш страха си “, показва Йоана. И вместо да се свие, екипът стартира да мисли по какъв начин в несигурни времена да сътвори среда и политика, грижа и работливост на дейностите. Център за Фондацията става индивидът, той е и моторът. Поставят бенефициера в главния фокус на всеки план и търсят по какъв начин да облекчат административните и апликационните процеси, стават
същински сътрудник
а не надзирател: „ Всичко е въпрос на доверие, а в българското общество то е в огромен недостиг “. Повечето донори финансират планове и това върти цикъл на преследване на финансови средства, вместо създаване на организацията, на нейната активност и задача. Фондация “Лъчезар Цоцорков ” обаче стартира да отпуска оперативно финансиране, което напълно се поверява на преценката на бенефициера по какъв начин по най-хубав метод да се употребяват тези средства. Когато избират да поддържат Народно читалище „ Фар 1930 “ в с. Паволче, област Враца, тъй като работят сърцато, с доста хъс, и отпускат оперативно финансиране, читалището купува… бойлер. Но с помощта на топлата вода, с която към този момент разполагат, стартират да провеждат за децата курсове по готварство, по изобразяване, наред с редица други занимания. Постигат и продан сред поколенията. Този образец онагледява какво може да се получи, когато се довериш на колегата си и застанеш зад неговата задача.
В своята акция „ Окрили положителното “ Фондацията
награждава скритите герои
измежду нас. Обикновени хора предлагат елементарни хора, правещи добрини. Какви? Възрастен човек всеки месец подарява половината от пенсията си на деца от домове. Младеж сече дърва и ги дава на хора от прилежащо село, които са в неприятно здравословно и материално състояние. Такива герои получават премия от 3 хиляди лева, която не е обвързана с никакви упования и условия. Екипът на Фондацията обаче получава доста рецензии: „ Как знаете, че те няма да злоупотребят с парите? “. Когато се обаждат на наградените, някои от тях в началото си мислят, че им звънят телефонни измамници, които им желаят банкова сметка. После противоположната връзка демонстрира, че множеството от отличените влагат парите още веднъж в идеите, за които работят. Така срещите с хората от акцията „ Окрили положителното “ демонстрират
безпределната благотворителност на духа
и на положителното, което надвива. Такова огромно положително се схваща, че е правил като самостоятелно дарителство и самият проф. Цоцорков, когато се разкрива персоналният му списък след неговата кончина. Как обаче Фондацията да професионализира филантропията, по какъв начин да се трансформира в организация, която има последователност с този негов дух и остава покрай хората…
В Управителния съвет на фондацията са персони, които въплъщават това визионерство и имат същата тази благотворителност. Доверието сред членовете на екипа разрешава всеки да приема новаторски подходи към финансирането и благотворителността: „ Нашето общество е дебитор на великодушните филантропи. Сещаме се по какъв начин е построен Софийският университет, само че има доста други, които са съдействали за образованието, науката, опазването на здравето и културата. В новото време е добре да се научим да подлагаме на критика институциите, без да сриваме доверието в тях, тъй като тогава всичко става невероятно. Продуктивното взаимоотношение сред частния бранш, страната и неправителствените организации може да даде по-голяма издръжливост на обществото.
Демокрацията не е спорт за наблюдаващи
а за участници. Светът на донорството изисква съдействие, превъзмогване на разлики в името на обща цел “. Йоана дава образец със спукана тръба, от която капе и някой би трябвало да попива водата. Но не е ли по-добре да сменим тръбата? Така и фондацията избира да работи по систематични проблеми и да търси резистентност на резултатите от своята работа. Такъв е казусът с националната скрининговата стратегия за второто най-фатално онкологично заболяване ракът на дебелото черво. Фондацията я финансирана и „ чупи върхове “, невиждани досега в България - за интервал от три месеца в акцията са направени над 90 000 теста. Борят се и НЗОК да покрива такива проучвания за всички, които са в рисковата група, с увереност, че превантивната работа ще спести доста средства на опазването на здравето. Работят и за законова смяна за меценатството.
Човешкото безволие е това, което носи най-голяма болежка. Но със примирение, както и с доста кураж, екипът отстоява полезностите и задачата, която следва. Мечтата на Йоана е да се сътвори фондация „ За България “, която да сплоти финансово можещите филантропи. „ Съединението прави силата “ – единствено по този начин може да се реализира належащата социална смяна, в която общият интерес да е подложен високо над персоналния. Обединението би трябвало да става в името на нещо положително и значимо за нацията.
Йоана Маринова (вляво) с екипа на фондацията
И въпреки всичко
коя е Йоана Маринова
С родителите си тя напуща България, когато е единствено на осем години. Връща се след предложение да оглави неправителствена организация. Преживява първия си професионален неуспех. Но получава покана от Rockefeller Consulting, които сортират изпълнителен шеф на новоучредена българска фондация. Това е единствената информация. Тя прави лист от всички имена, които в страната имат финансовата опция да основат такава организация. Отива на изявлението, без да е осведомена с кого се среща. Но сигурно тя знае, че не желае да работи за някой, чиято единствена цел е построяването на обществен имидж. Влиза на “сляпа ” среща с Димитър и Велислава Цоцоркови, става известно, че в никакъв случай не е чувала за тях. Казва им: „ Обичам да работя за сложни и безнадеждни дела, а не за козметични промени “. И вместо влиятелната работа в Брюксел за интернационална организация, за която е предпочетена, избира да остане тук и има вяра, че е взела вярното решение. Чувства се окрилена.
Числата говорят72+ финансирани плана за 4 години5,8+ млн. лева дарени средстваТекстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
„ Помагайте на другите, работете и дарявайте за значими публични дела “ – гласи една от неговите повели. Срещаме ви с Йоана Маринова - тя е живяла, учила, натрупала е познания и опит в чужбина, може да работи на всички места по света, само че се завръща в България. Става изпълнителен шеф на частната фондация. Ето за какво и по какъв начин:
Фондацията е „ облачна “ организация, тя към момента няма офис, защото стартира работа две седмици преди пандемията, която сложи всички в изолираност в средата на март 2020 година Готовите проекти и тактики отлитат „ през прозореца “. Новата реалност
изковава „ в огъня “ здравината
на тази конструкция - работа в непредсказуемост, неразбираемо бъдеще, без забележима вероятност. В основата на Фондацията обаче е духът и личността на проф. Цоцорков, който в мътните години към пазарна стопанска система съумява да активизира хората и да построи устоите на „ Асарел-Медет “. „ В такива моменти има огромен креативен заряд, в случай че успееш да преодолееш страха си “, показва Йоана. И вместо да се свие, екипът стартира да мисли по какъв начин в несигурни времена да сътвори среда и политика, грижа и работливост на дейностите. Център за Фондацията става индивидът, той е и моторът. Поставят бенефициера в главния фокус на всеки план и търсят по какъв начин да облекчат административните и апликационните процеси, стават
същински сътрудник
а не надзирател: „ Всичко е въпрос на доверие, а в българското общество то е в огромен недостиг “. Повечето донори финансират планове и това върти цикъл на преследване на финансови средства, вместо създаване на организацията, на нейната активност и задача. Фондация “Лъчезар Цоцорков ” обаче стартира да отпуска оперативно финансиране, което напълно се поверява на преценката на бенефициера по какъв начин по най-хубав метод да се употребяват тези средства. Когато избират да поддържат Народно читалище „ Фар 1930 “ в с. Паволче, област Враца, тъй като работят сърцато, с доста хъс, и отпускат оперативно финансиране, читалището купува… бойлер. Но с помощта на топлата вода, с която към този момент разполагат, стартират да провеждат за децата курсове по готварство, по изобразяване, наред с редица други занимания. Постигат и продан сред поколенията. Този образец онагледява какво може да се получи, когато се довериш на колегата си и застанеш зад неговата задача.
В своята акция „ Окрили положителното “ Фондацията
награждава скритите герои
измежду нас. Обикновени хора предлагат елементарни хора, правещи добрини. Какви? Възрастен човек всеки месец подарява половината от пенсията си на деца от домове. Младеж сече дърва и ги дава на хора от прилежащо село, които са в неприятно здравословно и материално състояние. Такива герои получават премия от 3 хиляди лева, която не е обвързана с никакви упования и условия. Екипът на Фондацията обаче получава доста рецензии: „ Как знаете, че те няма да злоупотребят с парите? “. Когато се обаждат на наградените, някои от тях в началото си мислят, че им звънят телефонни измамници, които им желаят банкова сметка. После противоположната връзка демонстрира, че множеството от отличените влагат парите още веднъж в идеите, за които работят. Така срещите с хората от акцията „ Окрили положителното “ демонстрират
безпределната благотворителност на духа
и на положителното, което надвива. Такова огромно положително се схваща, че е правил като самостоятелно дарителство и самият проф. Цоцорков, когато се разкрива персоналният му списък след неговата кончина. Как обаче Фондацията да професионализира филантропията, по какъв начин да се трансформира в организация, която има последователност с този негов дух и остава покрай хората…
В Управителния съвет на фондацията са персони, които въплъщават това визионерство и имат същата тази благотворителност. Доверието сред членовете на екипа разрешава всеки да приема новаторски подходи към финансирането и благотворителността: „ Нашето общество е дебитор на великодушните филантропи. Сещаме се по какъв начин е построен Софийският университет, само че има доста други, които са съдействали за образованието, науката, опазването на здравето и културата. В новото време е добре да се научим да подлагаме на критика институциите, без да сриваме доверието в тях, тъй като тогава всичко става невероятно. Продуктивното взаимоотношение сред частния бранш, страната и неправителствените организации може да даде по-голяма издръжливост на обществото.
Демокрацията не е спорт за наблюдаващи
а за участници. Светът на донорството изисква съдействие, превъзмогване на разлики в името на обща цел “. Йоана дава образец със спукана тръба, от която капе и някой би трябвало да попива водата. Но не е ли по-добре да сменим тръбата? Така и фондацията избира да работи по систематични проблеми и да търси резистентност на резултатите от своята работа. Такъв е казусът с националната скрининговата стратегия за второто най-фатално онкологично заболяване ракът на дебелото черво. Фондацията я финансирана и „ чупи върхове “, невиждани досега в България - за интервал от три месеца в акцията са направени над 90 000 теста. Борят се и НЗОК да покрива такива проучвания за всички, които са в рисковата група, с увереност, че превантивната работа ще спести доста средства на опазването на здравето. Работят и за законова смяна за меценатството.
Човешкото безволие е това, което носи най-голяма болежка. Но със примирение, както и с доста кураж, екипът отстоява полезностите и задачата, която следва. Мечтата на Йоана е да се сътвори фондация „ За България “, която да сплоти финансово можещите филантропи. „ Съединението прави силата “ – единствено по този начин може да се реализира належащата социална смяна, в която общият интерес да е подложен високо над персоналния. Обединението би трябвало да става в името на нещо положително и значимо за нацията.
Йоана Маринова (вляво) с екипа на фондацията
И въпреки всичко
коя е Йоана Маринова
С родителите си тя напуща България, когато е единствено на осем години. Връща се след предложение да оглави неправителствена организация. Преживява първия си професионален неуспех. Но получава покана от Rockefeller Consulting, които сортират изпълнителен шеф на новоучредена българска фондация. Това е единствената информация. Тя прави лист от всички имена, които в страната имат финансовата опция да основат такава организация. Отива на изявлението, без да е осведомена с кого се среща. Но сигурно тя знае, че не желае да работи за някой, чиято единствена цел е построяването на обществен имидж. Влиза на “сляпа ” среща с Димитър и Велислава Цоцоркови, става известно, че в никакъв случай не е чувала за тях. Казва им: „ Обичам да работя за сложни и безнадеждни дела, а не за козметични промени “. И вместо влиятелната работа в Брюксел за интернационална организация, за която е предпочетена, избира да остане тук и има вяра, че е взела вярното решение. Чувства се окрилена.
Числата говорят72+ финансирани плана за 4 години5,8+ млн. лева дарени средстваТекстът е част от бр. 122 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ