Физиците направиха невероятно твърдение Квантовата механика казва, че нещата не

Физиците направиха необикновено изказване

Квантовата механика споделя, че нещата не съществуват, когато никой не ги гледа.

Без квантовата механика нямаше да имаме смарт телефони или компютри. Страхотна доктрина, работи и носи изгоди! Едно „ само че “: квантовата механика споделя, че нещата не съществуват, когато никой не ги гледа.

Отвърнете се от обичаната си книга и тя ще изчезне. Учените поставят големи старания да съчетаят квантовата механика със здравия разсъдък. Италианският физик Карло Ровели направи още един храбър опит. Но се оказа още по-лошо: макар че книгата ви остава да лежи на нощното ви шкафче, до момента в който сте на работа, целият свят като цяло (в неговата конструкция) се оказва заблуда – само че в този момент е ясно кой е основал тази Матрица.

Нека се опитаме да разберем този огледален лабиринт.

НАВСЯКЪДЕ ИЗМАМА

Идеята, че действителният свят е действителен, не е толкоз явна. Древната философия смяташе вселената по-скоро за сън или сянка. Материалистите побеждават едвам през 17 век, когато настава научната гражданска война. Лидерът на материалистите Исак Нютон изложи концепцията за безспорното пространство и време. Нищо необичайно не може да се случи в такова пространство. Винаги е там и постоянно ще бъде: можете да поставите звезди и планети в него, можете да премахнете цялата материя – пространството и времето ще останат. Познавайки координатите и скоростите на всички тела на Вселената „ за в този момент “, можете тъкмо да предвидите всички събития в света в предишното и бъдещето. Природата е като машинален часовник, който в никакъв случай не се чупи.

Но триумфът на материалистите не търпя дълго. Още съвременникът на Нютон, Готфрид Лайбниц декларира: в случай че премахнете материята от Вселената, пространството и времето също ще изчезнат. В началото на ХХ век стартират да се натрупват пробни данни и като че ли от рог на изобилието се спускат нови теории: за усуканото пространство, за единството на пространството и времето, за други измерения, за относителността на всичко в света (с изключение на светлината). Най-накрая през 30-те години на предишния век се оформя квантовата механика, която афишира, че материята се нуждае от наблюдаващ. Ако никой не следи веществото, то изчезва. Времето и пространството също.

Не беше елементарно да се спори с квантовата механика. Първо, в самото начало на 20 век, когато беше открит атомът, стана ясно, че физиката на Нютон, най-общо казано, е погрешна. Според Нютон атомът въобще не може да съществува. Атомите ще умрат с тревожна скорост, излъчвайки великански порции ултравиолетова радиация. Тогава квантовата механика е избавила физиката. Второ, създаването на атомната бомба беше в разгара си и военните споделиха: защото квантовата механика знае по какъв начин да направи супероръжие, тогава това е страхотна доктрина, не я пипайте. Но изгубването на нещата е чиста нелепост, нали?

Въпреки че от този момент е минал съвсем век, парадоксът остава забранен.

МИСТЕРИОЗЕН ОСТРОВ

Някои учени се пробват да спасят обстановката, като разширят понятието „ наблюдаващ “. Това не е единствено човек, само че и животно, насекомо, бактерия и най-после самите предмети (масата, на която лежи книгата, гледа книгата). Но от това следва рационалността на целия свят и на всяко нещо.

Други споделят, че действителността е непрекъснато прескачане от едно измерение в друго. Без да навлизаме в детайлности (има чиста математика), ще кажем, че това в действителност анулира наблюдаващия и квантовата механика всъщност не е нужна. Но няма нито едно доказателство за съществуването на паралелни вселени, даже в толкоз безконечен брой.

Д-р Карло Ровели измисли нещо ново. Той очерта възгледите си в книгата (статията му се стори недостатъчна) „ Хелголанд. Красива и странна история на квантовата физика. “

Хелголанд е остров в Северно море. През 1925 година физикът Вернер Хайзенберг, с цел да се лекува и да си почине от хората, живее там като аскет и измисля правилото на неопределеността (нещата са там, до момента в който се гледат). Ровели естествено идва на острова като екскурзиант и там написва книгата си. Красиво. И какво е написал?

ПРАЗЕН СВЯТ

Основната концепция на Ровели: нещата, несъмнено, не изчезват, когато наблюдаващият изчезне. Просто тъй като нещата не съществуват. Важен отвод от отговорност: не съществуват сами по себе си. Няма книга сама по себе си на нощното шкафче. Книгата съществува, доколкото е твоя и ти си ти. Вие съществувате, доколкото имате другари, родители, вашата кола, къща, град и така нататък В такава идея действителността е действителна. В последна сметка всичко в света е обвързвано с милиарди влакна. В същото време не самите неща са същински действителни, а връзките сред тях. Изчезва връзката, нещото престава да се следи. Не може да се каже, че ще изчезне – не съществува.

Всичко това наподобява като цялостна полуда, когато приказваме за книги и машини, само че е повече от разбираемо, когато приказваме за обикновени частици. Физиците знаят, че един електрон да вземем за пример има позиция, подтик и сила. Тези три параметъра изцяло разказват положението на електрона (и единствено един от тези параметъри може да бъде тъкмо измерен в опит, всеки от трите; откакто извършите това, другите два параметъра стават несигурни – това е главното изобретение на Хайзенберг по отношение на остров Хелголанд). Ровели декларира: ситуацията, импулсът и силата са ВСИЧКО, което има един електрон. Няма самия електрон, а единствено неговите свойства. И тогава по какъв начин да не си спомним обичаната на физиците Чеширска котка от Алиса в страната на чудесата: котката изчезва, усмивката остава. И по този начин, няма котка, има единствено усмивка.

Откритието на Ровели най-сетне изяснява парадокса на Шрьодингер. Спомнете си: котка и ампула с отрова са сложени в кутия (жестоко, само че това е 20-те години на предишния век и това е умствен експеримент). Ампулата се отваря вследствие на радиоактивен разпад посредством специфична машина. Квантовата механика споделя: защото нуклеарният разпад е квантов феномен (не знаете сигурно дали ще се случи или не), а стените на кутията са непрозрачни (няма наблюдател), котката е по едно и също време жива и мъртва по същото време. Състоянието и е недефинирано, до момента в който кутията не бъде отворена (появява се наблюдател). Но една котка не може да бъде и двете по едно и също време.

Според Ровели това е просто. Котката е в несигурно положение единствено за нас. За себе си котката е напълно сигурна: той или е това, или е жив. Тъй като в действителност няма котка (и нас ни няма), има единствено отношението на нас към котката, котката към нас, отровните капсули към котката и нас, кутиите към нас и котката и така нататък Малко комплицирано? Това е добре. Виждали ли сте в миналото по какъв начин художниците рисуват да вземем за пример котка на перваза на прозореца? Първо перваз, прозорец, здравец, а котката остава бяло леке ​​през цялото това време. Ето по какъв начин всички неща на света са бели петна и има единствено „ декор “ за тези неща.

ТОВА ПРОМЕНЯ ВСИЧКО

Ровели назова тази идея „ квантово огледало “ или по-скоро огледала, тъй като има доста от тях. Виждаме нещо в огледалото (това, което се отразява, е това, което виждаме). Но в самото огледало няма нищо друго с изключение на отражение. Разбира се, в случай че има единствено едно огледало, всичко е просто: ето го предметът, ето го отражението. И в случай че има доста, като в известната сцена в съблекалнята във кино лентата „ Диамантената ръка “? Отражения-отражения-отражения, безкрайна поредност (между другото, отдалечавайки се от нас, изображенията стават червеникави, тъй като домашните огледала са леко червеникави, не забелязахте ли?). Тук към този момент е по-лесно да си представим, че може да няма първичен обект за основаване на изображение: огледалата се отразяват, само че няма действителност. „ Ние не сме нищо друго с изключение на облици на облици. Реалността, в това число и ние самите, не е нищо повече от тъничък и нежен воал, зад който… няма нищо “, написа Ровели.

Е, още един опит да се показа светът като Матрицата? По принцип да, само че опитът е мощен. Преди това физиците единствено трупаха обстоятелствата, че действителността е симулация, само че деликатно избягваха въпроса кой я е основал: Бог? Извънземни? Великите предшественици на човечеството, живели (и към момента живеят) на планетата преди нас? Сега е ясно, че не е належащо да се основава симулация и не е нужен суперкомпютър. Природата е компютърът.

Разбира се, в новата идея всичко е идеално от математическа позиция. Разбира се, това не потвърждава, че е истина и е разбираемо, че ще бъде опровергана. Но най-силното опровергаване е опитът. За страдание (или за щастие) физиката е надраснала равнището, където един елементарен опит „ удостоверява “ или „ опровергава “. Сложно също. Физиката е толкоз объркана, че постоянно този решителен опит просто не съществува и не тъй като технологията не е узряла, само че фундаментално, фундаментално – не може да бъде.

Няма подозрение, че рано или късно ще се появи нова физика, която ще изясни тези мистерии и ще постави точка, само че след точката идва многоточие. В последна сметка 100 години ровим в странностите на теориите на Айнщайн и Планк, макар че по едно време те внесоха мечтаната изясненост в науката и дадоха отговор на милиони проклети въпроси.