„Смъртта за мен вече не е страшна. Тя е врата към друг свят.“ Думите на физик, посетил онзи свят
Физикът Владимир Ефремов е прочут и почитан човек в научните среди. Той взе участие в изстрелването на Гагарин в космоса и взе участие в създаването на галактически кораби.
Подобно на доста учени, той бил уверен безбожник и евентуално в никакъв случай не би трансформирал възгледите си, в случай че не бил един случай.
В оня ден Владимир Григориевич си бил вкъщи, заобиколен от родственици. Той ненадейно получил припадък на кашлица (ученият страдал от продължителен бронхит). Когато офанзивата завършила, Владимир Ефремов седнал на дивана.
Сестра му Наталия първа се доближила до него. Докосвайки брат си по рамото, тя попитала дали всичко е наред с него. В този миг Владимир Григориевич паднал неподвижен на една страна. Наталия проверила пулса му. Не бил осезателен.
Сестрата на Владимир Ефремов, доктор по обучение, се пробвала да избави брат си и да „ започва “ сърцето му. Седмата минута към този момент била завършила и най-сетне Наталия усетила подтик под ръката си.
Сърцето на брат й забило още веднъж. Той почнал да диша.
– Мислехме, че си починал, че това е краят – било първото нещо, което чул Владимир Ефремов, откакто пристигнал в схващане.
Ученият събрал сили и безшумно прошепнал:
– Няма край. Там също има живот. Но той не е като тук.
Познанията от другия живот и разваленият тв приемник
Владимир Ефремов описал доста в детайли какво се е случило с него през тези седем минути. Опитът на физика е оповестен в научно списание. Колегите на учения, които прочели тази публикация, декларирали, че е невероятно да се измисли такова нещо.
А репутацията на Владимир Ефремов в научните среди била безупречна.
Когато физикът мъчно поел последния си мирис, той осъзнал, че животът му е на път да свърши. Тогава усетил приятна безтегловност. Нищо не го тормозило. Съзнанието не го напускало. Ученият сравнил положението си със спокойствието на детството или чувството за хвърчене насън.
Той в действителност прелетял през голяма тръба. В този миг не усещал тялото си, само че можел да възприема всичко към себе си. Той „ се вслушал “ в това, което усеща в този момент. Владимир Ефремов не изпитвал нито боязън, нито паника. Завладяло го самодоволство.
Владимир Ефремов отбелязал: когато летял през тръбата, той можел да мисли, да следи, да помни.
„ И в случай че мога да мисля, значи не преставам да живея “, разсъждавал той. Ученият към момента можел да се управлява. Той съумял да се върне през тръбата и да огледа още веднъж региона, през който лети. Пейзажът приличал на планински.
Докато бил в тунела, Владимир Ефремов отбелязал още една удивителна специфичност. Той осъзнал, че знае всичко за света, който преди малко бил напуснал.
Ученият като че ли надхвърлил всички земни познания. По някаква причина в този миг се сетил за тв приемника от жилището си, който се нуждаел от ремонт. Ученият видял това устройство от всички страни по едно и също време.
Владимир Григориевич освен разбирал по какъв начин работи тв приемникът до най-малкия подробност, само че също по този начин знаел къде се добива рудата, с цел да се създават нейните детайли. Освен това той познавал всички, които взели участие в производството на тоззи тв приемник. Той знаел всичко за фамилиите на тези хора, за ежедневните им проблеми, чак до спора със свекървата.
Владимир Ефремов също намерил счупената част в тв приемника. Той схванал какво би трябвало да се размени в него.
И откакто ученият бил реанимиран, той се възстановил и почнал да ремонтира счупения тв приемник. Купи нова част и устройството почнало да работи.
Между другото, това не е единственият проблем, за който той намерил решение, до момента в който бил в тръбата. Дълго време Владимир Григориевич не съумял да завърши дизайна на крилатата ракета. Но по време на полета той видял изцяло устройството на тази разработка. След завръщането си физикът сполучливо приключил работата по този план.
Човек вижда там всичко, което желае да види
Всичко останало, което Владимир Ефремов съумял да разбере и види за тези няколко минути, е мъчно да се опише. Всички обекти, които съществуват там, съгласно учения са взаимосвързани.
И процесите протичат по дадени закони. Човек там може да влияе върху обекти единствено с една мисъл. Владимир Ефремов съумял да промени релефа на тръбата, по която летял, променяйки очертанията на обектите.
Докато билтам, ученият стигнал до извода: човек вижда там всичко, което желае да види. Поради тази причина историите на хора, претърпели гибелта, се разграничават по доста способи.
За самия Владимир Ефремов положението, което изпитал, до момента в който бил в тръбата, било несравнимо по своята наслада с нищо на земята. Дори младежката обич е нищо спрямо тези усеща.
Вярно, ученият трябвало да преживее и неприятни чувства. По време на пътуването си той почувствал, че нещо му пречи да „ напредне “ по-нататък. Някой го дърпа безусловно като като растение от земята.
Всичко почнало да се върти към него и той видял бледата си сестра. На лицето й бил изписан смут, а лицето на учения изразявало удивление. Той споделил на фамилията си, че към този момент не се опасява от гибелта, тъй като тя е врата към различен свят.
