Може ли работодателят да те принуди да се ваксинираш?
Фирмите са мощно заинтригувани от това техните чиновници да не се заразяват с ковид и да не отсъстват дълго по болест. Затова доста работодатели биха предпочели чиновниците им да са имунизирани. Но дали имат право да упорстват за сходно нещо?
Служителите би трябвало да се имунизират, единствено в случай че са задължени по закон. А при COVID-19 такова законово обвързване няма. „ Има обаче изключения за лечебните заведения и другите типове медицински заведения, като да вземем за пример рехабилитационните клиники или лекарските кабинети “, споделя юристът по трудово право Михаел Фелзер. „ Тези медицински институции би трябвало да удостоверят, че са взели нужните ограничения, с цел да защитят от инфекции и болести всичките си чиновници. Куриозно е, че това обвързване не важи за домовете за възрастни хора, въпреки там обстановката да е сходна “, показва Фелзер. Но даже и в изброените медицински заведения работодателят няма право да задължи личния състав да се имунизира. Той обаче би трябвало да подсигурява, че неимунизираните не съставляват риск за пациентите. С други думи, поради отбраната на пациентите може да се окаже належащо неимунизираните чиновници от личния състав да нямат право да работят на избрани места.
Значението на имунизационния статус
Принципно видяно, работещият не е задължен да осведоми своя шеф дали е имунизиран или не. Но както акцентира Арнд Кемпгенс, който също е юрист по трудово право, компаниите са длъжни да подхващат ограничения в отбрана на своите чиновници. Те обаче биха могли да създадат това, единствено в случай че знаят дали съответният чиновник е ваксиниран или не. Затова Кемпгенс счита, че от позиция на трудовото право - по изключение - би могло да се окаже належащо чиновниците да заявяват пред работодателя си своя имунизационен статус и вероятно даже да го потвърждават.
Допустимо ли е оказването на напън?
Има редица случаи, в които работодателите предизвикват своите чиновници да се ваксинират посредством разнообразни бонуси - да вземем за пример парична сума, спомагателен отпуск или ваучер. Такава процедура има най-вече в Съединени американски щати. Адвокат Фелзер не утвърждава този метод, тъй като сходни дарове оказват неприемлив напън. Някои синдикати в Германия обаче считат, че при избрани условия, сходен тип тласъци са допустими.
Щом няма законово обвързване за имунизация работодателят няма право да оказва напън - нито посредством разпореждания, нито посредством закани за пренасяне или даже за уволняване. Подобни ограничения биха представлявали престъпление. Адвокат Кемпгенс въпреки всичко отбелязва: „ Напоследък все по-често научаваме за сходни случаи - става известно напън за увещание на нежелаещите да се имунизират. “ В сходни случаи чиновниците биха могли да внесат тъжба против работодателите в съдилищата по трудовите каузи. Ако няма обвързване за ваксиниране, работодателят няма съображение да „ дискриминира “ неимунизираните - да вземем за пример, когато избира кой да бъде нараснал. В медицинските заведения обаче обстановката е друга - там претенденти за работа могат да бъдат отхвърляни, в случай че не са ваксинирани и не желаят да се ваксинират.
Имат ли право работодателите да разделят хората на имунизирани и неимунизирани?
„ Според мен това е даже наложително “, споделя Кемпгенс и добавя: „ Както и при административните ограничения, мъчно би могъл да се откри мотив от трудовото право, който да оправдава налагането на ограничавания за имунизираните “. Според Фелзер привилегиите са възможни - да вземем за пример по-ранното завръщане на ваксинираните чиновници от работата у дома към работа в офиса. Стимулирането, респективно натискът посредством сходни привилегии обаче, не би трябвало да бъдат несъразмерни.
Автор: Йенс Еберл
Служителите би трябвало да се имунизират, единствено в случай че са задължени по закон. А при COVID-19 такова законово обвързване няма. „ Има обаче изключения за лечебните заведения и другите типове медицински заведения, като да вземем за пример рехабилитационните клиники или лекарските кабинети “, споделя юристът по трудово право Михаел Фелзер. „ Тези медицински институции би трябвало да удостоверят, че са взели нужните ограничения, с цел да защитят от инфекции и болести всичките си чиновници. Куриозно е, че това обвързване не важи за домовете за възрастни хора, въпреки там обстановката да е сходна “, показва Фелзер. Но даже и в изброените медицински заведения работодателят няма право да задължи личния състав да се имунизира. Той обаче би трябвало да подсигурява, че неимунизираните не съставляват риск за пациентите. С други думи, поради отбраната на пациентите може да се окаже належащо неимунизираните чиновници от личния състав да нямат право да работят на избрани места.
Значението на имунизационния статус
Принципно видяно, работещият не е задължен да осведоми своя шеф дали е имунизиран или не. Но както акцентира Арнд Кемпгенс, който също е юрист по трудово право, компаниите са длъжни да подхващат ограничения в отбрана на своите чиновници. Те обаче биха могли да създадат това, единствено в случай че знаят дали съответният чиновник е ваксиниран или не. Затова Кемпгенс счита, че от позиция на трудовото право - по изключение - би могло да се окаже належащо чиновниците да заявяват пред работодателя си своя имунизационен статус и вероятно даже да го потвърждават.
Допустимо ли е оказването на напън?
Има редица случаи, в които работодателите предизвикват своите чиновници да се ваксинират посредством разнообразни бонуси - да вземем за пример парична сума, спомагателен отпуск или ваучер. Такава процедура има най-вече в Съединени американски щати. Адвокат Фелзер не утвърждава този метод, тъй като сходни дарове оказват неприемлив напън. Някои синдикати в Германия обаче считат, че при избрани условия, сходен тип тласъци са допустими.
Щом няма законово обвързване за имунизация работодателят няма право да оказва напън - нито посредством разпореждания, нито посредством закани за пренасяне или даже за уволняване. Подобни ограничения биха представлявали престъпление. Адвокат Кемпгенс въпреки всичко отбелязва: „ Напоследък все по-често научаваме за сходни случаи - става известно напън за увещание на нежелаещите да се имунизират. “ В сходни случаи чиновниците биха могли да внесат тъжба против работодателите в съдилищата по трудовите каузи. Ако няма обвързване за ваксиниране, работодателят няма съображение да „ дискриминира “ неимунизираните - да вземем за пример, когато избира кой да бъде нараснал. В медицинските заведения обаче обстановката е друга - там претенденти за работа могат да бъдат отхвърляни, в случай че не са ваксинирани и не желаят да се ваксинират.
Имат ли право работодателите да разделят хората на имунизирани и неимунизирани?
„ Според мен това е даже наложително “, споделя Кемпгенс и добавя: „ Както и при административните ограничения, мъчно би могъл да се откри мотив от трудовото право, който да оправдава налагането на ограничавания за имунизираните “. Според Фелзер привилегиите са възможни - да вземем за пример по-ранното завръщане на ваксинираните чиновници от работата у дома към работа в офиса. Стимулирането, респективно натискът посредством сходни привилегии обаче, не би трябвало да бъдат несъразмерни.
Автор: Йенс Еберл
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ