Шивашката индустрия в България: Поръчки има, работници - не
Фирми внасят служащи от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция
В шивашкия отрасъл има 20 хиляди незаети работни места, сочи неофициалната статистика в бранша. Недостигът на чиновници е дълголетен проблем за фабриките, а обявите в бюрата по труда са нормални и непрекъснати през цялата година. Маржовете очевидно не разрешават повдигане на заплати до атрактивни равнища, по тази причина вносът на служащи от чужбина е решение за част от незаетите позиции в някои компании. Процедурата обаче изисква самообладание, време и средства, написа.
" По публични данни през 2019 година заетите в сектора на текстила и облеклото са били 95 хиляди, в този момент са 78-79 хиляди Мнозина се пенсионираха, а нови фрагменти липсват. Според наше вътрешно изследване 67% от заетите в сектора са на възраст над 45 години, което значи, че казусът с дефицита на хора ще се задълбочава ", изясни Йордан Беловодски - изпълнителен шеф на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Затова в сектора има мощен интерес за импорт на служащи от чужбина, който позатихна около коронавирус пандемията, само че от есента на предходната година още веднъж е обновен, споделят притежатели на шивашки компании. " Този интерес е подбуден от неналичието на хора във време, когато поръчките към шивашките компании се възвръщат и даже нарастват поради отдръпването на много възложители от Азия, както и поради затварянето на някои украински компании вследствие на войната там ", прецизира Йордан Беловодски.
Вносът на служащи в страната е от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция. Най-оптимистичният период за привършване на процедурата е 6 месеца. Фирмата, която наема чиновници от чужбина, е длъжна да им обезпечи самолетни билети за отиване и връщане, както и да им заплаща наема за квартира. Някои компании са много по-щедри - те заплащат режийните или част от тях, дават и ваучери за храна.
Текстилната фамилна компания " Аглика ", която има заводи във Велико Търново и Твърдица и има индустриални бази в Молдова, от една година внася служащи от Турция и Молдова. " Назначихме 12, за още четирима чакаме позволение. Открихме ги посредством наши сътрудници и персонални контакти в сектора в тези страни. Визите са работни и би трябвало да се възобновяват годишно. Почти не се постанова да ги образоваме, тъй като са квалифицирани експерти и по-скоро разчитаме те да обучат нашите чиновници. Осигурили сме им особено построено общежитие с идеални условия. Наш ангажимент е и храната ", споделя Елица Петкова, търговски шеф.
Компанията има и хотел. В него също работят чиновници от чужбина. " Наели сме от Турция шеф-готвачи, шеф, сервитьори, бармани, а от Тайланд - масажистки за обичайните тай разтривки за СПА центъра в комплекса. Наемането на задгранични служащи има един главен минус - езиковата преграда и по-тромавата връзка, само че плюсовете са, че тези хора са квалифицирани и са пристигнали да работят, т.е. трудът им е с по-голям % успеваемост. Някои от тях са незаменими - като тайландките, чиито умения са характерни и неповторими ", обобщава Елица Петкова.
" В нашата компания имаме хора от Киргизстан. Бяха седем, в този момент са двама. Контактувам с две лицензирани организации, които имат право да внасят служащи. Първоначалните разрешителни постоянно са за една година с опция за продължение. Предпочитаме наетите от чужбина да бъдат подготвени ", изяснява Радина Банкова - ръководител на Българската асоциация на производителите и експортьорите на облекло и текстил и изпълнителен шеф на " Крис модерно индъстрийс " - Ловеч.
Тя акцентира, че работодателите в бранша " всеобщо оферират всички улеснения за задграничните служащи - обезпечават гратис жилище, поемат част от режийните, дават им купони за храна, които получават и българските чиновници ". Според Радина Банкова обаче тези придобивки в последно време не са толкоз привлекателни. " Причината е, че сега доларът е по-скъп от еврото и заплатата, която даваме в Европа, не наподобява толкоз атрактивна на претендентите. Затова мнозина избират да отидат на работа в Турция и даже в Русия ", дава образци тя.
Двете браншови организации в бранша слагат за обсъждане проблеми, чието решение съгласно тях би улеснило вноса на задгранични служащи.
" Много от претендентите, които биха пристигнали да работят в България, са от страни, с които страната ни няма подписана конвенция за импорт на служащи, няма и посолство. Това удължава и оскъпява процедурата, тъй като хората би трябвало да вървят в прилежащи страни, с цел да аплайват за виза ", споделя Банкова.
" Има доста огромен интерес към служащи от Бангладеш да вземем за пример, само че България няма посолство в Бангладеш, в което да се обработват документите. Румъния, която също няма посолство там, командирова в Бангладеш екип от външното министерство, който обработва на място документите на претендентите ", дава образец Йордан Беловодски.
Той прибавя още образци за още благоприятни условия, които биха улеснили процедурата. " Ако една компания е подавала целогодишно разгласи в бюрата по труда за търсене на хора и не намира претенденти, тя би трябвало незабавно да получава позволение за импорт на служащи, без никакви спомагателни условия и изчакване. Има разминавания и в условията за обучение и подготовка на задграничните служащи - в някои страни документите са разнообразни от тези, които изисква организацията. Това са спомагателни утежняващи условия ", обобщава Беловодски.
Предприемачите в бранша са единомислещи, че без значение от всичко ще продължат да внасят служащи от чужбина. " Колкото и да са тежки изискванията по наемане, колкото и скъпо да им излиза на компаниите - те са принудени да внасят хора, с цел да оцелеят. Нямат различен късмет ", безапелационен е Йордан Беловодски.
" Процедурата не е лесна, оскъпява се с документи, с такси за заверка, натоварваме се с спомагателни разноски за прехрана, само че все пак го вършим поради тоталната липса на работна ръка и тоталното обезлюдяване в някои райони ", обобщава Радина Банкова.
В шивашкия отрасъл има 20 хиляди незаети работни места, сочи неофициалната статистика в бранша. Недостигът на чиновници е дълголетен проблем за фабриките, а обявите в бюрата по труда са нормални и непрекъснати през цялата година. Маржовете очевидно не разрешават повдигане на заплати до атрактивни равнища, по тази причина вносът на служащи от чужбина е решение за част от незаетите позиции в някои компании. Процедурата обаче изисква самообладание, време и средства, написа.
" По публични данни през 2019 година заетите в сектора на текстила и облеклото са били 95 хиляди, в този момент са 78-79 хиляди Мнозина се пенсионираха, а нови фрагменти липсват. Според наше вътрешно изследване 67% от заетите в сектора са на възраст над 45 години, което значи, че казусът с дефицита на хора ще се задълбочава ", изясни Йордан Беловодски - изпълнителен шеф на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК). Затова в сектора има мощен интерес за импорт на служащи от чужбина, който позатихна около коронавирус пандемията, само че от есента на предходната година още веднъж е обновен, споделят притежатели на шивашки компании. " Този интерес е подбуден от неналичието на хора във време, когато поръчките към шивашките компании се възвръщат и даже нарастват поради отдръпването на много възложители от Азия, както и поради затварянето на някои украински компании вследствие на войната там ", прецизира Йордан Беловодски.
Вносът на служащи в страната е от Виетнам, Киргизстан, Узбекистан, Бангладеш, Молдова, Турция. Най-оптимистичният период за привършване на процедурата е 6 месеца. Фирмата, която наема чиновници от чужбина, е длъжна да им обезпечи самолетни билети за отиване и връщане, както и да им заплаща наема за квартира. Някои компании са много по-щедри - те заплащат режийните или част от тях, дават и ваучери за храна.
Текстилната фамилна компания " Аглика ", която има заводи във Велико Търново и Твърдица и има индустриални бази в Молдова, от една година внася служащи от Турция и Молдова. " Назначихме 12, за още четирима чакаме позволение. Открихме ги посредством наши сътрудници и персонални контакти в сектора в тези страни. Визите са работни и би трябвало да се възобновяват годишно. Почти не се постанова да ги образоваме, тъй като са квалифицирани експерти и по-скоро разчитаме те да обучат нашите чиновници. Осигурили сме им особено построено общежитие с идеални условия. Наш ангажимент е и храната ", споделя Елица Петкова, търговски шеф.
Компанията има и хотел. В него също работят чиновници от чужбина. " Наели сме от Турция шеф-готвачи, шеф, сервитьори, бармани, а от Тайланд - масажистки за обичайните тай разтривки за СПА центъра в комплекса. Наемането на задгранични служащи има един главен минус - езиковата преграда и по-тромавата връзка, само че плюсовете са, че тези хора са квалифицирани и са пристигнали да работят, т.е. трудът им е с по-голям % успеваемост. Някои от тях са незаменими - като тайландките, чиито умения са характерни и неповторими ", обобщава Елица Петкова.
" В нашата компания имаме хора от Киргизстан. Бяха седем, в този момент са двама. Контактувам с две лицензирани организации, които имат право да внасят служащи. Първоначалните разрешителни постоянно са за една година с опция за продължение. Предпочитаме наетите от чужбина да бъдат подготвени ", изяснява Радина Банкова - ръководител на Българската асоциация на производителите и експортьорите на облекло и текстил и изпълнителен шеф на " Крис модерно индъстрийс " - Ловеч.
Тя акцентира, че работодателите в бранша " всеобщо оферират всички улеснения за задграничните служащи - обезпечават гратис жилище, поемат част от режийните, дават им купони за храна, които получават и българските чиновници ". Според Радина Банкова обаче тези придобивки в последно време не са толкоз привлекателни. " Причината е, че сега доларът е по-скъп от еврото и заплатата, която даваме в Европа, не наподобява толкоз атрактивна на претендентите. Затова мнозина избират да отидат на работа в Турция и даже в Русия ", дава образци тя.
Двете браншови организации в бранша слагат за обсъждане проблеми, чието решение съгласно тях би улеснило вноса на задгранични служащи.
" Много от претендентите, които биха пристигнали да работят в България, са от страни, с които страната ни няма подписана конвенция за импорт на служащи, няма и посолство. Това удължава и оскъпява процедурата, тъй като хората би трябвало да вървят в прилежащи страни, с цел да аплайват за виза ", споделя Банкова.
" Има доста огромен интерес към служащи от Бангладеш да вземем за пример, само че България няма посолство в Бангладеш, в което да се обработват документите. Румъния, която също няма посолство там, командирова в Бангладеш екип от външното министерство, който обработва на място документите на претендентите ", дава образец Йордан Беловодски.
Той прибавя още образци за още благоприятни условия, които биха улеснили процедурата. " Ако една компания е подавала целогодишно разгласи в бюрата по труда за търсене на хора и не намира претенденти, тя би трябвало незабавно да получава позволение за импорт на служащи, без никакви спомагателни условия и изчакване. Има разминавания и в условията за обучение и подготовка на задграничните служащи - в някои страни документите са разнообразни от тези, които изисква организацията. Това са спомагателни утежняващи условия ", обобщава Беловодски.
Предприемачите в бранша са единомислещи, че без значение от всичко ще продължат да внасят служащи от чужбина. " Колкото и да са тежки изискванията по наемане, колкото и скъпо да им излиза на компаниите - те са принудени да внасят хора, с цел да оцелеят. Нямат различен късмет ", безапелационен е Йордан Беловодски.
" Процедурата не е лесна, оскъпява се с документи, с такси за заверка, натоварваме се с спомагателни разноски за прехрана, само че все пак го вършим поради тоталната липса на работна ръка и тоталното обезлюдяване в някои райони ", обобщава Радина Банкова.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ