Петър Киров пред ТОПСПОРТ: Олимпийските ми титли са две - за една България, която прославих!
Петър Киров е един от най-значимите български спортисти - легенда на битката. Роден е в с. Калчево, Ямболско, на 17 септември 1942 г. Започва да тренира битка в типичен жанр в категория до 52 кг при треньора Пантелей Боев през 1963 година Състезава се единствено за Семеен кодекс " Академик " (София). Димитър Добрев го притегля в националния тим. През кариерата си печели 52 златни медала от разнообразни шампионати. Той е два пъти Олимпийски първенец - в Мексико през 1968 година и в Мюнхен през 1972 година Трикратен международен първенец от Едмънтън (1970), София (1971) и Катовице (1974). 4 пъти е печелил Европейското състезание по битка - Минск (1967), Берлин (1970), Мадрид (1974) и Санкт Петербург (1976). 11 пъти е притежател на златния пояс на " Никола Петров ".
Обявен е за състезател на годината на България за 1971 и 1972 година Завършва с отличие висше обучение ВИФ (1971). Редовен аспирант в Москва (1979), претендент на педагогическите науки (1983). Защитава хабилитационен труд " Нестандартното технико-тактическо майсторство в класическата битка " (2006). Работи като старши треньор на националния тим по класическа битка, заместник-председател на СД Академик (София), ръководител на Българската федерация по битка и началник на катедра " Борба и джудо " в НСА. Той е професор!
Награден с Орден " Стара планина " I степен " за изключителните му заслуги и принос за развиването на българския спорт и във връзка 60 години от рождението му през 2002. Никога досега не съм писал по-дълъг встъпителен текст на изявление, което единствено по себе си приказва каква персона е днешният ни събеседник. Петър Киров се съгласи да даде изявление за ТОПСПОРТ .
Източник:
Господин Киров, изпращаме доста сполучлива година за българската битка с двама Олимпийски първенци. Очаквахте ли България да има най-малко един златен орден в Париж?
- Надявах се да бъде по този начин и съм доста благополучен, че не беше единствено един, а два. Аз бях съпричастен с триумфите на Олимпиадата, част от тях задочно. Много съм удовлетворен от успехите на Новиков и Рамазанов. Те са чужденци, само че такива са времената, всеки се състезава там, където има интерес. Гледах всичките им битки по малкия екран и се радвах откровено, тъй като това е моят спорт и аз също съм дал за триумфите на битката. Това е античен спорт. Не е инцидентно, че има шампионат на имената на Дан Колов и Никола Петров, които потеглят по света да се борят, само че по-късно се завръщат в България.
Върви ли в вярната посока битката ни и ще се върнат ли огромните триумфи от предишното?
- Това е оценка, която не мога да дам аз, а хората, които са отпред на Федерацията. Но, щом има триумфи, и то на най-големия състезателен конгрес - Олимпиада, значи би трябвало да сме удовлетворени. Да, през този век медалите ни от битката са по-малко от предишния, само че още веднъж битката е с най-вече оценки за България на Олимпиади. Това не се трансформира. Големите триумфи потеглиха от нас и сега също ги има. Няма по какъв начин да не сме щастливи.
Ако би трябвало да приказваме за всеки един триумф в славната Ви кариера, това изявление може да продължи с дни... Но да се върнем в самото начало - по какъв начин се влюбихте в битката?
- Всеки човек носи фантазии за триумф в себе си и копнежи за реализация. Аз започнах да упражнявам битка късно, чак на 21 години. Майка ми, лека й пръст, ме беше хванала за ръката и не ми даваше да се занимавам с този спорт, тъй като е тежък и я беше боязън да не пострадам. Нормално е за всяка майка да бди над сина си и да му желае здраве, да му желае единствено положително. В нашето село имаше два спорта, които събираха хората на поляните - конен и битка. Помня по какъв начин един път всички са радваха на индивида с коня. Бил първенец. Но на какво е първенец, като е единствено един и няма конкуренция? В битката не беше по този начин. Идваха доста елитни борци от това време, битките бяха доста вълнуващи. Шампионът взе мотива на едно теле, беше несъмнено 200 кила това теле. А то потегли след него, все едно цялостен живот му е бил собственик и го познава. Всички хора тръгнахме след първенеца да го изпратим от селото. Така се влюбих в битката. После отидох в Ямбол да изкарам курс за шлосер, само че доста желаех да упражнявам битка. Нямаше зали, както сега. Една остаряла къща до реката - там се тренираше. Отивам аз, но първият треньор ме пита на какъв брой години съм. Казвам му, че съм на 21, а той ми отвръща, че някои на толкоз се отхвърлят. По-малки упражнявал и не ме взе. Така ми отхвърли и втори, до момента в който стигна до треньора на мъжете, който ме премери на кантара и сподели, че ме записва в класическата битка. Прие ме, а по-късно станах класик на класическата битка...
Източник:
И по този начин, триумф след триумф, та чак до Олимпийския връх! И то не един, а два пъти! Какво си спомняте от тези шампионати?
- Има доста хора с медали от Олимпиада, само че първенците са малко. Да не приказваме за тези, които са били два пъти като мен, колкото и нескромно да звучи. Да бъда първи в Мексико беше нещо огромно, само че да го повторя в Мюнхен - беше голямо! След всяка среща идваха и ме хващаха за ръка, с цел да ме водят да давам проби за допинг. Нищо не съм употребявал, в никакъв случай! Бях чист като сълза! А най-голямата ми горделивост е, че при втория златен орден не дадох нито една точка на моите противници! Победа след победа, аз върша хватка след хватка, а те не могат да ми създадат и да ми вземат даже една точка! Това ми достави огромна наслада, по този начин е и до през днешния ден.
Контузията, която Ви стопира към трето злато от Олимпиада, това ли е най-тежък миг в спортната Ви кариера?
- Да, това беше. Казах Ви, мама все ме пазеше да не ми стане нещо на тепиха. За жал, случи се на въпросното съревнование. И то още в първата ми среща, в която имах за съперник световния първенец от Румъния - Джинга. Побеждавал съм го, но тогава, отново да не дам точка, и по този начин паднах на лакътя си, че извадих раменна става. Нямаше по какъв начин да продължа на Олимпиадата и не съумях да се боря за трето злато. Така било писано.
С какво беше неповторим на тепиха Петър Киров?
- Всеки герой излиза на тепиха с мисълта за победа, това е ясно. Но аз се отличавах точно с това - просто не давах точки на противниците. Имах огромно предпочитание да върша хватки и в това време се пазех да не ми вършат на мен. Всяко съревнование и победа е неповторимо за себе си и се помни дълго. Аз не желаех просто да спечелвам, а да го върша по безапелационен метод, с цел да няма след това безусловно никакви упреци към мен. Доволен съм, че ми се получаваше.
Вярно ли е, че броят на загубите Ви са по-малко от пръстите на едната ръка?
- Като се замисля, по този начин е! Аз станах Олимпийски първенец два пъти, три пъти международен и имам 11 титли от шампионата " Никола Петров ", което, отново желая да отбележа, че не се лаская самичък, само че такова нещо рядко се среща. Загубите ми са малко и са на незначими шампионати. По време на които съм желал да се усъвършенствам и да опитвам нови неща на тепиха. С риск да изгубя тогава, само че да съм изцяло подготвен за огромните надпревари. Успехите в българския спорт започнаха с битката и хората ни пееха " Българи, юнаци! ". След това пристигнаха триумфите и от другите спортове и тази фраза стана доста известна. Което е радващо.
Източник:
Едва ли има в целия свят различен професор, който да е два пъти Олимпийски първенец...
- Аз бях кандидат-студент, по-късно студент, след това доцент. Да, стигнах до купата професор, само че в този момент съм учен. Това също ме прави благополучен. Че в живота съумях както в спорта, по този начин и в областта на науката.
А знаете ли, че Вашето име попада в книга за най-значимите 20 българи за XX век?
- От Вас го слушам това. Не съм се борил за такова самопризнание, само че щом са ме поставили, значи има за какво. Поредна горделивост за мен е да го чуя. Радвам се доста от оценката.
Издадохте автобиография. Защо избрахте заглавието " Академика на тепиха "?
- Имам доста златни медали, доста трофеи, звания... Но в живота си имам значими за мен хора и неща, които са по едно. Имам една майка, един татко. Едно село, в което съм се родил. Цяла кариера съм бил единствено в един клуб и единствено в една категория. Имам и една страна - България, за която съм се борил и съм прославял. Не съм ходил на никое място и не съм се прибирал. Тук съм си - тук съм роден и тук ще бъда до самия край!
Източник:
Кои са най-великите борци на България за всички времена? Ясно е, че сте измежду тях. Но кои са другите, съгласно Вас?
- Сред тях сигурно е Боян Радев, също повторен Олимпийски първенец. Поставям и Георги Мърков. Разбира се, и огромния Александър Томов, който не можа да стане номер 1 на Олимпиада, само че има цели 3 сребърни оценки и 5 международни трофеи. Голям герой и персона, добър човек! Естествено, няма по какъв начин да не отчетем триумфите и на тези след нас, на момчетата от близкото минало и на сегашните първенци. Трябва триумфите на всички да бъдат зачитани и да гледаме на тях с почитание.
Огорчен ли Сте от нещо, господин Киров? И защо сте признателен?
- Не съм наскърбен за нищо! Доволен съм от живота си. Благодарен съм, че имам очи, с цел да виждам обичаните ми хора. Че имам крайници, с цел да отида при тях и уши, с цел да слушам думите ми. Че имам уста, с цел да чуват моите думи към тях. Щастлив съм от триумфите на всеки един български състезател, поради който се вее българското знаме и звучи българският химн. Благодарен съм, че още се виждам с мои другари, и то с мои набори - родени през далечната към този момент 1942 година. Те също имат огромни триумфи. Радваме се едни на други и си споделяме новостите. За всичко това съм признателен, и че не съм пропуснат.
Благодаря Ви за този откровен диалог! За мен беше чест!
- Аз също Ви благодаря за вниманието. С Вас носим Библейски имена. Пожелавам здраве на читателите, хубави и спокойни празници!
Легендарният Александър Томов пред ТОПСПОРТ: Боря се в сънищата, само че се разсънвам и не съм на тепиха...
" Моят огромен приятел е кучето ми Лъчо "
Обявен е за състезател на годината на България за 1971 и 1972 година Завършва с отличие висше обучение ВИФ (1971). Редовен аспирант в Москва (1979), претендент на педагогическите науки (1983). Защитава хабилитационен труд " Нестандартното технико-тактическо майсторство в класическата битка " (2006). Работи като старши треньор на националния тим по класическа битка, заместник-председател на СД Академик (София), ръководител на Българската федерация по битка и началник на катедра " Борба и джудо " в НСА. Той е професор!
Награден с Орден " Стара планина " I степен " за изключителните му заслуги и принос за развиването на българския спорт и във връзка 60 години от рождението му през 2002. Никога досега не съм писал по-дълъг встъпителен текст на изявление, което единствено по себе си приказва каква персона е днешният ни събеседник. Петър Киров се съгласи да даде изявление за ТОПСПОРТ .
Източник:
Господин Киров, изпращаме доста сполучлива година за българската битка с двама Олимпийски първенци. Очаквахте ли България да има най-малко един златен орден в Париж?
- Надявах се да бъде по този начин и съм доста благополучен, че не беше единствено един, а два. Аз бях съпричастен с триумфите на Олимпиадата, част от тях задочно. Много съм удовлетворен от успехите на Новиков и Рамазанов. Те са чужденци, само че такива са времената, всеки се състезава там, където има интерес. Гледах всичките им битки по малкия екран и се радвах откровено, тъй като това е моят спорт и аз също съм дал за триумфите на битката. Това е античен спорт. Не е инцидентно, че има шампионат на имената на Дан Колов и Никола Петров, които потеглят по света да се борят, само че по-късно се завръщат в България.
Върви ли в вярната посока битката ни и ще се върнат ли огромните триумфи от предишното?
- Това е оценка, която не мога да дам аз, а хората, които са отпред на Федерацията. Но, щом има триумфи, и то на най-големия състезателен конгрес - Олимпиада, значи би трябвало да сме удовлетворени. Да, през този век медалите ни от битката са по-малко от предишния, само че още веднъж битката е с най-вече оценки за България на Олимпиади. Това не се трансформира. Големите триумфи потеглиха от нас и сега също ги има. Няма по какъв начин да не сме щастливи.
Ако би трябвало да приказваме за всеки един триумф в славната Ви кариера, това изявление може да продължи с дни... Но да се върнем в самото начало - по какъв начин се влюбихте в битката?
- Всеки човек носи фантазии за триумф в себе си и копнежи за реализация. Аз започнах да упражнявам битка късно, чак на 21 години. Майка ми, лека й пръст, ме беше хванала за ръката и не ми даваше да се занимавам с този спорт, тъй като е тежък и я беше боязън да не пострадам. Нормално е за всяка майка да бди над сина си и да му желае здраве, да му желае единствено положително. В нашето село имаше два спорта, които събираха хората на поляните - конен и битка. Помня по какъв начин един път всички са радваха на индивида с коня. Бил първенец. Но на какво е първенец, като е единствено един и няма конкуренция? В битката не беше по този начин. Идваха доста елитни борци от това време, битките бяха доста вълнуващи. Шампионът взе мотива на едно теле, беше несъмнено 200 кила това теле. А то потегли след него, все едно цялостен живот му е бил собственик и го познава. Всички хора тръгнахме след първенеца да го изпратим от селото. Така се влюбих в битката. После отидох в Ямбол да изкарам курс за шлосер, само че доста желаех да упражнявам битка. Нямаше зали, както сега. Една остаряла къща до реката - там се тренираше. Отивам аз, но първият треньор ме пита на какъв брой години съм. Казвам му, че съм на 21, а той ми отвръща, че някои на толкоз се отхвърлят. По-малки упражнявал и не ме взе. Така ми отхвърли и втори, до момента в който стигна до треньора на мъжете, който ме премери на кантара и сподели, че ме записва в класическата битка. Прие ме, а по-късно станах класик на класическата битка...
Източник:
И по този начин, триумф след триумф, та чак до Олимпийския връх! И то не един, а два пъти! Какво си спомняте от тези шампионати?
- Има доста хора с медали от Олимпиада, само че първенците са малко. Да не приказваме за тези, които са били два пъти като мен, колкото и нескромно да звучи. Да бъда първи в Мексико беше нещо огромно, само че да го повторя в Мюнхен - беше голямо! След всяка среща идваха и ме хващаха за ръка, с цел да ме водят да давам проби за допинг. Нищо не съм употребявал, в никакъв случай! Бях чист като сълза! А най-голямата ми горделивост е, че при втория златен орден не дадох нито една точка на моите противници! Победа след победа, аз върша хватка след хватка, а те не могат да ми създадат и да ми вземат даже една точка! Това ми достави огромна наслада, по този начин е и до през днешния ден.
Контузията, която Ви стопира към трето злато от Олимпиада, това ли е най-тежък миг в спортната Ви кариера?
- Да, това беше. Казах Ви, мама все ме пазеше да не ми стане нещо на тепиха. За жал, случи се на въпросното съревнование. И то още в първата ми среща, в която имах за съперник световния първенец от Румъния - Джинга. Побеждавал съм го, но тогава, отново да не дам точка, и по този начин паднах на лакътя си, че извадих раменна става. Нямаше по какъв начин да продължа на Олимпиадата и не съумях да се боря за трето злато. Така било писано.
С какво беше неповторим на тепиха Петър Киров?
- Всеки герой излиза на тепиха с мисълта за победа, това е ясно. Но аз се отличавах точно с това - просто не давах точки на противниците. Имах огромно предпочитание да върша хватки и в това време се пазех да не ми вършат на мен. Всяко съревнование и победа е неповторимо за себе си и се помни дълго. Аз не желаех просто да спечелвам, а да го върша по безапелационен метод, с цел да няма след това безусловно никакви упреци към мен. Доволен съм, че ми се получаваше.
Вярно ли е, че броят на загубите Ви са по-малко от пръстите на едната ръка?
- Като се замисля, по този начин е! Аз станах Олимпийски първенец два пъти, три пъти международен и имам 11 титли от шампионата " Никола Петров ", което, отново желая да отбележа, че не се лаская самичък, само че такова нещо рядко се среща. Загубите ми са малко и са на незначими шампионати. По време на които съм желал да се усъвършенствам и да опитвам нови неща на тепиха. С риск да изгубя тогава, само че да съм изцяло подготвен за огромните надпревари. Успехите в българския спорт започнаха с битката и хората ни пееха " Българи, юнаци! ". След това пристигнаха триумфите и от другите спортове и тази фраза стана доста известна. Което е радващо.
Източник:
Едва ли има в целия свят различен професор, който да е два пъти Олимпийски първенец...
- Аз бях кандидат-студент, по-късно студент, след това доцент. Да, стигнах до купата професор, само че в този момент съм учен. Това също ме прави благополучен. Че в живота съумях както в спорта, по този начин и в областта на науката.
А знаете ли, че Вашето име попада в книга за най-значимите 20 българи за XX век?
- От Вас го слушам това. Не съм се борил за такова самопризнание, само че щом са ме поставили, значи има за какво. Поредна горделивост за мен е да го чуя. Радвам се доста от оценката.
Издадохте автобиография. Защо избрахте заглавието " Академика на тепиха "?
- Имам доста златни медали, доста трофеи, звания... Но в живота си имам значими за мен хора и неща, които са по едно. Имам една майка, един татко. Едно село, в което съм се родил. Цяла кариера съм бил единствено в един клуб и единствено в една категория. Имам и една страна - България, за която съм се борил и съм прославял. Не съм ходил на никое място и не съм се прибирал. Тук съм си - тук съм роден и тук ще бъда до самия край!
Източник:
Кои са най-великите борци на България за всички времена? Ясно е, че сте измежду тях. Но кои са другите, съгласно Вас?
- Сред тях сигурно е Боян Радев, също повторен Олимпийски първенец. Поставям и Георги Мърков. Разбира се, и огромния Александър Томов, който не можа да стане номер 1 на Олимпиада, само че има цели 3 сребърни оценки и 5 международни трофеи. Голям герой и персона, добър човек! Естествено, няма по какъв начин да не отчетем триумфите и на тези след нас, на момчетата от близкото минало и на сегашните първенци. Трябва триумфите на всички да бъдат зачитани и да гледаме на тях с почитание.
Огорчен ли Сте от нещо, господин Киров? И защо сте признателен?
- Не съм наскърбен за нищо! Доволен съм от живота си. Благодарен съм, че имам очи, с цел да виждам обичаните ми хора. Че имам крайници, с цел да отида при тях и уши, с цел да слушам думите ми. Че имам уста, с цел да чуват моите думи към тях. Щастлив съм от триумфите на всеки един български състезател, поради който се вее българското знаме и звучи българският химн. Благодарен съм, че още се виждам с мои другари, и то с мои набори - родени през далечната към този момент 1942 година. Те също имат огромни триумфи. Радваме се едни на други и си споделяме новостите. За всичко това съм признателен, и че не съм пропуснат.
Благодаря Ви за този откровен диалог! За мен беше чест!
- Аз също Ви благодаря за вниманието. С Вас носим Библейски имена. Пожелавам здраве на читателите, хубави и спокойни празници!
Легендарният Александър Томов пред ТОПСПОРТ: Боря се в сънищата, само че се разсънвам и не съм на тепиха...
" Моят огромен приятел е кучето ми Лъчо "
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ