НАПЪЛНО ЗАКОННО: Лесен трик ни връща 500 лева от държавата!

НАПЪЛНО ЗАКОННО: Лесен трик ни връща 500 лв. от страната! Схемата е елементарна, за нея знаят малко на брой.

По закон Националната организация за приходите (НАП) може да ни възвърне до 1% от дължимия подоходен налог, само че не повече от 500 лв..

Има единствено две условия – всичките ни приходи да са по банков път, а това, което сме изхарчили безкасово, да е не по-малко от 80% от полученото.

Така през 2022 година налог са си възстановили единствено осведомените за този трик – това са малко над 6200 души, а година по-късно – през 2023-та това са създали над 7400 българи.

Данъчната мярка подтиква заплащането с карти

Около 2/3 от всички заплащания у нас през първите девет месеца на тази година са с пари на ръка.

„ Втори сме в Европейски Съюз след Румъния. Има браншове, където кешът, сивите връзки преобладават – строителство, търговия на дребно, в превоза, туризъм “, изясни Тихомир Безлов, основен специалист в Център за проучване на демокрацията.

Бонуси, в случай че забравим за кеша

Затова и страната е измислила бонуси, в случай че забравим за кеша. И най-важното – да си потърсим „ подаръка “ от данъчните, като подадем данъчна декларация следващата година.

През 2023 година нови над 1200 души повече са се сетили за това облекчение. Така през миналата 2022 година страната е върнала над 319 000 лв.. Година по-късно възобновената сума към този момент е над 440 000.

Източник: бТВ

напомня, че данъчното облекчение е въведено още през 2017-а година. То е за осъществени през годината безкасови заплащания или с други думи – когато си плащал с карта или посредством банков превод.

Описано е в Закона за налозите върху приходите на физическите лица и нормативно наподобява по следния метод:

Чл. 22д. (1) Физическите лица могат да употребяват данъчно облекчение за осъществени през годината безкасови заплащания, когато по едно и също време са налице следните условия:
1. лицето е придобило през годината приходи, подлежащи на облагане с налог върху общата годишна данъчна основа;
2. 100 на 100 от паричните приходи по т. 1 са получени по банков път;
3. осъществените безкасови заплащания от лицето са в размер 80 или над 80 на 100 от приходите по т. 1.
(2) Данъчното облекчение по алинея 1 е в размер 1 на 100 от дължимия за годината налог върху общата годишна данъчна основа, само че не повече от 500 лева
(3) Обстоятелствата и изискванията по алинея 1 се заявяват от лицето в годишната данъчна декларация по член 50.

Да забележим какво се крие зад този нормативен текст – какъв брой може да се спести, какви са изискванията, по какъв начин се потвърждава, че си плащал безкасово и по какъв начин се заявява, с цел да намалиш налога.

Колко може да се спести?

Видно от текста на закона, максимумът е 500 лева, само че какво значи данъчно облекчение „ в размер 1 на 100 от дължимия за годината налог върху общата годишна данъчна основа “.

Във разновидността, при който си единствено в трудово правно отношение, то общата годишна данъчна основа ще е сбора на всички брутни заплати, понижен с платените осигуровки. Да кажем, че това е сумата от 20 000 лв..

Данък общ приход е 10%, т.е. през годината работодателят ще е отделил за страната 2000 лв.. Един % от тези 2000 лв. са 20 лв..

За да достигнеш до максимума от 500 лв. данъчно облекчение, би трябвало да дължиш налог от 50 000 лв., което значи данъчна основа от 500 000 лв. – дай боже всекиму, само че ние ще спрем на по-малките сумички.

Какво влиза в общата годишна данъчна основа?

Разбира се, и това е разказано в Закона за налозите върху приходите на физическите лица и включва:

приходи по трудови правоотношение; друга стопанска дейност; доходи от наем или възмездно даване за прилагане на права или имущество; доходи от продажба на имущество; доходите от други източници.

Ако приходите са единствено от трудови правни отношения, то тогава е елементарно. Получаваш заплата по банков път, харчиш от нея най-малко 80% през карта и получаваш данъчното си облекчение.

Ако, обаче имаш и други източници на приход, както е при мен, то стартира едно ревизиране кои влизат в условията и какво не.

Например, какви са тези други източници?

Това са:

компенсации за пропуснати изгоди и неустойки с подобен характер; лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг, като се изключи лихвите по член 38, алинея 13 от ЗДДФЛ; производствени дивиденти от кооперации; упражняване на права на интелектуална благосъстоятелност по наследство; всички други приходи, които не са категорично посочени в закона и не са обложени с дефинитивни налози по реда на закона или с дефинитивни налози по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

След като се изгубих във всички типове приходи, взех решение, че по-важно да науча какво НЕ влиза и не можем да използваме за това данъчно облекчение. Това са приходи:

от стопанска активност като едноличен търговец и от стопанска активност по член 29а от ЗДДФЛ на физически лица, регистрирани като аграрни стопани, които се таксуват с различен тип налог, а точно с налог върху годишната данъчна основа по член 28 от ЗДДФЛ. доходи от лихва – те са необлагаеми на съображение на член 13, ал.1, т. 24 от ЗДДФЛ доходи от дивиденти – те се таксуват с финален налог.

Защо е толкоз значимо да знаеш кои приходи са част от така наречен „ обща данъчна основа “?

За да можеш да спазиш изискванията за прилагане на данъчното облекчение

Условия за прилагане на данъчното облекчение за безкасово заплащане

Първото изискване, е 100 на 100 от паричните приходи, облагаеми с налог върху общата годишна данъчна основа, да са получени по банков път.

Например, в случай че заплатата е получена по банков път, само че имате един „ цивилен “ контракт, парите за който са получени в кеш – нямаш право.

Ако заплатата е получена по банков път, само че се заявил наем, получен в кеш – нямаш право на данъчно облекчение.

Второто изискване е да си изхарчил най-малко 80% от въпросните приходи, които влизат в общата данъчна основа, безкасово, т.е. с карта или посредством банков превод. Няма значение дебитна или кредитна карта е употребена.

Говорим за харчене, а не за зареждане на сметка без справедлива причина. Например, в случай че направиш превод по сметка на други физическо лице поради закупуване на нещо, то тогава ще се брои за безкасово заплащане. Ако направиш превод с съображение „ зареждане на сметка “ и нямаш пояснение за повода, то явно няма да се брои за безкасово заплащане.

Брои ли се за безкасово заплащане, в случай че с изключение на персоналните комунални разноски от картата се разплащат и такива на родственици? Да, брои се. Брои ли се за безкасово заплащане такова от  спомагателната карта, предоставена на съпруг/съпруга? Да, брои се.  Ограничени ли са безкасовите заплащания единствено до тези на територията на страната? Не, щом е платено през карта, значи всичко е наред.

Третото изискване е да нямаш подлежащи на наложително осъществяване обществени отговорности към датата на подаване на годишната данъчна декларация по член 50 от ЗДДФЛ.

Кои са обществените отговорности?

Това са държавни и общински налози, разказани в член 162, алинея 2 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК):

1. за налози, акцизи, мита, наложителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, условия от закон;
2. за държавни и общински такси;
4. за незаконосъобразно осъществени осигурителни разходи;
5. за паричната равноценност на движимости, отнети в интерес на страната, санкции и имуществени наказания, конфискации и лишаване на парични средства в интерес на страната – тук влизат и санкциите към КАТ;
6. по влезнали в действие присъди, решения и избрания на съдилищата за обществени вземания в интерес на страната или общините;
7. по влезнали в действие наказателни постановления;
8. за недължимо платени и надплатени суми, както и за непозволено получени или непозволено усвоени средства по планове, финансирани от средства на Европейския съюз;
9. лихвите по горните.

Кога тези отговорности стават подлежащи на наложително осъществяване?

Оказва се, че съдът пояснява по друг метод това разбиране, само че общо взето има ли нещо просрочено, нещата не са добре.

Четвъртото изискване е просто – би трябвало да подадеш данъчна декларация.

Трябва ли да потвърждавам осъществяването на изискванията?

Оказва се, че не е належащо да се потвърждава нещо. Разбира се, в случай че на някой от Национална агенция за приходите му се стори подозрително, може да изиска съответните доказателства.

В № 3-1273 от 07.06.2017 година на Национална агенция за приходите написа следното:

На съображение член 22д, алинея 3 от ЗДДФЛ, събитията и изискванията по алинея 1 се заявяват от лицето в годишната данъчна декларация по закона.

Принципът при подаването на ГДД е декларативен и не се ползват документи към декларацията, удостоверяващи осъществени безкасови заплащания, само че същите се съхраняват за потребностите на следващ данъчен надзор. При реализирането му в подтекста на изложеното, наредбата на член 37, алинея 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс указва, че доказателствата в административното произвеждане се събират служебно от органа по приходите или по самодейност на субекта.

Всички събрани доказателства подлежат на справедлива преценка и разбор от органите по приходите като същите са самостоятелни при осъществяванията на отговорностите си и работят единствено въз основа на закона.

Как да получа данъчното облекчение?

Както към този момент писах, наложително би трябвало да се подаде декларация по член 50 от Закона за налозите върху приходите на физическите лица.

Към годишната данъчна декларация не се ползват документи.

Трябва да се сложи отметки в раздел IX на Приложение № 10 на декларацията – прилагане на данъчни облекчения. Това данъчно облекчение няма да го намерите измежду изброените други при започване на приложението. Трябва да отидете в края – последния раздел и там ще го откриете.:

Какво ме отхвърли от използването на това данъчно обвързване?

Да напомня едно от изискванията – би трябвало най-малко 80% от получените заплащания, които образуват общата данъчна основа, да е изхарчена безкасово. Наблягам на думичката изхарчена. Разбира се, в закона не написа това, а написа „ безкасово заплащане “.

Това значи, че в случай че желая да икономисвам, то мога да го направя единствено с 20% от приходите си. Не разясняваме дали е удачно или не да оставяш повече от 20% от приходите си в депозит. Самото ограничаване към този момент ме кара да се усещам некомфортно.

Сега се замислих и за друго – дали зареждане на персонална сметка при капиталов медиатор ще се пояснява като безкасово заплащане или не. Може да се окаже въпрос на тълкувание на данъчния контрольор.

Още вести четете в: Бизнес, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News