Научиха пластмасата „да ходи“
Финландски учени „ научиха “ парче пластмаса да асоциира един тласък с различен и на процедура да се движи, когато бъде осветена със светлина. Усилията им са въодушевени от прословутите опити на Иван Павлов върху кучета, които размиват границите сред биологичните и физическите светове. Онези от вас обаче, които са разтревожени от обстоятелството, че пластмасата към този момент завладява света (или най-малко почитателите на „ Терминатор 2 “), това към момента наподобява като призрачен сън в развой на развитите.
Пластмасата, с която проф. Ари Примаги от Университета Тампере работи, е доста по-комплексна, в сравнение с чашките ни за безалкохолни питиета да речем. Тя е направена от откликващи на топлота течно-кристални полимерни мрежи, покрити с багра, която може да преобразува силата в придвижване.
Първоначално пластмасата е откликвала на топлота, само че не и на други форми на сила (например светлина). Примаги и сътрудниците му обаче настояват, че потеглят по стъпките на Павлов и „ научават “ пластмасата да асоциира светлината с топлота.
Ако Павлов учи кучетата да асоциират звънците с храна дотам, че стартират да слюноотделят единствено при самия тон, то Примаги излага пластмасата по едно и също време и на топлота, и на светлина. Така след това единствено светлината е задоволителна, че да провокира същата реакция, която и топлината. Пластмасата се свива, когато се изложи на светлина, и се развива, когато се стъмни. Ако парченцата се оформят по подобаващия метод, тези свивания и разгъвания могат да се трансфорат в придвижване напред.
Авторите назовават това „ вървене “, само че всичко по-скоро наподобява на пълзенето на червей. Скоростта на придвижване е от порядъка на 1 милиметър в секунда, така че нямаме мотив за терзание (засега), че сходни материали ще ни надбягат.
