Спортни хроники: Забравеният магьосник на Барса, който спаси клуба от банкрут и остава единственият испанец със „Златна топка“
Финалът за КЕШ на 31 май 1961 година е показателен – това е първият заключителен мач в континенталната футболна конкуренция, в който Реал Мадрид не взе участие.
Първите пет финала в историята на шампионата са извоювани от Кралския клуб, само че в шестото издание на Купата на европейските първенци, най-накрая се намира кой да отстрани Реал. И това е не различен, а локалният зложелател Барселона.
В него играят Цибор и Кочиш – две от великите маджарски звезди от суперотбора, изгубил по непонятен метод финала на Мондиала през 1954-та от Западна Германия, и то на същия стадион в Берн. Там са още Еваристо, Кубала… Големи играчи. А, да – и плеймейкърът, наименуван с прякора Архитекта. Преди финала точно той е в заглавията на вестниците в цяла Испания, а и в Европа. Трябва ли да играе Луис Суарес в този мач?
Два дни по-рано бордът на шефовете на Барселона се събира на изключително съвещание и има да взима тежко решение. Да одобри ли офертата от Интер за най-силния състезател на тима? Италианците дават 25 милиона испански песети за Суарес, което е нечувана сума даже за прехвърляния като Реймон Копа и Алфредо ди Стефано в Реал, както и Кубала и унгарските асове в Барса. По това време други огромни трансферни суми във футбола няма.
Онази, препоръчана от Интер, е близо два пъти по-голяма от рекордната досега. Тя е платена четири години по-рано за Омар Сивори от Ювентус на Ривър Плейт. В днешни пари се пресмята, в случай че това въобще е допустимо, почти на 255 000 евро.
Суарес играе на финала. Той пък става прочут като „ мачът на петте квадратни греди “, откакто тъкмо толкоз пъти Барса цели стълбовете, придържащи мрежата на вратата на Бенфика. И пада с 2:3…
Суарес отпътува за Милано дни по-късно, с цел да стартира нова глава в кариерата, която и през днешния ден е считана за една от първите блестящи във футбола на европейски състезател.
Преди да приказваме за Архитекта и какво е той за играта, дано уточним. Той е е в извънредно неподходящата позиция името му да е в сянката на уругвайския Луис Суарес. Съвременната звезда живее, играе и печели титли в ерата на обществените мрежи, когато футболът е нервност за стотици милиони по света.
Луисито Суарес Мирамонтес си е жив и здрав, като продължава да живее в обичания на сърцето му Милано, въпреки и към този момент на 87 години. Той е роден другаде – в слънчевата Ла Коруня, в Галисия. На 16 дебютира в локалния Депортиво, а година по-късно Барселона вижда страхотния гений на това ляво крило (или ляв инсайд, както се води тогава позицията), който може да прави всичко на терена. И го притегля.
“Дойде по персоналното гледище на президента Миро-Санс и никой от нас не знаеше за какво го привличаме. “
Шефът е чул рекомендацията на дон Карлос Итураспе, един от най-уважаваните испански треньори по това време. Той води Депортиво и за един сезон е осъзнал какъв гений има в ръцете си. Галисия е тясна за Луисито, той би трябвало да иде на най-голямата сцена, споделил е Итураспе на каталунския началник.
На младежа му е нужна тъкмо година, с цел да свикне с огромната сцена. От сезон 1954-55 година, когато е на 19, той е титуляр и Барса стартира да наподобява напълно друго. Играе вляво на офанзивата или като нападателен полузащитник, като десният му крайник е напряко ефектен. В края на същата декада синьо-черните печелят две трофеи на Испания против суперотбора на Реал Мадрид, взимат два пъти Купата на краля, печелят два пъти Купата на Панаирните градове в Европа и гледат към най-големия приз – Купата на първенците, станала благосъстоятелност напълно на Реал в първите пет години от шампионата.
И решението от май същата година за продажбата на Луисито Суарес Мирамонтес на Интер е изцяло целесъобразно от икономическа позиция. Тези 25 милиона песети избавят клуба.
Феновете са разграничени в мнението си, тъй като галисиецът е безспорно най-силният им футболист, а година по-рано е спечелил даже някаква премия на френското списание „ Франс Футбол “ за състезател №1 в Европа. „ Златната топка “ са я нарекли, не е изключително известна, само че въпреки всичко звучи като съществено самопризнание и отвън Каталуня, отвън Испания даже.
От друга страна, барселонистите роптаят, че в Суарес няма пристрастеност, няма това предпочитание, типично за играчите на тима. Той е някак „ студен “, подобен е стилът му. Нищо, че е решителен с голове и асистенции, които извеждат тима до куп титли и до упоменатия към този момент изгубен край за КЕШ.
Съотборници разкриват по какъв начин са го карали да пие по чаша алено вино преди огромни мачове, с цел да се отърси от напрежението. Особено мощно то е било преди дуелите на националния тим, за който Суарес играе цели 15 години.
Та, за „ Златната топка “.
В Милано срамежливият Луисито напряко разцъфва, тъй като Ерера е наложил системата на катеначо в Интер. Там отбраната е цар, противникът рядко въобще вкарва гол, а топката би трябвало да бъде докарана до Суарес, който да измисли нещо. Колко пъти този тим бие с най-малък резултат? И какъв брой пъти голът или асистенцията за него са на Луисито?
Суарес остава девет години в Интер, печели два пъти Купата на първенците, три пъти Скудетото и два пъти Междуконтиненталната купа. Още три пъти е в тройката за „ Златна топка “, има две втори и едно трето място в класацията.
С националния отбор огромният му момент е Евро 1964, като Испания е хазаин и любимец за купата. Луис е на 29 години, усещайки, че това може да е последният му късмет за огромен трофей с националния отбор.
Две победи с по 2:1 над Унгария (с продължения) и Съюз на съветските социалистически републики носят купата на Ла Фурия, а Луисито е състезател на финалната четворка. Това към този момент бетонира статута му на любим на испанските почитатели, само че не го прави огромен подобен в Каталуния, където по този начин и не го обгръщат с националната обич. Все отново – купата е за испанците, нали? А това са години, в които разривът сред провинцията и страната е колосална, напряко си е спор. Та – какво, като е донесъл купата на Испания? Това нас, каталунците, не ни топли…
След превъзходна кариера като състезател, той пробва като треньор и се оправя – води Каляри, Интер, Сампдория, както и националния тим на Испания за един къс интервал, в това число на Мондиал 1990. Дълги години е в управата на нерадзурите от Милано, за които си остава изключителна фигура и престиж.
„ Спечелих всичко ”, споделя Суарес в изявление по време на пандемията. “Велики неща постигнахме с Барселона, а с Интер бях на върха на славата си. Взех европейската купа с Испания, само че можехме да създадем повече на двете международни шампионати, на които се класирахме (1962-ра и 1966-а, Испания не минава групата). Съжалявам малко, че не ми дадоха „ Златната топка “ през 1964-та, тъй като я заслужавах даже повече, в сравнение с четири години по-рано. Аз завоювах с Интер Купата на първенците и Междуконтиненталната купа, а с Испания станахме първенци на Европа! И не бях първи… Това за мен си беше „ Златна топка “, макар че ми дадоха сребърна… “
И въпреки всичко Архитекта от Галисия, за който светът на футбола като че ли е податлив да не помни, реализира нещо, което не бе по силите ни на Раул, ни на Касияс, ни на Шави и Иниеста.
