Ирмена Чичикова: „Никое проявление на любов не е погрешно“
Фина и изящна, Ирмена Чичикова постоянно съумява да ни обезоръжи с един необикновен финес, без значение дали я гледаме на екран, дали се виждаме на някое фешън събитие, или ни пуска музиката, която обича да слуша. Изгубихме следите ѝ, когато реши да размени София с Лондон, само че в този момент още веднъж е тук и има най-малко няколко мотива да се забележим (на чаша парещ чай в един леден есенен ден) и да си поговорим. И поради кино лентата „ Писма от Антарктида “, който от броени дни е по кината, и поради „ Доза благополучие “, който пък чакаме с неспокойствие през ноември. За функциите, които оставят прочувствени следи, за действителността, която ни кара да излезем от зоната си на комфорт, за загубите, само че и за успехите, ни споделя самата актриса. Днес в Момичетата от града!
„ Писма от Антарктида “ към този момент е по кината.
Ирмена: „ Писма от Антарктида “ е същински специфичен план и се появи във време, в което минимум съм очаквала, че тъкмо тази роля ще ме застигне. Отдавна не бях снимала в България, и то в основна роля, макар че не разделям функциите на дребна или огромна. Напротив, всяка една е значима сама по себе си.
С какво е специфична тази роля?
Ирмена: Смеехме се с приятелите ми, че към този момент завършвам с майките. Последната роля, която имах предпочитание да изиграя в този миг, беше роля на майка. И тъкмо тя се появи. Разбира се, това в кръга на шегата. Никога не бих се отказала от това да се сблъскам с героиня, която има какво да ми даде и аз имам какво да й дам. В този случай беше тъкмо по този начин. Имахме къси, само че пълноценни срещи с режисьора Станислав Дончев във тип на кастинг и съм доста щастлива, че ме избраха. Но тази в действителност е друга. Първо ролята е написана доста добре. Самият сюжет те увлича, до момента в който го четеш, което е необикновено наслаждение. История, която искаш да видиш по какъв начин ще се развие, какво ще се случи най-после и надлежно си представяш по какъв начин може да се изиграе.
Другото доста скъпо нещо е, че героинята минава през доста етапи, не е равна в наличието си. Това ме завоюва, че още на равнище текст видях капацитета за мощна актьорска работа.
Коя беше най-трудната фаза, която трябваше да изиграеш?
Ирмена: Сцените, в които героинята ми оповестява на детето си истината. Чисто прочувствено беше доста наситено и мъчно. Имахме няколко такива с моя сътрудник Симеон Ангелов, в които, ако аз бях влезнала в положение, той не беше съумял или противоположното. И докато се напаснем, минахме през няколко много тежки етапи. Не единствено за нас, само че и за целия екип, тъй като нито аз обичам да съм половинчата, нито в тази ситуация режисьорът ни имаше предпочитание нещата да останат незавършени. Самата аз като фен си давам сметка, че когато гледаш нещо, което е същинско, пълнокръвно, то ти влияе на клетъчно равнище.
Имам другарка, която се разплака още на филмовия откъс.
Ирмена: Истината е, че филмът е tearjеrker – филм, който е основан, с цел да провокира сълзи. Обаче мен това ме радва, тъй като е голямо наслаждение за артиста и за тези, които сътворяваме филми, да забележим, че провокираме страст у феновете и те няма да останат равнодушни. А не е нещо, което просто ще премине през тях, с или без пуканки. Това се оказа филм, който е много прочувствен, и то по доста човешки метод. И въпреки че доста хора го назовават драма, аз не бих споделила, че е драма в класическия смисъл на думата. Както споделя и Станислав – това е доста топъл филм. Филм, който, откакто го гледаш, не те оставя сломен, депресиран.
Напротив, оставя те вдъхновен – за смисъла на живота, за това, че любовта прави чудеса, че любовта може да съществува във всевъзможни разновидности, всевъзможни етапи и че никое проявяване на обич не е неправилно.
Голяма част от твоите функции са били доста прочувствени, трагични, разтърсващи. Сами ли те намират или ти ги привличаш?
Ирмена: Може би е някаква цялост. До някаква степен ме намират сами. Аз персонално не си натрапвам рамки да ходя в една посока в работата си. Често се получава по този начин, че откакто някой те е гледал в избран персонаж, в избрана светлина, по-лесно може да те види още веднъж в подобен. За мен е забавно и доста се веселя, когато ми оферират функции, които са многообразни. Роли, които нямат общо една с друга. Смятам, че нещата, които съм направила до момента, в случай че човек ги огледа в профил, са свръхемоционални, само че като персонажи са изцяло противоположни, посоките им са разнообразни, което за мен е смисълът. На мен самата не ми е забавно да играя едно и също, даже да наподобявам по един и същи метод. Затова държа във всеки филм да трансформирам нещо в себе си – дали прическата, каквото и да било, единствено с цел да диференцирам персонажите.
Говорихме си преди време с Невена Бозукова, че в България има такава процедура режисьори и продуценти да те вкарват в тъкмо избран типаж актриса – единствено комедийна, единствено трагична – и не се дава късмет да покажеш друга своя страна.
Ирмена: За страдание, има го този миг и аз съм труженик да се разбие като метод. Това, несъмнено, не се случва единствено в България, а и на международно равнище. Често продуцентите играят на несъмнено. Ако знаеш, че можеш да се подсигуриш с артист, който е добър в една посока, го правиш. Аз съм почитател на смелостта – и във връзка с режисьорите, и на актьорите. После и феновете, и хората от филмовите среди са в безспорен възторг, когато един артист се появи в радикално друга роля. Това е толкоз хубаво, толкоз скъпо. Лично себе си считам за експериментатор в това отношение. Имам смелостта и имам желанието да бъда предизвикана по най-бруталния метод. Не държа нито на визията, нито на това персонажите ми да са единствено положителни. Напротив, колкото по-цветна е палитрата, толкоз по-приятно е. Именно това ти дава опция да покажеш качествата си. В този ред на мисли – доста желая да изиграя нещо комедийно, като за мен комедията не е просто смехории, не е просто да си комичен и толкоз.
Тя не се играе толкоз елементарно.
Ирмена: Има хора, които го носят в себе си и им идва от вътрешната страна. Обаче, в случай че имаш добре написан сюжет и добре създаден воин, на теб към този момент ти се е открехнала вратата и имаш база, върху която да стъпиш. Веднага бих дала за образец един сериал, който боготворя сега –. Това е необикновен образец за британски комизъм, който вълнува хората по целия свят. И ако някой ден подобен сюжет се появи пред мен, скачам с двата крайници. Смешен и драматичен по едно и също време, кара те да си съпричастен, без да си част от него.
Има още...
„ Писма от Антарктида “ към този момент е по кината.
Ирмена: „ Писма от Антарктида “ е същински специфичен план и се появи във време, в което минимум съм очаквала, че тъкмо тази роля ще ме застигне. Отдавна не бях снимала в България, и то в основна роля, макар че не разделям функциите на дребна или огромна. Напротив, всяка една е значима сама по себе си.
С какво е специфична тази роля?
Ирмена: Смеехме се с приятелите ми, че към този момент завършвам с майките. Последната роля, която имах предпочитание да изиграя в този миг, беше роля на майка. И тъкмо тя се появи. Разбира се, това в кръга на шегата. Никога не бих се отказала от това да се сблъскам с героиня, която има какво да ми даде и аз имам какво да й дам. В този случай беше тъкмо по този начин. Имахме къси, само че пълноценни срещи с режисьора Станислав Дончев във тип на кастинг и съм доста щастлива, че ме избраха. Но тази в действителност е друга. Първо ролята е написана доста добре. Самият сюжет те увлича, до момента в който го четеш, което е необикновено наслаждение. История, която искаш да видиш по какъв начин ще се развие, какво ще се случи най-после и надлежно си представяш по какъв начин може да се изиграе.
Другото доста скъпо нещо е, че героинята минава през доста етапи, не е равна в наличието си. Това ме завоюва, че още на равнище текст видях капацитета за мощна актьорска работа.
Коя беше най-трудната фаза, която трябваше да изиграеш?
Ирмена: Сцените, в които героинята ми оповестява на детето си истината. Чисто прочувствено беше доста наситено и мъчно. Имахме няколко такива с моя сътрудник Симеон Ангелов, в които, ако аз бях влезнала в положение, той не беше съумял или противоположното. И докато се напаснем, минахме през няколко много тежки етапи. Не единствено за нас, само че и за целия екип, тъй като нито аз обичам да съм половинчата, нито в тази ситуация режисьорът ни имаше предпочитание нещата да останат незавършени. Самата аз като фен си давам сметка, че когато гледаш нещо, което е същинско, пълнокръвно, то ти влияе на клетъчно равнище.
Имам другарка, която се разплака още на филмовия откъс.
Ирмена: Истината е, че филмът е tearjеrker – филм, който е основан, с цел да провокира сълзи. Обаче мен това ме радва, тъй като е голямо наслаждение за артиста и за тези, които сътворяваме филми, да забележим, че провокираме страст у феновете и те няма да останат равнодушни. А не е нещо, което просто ще премине през тях, с или без пуканки. Това се оказа филм, който е много прочувствен, и то по доста човешки метод. И въпреки че доста хора го назовават драма, аз не бих споделила, че е драма в класическия смисъл на думата. Както споделя и Станислав – това е доста топъл филм. Филм, който, откакто го гледаш, не те оставя сломен, депресиран.
Напротив, оставя те вдъхновен – за смисъла на живота, за това, че любовта прави чудеса, че любовта може да съществува във всевъзможни разновидности, всевъзможни етапи и че никое проявяване на обич не е неправилно.
Голяма част от твоите функции са били доста прочувствени, трагични, разтърсващи. Сами ли те намират или ти ги привличаш?
Ирмена: Може би е някаква цялост. До някаква степен ме намират сами. Аз персонално не си натрапвам рамки да ходя в една посока в работата си. Често се получава по този начин, че откакто някой те е гледал в избран персонаж, в избрана светлина, по-лесно може да те види още веднъж в подобен. За мен е забавно и доста се веселя, когато ми оферират функции, които са многообразни. Роли, които нямат общо една с друга. Смятам, че нещата, които съм направила до момента, в случай че човек ги огледа в профил, са свръхемоционални, само че като персонажи са изцяло противоположни, посоките им са разнообразни, което за мен е смисълът. На мен самата не ми е забавно да играя едно и също, даже да наподобявам по един и същи метод. Затова държа във всеки филм да трансформирам нещо в себе си – дали прическата, каквото и да било, единствено с цел да диференцирам персонажите.
Говорихме си преди време с Невена Бозукова, че в България има такава процедура режисьори и продуценти да те вкарват в тъкмо избран типаж актриса – единствено комедийна, единствено трагична – и не се дава късмет да покажеш друга своя страна.
Ирмена: За страдание, има го този миг и аз съм труженик да се разбие като метод. Това, несъмнено, не се случва единствено в България, а и на международно равнище. Често продуцентите играят на несъмнено. Ако знаеш, че можеш да се подсигуриш с артист, който е добър в една посока, го правиш. Аз съм почитател на смелостта – и във връзка с режисьорите, и на актьорите. После и феновете, и хората от филмовите среди са в безспорен възторг, когато един артист се появи в радикално друга роля. Това е толкоз хубаво, толкоз скъпо. Лично себе си считам за експериментатор в това отношение. Имам смелостта и имам желанието да бъда предизвикана по най-бруталния метод. Не държа нито на визията, нито на това персонажите ми да са единствено положителни. Напротив, колкото по-цветна е палитрата, толкоз по-приятно е. Именно това ти дава опция да покажеш качествата си. В този ред на мисли – доста желая да изиграя нещо комедийно, като за мен комедията не е просто смехории, не е просто да си комичен и толкоз.
Тя не се играе толкоз елементарно.
Ирмена: Има хора, които го носят в себе си и им идва от вътрешната страна. Обаче, в случай че имаш добре написан сюжет и добре създаден воин, на теб към този момент ти се е открехнала вратата и имаш база, върху която да стъпиш. Веднага бих дала за образец един сериал, който боготворя сега –. Това е необикновен образец за британски комизъм, който вълнува хората по целия свят. И ако някой ден подобен сюжет се появи пред мен, скачам с двата крайници. Смешен и драматичен по едно и също време, кара те да си съпричастен, без да си част от него.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ