Режисьорът Делян Илиев за „Няма проблем“ в Сатирата: Не седим в нито един закон на психологическия или комедийния театър
Това, което се опитваме да създадем, е извънредно мъчно за игра, тъй като не седи в никакъв закон на психологическия спектакъл или даже на комедийния спектакъл – на нищо, на което са ни учили в академията. Това споделя пред Българска телеграфна агенция режисьорът Делян Илиев във връзка
„ Актьорите Ралица Попова и Антъни Пенев би трябвало непрестанно да стартират изначало – през секунди, през две, през пет, през 10, и то не просто от същото начало, ами като някой различен или като нещо друго. И за игра е извънредно мъчно. И двамата се оправят феноменално добре “, разяснява Илиев.
„ Няма проблем “ е комична разновидност върху първа среща сред мъж и жена в кафене. Всеки път, когато диалогът им тръгне зле – някой каже нещо неуместно, завалено или отблъскващо – звънец „ презарежда “ сцената и разговорът стартира още веднъж от същото място, само че с друга имитация. Всеки звън е късмет за нов вид на същия диалог, промяна на неточност, възстановяване на връзката, доближаване посредством проба-грешка. Пиесата е комичен коментар върху несигурността на първите срещи, желанието да бъдем най-хубавата версия на себе си, потребността от адаптиране, с цел да се свържем с другия...
„ Има една магия в текста, която аз доста одобрявам. И през тези връщания се появяват разнообразни характерности на това момиче и на това момче. Тоест, те не играят един персонаж от самото начало, а имат задача и съумяват да го създадат на един полуигрови принцип, да преминат през няколко разнообразни персонажи, до момента в който се оформи този или тази, които звънецът към този момент най-после не прекъсва “, споделя Делян Илиев.
По думите му не самотата, а самотията е проблем на актуалния човек през днешния ден: „ Ако в личната си компания не се чувстваш добре, няма по какъв начин да се чувстваш добре и в ничия друга “. Светлината в тунела на непознатото е доста в тематиката на спектакъла, споделя режисьорът: „ Не се знае дали тази светлина е от слънце или от нещо друго, само че би трябвало със храброст и доверие да се подходи към нея “, счита Делян Илиев.
В екипа на „ Няма проблем “ са и сценографът Илина Грозева, музиката е на Явор Намлиев. Драматург е Михаил Тазев, а помощник-режисьор – Александра Иванова. „ Няма проблем “, с автентично заглавие Sure Thing, е включена в сборника All in the Timing (1993) и е една от най-известните къси пиеси на Дейвид Айвс, прочут у нас от „ Венера в кожа “ (2021).
Режисьорът Делян Илиев пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – какъв брой откровени можем да бъдем, казвайки „ Няма проблем “, когато става дума за човешки взаимоотношения, по какъв начин наподобява актуалният градски човек в това зрелище, самотата ли е най-големият проблем през днешния ден, когато приказваме за връзка и взаимно схващане и по кое време непознатото (непознатите) става светлина в тунела...
Г-н Илиев, има ли този текст някаква по-специална история, обвързвана с Вашия път като режисьор?
- Този текст е моя остаряла обич, от един „ предходен “ живот. Останал е в съзнанието ми през годините. Става дума за повече от двадесет години... Когато попаднах в „ Happy Сатира “, самото пространство ме подсети за този текст и ми се стори, че би стоял сносно. По някакъв метод, самото пространство извика текст, което ужасно ми харесва. Защото желанието не е просто да отидем да създадем една пиеса някъде, а да е обвързвано с пространство.
За мое благополучие, управлението на Сатиричния спектакъл ми се върза на акъла и се съгласи да създадем този опит. Пиесата се споделя Sure thing на Дейвид Айвс. Писана е през 1988 година. Ние сме я превели „ Няма проблем “. Заедно с Явор Намлиев – композитора, и Илина Грозова – сценографа, сме я дообагатили и понапълнили с наши други хрумвания, тематики. Самата пиеса е доста къса, едноактна.
Колко откровени можем да бъдем, казвайки „ Няма проблем “, когато става дума за човешки взаимоотношения?
- Според мен въпросът не е толкоз до искреност, по отношение на това, че нещо се покрива и караме нататък. Дори това, което се е случило да ни харесва или да не ни харесва, може някак си да се каже: „ Карай! Да му отпуснем края, госпожице! “. По-скоро се маскира нещо, в сравнение с да е белег за искреност или за неистина...
Как наподобява актуалният градски човек в това зрелище?
- Самата драматургия го допуска – има един звънец, който връща непрестанно действието и времето малко обратно. Има една магия в текста, която аз доста одобрявам. И през тези връщания се появяват разнообразни характерности на това момиче и на това момче. Тоест, те не играят един персонаж от самото начало, а имат задача и съумяват да го създадат на един полуигрови принцип, да преминат през няколко разнообразни персонажи, до момента в който се оформи този или тази, които звънецът към този момент най-после не прекъсва.
Самотата ли е най-големият проблем през днешния ден, когато приказваме за връзка и взаимно схващане?
- Самотията, бих споделил, и това, че в случай че самичък със себе си, в личната си компания, не се чувстваш добре, няма по какъв начин да се чувстваш добре и в ничия друга...
Кога непознатото/непознатите става светлина в тунела?
- Това е доста в тематиката на спектакъла. Тя, светлината в тунела, е нещо непознато, в последна сметка. Защото не се знае тази светлина от слънце или от нещо друго. Но би трябвало със храброст и доверие да се подходи към нея.
Антони Пенев и Ралица Попова ли бяха първият Ви избор за двете функции?
- Да. Заедно с композитора, сценографа и мен, те са огромна част от напълването на този текст с разнообразни хрумвания, фантазии, прекарвания, даже смехории... Това, което ние се опитваме да създадем, е извънредно мъчно за игра, тъй като не седи в никакъв закон на психологическия спектакъл или даже и на комедийния спектакъл – на нищо, на което са ни учили в академията. Трябва непрестанно да започваш изначало – през секунди, през две, през пет, през 10, и то не просто от същото начало, ами като някой различен или като нещо друго. И за игра е извънредно мъчно. И двамата артисти се оправят феноменално добре.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
„ Актьорите Ралица Попова и Антъни Пенев би трябвало непрестанно да стартират изначало – през секунди, през две, през пет, през 10, и то не просто от същото начало, ами като някой различен или като нещо друго. И за игра е извънредно мъчно. И двамата се оправят феноменално добре “, разяснява Илиев.
„ Няма проблем “ е комична разновидност върху първа среща сред мъж и жена в кафене. Всеки път, когато диалогът им тръгне зле – някой каже нещо неуместно, завалено или отблъскващо – звънец „ презарежда “ сцената и разговорът стартира още веднъж от същото място, само че с друга имитация. Всеки звън е късмет за нов вид на същия диалог, промяна на неточност, възстановяване на връзката, доближаване посредством проба-грешка. Пиесата е комичен коментар върху несигурността на първите срещи, желанието да бъдем най-хубавата версия на себе си, потребността от адаптиране, с цел да се свържем с другия...
„ Има една магия в текста, която аз доста одобрявам. И през тези връщания се появяват разнообразни характерности на това момиче и на това момче. Тоест, те не играят един персонаж от самото начало, а имат задача и съумяват да го създадат на един полуигрови принцип, да преминат през няколко разнообразни персонажи, до момента в който се оформи този или тази, които звънецът към този момент най-после не прекъсва “, споделя Делян Илиев.
По думите му не самотата, а самотията е проблем на актуалния човек през днешния ден: „ Ако в личната си компания не се чувстваш добре, няма по какъв начин да се чувстваш добре и в ничия друга “. Светлината в тунела на непознатото е доста в тематиката на спектакъла, споделя режисьорът: „ Не се знае дали тази светлина е от слънце или от нещо друго, само че би трябвало със храброст и доверие да се подходи към нея “, счита Делян Илиев.
В екипа на „ Няма проблем “ са и сценографът Илина Грозева, музиката е на Явор Намлиев. Драматург е Михаил Тазев, а помощник-режисьор – Александра Иванова. „ Няма проблем “, с автентично заглавие Sure Thing, е включена в сборника All in the Timing (1993) и е една от най-известните къси пиеси на Дейвид Айвс, прочут у нас от „ Венера в кожа “ (2021).
Режисьорът Делян Илиев пред Българска телеграфна агенция, в диалог с Даниел Димитров – какъв брой откровени можем да бъдем, казвайки „ Няма проблем “, когато става дума за човешки взаимоотношения, по какъв начин наподобява актуалният градски човек в това зрелище, самотата ли е най-големият проблем през днешния ден, когато приказваме за връзка и взаимно схващане и по кое време непознатото (непознатите) става светлина в тунела...
Г-н Илиев, има ли този текст някаква по-специална история, обвързвана с Вашия път като режисьор?
- Този текст е моя остаряла обич, от един „ предходен “ живот. Останал е в съзнанието ми през годините. Става дума за повече от двадесет години... Когато попаднах в „ Happy Сатира “, самото пространство ме подсети за този текст и ми се стори, че би стоял сносно. По някакъв метод, самото пространство извика текст, което ужасно ми харесва. Защото желанието не е просто да отидем да създадем една пиеса някъде, а да е обвързвано с пространство.
За мое благополучие, управлението на Сатиричния спектакъл ми се върза на акъла и се съгласи да създадем този опит. Пиесата се споделя Sure thing на Дейвид Айвс. Писана е през 1988 година. Ние сме я превели „ Няма проблем “. Заедно с Явор Намлиев – композитора, и Илина Грозова – сценографа, сме я дообагатили и понапълнили с наши други хрумвания, тематики. Самата пиеса е доста къса, едноактна.
Колко откровени можем да бъдем, казвайки „ Няма проблем “, когато става дума за човешки взаимоотношения?
- Според мен въпросът не е толкоз до искреност, по отношение на това, че нещо се покрива и караме нататък. Дори това, което се е случило да ни харесва или да не ни харесва, може някак си да се каже: „ Карай! Да му отпуснем края, госпожице! “. По-скоро се маскира нещо, в сравнение с да е белег за искреност или за неистина...
Как наподобява актуалният градски човек в това зрелище?
- Самата драматургия го допуска – има един звънец, който връща непрестанно действието и времето малко обратно. Има една магия в текста, която аз доста одобрявам. И през тези връщания се появяват разнообразни характерности на това момиче и на това момче. Тоест, те не играят един персонаж от самото начало, а имат задача и съумяват да го създадат на един полуигрови принцип, да преминат през няколко разнообразни персонажи, до момента в който се оформи този или тази, които звънецът към този момент най-после не прекъсва.
Самотата ли е най-големият проблем през днешния ден, когато приказваме за връзка и взаимно схващане?
- Самотията, бих споделил, и това, че в случай че самичък със себе си, в личната си компания, не се чувстваш добре, няма по какъв начин да се чувстваш добре и в ничия друга...
Кога непознатото/непознатите става светлина в тунела?
- Това е доста в тематиката на спектакъла. Тя, светлината в тунела, е нещо непознато, в последна сметка. Защото не се знае тази светлина от слънце или от нещо друго. Но би трябвало със храброст и доверие да се подходи към нея.
Антони Пенев и Ралица Попова ли бяха първият Ви избор за двете функции?
- Да. Заедно с композитора, сценографа и мен, те са огромна част от напълването на този текст с разнообразни хрумвания, фантазии, прекарвания, даже смехории... Това, което ние се опитваме да създадем, е извънредно мъчно за игра, тъй като не седи в никакъв закон на психологическия спектакъл или даже и на комедийния спектакъл – на нищо, на което са ни учили в академията. Трябва непрестанно да започваш изначало – през секунди, през две, през пет, през 10, и то не просто от същото начало, ами като някой различен или като нещо друго. И за игра е извънредно мъчно. И двамата артисти се оправят феноменално добре.
Автор – Даниел Димитров
Оператор – Борислав Бориславов
Монтаж – Валя Ковачева
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ