Философът Жан-Жак Русо едно след друго е изпратил и петте

Великите ужасни родители, предали децата си

Философът Жан-Жак Русо едно след друго е изпратил и петте си деца в подслон. Русо пишел, че желае децата му да са селяни. Пишел за потребния физически труд под намерено небе, простата храна и хармонията с природата, само че децата му най-вероятно са умряли от апетит и заболявания в злокобните условия на сиропиталище от 18 век. Но Русо не мислел за това. Написал етюд за вярното образование на децата, който му донесъл славата на популярен възпитател и просветник.

Лорд Байрон пратил в манастир четиригодишната си нелегално родена дъщеричка Алегра. Първо лишил детето от майка му, само че по-късно грижите за дребната му омръзнали. „ Тя е инатлива като муле и лакома като магаре! " - по този начин ласкаво и поетично обрисувал бедното момиченце великият стихотворец. Детето му пречело в замъка. Не мога да си показва по какъв начин едно четиригодишно момиченце може да пречи на татко си в замъка му...В манастира дребната почнала да линее и да боледува. „ Бледа, тиха и деликатна " - такава са я запомнили монахините. С тяхно присъединяване написала писмо на татко си с молба да я навести. Байрон споделил, че Алегра се глези и евентуално желае дарове. Няма потребност да пътува! Алегра умира на 5 година в ръцете на непознати хора.
Великата съветска поетеса Марина Цветаева също е дала децата си в подслон в гладните години. Забранила им да загатват коя е майка им. Нека ги мислели за сираци. В приюта умира по-малката й щерка - Ирина - от апетит и заболявания. Цветаева навещавала дребните от време на време в приюта като се представяла за тяхна кръстница. Успяла по някое време да си върне огромната щерка. На погребението на тригодишната Ирочка Ефрон Цветаева не участва, само че написа извънредно тъжно стихотворение за своите прекарвания. Разбира се, че в ония години е било мъчно да се живее в Москва, с две деца, без работа. И да се пишат стихове е било мъчно, децата изискват доста грижи и внимание, и храна. Цветаева също е споменавала за „ лакомията " на двегодишната Ирочка… Може би нашите прабаби не са давали децата си в приюти, тъй като са работели и не са писали стихове? Може им е било по-леко, в сравнение с Цветаева. Или на Байрон. Или на Русо...
Можеш да пишеш одухотворени редове за любовта и душата. Но да постъпваш друго. И дълги години хората ще се възхищават на великите стихотворения и на философските трактати, без да знаят, че до момента в който са се създавали тези чудесни творби, някъде е умирало от апетит или тъга захвърленото дете на създателя. Плакало е в самотата си или просто безмълвно е лежало в легълцето си, обърнато към стената - когато е схванало, че никой няма да пристигна да го утеши.
Но себе си тези велики хора са ожалвали. Своите переживявания те са разбирали доста добре. И откровено недоумявали - за какво им се струпват на главата такива тежки премеждия? Защо на мен, Господи? Макар и да не са били подложени на кой знае какви премеждия. Не са умирали от апетит, нито от побои, нито пък са били изцяло подвластни от други хора… Русо самосъжалително написал за себе си: " Самотен, болен и пренебрегнат от всички в постелята си, мога да умра от сиромашия, мраз и апетит, и никой няма да се безпокои за мен " … От апетит и мраз Русо е избавен от многочислените си мецанати. Приятелите му са се грижели за него, както и майката на петте деца... Светът в теб