Холивуд + Армията = ВНЛ
Филми се вършат в Холивуд още откогато „ кварталът “ (Лос Анджелис няма публични квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти постоянно включват военно съоръжение. Съвсем естествено, всякога когато армията дава машините си, тя първо се твърди, че бойците и чиновниците й са показани порядъчно и в добра, положителна светлина.
Навлизайки във войните, потребността американската мощ и военна подготвеност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също по този начин, с цел да се задоволи публичната потребност от забавление, военни експерти постоянно оказват помощ на филмовата промишленост да сътвори действителни и достоверни (но въпреки всичко положителни) бойни подиуми, с които да поддържа бойците през Първата и Втората международна война.
Постерът на кино лентата „ Wings “
През и след Втората международна война, всеки боен филм включвал смели мъже, които постоянно успявали в заданието си даже това да им коства живота. Някои по-ярки заглавия са: „ They Were Expendable “ (1945), „ Sands of Iowa Jima “ (1949), „ The Flying Leathernecks “ (1951), „ Stalag 17 “ (1953), „ The Bridges at Toko-Ri “ (1954), „ The Longest Day “ (1962) и „ The Great Escape “ (1963).
По подобен метод филми като „ From Here to Eternity “ (1953), „ Mister Roberts “ (1955), „ South Pacific “ (1958) и „ Operation Petticoat “ (1959) демонстрират човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара създателя Лорънс Съд да сътвори израза „ взаимна употреба “. Според него: „ Докато учех кино в университета, ненадейно ме осени концепцията, че хората от Съединени американски щати в никакъв случай не са виждали филм, в който Съединени американски щати да губи война, и когато президентът Джонсън споделя, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му имат вяра, тъй като последните 50 години са гледали военни филми, които са били все положителни. “
Отношенията сред армията и Холивуд са толкоз значими, че от средата на предишния век Пентагонът е имал непрекъсната връзка с сектора, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си утвърждение за сюжети, които включват военно съоръжение и хора.
След 4 десетилетия на поста, Барук е заменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в планове с здравна устременост. След това попада в здравната изследователска част на армията, а след това работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.
Днес обаче Стръб не е самичък в работата си да сортира ставащи и неставащи сюжети. Представители от всеки клон на армията са изпращани за непрекъснато в Лос Анджелис, където четат телевизионни и кино сюжети, в това число и за сериали като „ NCIS “ и „ Hawaii Five-O “. Заедно с Фил тяхната работа включва с изключение на обзор – и да оферират хрумвания, както и да обезпечават вярното бойно снаряжение.
Например, секретарят на военноморския флот съумява да накара „ NCIS “ да създадат епизод за опитите на флота да спре половия тормоз. Стръб пък съумява да убеди продуцентите на „ Jurassic Park III “ да пренапишат сюжета, с цел да изключат A-10 Thunderbolt, тъй като съгласно него изтребителят ще е толкоз пагубен, че единствено ще разсъни благосклонности за динозаврите.
Разбира се, доста военни филми са направени и без помощ от армията – предстоящите от някои читатели „ Apocalypse Now “ (1979) и „ The Thin Red Line “ (1998). Но също по този начин: „ Independence Day “ (1996) е разкритикуван, тъй като софтуерната мощност на извънземните прави „ военните да наподобяват безсилни и/или неумели “. В резултат на това някои от военното съоръжение е основано с екзотичната магия на специфичните резултати, сходно на бойците в „ Zero Dark Thirty “ (2012).
…
Трябва да се означи: макар че армията печели много от позитивния й образ във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите желаят нещо – съоръжение, ноухау – те би трябвало да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче желаят да снимат общоприети неща, които армията по този начин и по този начин прави, могат да снимат даром.
И този метод е за предпочитане, тъй като „ В ерата на специфичните резултати е пъти по-евтино да заснемеш същински боен транспортен съд. “
